Присъда по дело №1834/2014 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ

към присъда № 128 от 16.07.2015 год. по НЧХД № 1834/2014 год. на СлРС

 

Тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. са предявили обвинения срещу подсъдимата Н.Т.Т. за извършени от нея престъпления по чл. 147, ал. 1 от НК.

В с.з. тъжителите редовно призовани, чрез пълномощника си адв. К.К. ***, поддържат обвиненията срещу подс. Н.Т. така, както са повдигнати, като ги считат за доказани по безспорен и несъмнен начин. Повереникът им пледира подс. Н.Т. да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения, като й бъде наложено наказание „Глоба” в средния размер предвиден в НК, както и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”, както и да бъдат уважени предявените срещу нея граждански искове.

В с.з. подсъдимата Н.Т.Т., редовно призована, се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Е.М. ***. Не се признава за виновна, но дава подробно обяснения по предявените й обвинения, моли съда да постанови присъда, с която да я признае за невиновна. Защитникът на подсъдимата счита, че повдигнатите срещу подс. Н.Т. обвинения не са доказани по безспорен начин и също моли съда да я признае за невиновна, както и да не уважава предявените срещу подс. Н.Т. граждански искове.

С тъжбата частната тъжителка С.Б.Т. е предявила против подс. Н.Т. граждански иск в размер на 2 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 07.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С тъжбата частният тъжител С.Т.Т. е предявил против подс. Н.Т. граждански иск в размер на 2 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 07.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след като счете, че гражданските искове са своевременно предявени и се намират във връзка с предмета на делото, ги прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н.Т.Т. е българска гражданка, със средно образование, разведена, не работи, неосъждана.

Тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. са съпрузи, а подс. Н.Т. е сестра на тъжителя С.Т.Т..

Подс. Н.Т. ***, заедно със своя баща и семейството на своя син С.И.И.. Отношенията между семействата на подс. Н.Т. и тъжителя С.Т.Т. били влошени, поради спор за собствеността на недвижими имоти, находящи се в с. Т., общ. С. По повод на тези спорове било образувано гр.д. № 142/2012 год. по описа на СлРС, приключило с решение, което частично било отменено с Решение № 268/30.10.2013 год. по въззивно гр.д. № 462/2013 год. по описа на СлРС. Въз основа на това решение С.И.И. получил на 06.06.2014 год. изпълнителен лист и подал молба при ЧСИ П.Г. с рег. № 837, район на действие СлОС, за образуване на изпълнително дело срещу тъжителя С.Т.Т.. Пред въззивната инстанция и в изпълнителното производство С.И.И. бил представляван от адв. А.С. от АК – С.

Във връзка с действията на ЧСИ по изпълнителното дело на 07.07.2014 год. тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. отишли до дома на подс. Н.Т.. Тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. търсели нейния син С.И.И. за да подпише документи във връзка с изпълнителното дело. По същото време в апартамента на подс. Н.Т. били нейния баща, синът й С.И.И. заедно със семейството си, както и свид. М.Г., който им бил на гости.

Коридора на етажа към входната врата на апартамента на подс. Н.Т. бил преграден с междинна врата, по която тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. започнали да чукат. Подс. Н.Т. отворила входната врата на апартамента и видяла, че болногледачката на техния съсед отворила тази междинна врата на коридора. Подс. Н.Т. се прибрала и затворила вратата на апартамента. Тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. започнали да чукат на вратата на апартамента и да звънят на звънеца на подс. Н.Т.. Подс. Н.Т., синът и С.И.И. и свид. М.Г. поглеждали през шпионката на вратата и видели тъжителите. Последните започнали да викат, продължили да думкат по вратата, което уплашило намиращите се вътре и С.И.И. се обадил на тел. 112. При първото си обаждане на тел. 112, С.И.И. си казал името и заявил, че се удря по вратата с камъни, втория път – че лицата са с ножове и брадви на вратата, като му било отговорено, че е изпратен екип, след което последвали още две обаждания на тел. 112 за инцидента. Тъй като полицейските служители се забавили, С.И.И. се обадил и на упълномощения си адвокат – свид. А.С.. Същият звучал уплашено, обяснил какво става и бил посъветван от свид. А.С. да се обади на тел. 112 или в полицията, на което той отговорил, че се е обадил, но нямало никой и помолил свид. А.С. също да се обади в полицията. Свид. А.С. се обадила на дежурния телефон в полицията и предала това което й било казано от С.И.И. и посочила адреса на който живее той.

На място бил изпратен Автопатрул на Група „ООР”, в който бил свид. Д.Г.. При пристигане на мястото свид. Д.Г. видял, че тъжителите звънят на вратата и заявили, че са там за някакъв подпис, който трябва да се сложи върху документ. Полицейските служители позвънили на вратата и им било отворено от подс. Н.Т., която излязла заедно със сина си С.И.И.. При излизането подс. Н.Т. извикала на тъжителите „Докога ще ме притеснявате”, като двете страни започнали да се обиждат. За това полицейските служители поканили тъжителите да слязат до патрулния автомобил, където им били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. След това полицейските служители се върнали до дома на подс. Н.Т., където на нея и на нейния син С.И.И., също били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР.

На 08.07.2014 год. С.И.И. подал в РУ „Полиция” – гр. С. жалба срещу тъжителя С.Т.Т. за това, че по повод на образувано изпълнително дело тъжителите С.Т.Т. и С.Б.Т. непрекъснато го заплашвали и причаквали, като открито отправя към него заплахи за разправа, като описал инцидента на 07.07.2014 год. пред дома му. По повод на подадената жалба била образувана преписка вх. № 2661/2014 год. по описа на РП – С.

На 10.07.2014 год. подс. Н.Т. подала в СлРС молба с правно основание чл. 18 във вр. чл. 4 от ЗЗДН против тъжителя С.Т.Т. по повод на която било образувано гр.д. № 3129/2014 год. по описа на СлРС.

От приложената служебна справка от РУ „Полиция” към ОД на МВР – гр. С., с приложени към нея копия от четири броя протоколи за предупреждение се установява, че на 07.07.2014 год. на адрес гр. С., кв. „Б.” бл. 34, вх. Б, ап. 14, на място по сигнал е изпратен Автопатрул на Група „ООР” в състав ст. полицай Т.Т. и ст. полицай Д.Г., които са взели отношение по случай. От приложените копия от протоколи за предупреждение по ЗМВР се установява, че на 07.07.2014 год. са съставени такива на тъжителите С.Т.Т. и С.Б.Т., както и на подс. Н.Т.Т. и на нейния син С.И.И. (л. 36 – 40 от делото).

От приложените по делото заверени копия от материали от преписка № 2661/2014 год. по описа на РП – С. се установява, че същата е била образувана по повод подадени жалби от С.И.И. на 08.07.2014 год. и 14.07.2014 год. против тъжителите С.Т.Т. и С.Б.Т., във връзка с инциденти на 07.07.2014 год., на 11.07.2014 год. и на 14.07.2014 год. Преписката е приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.08.2014 год., в което е отразено, че при проверката се установило, че на 07.07.2014 год. С.Т.Т. заедно със съпругата си е отишъл в дома на С.И.И., за да подпише последния протокол за доброволно предаване на имот, по повод на който било водено гражданско дело. В постановлението е посочено още, че входната врата била отворена от съседка, С.Т.Т. започнал да вика С.И.И. и да тропа по вратата, като не носел нож и брадва и не отправял закани, както и че С.И.И. се обадил на тел. 112 и съобщил, че е възникнал скандал със С.Т.Т., който бил прераснал в побой с брадва и ножове. В постановлението е отразено още, че не е установено С.Т.Т. да е отправял закани за убийство. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство било потвърдено с Постановление от 29.08.2014 год. на ОП – С. (л. 67-72 от делото).

От приложеното по делото гр. дело № 3129/2014 год. по описа на СлРС се установява, че същото е било образувано на 10.07.2014 год. по повод подадена на същата дата молба от Н.Т.Т., чрез адв. А.С. против С.Т.Т. с правно основание чл. 18 във вр. чл. 4 от ЗЗДН. В молбата Н.Т. описала инцидента от 07.07.2014 год., като приложила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Производството приключило с Решение № 747/30.09.2014 год., с което е отхвърлена молбата на Н.Т.Т. за издаване на заповед за ЗЗНД, като неоснователна, като решението е влязло в сила на 08.10.2014 год.

От приложеното по делото досъдебно производство № 1353/2014 год. по описа на РУ-МВР-С., пор. № 1482/2014 год. на РП – С. се установява, че същото е било образувано по молба от тъжителя С.Т.Т. от 24.07.2014 год. против С.И.И.. Досъдебното производство е било образувано на 25.09.2014 год. срещу неизвестен извършител за това, че на 08.07.2014 год. в гр. С. пред надлежен орган на властта – прокурор от РП-С., набедил С. *** в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (заплаха с убийство), като знаел, че е невинен – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.01.2015 год. В същото наблюдаващия прокурор е приел, че С.И.И. не е извършил деяние съставомерно по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК, тъй като в производството се установило, че С.И. се е почувствал заплашен от поведението на С.Т.Т. и е бил субективно уверен в обстоятелствата, които е заявил в жалбите си; неговите показания се подкрепяли от тези на съпругата му Т. И., както и от показанията на Н.Т.. В постановлението е посочено още, че безспорно е установено, че С.Т.Т. не е носил в себе си брадва или нож, както е бил заявил С.И. при телефонното повикване от негова страна на тел. 112, поради което с постановлението за прекратяване на наказателното производство е указано препис от материалите от досъдебното производство да бъдат изпратени на Началника на РУ „Полиция” – С., за налагане на административно наказание на С.И.И. по Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от С.Т.Т. и с Определение от 16.02.2015 год. по ЧНД № 209/2015 год. по описа на СлРС, същото е било потвърдено. Определението на СлРС е било обжалвано от С.Т.Т. и същото с Определение № 110/19.03.2015 год. по ВЧНД № 124/2015 год. е отменено и производството е прекратено, като недопустимо.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза в електронен носител CD-R Verbatim, надписан с черен флумастер „УРИ: 10584р-1187/12.08.2014 г.”, се съдържат четири броя файлове индексирани по следния начин: 0HROHMUI04CMDXI3VF_1426.wav; 0HROHSQN04QCMDXI3VF_1430.wav; 0HROHX3704QCMDXI3VF_1431.wav; 0HROI5DK04QCMDXI3VH_1436.wav. От експертизата се установява, че е имало четири броя повиквания към тел. 112 от мъжки глас за инцидента в гр. С., кв. „Б.” бл. 34, вх. Б, ап. 14, като при първия разговор, същия се е представил, че е С.И. (л. 102-107 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Съдът кредитира показанията на посочената от страна на тъжителите свидетел Л.Ч., в частта от които се установява, че работи заедно с тъжителката С.Т. и не познава подс. Н.Т.. От показанията на свид. Ч. се установява още, че през м. юли отивайки на работа с тъжителката С.Т. последната била разстроена по повод на инцидент с племенника им, за който разказала на свидетелката, както и че тъжителката С.Т. пиела лекарства за успокоение от лятото. В останалата им част съдът не кредитира показанията на свид. Л.Ч., а именно в частта в която същата разказва за инцидента на 07.07.2014 год., тъй като в тях тя пресъздава това което й е било заявено от тъжителката С.Т., на което свидетелката не е очевидец.

Съдът кредитира показанията на посочените от страна на подсъдимата свидетели М.Г. и А.С., тъй като същите пресъздават това което са възприели лично. От показанията на свид. М.Г. се установява, че същият на 07.07.2014 г. е бил на гости в дома на подсъдимата Н.Т. и нейния син и е чул думкането по вратата и виковете пред вратата на апартамента на подсъдимата; отишъл в стаята на бащата на подсъдимата, където били и децата, които започнали да реват; чул, че С.И.И. се обажда в полицията и идването на полицейските служители, но не е излизал, защото не му било работа, както и че до идването на полицаите С.И.И. и подсъдимата Н.Т. не са напускали апартамента. От показанията на свид. А.С. – адвокат от АК – С. се установява, че същата е представлявала пред въззивната инстанция С.И.И. по образуваното гражданско дело срещу С.Т.Т., а след това и по образуваното изпълнително производство. От показанията на свид. А.С. се установява още, че след образуване на изпълнителното дело и насрочване на въвода във владение и се обадил С.И.И. по телефона, като последния бил много уплашен, развълнуван и се страхувал. По телефона С.И.И. обяснил на свид. С., че тъжителите С.Т.Т. и С.Б.Т. са пред вратата му, че имали брадвичка и нож, че чукали по вратата и се страхувал, че ще я разбият, като попитал свидетелката какво ще прави, ако те влязат в дома му. От показанията на свид. С. се установява още, че докато говорила със С.И. се чувало много силен шум, някакви удряния, думкания, гласове които викали много, заради което тя казала на С.И., че трябва да се обади на тел. 112 или на полицията; С.И. й отговорил, че се е обадил, но още нямало никой и помолил свид. С. да се обади в полицията. От показанията на свид. С. се установява, че същата се притеснила като чула колко е развълнуван по телефона С.И. и за това се обадила на стационарния телефон в полицията, поискала да се свържи с дежурния и е предала, каквото й било казано от С.И. и посочила адреса му където живее, като й било отговорено, че екипът е тръгнал и ще пристигне всеки момент. От показанията на свид. А.С. се установява още, че е разговаряла още няколко пъти по телефона със С.И., който продължавал да е уплашен, казвал че ги няма полицаите, чувал се страшен шум и С.И. викал „ще разбият вратата, ще ме намушкат”, чувал се плач на дете и викове. От показанията на свид. А.С. се установява още, че по-късно през деня отново е разговаряла по телефона със С.И., който й казал, че са дошли полицаи и са съставили протоколи на всички, както и че по препоръка на полицията, които казали на подс. Н.Т. да поиска заповед по ЗЗДН, свидетелката представлявала последната, като подали молба с декларация за претърпяно домашно насилие. Показанията на тези двама свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира показанията на свидетел Д.Г., който към м. юли 2014 год. е бил на длъжност „Старши полицай – водач на патрулен автомобил” и е бил изпратен на сигнала, подаден на тел. 112. От неговите показания се установява, че при пристигането на място е видял тъжителите пред входната врата на апартамента, които звънели на вратата, както и че същите са заявили, че са дошли за някакъв подпис върху документ. От показанията на свид. Д.Г. се установява още, че когато полицейските служители са позвънили на вратата им било отворено от подс. Н.Т., която излязла заедно с нейния син; като подсъдимата Н.Т. викала „Докога ще ме притеснявате” и тогава започнала взаимна размяна на обиди и от двете страни. Установява се още, че тъжителите били поканени да слязат до патрулния автомобил и им били съставени протоколи за предупреждения по ЗМВР, след което били съставени и протоколи за предупреждения на подсъдимата Н.Т. и нейния син. От показанията на свид. Д.Г. се установява, че при проверката на тъжителите не било установено да носят някакви предмети. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д.Г., тъй като същият пресъздава това което е възприел лично, показанията му са логични и безпротиворечиви, подкрепят се от всички останали събрани писмени и гласни доказателства, още повече че същият е и служител на РУ „Полиция” –  гр. С. и не се намира в никакви близки или родствени отношения с подсъдимата или с тъжителите.

Съдът кредитира и обясненията на подс. Н.Т. като безпротиворечиви, логични и кореспондиращи с посочените, кредитирани от съда, гласни доказателства и с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на подс. Н.Т. само в частта, в която заявява, че е чула как тъжителката С.Б.Т. е викала на С.Т.Т. „слизай бързо долу, слизай, слизай, хвърляй го”, като това се отнасяло за брадвичката или ножа, тъй като безспорни доказателства в тази насока не бяха събрани.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като същата не бе оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

Подсъдимата Н.Т.Т. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за това, че на 07.07.2014 год. към 14,15 часа в гр. Сливен е приписала престъпление на тъжителката С.Т., като подсъдимата е викала, че тъжителката С.Т. я подканяла да излезе от дома си за да я „надупчи и да й отреже главата”.

Подсъдимата Н.Т.Т. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за това, че на 07.07.2014 год. към 14,15 часа в гр. С. подсъдимата е приписала на тъжителя С.Т. престъпление, като тъжителят С.Т. я подканял да излезе от дома й, за да я „надупчи и счупи главата” и е отправил заплахи с думите „бял ден няма да видиш” и че където я срещне подсъдимата ще й „счупи краката”, както и че е разгласила позорното обстоятелство, че тъжителят С.Т. е носил със себе си брадва и нож”.

По делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на подс. Н.Т. в инкриминираните деяния, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК за клевета се наказва всеки, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Постоянна е съдебната практика, че под „разгласи” се разбира довеждане да знанието на трето лице на неистинските позорни обстоятелства отнасящи се до пострадалия. Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 07.07.2014 год. в гр. С. тъжителите С.Б.Т. и С.Т.Т. са отишли до дома на подс. Н.Т. във връзка с действия по образуваното срещу тъжителя С.Т.Т. изпълнително дело от сина на подсъдимата – С.И.И., при което е възникнал конфликт и е поискано съдействието на полицейски служители.

По делото обаче не бяха събрани доказателства, с които да се докаже, че именно на тази дата 07.07.2014 год. подс. Н.Т. е приписала престъпление на тъжителката С.Т., като подсъдимата е викала, че тъжителката С.Т. я подканяла да излезе от дома си за да я „надупчи и да й отреже главата” или че е приписала на тъжителя С.Т. престъпление, като тъжителят С.Т. я подканял да излезе от дома й, за да я „надупчи и счупи главата” и е отправил заплахи с думите „бял ден няма да видиш” и че където я срещне подсъдимата ще й „счупи краката”, както и че е разгласила позорното обстоятелство, че тъжителят С.Т. е носил със себе си брадва и нож”. Нито един от разпитаните по делото свидетели не подкрепи твърденията на тъжителите, че подс. Н.Т. е изрекла тези думи, нито че такива факти и обстоятелства отнасящи се до тъжителите са стигнали до знанието на трето лице на тази дата – 07.07.2014 год. Безспорно се установи, че на тази дата до идването на полицейските служители подс. Н.Т. не е напускала апартамента, а след идването им е извикала на тъжителите „Докога ще ме притеснявате”, след което е започнала взаимна размяна на обиди и от двете страни.

На посочената дата 07.07.2014 год. единствено С.И.И. при обажданията си на тел. 112 е заявил, че лицата пред дома му удрят с камъни по вратата и са с ножове и с брадви на вратата, като видно от изготвената съдебно-техническа експертиза и изслушаните в с.з. записи, съдържащи се на електронен носител, всички обаждания към тел. 112 са били от мъжки глас.

Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха безспорни доказателства, че са извършени деянията и че са извършени от подс. Н.Т. и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по – горе, обвиненията срещу подс. Н.Т. не бяха доказани по несъмнен начин, съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по чл. 147, ал. 1 от НК.

Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения от С.Б.Т. граждански иск срещу Н.Т.Т. за сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и недоказан.

Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения от С.Т.Т. граждански иск срещу Н.Т.Т. за сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и недоказан.

Съгласно правилата на процеса С.Б.Т. беше осъдена да заплати на подсъдимата Н.Т.Т. сумата от 250,00 лева, представляваща направени по делото деловодни разноски.

Съгласно правилата на процеса С.Т.Т. беше осъден да заплати на подсъдимата Н.Т.Т. сумата от 250,00 лева, представляваща направени по делото деловодни разноски.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :