РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500842 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. В. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат А., против Решение № 4325/20.12.2022г. постановено по гр.д.
№ 8667 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от нея иска против „Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК ********* ДА СЕ
ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради
погасяване по давност следните суми: 2 332,57 лева - главница ведно със законната
лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата,
431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до 21.05.2015г. и 206,37 лева -
разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. по
ч.гр.д. № 32780/2015г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
4727/2016г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев като неоснователен и недоказан, както и
ОСЪЖДА Н. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от
100 лева разноски по гр.д. № 8667/2022г. за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се невалидност на всички действия на
1
ЧСИ и искания на кредитора от образуване на изпълнителното дело до май месец 2022
г.,поради ненадлежно уведомяване на длъжника и невнасянето на авансовите такси за
предприетите действия. Посочва се, че по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД, действието
което прекъсва давността е на носителя на материалното право /кредитора/, който е
инициирал производството, а не действието на компетентния държавен орган, който
движи производството. Посочва се, че взискателят е поискал извършването на
изп.действия след три години от образуване на изп.дело, което искане е направено след
перемиране на делото по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Евентуално се посочва, че дори и
молбата за образуване на изп.дело да е прекъснала давността, изпълнителните
действия на ЧСИ не са прекъснали давността, тъй като не е била връчена покана за
доброволно изпълнение и липсва надлежно уведомяване на длъжника за времето от
10.05.2016 г. - 09.05.2022 г. и годни действия.Възразя, че съдът се е позовал на
незадължителна съдебна практика. Моли за отмяна на първоинстанционното решение,
както и за уважаването на предявените искове, ведно присъждането на разноски за
двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната
страна разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от„Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК
*********, чрез пълномощника юрисконсулт Й., с който оспорва същата като
неоснователна и излага доводи за правилността на решението. Поддържа, че въз основа
на издадения изпълнителен от 26.01.2016 г. взискателят е депозирал молба за
образуване на изп.дело на 10.05.2016 г., както и че в хода на изпълнителното дело
давността е била прекъсната с наложените запори върху вземанията на длъжницата на
07.10.2020 г. и на 11.04.2022 г. Позовава се на съдебна практика на ВКС и приема, че
предприетите изп.действия след перемпцията на изп.дело са прекъснали давността,
поради което вземанията не са били погасени по давност по смисъла на чл.117, ал.2
ЗЗД. Моли за отхвърлянето на въззивната жалба и за потвърждаването на
първоинстанционното решение. Претендира разноските във въззивната инстанция.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззивника.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
2
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Първоинстанционният съд е бил сезиран
с иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от Н.
Н. В. с ЕГН **********, против „Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК ********* за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради
погасяване по давност следните суми: 2 332,57 лева - главница ведно със законната
лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата,
431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до 21.05.2015г. и 206,37 лева -
разноски по делото за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. по
ч.гр.д. № 32780/2015г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
4727/2016г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с рег.№ 841 от КЧСИ, като погасени по
давност.
Ищцата твърди, че е разбрала за изпълнително дело № 4727/2016г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от
26.01.2016г. и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 32780/2015г.
на СРС, след налагането на запор върху банковата й сметка на 11.04.2022 г. Посочва,
че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е влязла в сила на
08.12.2015 г., както и че от 09.12.2015 г. до датата на полученото от нея съобщение №
036042/09.05.2022 г. е изтекла давността за вземането. Поддържа, че давността е
изтекла, поради бездействието на кредитора спрямо ищцата В. по изп.дело, което е
било прекратено на осн.чл.433, т.8 ГПК към датата на получаване на съобщение №
036042/09.05.2022 г., поради което наложеният запор и съобщаването му на длъжника
са невалидни изпълнителни действия. Поддържа, че в рамките на давностния срок,
считано от 09.12.2015 г. кредиторът е бездействал и не е извършил нито едно годно
действие, което да прекъсне или да спре изтичането на давността. По изложените
съображения ищцата счита, че задължението й за сумата от 2332, 57 лева - главница,
ведно със законната лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното
изплащане на главницата, 431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до
21.05.2015г. и 206,37 лева – разноски по изпълнителен лист от 26.01.2016г. издаден по
ч.гр.д. № 32780/2015г. на СРС са погасени по давност.
С допълнителна молба ищцата сочи като невалидни изпълнителните действия
по делото, поради незаплащането на дължимите за тях такси. Намира за недоказано
осъществяавнето на действия, които да прекъсват давността. Моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-
София“ ЕАД е оспорило предявения иск като неоснователен. Твърди, че давностният
срок е бил прекъсван многократно с извършваните от ЧСИ изпълнителни действия въз
основа на възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ и подаваните от взискателя молби по
изп.дело за извършване на изпълнителни действия. Моли за отхвърлянето на иска и
3
присъждането на разноски.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на изп.д.
№ 20168410404727 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841, с район на действие
СГС, че същото е образувано на 10.05.2016г. въз основа на молба на „Топлофикация-
София“ ЕАД и представен изпълнителен лист от 26.01.2016 г., издаден по ч.гр.дело №
32780/2015г. на Софийски районен съд за събиране на вземания от длъжниците П. А.
В. и Н. Н. В. за доставена топлинна енергия, ведно с мораторна лихва и разноските по
делото. На осн.чл.18, ал.1 от ЗЧСИ с молбата е възложено на съдебния изпълнител да
проучва имущественото състояние, да прави справки, да набавя документи, както и да
определя начина на изпълнението.
По делото се установяват следните предприети изпълнителни действия за
събиране на вземането от длъжницата Н. Н. В.: с разпореждане от 13.05.2016 г. е
наложен запор върху трудово й възнаграждение; с разпореждане от 25.07.2017 г. са
наложени запор върху трудово възнаграждение на В., запор върху банковите й сметки
и е насрочен опис на движимите й вещи за 13.09.2017 г.; с разпореждане от 19.09.2017
г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжницата за 13.11.2017 г. и е наложен
запор върху трудовото й възнаграждение; с разпореждане от 22.02.2018 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата В..
С молба от 06.08.2019 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за
насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците, каквото искане е направил и с
молба от 09.09.2019 г.
С разпореждане от 07.10.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудово възнаграждение на Н. В..
С молба от 06.10.2021 г. взискателят отново е сезирал съдебния изпълнител с
искане за налагането на запор на върху открити банкови сметки, както и насрочването
на опис и оценка на на движимите вещи на длъжниците.
С разпореждане от 11.04.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банкови сметки в „ОББ“АД и трудовото възнаграждение на Н. В..
На 09.05.2022 г. е постъпила молба от Н. В. с искане за вдигане на наложения
запор върху банковите й сметки като е поела задължението за разсрочено погасяването
на дълга.
В предвид така установената фактическа обстановка и релевираните от
страните съображения, съдът достига до следните правни изводи:
Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника за
защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат значение за
съществуването на вземането и които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В хипотезата
4
на проведено заповедно производство по чл. 410 и сл ГПК, фактите, на които ищецът
основава иска си, следва да са настъпили след изтичане на преклузивния срок по чл.
414, ал.2 ГПК за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с
изтичането на който и на осн.чл. 416 ГПК заповедта е влязла в сила. В разглеждания
случай ищцата се позовава на погасителна давност като юридически факт, настъпил
след датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32780/2015 г. на СРС, която ищцата твърди, че е 08.12.2015 г.
За основателността на иска следва да се прецени дали е налице бездействие от
кредитора в рамките на тригодишен давностен срок за сочения от ищцата период от
09.12.2015 г. до датата на получаване на съобщение № 036042/09.05.2022 г., която се
установява, че е 13.05.2022г. В насока на изложеното, съдът намира за ненужно да
коментира, че в случая се прилага кратката три годишна давност, т.к. по този въпрос
има постановена задължителна практика както по чл.290 от ГПК, така и ТР №3/2011
ОСГК, съгласно която този вид задължения / за доставена и консумирана топлинна
енергия/ са повтарящи се такива и се погасяват в три годишен срок.
Съгласно задължителните разяснения в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10.
от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.),
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В аспекта на изложеното, прекъсването на давността настъпва при
предприемане на което и да е изпълнително действие, посочено в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК. За
5
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без
значение дали определеният начин на изпълнение, в случая от съдебния изпълнител по
възлагане на взискателя, е последвано от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. Това следва и от самата разпоредба на чл.
116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата предприемане на
изпълнителните действия, а не извършване. Следователно законодателят не е
поставил като условие постигането на резулат от предприетото изпълнително
действие. Не е постановил като условие и заплащането на авансовите такси на
съдебния изпълнител. Според разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника. Според
задължителните разяснения в т.11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015
г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово
дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.
2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази
такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по
реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата. Изпълнителното действие
не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.
Следователно дори и да не са били внесени авансовите такси на съдебния изпълнител
за извършените от него изпълнителни действия, това не опорочава редовността на
същите, нито има отношение към изтичането на давностния срок за вземането.
Законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок и
връчването на поканата за доброволно изпълнение, както и на други книжа и
съобщение по делото, доколкото само по себе си връчването им не съставлява
изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора,
който се е дезинтересирал от субективното си право и не предприема никакви действия
за упражняването му. Когато кредиторът проявява активност като по
законоустановения ред търси изпълнение на задължението, кореспондиращо на
неговото право, той не бездейства и не следва да бъде санкциониран дори и да липсва
резултат от изпълнителното действие. В настоящия случай прекъсването на давността
е настъпило с всяко предприето от съдебния изпълнител действие, прекъсващо
давностния срок по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по
описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото е било извършено по възлагане от
взискателя. По делото се установява,че взискателят надлежно е сезирал съдебния
изпълнител за образуването на изпълнителното производство с прилагането на
изпълнителния титул. Вярно е, че в молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят не е посочил способ на изпълнение, но следва да се зачете, че е извържил
възлагане на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ, включващо и определянето на
начина на изпълнението. С овластяването на съдебния изпълнител, взискателят
6
практически му е възложил служебно да поддържа висящността на изпълнителното
производство. По силата на извършеното възлагане съдебният изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата В. на 13.05.2016 г. и 25.07.2017
г., на 13.09.2017 г. е наложил запор върху трудово й възнаграждение и банковите й
сметки, както и е насрочил опис на движимите й вещи, на 19.09.2017 г. е насрочил
опис на движимите вещи на длъжницата и запор върху трудовото й възнаграждение,
който запор е наложен и с разпореждане от 22.02.2018 г. Последващо прекъсване на
давността е настъпило с молбата на взискателя от 06.08.2019 г. и от 09.09.2019 г. за
насрочване на опис на движими вещи на длъжниците, както и с разпореждането на
съдебния изпълнител за налагането на запор от 07.10.2020 г. В последствие давността е
била прекъсната с молбата на взискателя за налагането на запор върху открити
банкови сметки и за насрочване на опис и оценка на движими вещи от 06.10.2021 г. на
длъжниците. Давностният срок е бил прекъснат и с наложения от съдебния изпълнител
запор върху банковите сметки на длъжницата от 11.04.2022 г.
В аспекта на изложеното се налага извод, че не е налице и прекратяване на
изпълнителното производство по право поради липса на изпълнителни действия в
период над две години, считано от последното изпълнително действие. В посоченото
тълкувателно решение е прието, че давността се прекъсва било с искане за извършване
на изпълнителни действия, било с извършването им от съдебния изпълнител. В
настоящия случай изпълнителни действия са били законосъобразно предприети въз
основа на надлежното сезиране на съдебния изпълнител и овластяването му от
взискателя по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и въз основа на последващите молби на
взискателя, като връчването на поканата за доброволно изпъление и заплащането на
таксите по изпълнение не опорочават изпълнителните действия, същите са без правно
значение за редовността на действията и прекъсването на срока на перемпцията, както
и на давностния срок, в който смисъл са и задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В обобщение на изложеното се налага извод, че от влизане в сила на заповедта за
изпълнение на 09.12.2015 г. до получаването от ищцата на съобщението №
036042/09.05.2022 г., са извършени надлежни изпълнителни действия, които са
прекъсвали погасителната давност, като всяко от тези действия е било осъществено в
период по- малък от две години, с оглед на което извършените изпълнителни действия
са били такива в рамките на висящо изпълнително производство, по отношение на
което не е настъпило перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, и които
изпълнителни действия са такива по своя характер, които водят до прекъсване на
давността.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване на вземането на въззиваемото
7
дружество по давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е
достигнало до същия извод районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото, на въззиваемата страна се дължи присъждането на
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което
следва да бъде заплатено от въззивницата.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4325/20.12.2022г. постановено по гр.д.№ 8667
по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с.
ОСЪЖДА Н. Н. В. с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-София“
ЕАД с ЕИК *********, сумата в размер на 100/сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8