Р Е Ш Е Н И
Е №
2
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав,
на втори януари две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
и
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, след като разгледа
докладваното от председателя гражданско въззивно дело № 2652 по описа за 2019
година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от ответника
Н. Г.М. чрез пълномощник адв. Е.М.
против решение № 577/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 4092/2017 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, с което е уважен предявеният иск
по чл. 87 ал.3 от ЗЗД, предявен от ищците Ц.Н.М., С.Х.М. срещу ответниците
Н.Г.М., С.Г.М. и П.С.М., за разваляне на сключената между ищците и ответника
Н.Г.М. спогодба, по силата на която ищците са прехвърлили на ответника Н.Г.М.
собствените си идеални части от конкретно посочен недвижим имот, и е уважено
искането да се отмени издаденият в негова полза констативен нотариален акт.
Във въззивната жалба ответникът изцяло обжалва решението и иска да се отмени и се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск, ведно със законните последици. Излагат се подробни съображения в това число нарушения на Районен съд по чл.235 и сл. от ГПК, като съдът не излагал причина за елиминиране на част от фактическата обстановка и изобщо не коментирал тази част, вместо да обсъди изложените правни доводи. Изразяват се подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. В тази насока се заявява, че Районен съд не е възприел, че предмет на спора е спогодбата, одобрена от съда през 1997г. в хода на висящо делбено производство. Районен съд не засягал и съществения факт, че страните по тази многостранна спогодба са демонстрирали желание, както за вещното право на ползване, така и за задължението за издръжка, престирано в полза на трето, неучастващо в делбения процес през 1997г., лице.
Счита се, че по делото не са били ангажирани никакви доказателства какво е било отношението на това трето лице към предмета на спогодбата, както и се взема становище по същество. Заявява се, че третото лице М. М. не е притежавала права върху процесния недвижим имот и се е намирала в този имот и го е обитавала по същия начин и преди сключването на спогодбата през 1997г. Коментират се доводите на Районен съд във връзка с това, че не е кредитирал показанията на св. С., тъй като същата не се намирала в близки приятелски отношения със страните и се заявява, че това обстоятелство поставя под съмнение достоверността на показанията й. Счита, че не са правилни съжденията на съда и те трябва да са, точно, в обратния смисъл. Изложените съображенията са по съществото на спора. Не са ангажирани доказателства.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника С.Г.М., чрез процесуален представител адв. Т.Р., която изцяло обжалва горепосоченото решение на Районен съд по гр.д. № 4092/2017 . Изцяло се обжалва с идентични оплаквания като изложените в жалбата на ответника Н.М.. Отново се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски по въззивното дело. Не се ангажират нови доказателства пред въззивния съд.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника П.С.М. чрез адв. Г.Д. срещу горепосоченото решение на Районен съд – Пазарджик по идентични оплаквания като изложените в жалбата на ответника Н.М.. Отново се претендира, че решението е неправилно и се моли да се отмени и се постанови ново с отхвърляне на иска със законните последици. Претендират се разноски. Не са посочени нови доказателства, които да бъдат ангажирани във въззивното производство.
Постъпил е отговор от адв. Г.М. като пълномощник на ищците Ц.Н.М. и С.Х.М., с който се взема подробно становище по отношение на подадените въззивни жалби от ответниците като се моли да се постанови решение, с което да се оставят без уважение като неоснователни въззивните жалби, респективно, да се оставят без разглеждане въззивните жалби на П.М. и С.М..
В с.з. пред въззивния съд от страна на пълномощниците на жалбоподателите, адв. Д. и адв. М., се поддържат подадените въззивни жалби на ответниците. Оспорват се, отново, въззивните жалби от адв. М., пълномощник на въззиваемите, ищци. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело. Претендират се разноски по делото. Допълнително по въззивното дело, на 23.12.19г., са постъпили писмени бележки от адв. Е.М., процесуален представител на ответника Н.М., от адв. Т.Р., процесуален представител на ответника С.М., от адв. Г.Д., процесуален представител на ответника П.М., с които се вземат становище по същество.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба на ответника Н.Г.М. е допустима – подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да
уважи предявения иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, като разваля
сключената между страните съдебна спогодба от 05.11.1997г., постигната по
гр.дело №454/1997г. по описа на РС-Панагюрище, в частта й, с която ищците Ц.М.
и С.М. прехвърлят на ответника Н.М., собствените си идеални части от процесния
недвижим имот, срещу насрещното задължение на Н.М. да полага грижи за гледането
и издръжката на своята баба М. Г. М., докато е жива, и да бъде почитана и
уважавана, районният съд излага съображения: Приема за установено от
събраните по делото доказателства, че сключеният, в рамките на съдебната
спогодба по гр.д.№454/1997г. по описа на Панагюрския районен съд, договор за
гледане и издръжка в полза на трето лице – М. М., не е бил изпълняван по
надлежния начин от страна на ответника Н.Г.М.. Приема, че твърденията на
ответната страна, че е налице изпълнение
на задълженията на Н.М. по сключената спогодба, остават недоказани в хода на
производството по делото. В т.н. се
приема от съда, че в конкретния случай не се доказва по делото, че ответникът
Н.М. нито лично, нито чрез наето от него трето лице, е изпълнявал задълженията си спрямо М. М.; при
което е налице пълно неизпълнение и има основание за разваляне на сключения
договор, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло. Приема и, че ищците в производството са изпълнили
задължението си и са прехвърлили в полза на ответника правото на собственост
върху идеалните си части от описания в спогодбата недвижим имот, т.е., явяват
се изправна страна по смисъла на чл.63 от Закона за задълженията и договорите.
Въззивният състав на ПдОС приема за
правилен извода на районния съд и изложените от него мотиви, към които препраща
съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след
като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ
от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на
приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят във въззивното
производство относно, установени с допустими доказателствени средства в
първоинстанционното производство, обстоятелства:
От Протокол от открито съдебно
заседание от 05.11.1997г. по гр. дело №
454/1997г. по описа на РС- Панагюрище, е видно, че страните постигнали спогодба,
по силата на която ищците прехвърлили на ответника Н.М.,
собствените си идеални части от имота, подробно описан в същата спогодба,
съставляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105
кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с
принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със
самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата
жилищна сграда в гр.П., на ул. "***, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана
на гр. П., при съседи: Н. и Т. И., А. Г.М., Х. В. и път, в който недвижим имот ищецът Ц.М.
притежавал 3/6 идеални части от жилищния етаж, а двамата ищци
притежавали в режим на СИО ½ идеална част от пристройката, срещу насрещното задължение на Н.М.
да полага грижи за гледането и издръжката на баба си – М. Г. М., докато е жива
последната, и да бъде почитана и уважавана.
От
Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №121,
том V, н.д №1854/1997г.,
от 18.12.1997г., същият съставен
по молба на ответника Н.М., последният е бил признат за собственик на следния
недвижим имот- ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през
1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със
самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, ведно с ½ идеална
част от дворното място, находяща се същата жилищна сграда в гр.П., на ул.
"***, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. П., при съседи: Н. и Т.
И., А. Г.М., Х. В. и път.
От удостоверение за наследници е
видно, че М. Г. М. е починала на 25.06.2017г., като е оставила след смъртта си следните
наследници по закон – Ц.Н.М., с ЕГН **********, /син/, Н.Г.М., с ЕГН **********
и С.Г.М., с ЕГН **********, /синове на починалия Г.Н.М.- син на М. М./.
Безспорно е, че ищците са изпълнили
задължението си по спогодбата, като са прехвърлили в полза на ответника Н.М.
правото на собственост върху идеалните си части от описания в спогодбата
недвижим имот, при което се явяват изправна страна по смисъла на чл.63 от
Закона за задълженията и договорите.
При което за ищците е налице правен
интерес от упражняване на потестативното си право да искат разваляне на
сключения договор за издръжка и гледане, включен в спогодбата, по реда на чл.
87 ал. 3 от ЗЗД, както и отмяна на издадения въз основа на съдебната спогодба
констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот.
За обстоятелствата относно
изпълнение на сключения договор, включен в спогодбата, като насрещно спрямо
ищците задължение, от страна на ответника Н.М., по делото са събрани
доказателства, в т.ч. ответникът е изслушан по реда на чл. 176 от ГПК, както и
са разпитани свидетели на страните по делото.
Съгласно дадените пред районния съд
от страна на ответника Н.Г.М., по реда на чл. 176 от ГПК, обяснения, считано от
2010 година, Н.М. пребивава преимуществено на територията на Великобритания.
Преди заминаването си за чужбина, ответникът е живеел и работил в гр. П., като
е посещавал своята баба М. М. често й помагал. Ответникът М. заявява, че не е плащал издръжка на М. М., тя си взимала
пенсия. Но, винаги се отзовавал, когато М. имала нужда от помощ; когато е имала
нужда от дърва за зимата винаги й помагал. След заминаването си за Англия, ответникът
продължил да се интересува от състоянието на своята баба, поддържали връзка по
телефона; от Англия не й е изпращал средства. След като му съобщили, че й се
влошава състоянието, казал, че ако трябват пари веднага ще плаща. От
Великобритания в началото се прибирал по два пъти годишно, в последните години
– по-рядко.
От показанията на свидетеля на
ищците М. К. М., б.р., е видно, че същата се е намирала в добри приятелски и
съседски отношения с М. М. приживе, били са съученички. Съгласно показанията на
св. М., М. живеела сама в етаж от къща, находяща се в гр. П.. Грижи за М.
полагали нейният син Ц.М. и неговата съпруга. До известно време, М. можела да
се обслужва сама, но впоследствие имала нужда от помощ, придвижвала се с
проходилка. М. се издържала с пенсията си, изпитвала финансови затруднения, тъй
като взимала скъпи лекарства, била диабетик. М. споделила на св. М., че нейният
внук- ответникът Н.М. рядко я посещавал, не й помагал и финансово, въпреки, че
М. го помолила за това. Н.М. не присъствал на погребението на М., тъй като бил
в Англия по това време.
От показанията на свидетеля на
ищците С. К. Г., б.р., съсед на М. М., е видно, че преди да почине, М. живеела в етаж от къщата си в гр. П., като се обслужвала сама. На горния етаж на къщата живеели ищците Ц.М.
и съпругата му С.М., които й помагали с пазаруването. Ответникът Н.М. никога не
бил живял в дома на баба си, както и не посещавал често нейния дом, тъй като
живеел в Англия. Н.М. не пращал и пари за издръжка на М. М., дори не присъствал
на погребението й. Приживе, когато М. М. имала здравословни проблеми, нейният
син- Ц.М. я водил по болници и полагал грижи за лечението й.
От показанията на свидетеля на
ответната страна Р. К. С., б.р., Н.М. често посещавал дома на своята баба М.
М.. Ответникът Н.М. пазарувал храна на М., купувал й лекарства, помагал й с
дървата, когато това било необходимо. След като заминал за чужбина, Н.М.
си идвал по-рядко, тъй като бил служебно
ангажиран. Докато живеел в Англия, Н.М. и М. М. поддържали постоянна връзка по
телефона.
Спорни са въпросите, въведени и в
оплакванията във въззивната жалба, относно предмета на спора, относно
отношението на третото лице М. Г. М. към предмета на спогодбата, одобрена от
съда през 1997г., както и изложените от съда доводи относно кредитиране
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Жалбоподателят счита, че съдът
неправилно приел, че предмет на спора бил неизпълнение по двустранен
ненаименован договор, докато жалбоподателят счита, че предмет на спора е
претенция за разваляне на многостранен договор-спогодба, одобрена от съда през
1997г., в хода на висящо делбено дело.
Въззивният съд не приема за обосновано и основателно това оплакване на
жалбоподателя Н.М.. Видно е от проекто-доклада на районния съд, одобрен в
о.с.з. на 30.11.2018г., съдът намира, че исковата молба в този й вид, в който е
предявена, отговаря на изискванията на закона, по-точно, на изискванията на
чл.чл. 127 и 128 от ГПК, поради което съдът не споделя становището на ответната
страна, че исковата молба е нередовна; както и съдът намира, че петитумът, така
както е оформен в исковата молба,
отговаря на изискванията на закона; като с оглед липсата на възражения от
страните съдът приема изготвения проекто-доклад за окончателен по делото. Видно
е, че страните, в т.ч. пълномощниците на ответниците, съответно, адв. М., адв.
Р., адв. Д., също, са заявили, че нямат възражения по доклада и същият да се
приеме. Въззивният съд, също, намира, че с оглед въведените от страна на ищците
Ц.М. и С.М. обстоятелствена част и петитум на исковата молба, спорният предмет
по делото е относно неизпълнение по двустранен ненаименован договор, включен в
многостранен договор – спогодба, одобрена от съда през 1997г., одобрена от съда
през 1997г. в хода на висящо, /тогава/, делбено производство по гр.д.№
454/1997г. по описа на РС-Панагюрище. Ищците, а не- ответниците, въвеждат
спорния предмет, същият се явява допустим за разглеждане от съда, така както е
въведен. Поради което се явява, даже, абсурдно твърдението в жалбата на
ответника, че предмет на настоящето дело е относно „претенция за разваляне на
многостранен договор, спогодба, одобрена от съда през 1997г.“ В случая, общото
между отделните договорки, включени в съдебната спогодба от 1997г., е
ликвидиране на съсобствеността между участниците в нея, съделители, което
ликвидиране на съсобственост относно процесния недвижим имот е извършено;
съдебната спогодба е одобрена от съда по делбеното дело като законосъобразна и
съответно производството е било прекратено през 1997г.- приключено делбено
производство по гр. дело № 454/1997г. по описа на РС-Панагюрище, /приложено
заверено от съда копие от Протокол от съдебната спогодба- по гр.д. № 454/1997г.
на Районен съд-Панагюрище, лист 108-109 от гр.д№4092/2017г./. В рамките на тази
съдебна спогодба, обаче, съществуват паралелни договорни отношения, които се
явяват независими едно от друго; в този смисъл и процесното правоотношение,
възникнало по договора между ищците, от една страна, като съсобственици и
прехвърлители на отделни идеални части от процесния недвижим имот, и ответника
Н.М., от друга страна, като приобретател на техните идеални части от този
недвижим имот, се явява правоотношение, което, именно, е предмет на разглеждане
от съда по настоящето дело, и то в рамките на конститутивния иск по чл. 87 ал.
3 от ГПК. В случая, безспорно е установено, че останалите съделители по
съдебната делба от 1997г., съответно П.С.М. и С.Г.М., /тогава със съгласието на
майка му П.С.М./, са получили в пари полагаемия им се дял от имота, вместо дял
в натура, от страна на Н.Г.М., който е получил техните собствени идеални квоти
от процесния недвижим имот. Но, при всяко положение, тези отношения между
получилия по съдебната спогодба процесен недвижим имот - Н.Г.М. – относно
идеални части от страна на съделителите П. М. и С.М., и последните, получили
парично уравнение на дяловете си от този имот, не се влияят от развитието на
отношенията между Н.М., от една страна, и Ц.М. и С.М., съпрузи, включени в т.н.
ненаименован двустранен договор, в рамките на горецитирана спогодба.
При направен и от въззивния съд
извод, че съдът в настоящето производство е сезиран с иск по чл. 87 ал. 3 от ГПК за разваляне на двустранен договор, т.н. ненаименован двустранен договор,
по силата на който ищците Ц.М. и С.М., съпрузи, са прехвърлили своите идеални
части от собствеността върху процесния имот на ответника Н.Г.М. срещу
задължението последният да полага грижи за гледането и издръжката на баба си М.
Г. М., докато е жива последната, и да бъде почитана и уважавана; следва и
изводът за значението на отношението на това трето лице за съдебната спогодба
от 1997г. – М. Г. М. към
предоставеното й право по този договор. От една страна, безспорно, е, че
алеаторният договор, в случая, се явява договор уговорен в полза на трето лице,
поради което и се явява допустим. Така, по същия начин са го приели и страните,
когато са участвали в съдебната спогодба през 1997г., която и като
законосъобразна е била и одобрена от съда по делбеното дело, приключило през
1997г. Безспорно е обстоятелството, което изрично е посочено и в самата жалба
на ответника Н.М., че баба му М. М. е обитавала процесния имот, по същия начин,
и преди сключването на спогодбата по делбеното дело през 1997г., /и чак до
смъртта си през 2017г./, както и че същата е „продължила да живее в него, със
знанието и със съгласието на действителния собственик на този имот – ответника
Н.М., повече от 20 години, до смъртта си през месец юни 2017г., без да бъде
притеснявана и обезпокоявана от него“, като самата М. М. никога не е
притежавала права върху процесния недвижим имот. При което се явява логически
изводът, че М. М. е приела своето положение в имота – да го ползва, въпреки, че
е знаела, че ответникът Н.М. е негов собственик. Същата М. М. е ползвала целия
имот по необезпокояван начин, но, само, поради извършеното в рамките на
съдебната спогодба по делбеното дело от 1997г. договаряне, предмет на
ненаименования двустранен договор между ищците Ц. и С. М. и ответника Н.М..
Друго изследване на въпроса за оценката на факта на пребиваване на М. М. в
имота, респективно, дали това е конклудентен начин за приемане от нея на някоя
от направените в нейна полза уговорки, излиза извън предмета на предявения иск.
Безспорно е, че между страните по настоящето дело- ищците Ц. и С. М. и
ответника Н.М. съществува правоотношение по ненаименован двустранен договор, по
който ищците доказват, че са изправна страна, поради което и за същите е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
този договор при неизпълнение на задълженията на ответника Н.М. по този
алеаторен договор, а именно, за издръжка и гледане на М. М., съгласно
договореното между тях. В случая, дали е учредено от Н.М. вещно право на
ползване върху имота в полза на М. М., е въпрос, извън престациите по процесния
двустранен алеаторен договор, наречен, ненаименован, тъй като грижите и
издръжката следва да се дължат от приобретателя на имота Н.М., но по отношение
на трето лице- М. М., а не – по отношение на прехвърлителите Ц. и С. М..
Неоснователни са оплакванията в
жалбата на ответника Н.М. и относно изложените от районния съд доводи защо не е
кредитирал показанията на свидетелката С., а е кредитирал, от друга страна,
показанията на свидетелите Г. и М..
Двамата свидетели св. М. М. и св. С. Г., са съседи на процесния
имот в гр. П., в който бабата М. М. е живяла, лично са познавали М., като св.
М. е била и нейна приятелка в годините, както и съученичка, били са семейни
приятели. Св. М. познава Ц. и съпругата му С., които живеели на горния етаж,
над етажа, обитаван от М.. Св. Г., също ги познава и знае, че ако някой се е
грижил за М., особено през последните години, когато се е разболяла, това са
Ц.М. и съпругата му. Самият Н. и преди да замине за Англия през 2010г. е живял
при майка си, не е живял при баба си М. като голям. Св. М. знае, че дори когато
е работил в общината в П. Н. рядко е идвал, това е споделяла с нея самата М..
Споделила й също, че като му се е оплаквала, Н. й е казвал, че няма пари. Знае,
че последният месец преди да почине през 2017г. я е гледала жена, а пък печката
слизала С. да я пали, качвала й дърва, почиствала й, храна осигурила от
патронажа. В болницата Ц. карал М., защото имала рани, за превръзки. М. й се е
оплаквала, че едва се справяла с пенсията, тя била диабетичка и с високо
кръвно, взимала скъпи лекарства. Св. Г. лично е помагал на Ц. да качват М. в
кола за да я водят до болницата и после обратно, тя била крупна жена, трудно
подвижна. Никой от двамата свидетели М. и Г. не знае Н.М. да е пращал пари за
издръжката на баба си, както и не са и чували за това; не са виждали Н. в имота
да носи на баба си храна и преди да замине за Англия. Свидетелката С., също
живее в П. и познава семейство М.,но познава М., когато през 1985г. е била *****
в Община Панагюрище, но след една или две години М. се пенсионирала. Св. С.
виждала М. оттогава на улицата, може би, 2-3 пъти седмично, заявява , че не са
се карали с нея, че били добри познати. Знае, че Ц. и съпругата му живеят на
горния етаж на къщата. Заявява, че М. не й се е оплаквала от нищо. Знае, че М.
трудно ходела, но тя имала проблем с краката си, откакто свидетелката я знае.
Не била споделяла да има проблеми с нейните синове, внуци и с роднините. Св.С.
твърди, че лично виждала Н. да посещава дома на баба си, твърди, че
непрекъснато й пазарувал, ходел за лекарства, докато бил в България, цепил
дървата й на улицата. След като заминал за чужбина около 2010-2011г. и св. С.
заявява, че в началото Н. идвал по-често, защото не се бил установил на
постоянна работа. От С. знае, че пазарувал на баба си с пари на Н.. Последните
години Н. си идвал 1-2 пъти в годината, когато му давали отпуск.
Въззивният съд намира, че дори да
има данни в показанията на св.С., че Н. е полагал грижи за баба си М. – да й
пазарува, да цепи дърва, такива грижи биха могли да се приемат за престирани до
заминаването на Н. в Англия през 2010г. След заминаването на Н. в Англия през
2010 година, видно от показанията на св. Г. и св. М., които съвпадат и с
данните от обясненията дадени от самия ответник Н.М. по реда на чл. 176 ал. 1
от ГПК, следва да се приеме, че, безспорно,
се установява, че грижи и издръжка от страна на Н. относно баба му М. М. не са
полагани; не е давана пряко издръжка с действия на Н., нито с такива възложени
от него на трети лица, нито е давана парична издръжка за баба му докато същата
е починала на 25.06.2017г. след като е боледувала, /уд-е за наследници-лист
14от делото/. В тази насока, дори да има различие в показанията на свидетелите
на ищците и този на ответника относно издръжка и грижи на ответника Н. към баба
му М., /макар, че и въззивният съд намира за логични и обективно дадени показанията
на свидетелите на ищците, тъй като същите имат преки, и много чести, почти
непрекъснати наблюдения, за разлика от тези на свидетеля на ответника/, то
непосредствените наблюдения на свидетелите на ищците, съвпадат с данните от
обясненията на самия ответника Н.М., за периода от 2010г. до 2017г., като
същите водят до извода на въззивния съд, че за този последен период от страна
на Н.М. не е налице надлежно изпълнение на задълженията си за издръжка и
гледане спрямо М. М., така както са уговорени между него и ищците по процесния
алеаторен договор.
Предвид изложените съображения, и
въззивният съд намира, че при доказателствена тежест, лежаща изцяло за
ответника Н.М., съгласно чл.154 ал. 1 от ГПК, по делото не са налице
доказателства, от които съдът да направи несъмнен положителен извод, че Н.М. е
изпълнил надлежно задълженията си за издръжка и гледане спрямо М. М., така
както са уговорени между него и ищците по процесния алеаторен договор.
Напротив, от събраните доказателства следва извод, че в най-трудните години за
М., когато най-много е имала нужда от издръжка и гледане, за нея са се грижили
Ц. и С. М..
Поради което и въззивният съд
намира, че решението на районния съд, с което уважава предявения иск по чл. 87
ал. 3 от ГПК, както и направеното искане за отмяна на издадения в полза на
ответника Н.М. констативен нотариален акт за право на собственост
№121/18.12.1997г., като обосновано и правилно, следва да бъде изцяло потвърдено
от въззивния съд.
По отношение на въззивните жалби на
ответниците С.М. и П.М., въззивният съд намира, че същите се явяват
недопустими, тъй като подалите ги страни нямат правен интерес от обжалване на
решението на първоинстанционния съд. Както по-горе, вече, е посочено от
въззивния съд, тези две лица са прехвърлили собствените си дялове на ответника
Н.Г.М. срещу парично уравнение, което са и получили, поради която причина не
могат да черпят никакви правни последици от развалянето по реда на чл. 87 ал. 3
от ЗЗД на процесния алеаторен договор, по който не са и страни. Предвид което,
въззивните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, изцяло, постановеното на 30.04.2019г. Решение № 577 на Пазарджишкия районен съд, ХІІ
граждански състав, по гражданско дело № 4092 по описа на съда за 2017 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустими, въззивна жалба от С.Г.М., чрез процесуален представител
адв. Т.Р.,***, с която изцяло обжалва Решение № 577 на Пазарджишкия
районен съд, ХІІ граждански състав, по гражданско дело № 4092 по описа на съда
за 2017 година, и въззивна жалба от П.С.М. чрез адв. Г.Д.,***, с която
изцяло обжалва Решение № 577 на Пазарджишкия районен съд, ХІІ
граждански състав, по гражданско дело № 4092 по описа на съда за 2017 година;
като прекратява производството по тях.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да
се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/