Решение по дело №121/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                            Р    Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260159

 

                                       04.02.2021г.,гр.Пловдив

 

                                   В  И  М  Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                               

 

                                               Председател: Виолета Шипоклиева

                                                           Членове:Фаня Рабчева

                                                                               К.Иванов

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева  гр.д.№ 121/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                        Производството е образувано по жалба на „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД – гр.София против Разпореждане от 30.11.2020г. постановено по изп.д.№ 20207570400151 по описа на ЧСИ А. Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско въднаграждение, направени от взискателя С.И.С. и възложени върху длъжника на „Ес Ес Дже Логистикс“ ООД – гр.София. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване изменение на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за изпълнотелното дело, от 400 лв на 200 лева.

                        Постъпил е отговор по жалбата от адв.А.И.,***, като пълномощник на взискателя С.И.С., оспорва жалбата като неоснователна, по съображения за това, че е налице основание по чл.10, т.2 от Наредбата  №1/ 2004г. , тъй като не е налице настъпило доброволно изпълнение, както и са провеждани изпълнителни действия за събиране на сумите, които са поискани от процесуалния представител на взискателя.

                         Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ат.Атанасов, в които се излага становище за неоснователност на жалбата.

 

                        Видно от комплектованата преписка по изпълнтелното дело с молбата за неговото образуване от взискателя С.И. Славинов против длъжника Ес Ес Джи Логистикс“ ООД – гр.София за събиране на вземане по издаден ИЛ от 08.10.2020г. по гр.д.№ 495/ 2020г. по описа на РС-Пловдив, е приложено Пълномощно и Договор за поръчка за заплатен адв.хонорар от 400 лева. С разпореждане от 21.10.2020г. е образувано изпълнителното производство, като са приети разноските и възложени на длъжника. На същата дата е изпратена ПДИ изх.№ 995/ 21.10.2020г. по описа на ЧСИ, която видно от обратна разписка ИД PS 4000 01 YK5H /л.17/ е получена на 18.11.2020г., поради което жалбата, подадена на 26.11.2020г. чрез Български пощи ЕАД , видно от представеното известие за доставяне и Касов бон за приемане на пратката с адресат ЧСИ Ат.Атанасов, е в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК и като изходяща от надлежна страна  в качеството на длъжник, легитимиран да обжалва акта за разноски на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК, жалбата се намира за допустима, но по същество е неоснователна.

                        С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е мотивирал отказа си за редуциране на адв.възнаграждение за проц.представител на взискателя с мотива съобразно последната редакция на чл.10 от Наредбата №1 от 09.07.2020г. за това, че вземането по настоящото изп.дело предвижда двукомпонентен минимален хонорар от 200 лева за образуване на изп.дело / ал.1/ и ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания / ал.2/, като разноските за адв.хонорар на взискателя по настоящото дело са на нивото на законоустановения минимум и на основание чл.78 ГПК няма възможност  да се намаляват повече от страна на ЧСИ.

                        С жалбата се формулира оплакването, че по настоящото  изпълнително дело няма данни взискателят да е предприел каквито и да е действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, освен образуване на изпълнителното дело. С оглед на фактическата и правна сложност, се счита, че посоченият размер на адвокатския хонорар е завишен и няма основание за присъждане на разноски в по-голям размер от предвидения в цитираната норма / чл.10, ал.1, т.1 Наредба №1 от 09 юли 2004г. / - 200 лева.

                         Оплакването е неоснователно. Видно от преписката по комплектованото изпълнително дело след изпратените запорни съобщения до третите задължени лица – ПИБ АД и Уникредит Булбанк АД, получени от същите на 26.10.2020г. , с молба от 12.11.2020г. взискателят чрез проц. си представител е поискал на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК прекратяване на изпълнителното дело, което с Постановление от същата дата на посоченото правно основание изпълнителното производство е прекратено. С молба от 30.11.2020г. длъжникът е депозирал молба за редуциране на адв.възнаграждение с оплакването, че адв.възнаграждение неоправдано надхвърля размера по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните адв.възнаграждения, като няма основание за присъждане в по-голям размер от предвидения в цитираната норма 200 лева. Доводът е неоснователен. Не се твърди да са били предприети от страна на длъжника действия по доброволно изпълнение на вземането по изпълнителния лист . В случая до събиране на вземането е довело своевременно посочване от страна на проц.представител на взискателя на изпълнителен способ чрез насочване на изпълнението върху вземания от трети задължени лица, които действия са довели до удовлетворяване на взискателя и  следва да се приемат, че са действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя по смисъла на чл.10, т. 2 от цитираната Наредба. С оглед на това е налице както основанието по чл.10, т.1, така и основанието по чл.10, т.2 от НМРАВ за определяне на адв.възнаграждение за процесуалното представителство, които размери се явяват минимални на посочените правни основания.

 

                        По гореизложените съображения жалбата се намира за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

 

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                           Р     Е    Ш    И    :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 30.11.2020г. постановено по изп.д.№ 20207570400151 по описа на ЧСИ А. Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД – гр.София  за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от взискателя С.И.С. *** и възложени върху длъжника на „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД – гр.София.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.

 

 

 

            Председател:                                             Членове: