Решение по адм. дело №1128/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от С. М. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 307, чрез пълномощник адв. П. В. – БАК, против Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.107, ал.1, т.7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. М. К., на длъжност: „главен секретар“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място], категория - ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 04.06.2025г.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Навеждат се доводи, че същата не отговаря на изискванията на АПК за индивидуален административен акт и не съдържа изискуемите реквизити. По конкретно се излагат съображения, че в заповедта само формално е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, но липсва посочване на конкретните условия, на които жалбоподателят не отговаря към момента на прекратяване на правоотношението, станали повод за приложението на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Твърди се също, че на жалбоподателя не е дадена възможност да участва в производството по издаване на заповедта и административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е допуснато нарушение на чл.35 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага съображения, че административният орган не доказва наличието на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на К., визирани в чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. Ангажира доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски като представя списък на същите.

Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, в писмено становище по делото, излага съображения за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на процесната заповед, насочена срещу акт подлежащ на оспорване и подадена в срока по чл.149 от АПК (заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.06.2025г., а жалбата е подадена пред съда на 17.06.2025г., т.е. в предвидения 14-дневен преклузивен срок).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. е назначен на длъжност държавен служител - „държавен експерт“, с ранг ІІ (втори) младши, в отдел „Поземлени отношения и комасация”, Дирекция „Поземлени отношения“ при Министерството на земеделието и храните, считано от 20.08.2008г. със № РД-15-663/19.08.2008г. на министъра на земеделието и храните (л.423 от адм.д. №730/2017г.), след което със Заповед № РД-15-792/01.09.2008 г. е преназначен на длъжност „държавен инспектор“ в отдел „Оперативен контрол”, Инспекторат при Министерството на земеделието и храните, считано от 01.09.2008 г. (л.421 от адм.д. №730/2017г.).

По силата на споразумение № РД-11-527/17.12.2008г. К. е преместен на държавна служба в ИАРА на длъжност „директор“ на дирекция „Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси“ (л.378 от адм.д.№730/2017г.), след което е преназначен на длъжност „директор“, в дирекция „Правно-административно обслужване и човешки ресурси“, с ранг І младши, длъжностно ниво от ЕКДА А5 в ИАРА-София - Заповед № ЧР-03-25/20.12.2008г. (л. 377 от адм.д.№ 730/2017г.), а със Заповед № ЧР-95/07.06.2010г. (л. 358 от адм.д.№ 730/2017г.) е преназначен на длъжност „директор“ на дирекция „Правно – административно обслужване, обществени поръчки, човешки ресурси и протокол“ с ранг І младши, длъжностно ниво от ЕКДА А5.

С последваща Заповед № ЧР-95/07.06.2010г. (л. 358 от адм.д.№ 730/2017г.), издадена в деня на последното преназначаване, служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. С Решение № 16605 от 15.12.2011г. на ВАС по адм. д. № 2574/2011г. е оставено в сила Решение № 3872 от 29.11.2010г. по адм. д. № 4642/2010г. на Административен съд-София град, с което е отменена заповед № ЧР-96/07.06.2010 г. на директора на ИАРА и С. К. е възстановен на длъжност „директор“ на дирекция „Правно – административно обслужване, обществени поръчки, човешки ресурси и протокол“ с ранг І-ви младши, считано от 27.12.2011г. – със Заповед № ЧР-260/27.12.2011г. (л.336 от адм.д.№ 730/2017г.). Жалбоподателят е изпълнявал посочената длъжност до 19.01.2012г., когато със Заповед № ЧР-21/19.01.2012г. на изпълнителния директор на ИАРА е преназначен на длъжност „главен секретар“ с ранг V-ти старши, длъжностно ниво ЕКДА А4 (л.302 от адм.д.№ 730/2017г.). Считано от 28.03.2016г. К. е повишен от V-ти ранг в ІV-ти старши ранг - Заповед № ЧР-24/28.03.2016г. (л.108 от адм.д. №730/2017г.).

Служебното правоотношение на К. на длъжност „главен секретар“ е прекратено със Заповед № ЧР-83/13.03.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА (л.6 от адм.д.№730/2017г.). Заповедта е издадена на основание чл.107, ал.1, т.5 и т.7, във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл - „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1, т.3 от ЗДСл“ и „неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението“. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. е отменена с Решение № 2000 от 24.11.2017г. по адм.д. №730/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, в изпълнение на което със Заповед № 7/29.01.2018г. (л.269 от адм.д.№ 2182/2022г.) на изпълнителния директор на ИАРА жалбоподателят е възстановен на длъжността „главен секретар“, считано от 01.02.2018г.

Със Заповед № ЧР-6/23.02.2021г. г. на изпълнителния директор на ИАРА К. е повишен в ІІІ-ти старши ранг на заеманата от него длъжност „главен секретар“ (л.131 от адм.д.№ 2182/2022г.).

Впоследствие, поради съкращаване на длъжността и на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение на К. на длъжност „главен секретар“ в ИАРА-[населено място] отново е прекратено – със Заповед № ЧР - 39/24.02.2022г. (л.94 от адм.д.№ 2182/2022г.). Тази заповед също е оспорена пред съда и съответно е отменена с Решение № 638 от 12.05.2022г., постановено по адм.д. № 388/2022г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с Решение № 10884/29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6508/2022 г. по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на така постановеното решение и на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл К. отново е възстановен на длъжност, а именно „главен секретар“, ръководно ниво 3а, ранг ІІІ-ти старши в ИАРА, считано от 12.12.2022г. - Заповед № ЧР-326/12.12.2022г. на изпълнителния директор на ИАРА (л.6 от адм.д.№ 2182/2022г.).

След така проведеното възстановяване, още на същата дата, по отношение на К. отново е издадена заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл - Заповед № ЧР - 327/12.12.2022г. Тази заповед е оспорена пред Административен съд-Бургас, който с Решение № 214/01.03.2023г., постановено по адм.д.№ 2182/2022г. и е отменена. Решението е оставено в сила с Решение № 11763/29.11.2023г., постановено по адм.д.№ 5126/2023г. по описа на Върховен административен съд.

От данните по делото, в частност от Решение № 10388/17.12.2024г., постановено по адм.д.№ 1763/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с Решение № 5529/28.05.2025г., постановено по адм.д.№ 3137/2025г. по описа на Върховен административен съд, се установява, че след влизане в сила на Решение № 214/01.03.2023г. по описа на АС-Бургас, К. е възстановен на длъжност в ИАРА. Съгласно изложените в цитираните съдебни решения фактически данни по силата на Заповед № ЧР-64/26.04.2024г. на изпълнителния директор на ИАРА жалбоподателят е заемал (след възстановяването си) длъжност „главен секретар“, съответстваща на ръководно ниво 3А от КДА, ІІІ-ти старши ранг, с място на изпълнение на работата – ръководство, [населено място]. Отново видно от посочените решения, служебното правоотношение на К. на описаната длъжност е прекратено със Заповед № ЧР-221/26.09.2024г. на изпълнителния директор на ИАРА на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Последната заповед именно е била предмет на Решение № 10388/17.12.2024г. и е отменена с него.

След влизане в сила на Решение № 10388/17.12.2024г., със Заповед № ЧР-150/04.06.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА К. отново е възстановен на длъжност в ИАРА, а именно: „главен секретар“, ръководно ниво 3А, ІІІ-ти старши ранг (л.5). На същата дата, на която жалбоподателят е възстановен на работа – 04.06.2025г., отново е прекратено служебното му правоотношение – със Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА, като е вписано, че служителят е назначен при неспазване на условията по чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, като нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Именно тази заповед е предмет на настоящото съдебно производство.

Горните обстоятелства се установяват от доказателствата представени по делото и от доказателства, съдържащи се в приложените към настоящото дело преписки по приключили адм.д.№ 730/2017г. и адм.д.№ 2182/2022г. по описа на Административен съд-Бургас. В приобщени към настоящото производство административни дела се съдържат данни от кадровото досие на жалбоподателя.

От представена диплома за висше образование серия К № 000550 с рег.№ 000686, издадена от ВВОВУ „В. Левски“ (л.20 от адм.д.№730/2017г.) и удостоверение към същата (л.21 от адм.д.№730/2017г.) се установява, че С. К. е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност „граничен профил“ и гражданска специалност „двигатели с вътрешно горене“ с квалификация „машинен инженер“.

В длъжностна характеристика, връчена на К. на 16.03.2012г. (л.15 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на икономическите, инженерните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката.

В длъжностна характеристика от 04.11.2013г. (л.196 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на правните, икономическите, хуманитарните и социалните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език; предимства – богат практически опит в администрацията, включително в работата с документи, способност да ги адаптира и прилага в практиката, владеене на втори западен език, допълнителна магистратура. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 26.08.2014г..

В длъжностна характеристика от 26.08.2014г. (л.11 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на икономическите, инженерните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 26.08.2014г.

В длъжностна характеристика от 13.03.2017г. (л.30 от адм.д.№ 730/2017г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше-икономическо; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – икономика; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика няма данни да е връчена на К..

В длъжностна характеристика от 01.02.2018г. (л.250 от адм.д.№ 2182/2022г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – икономически, инженерни науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 01.02.2018г.

В длъжностна характеристика от 01.03.2018г. (л.230 от адм.д.№ 2182/2022г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – икономически, инженерни науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 01.03.2018г.

В длъжностна характеристика от 24.08.2020г. (л.24 от адм.д.№ 2182/2022г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – икономически, инженерни науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – богат практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Длъжностната характеристика е връчена на К. на 24.08.2020г.

В длъжностна характеристика от 22.04.2022г. (л.20 от адм.д.№ 2182/2022г.) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше юридическо, икономическо, публична администрация, електронно управление; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – право, икономика и управление, маркетинг, публична администрация; професионален опит – 7 години; владеене на английски или немски език; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, да са заемани ръководни длъжности над 7 години; предимства- практически опит в организацията и управлението на административни структури, опит в работата с документи – индивидуални и общи административни актове, и финансови документи, работа с нормативни актове, работа с документи, свързани с управление н човешки ресурси, способност да ги прилага към конкретните случаи в практическата работа на администрацията. Няма данни длъжностната характеристика да е връчена на К..

В длъжностна характеристика от 12.05.2025г. (л.4) като изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ са посочени: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – икономика, право, електронно управление, публична администрация; професионален опит – 6 години; владеене на английски, немски или френски език над средното ниво, удостоверено с легален документ/сертификат; допълнителни квалификации – компютърна грамотност. Няма данни длъжностната характеристика да е връчена на К..

Видно от длъжностни разписания на ИАРА, влезли в сила от 21.11.2022г., 16.12.2022г. (л.59 и сл., л.45 и сл. от адм.д.№ 2182/2022г.) за длъжността „главен секретар“ е заложено изискване за образователна степен – магистър, като такава длъжност не е предвидена за ИАРА-Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл.107, ал.1, т.7, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 е прекратено служебното правоотношение на С. М. К. с ИАРА. Към този момент жалбоподателят е заемал длъжност „главен секретар“, ръководно ниво 3А, ІІІ-ти старши ранг.

Оспорената заповед е издадена от орган по назначаването – изпълнителен директор на ИАРА, съгласно чл.107, ал.1 от ЗДСл и чл.5, ал.1, т.16 от Устройствения правилник на ИАРА.

При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона форма. Същата е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.108, ал.1 от ЗДСл, в това число и правните основания за прекратяване на служебното правоотношение, както и придобития ранг на държавна служба. Действително в заповедта не е посочено фактическото основание (т.е. конкретната причина), поради което органът по назначаване е прекратил правоотношението, но това обстоятелство не води до нарушение във формата на оспорения акт. В нормата на чл. 108 от ЗДСл е посочено конкретното съдържание на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, като същата не съдържа изискване за посочване на фактическите причини, а единствено правното основание. Нормата на чл.108 от ЗДСл е специална по отношение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което последният се явява неприложим по отношение на заповедите за прекратяване на служебно правоотношение.

При издаване на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на производствените правила. Заповедта е издадена след възстановяване на служба на жалбоподателя, както и същата му е надлежно връчена, видно от поставеното върху нея отбелязване. Не може да се приеме за съществено нарушение на производствените правила обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в същия ден, в който жалбоподателят е бил възстановен на служба.

Въпреки изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна.

За да прекрати служебното правоотношение на К. органът по назначаване се е позовал на разпоредбите на чл.107, ал.1, т.7, във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл.

Съгласно чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 от с.з. и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Приложението на цитираната разпоредба изисква да са налице следните кумулативни предпоставки: нарушението да е допуснато при назначаването на служителя и да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Отсъствието на някое от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона.

В нормата на чл.7, ал.1 от ЗДСл са посочени изискванията, на които едно лице следва да отговаря, за да бъде назначено като държавен служител. В т.6 от тази разпоредба е предвидено, че лицето следва да отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

За да бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител на посочените основания, то следва същият да не отговаря на някое от изискванията за назначаване, а именно - степен на завършено образование; ранг;професионален опит; специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, като съответно това обстоятелство следва да е било налице към момента на назначаване и към момента на прекратяване на правоотношението.

Тук следва да се направи уточнение, че действително жалбоподателят многократно е бил уволняван от заеманата от него длъжност „главен секретар“ от 2012г. и след това е бил възстановяван на същата длъжност. Това обаче не означава, че при всяко възстановяване служебното правоотношение възниква отново. Доколкото заповедите за прекратяване на това правоотношение са били отменяни по съдебен ред, което по същество възстановява състоянието преди прекратяването му, и съответно на това основания служителят е бил възстановяван на заеманата от него длъжност „главен секретар“, то следва да се приеме, че служебното правоотношение на К. не е било прекъсвано. Следователно за приложението на разпоредбите на чл.107, ал.1, т.7 и чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл по отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност „главен секретар“ са относими моментът на първоначалното назначаване на служителя, а именно 19.01.2012г., когато със Заповед № ЧР-21/19.01.2012г. на изпълнителния директор на ИАРА е преназначен на длъжност „главен секретар“ с ранг V-ти старши, длъжностно ниво ЕКДА А4, и моментът на прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената в настоящото производство заповед.

Условията посочени в чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл се съдържат в длъжностната характеристика, както и в определени нормативни актове за заемане на съответната длъжност, към момента съответно на назначаване и на прекратяване на служебното правоотношение.

В длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар“, относима към момента на назначаване на К. (връчена му на 16.03.2012г., на л.15 от адм.д.№ 730/2017г.) са въведени следните изисквания за заемането и: образование – висше; минимална образователно-квалификационна степен – магистър; предпочитани специалности – в областта на икономическите, инженерните науки и др.; професионален опит – 7 години; допълнителни изисквания – компютърна грамотност, владеене на чужд език, да са заемани ръководни длъжности над 5 години; предимства – практически опит в организацията и управлението на администрацията, включително в работата с документи и управлението на човешки ресурси, способност да ги адаптира и прилага в практиката. Наред с това, в приложимия към този момент Единен класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА), приет с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., за длъжността „главен секретар“ на второ ниво администрация са предвидени следните изисквания: образователна степен – магистър, минимален ранг за заемане на длъжността – V-ти старши, минимален професионален опит за заемане на длъжността – 7 години.

От данните по делото се установява, че към момента на назначаването на К. на длъжност „главен секретар“ същият е имал завършено висше образование, с образователно-квалификационно степен – магистър, с направление инженерни науки – видно от диплома за висше образование серия К № 000550 с рег.№ 000686, издадена от ВВОВУ „В. Левски“ (л.20 от адм.д.№730/2017г.) и удостоверение към същата (л.21 от адм.д.№730/2017г.). С така придобитата квалификация, към момента на назначаването си К. е отговарял на заложените в длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар“ и ЕКДА изисквания за образователна степен и специалност. Действително в последващ момент длъжностната характеристика е била изменяна в частта относно изискванията за заемане на длъжността, като последното изменение е от 12.05.2025г. (л.4). Съгласно посочената характеристика за назначаване на длъжност „главен секретар“ са въведени изисквания за висше образование, степен – магистър, при предпочитани специалности - икономика, право, електронно управление, публична администрация. Безспорно жалбоподателят не отговаря на така описаните в новата длъжностна характеристика изисквания относно предпочитаните специалности. Това обаче не може да се приеме за основание за приложение на разпоредбата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, доколкото това несъответствие не е било налице към момента на назначаването на К., т.е. липсва една от предвидените кумулативни предпоставки за прекратяване на служебно правоотношение на посоченото основание.

Що се отнася до изискуемия ранг и професионален опит, настоящата съдебна инстанция намира, че К. не е отговарял на въведените изисквания за длъжността „главен секретар“ към момента на неговото назначаване. От данните по делото, в частност представеното кадрово досие на К. и приложените в него документи (в преписката по адм.д.№730/2017г.) се установява, че преди да бъде назначен на длъжността „главен секретар“ жалбоподателят е имал придобит опит на подобна длъжност в размер на 6 години, 7 месеца и 14 дни, както следва: „Началник на Граничен подучастък Годешево“ от ГПУ – Доспат ОЗДГ при РГС Г. Д. от 25.01.1999 г. до 16.09.1999 г. (7 месеца и 21 дни), „Началник на Граничен подучастък Црънча“ от ГПУ – Доспат ОЗДГ при РГС Г. Д. от 16.09.1999 г. до 12.12.2000 г. (1 години, 2 месеца и 27 дни); „Началник на Граничен подучастък Калотина“ от ГПУ – Калотина ОДГ при РГС Г. Драгоман от 12.12.2000 г. до 22.04.2002 г. (1 години, 4 месеца и 10 дни), заместник – началник на Граничен полицейски участък І степен Калотина при РГС Драгоман от 02.03.2006 г. до 07.01.2008 г. (1 години, 10 месеца и 5 дни), Директор на дирекция „Правно-административно обслужване и човешки ресурси“ при ИАРА от 20.12.2008 г. до 08.06.2010 год. (1 години, 5 месеца и 18 дни) и от 27.12.2011 год. до 20.01.2012 г. (23 дни). Описаните длъжности по своята специфика се явяват ръководни, като основните им функции са свързани с ръководство и организиране на работата. Така придобитият опит от К. съответства на понятието за минимален професионален опит дадено в чл.2, ал.2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията спрямо длъжността „главен секретар“. Съгласно цитираната разпоредба минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Описаните длъжности по своята специфика се явяват ръководни, като основните им функции са свързани с ръководство и организиране на работата, каквито именно функции и задължения включва длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар“.

Така придобитият опит обаче, не съответства в количествено измерение на изискуемия професионален опит от 7 години, който следва да е бил налице към момента на назначаване на процесната длъжност. Същевременно обаче от датата на назначаването си като „главен секретар“ до момента на прекратяване на това правоотношение с оспорената в настоящото производство заповед К. е придобил допълнително години професионален опит – само за периода от назначаването му като „главен секретар“ със Заповед № ЧР-21/19.01.2012г. на изпълнителния директор на ИАРА до първото прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № ЧР-83/13.03.2017г. е придобил още приблизително 5 години професионален опит. Следователно, независимо че към момента на назначаването си служителят не е разполагал с изискуемия професионален опит за назначаване на длъжността „главен секретар“, то към момента на издаване на процесната заповед същият вече е придобил необходимия опит, т.е. отново не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл.

Идентични доводи следват и по отношение на ранга на служителя. Към момента на назначаването си със Заповед № ЧР-21/19.01.2012г. К. е бил с ранг І-ви младши, а не с изискуемия V-ти старши. Съответно обаче още със заповедта за преназначаване същият е бил повишен именно в ранг V-ти старши. Впоследствие служителят е бил отново повишаван, като е достигнал и по-високото ниво от ранг ІІІ-ти старши. Ето защо, не може да се приеме, че рангът на служителя при неговото назначаване и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение обуславят приложението на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл.

В обобщение на изложеното следва да се посочи, че по отношение на К. не са налице основания да се приеме, че същият не е отговарял на изискванията на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл едновременно и към момента на назначаването му и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с настоящата заповед. Тук следва да се уточни, че изменението в изискванията за заеманата длъжност (в това число изменение на длъжностна характеристика или нормативни изисквания за заемане на длъжността) в периода на изпълнение на същата не могат да доведат до извод, че заемащото я лице не отговаря на изискванията и по смисъла на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл служебното му правоотношение да подлежи на прекратяване. Тези изменения не са съществували към момента на назначаване на служителя, поради което се явяват неотносими към една от кумулативно предвидените предпоставки на цитираната разпоредба, поради което и не могат да обосноват нейното проявление. Такива изменения биха могли евентуално да обосноват обективна невъзможност за заемане на дадена длъжност, но само при условие, че такава бъде доказана, но това не е предмет на настоящото производство.

При изложените съображения съдът приема, че не е изпълнен фактическият състав на нормата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. Не се доказва, че К. не е отговарял на някое от условията по чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл едновременно и към момента на назначаването си като „главен секретар“ и към момента на прекратяване на това правоотношение с процесната заповед. Посоченото обуславя извод, че служебното правоотношение на жалбоподателя незаконосъобразно е прекратено на посоченото основание, поради което и оспорената заповед следва да бъде отменена.

Съдът намира за необходимо да посочи, че оспорената заповед не е съобразена и с целта на закона. С разпоредбата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл на органа по назначаване е предоставена възможност да приведе в съответствие едно служебно правоотношение с нормативните изисквания и ако същото не отговаря на тези изисквания да бъде прекратено. В случая се наблюдава тенденция на изменение на длъжностната характеристика на длъжността „главен секретар“ основно в изискванията за заемане на длъжността без това да е провокирано от законови изменения или от съществено изменение в преките задължения на посочената длъжност. Напротив видно от приложените длъжностни характеристики към момента на назначаване на К. и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение са заложени идентични задължения за длъжността „главен секретар“. Описаните действия на органа по назначаване сочат на извод, че целта на извършената промяна на изискванията за образование е именно да се създаде основание за прекратяване на служебно правоотношение на точно определен служител от заеманата от него длъжност. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по отношение на К. са издавани множество последователни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, при това в деня на неговото възстановяване на работа, и които заповеди в последствие са отменяни от съда. Тези действия на органа по назначаване сочат на различна цел от тази поставена от законодателя с въвеждането на нормата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл - привеждане на едно правоотношение в законовите рамките, а именно разкриват лична насоченост именно спрямо жалбоподателя като конкретно физическо лице, изпълняващо съответната длъжност. Издаването на акт с цел различна от тази поставена от закона за конкретния вид акт обуславя извод, че органът превратно упражнява своите правомощия, за да постигне цел, която е различна от допустимата и законосъобразната. При тези доводи съдът приема, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона и на това основание също подлежи на отмяна.

От изложеното следва, че оспорената Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.107, ал.1, т.7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. М. К., на длъжност: „главен секретар“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място], категория - ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 04.06.2025г., е издадена при нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, общо в размер на 1210.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-152/04.06.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.107, ал.1, т.7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. М. К., на длъжност: „главен секретар“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място], категория - ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 04.06.2025г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [ЕИК], адрес: [населено място], [улица], да заплати на С. М. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 307, направените по делото разноски в размер на 1210.00 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.