МОТИВИ
към Присъда № 132/13.08.2019г.
по НОХД 3463/2019г. по описа на РС-*
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г.Х.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, месторабота - „*“, гр. *,
на длъжност „барман“, с адрес: гр. *, ж.к. „*“ № 68, вх. 3, ет. 1, ап. 3,
неосъждан, с който същият е
обвинен в това, че на 24.07.2019 г., в жилище, находящо
се в гр. *, обл. *, ул. „*" № 1, без надлежно
разрешително съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и
сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1
от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, държал високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗКНВП, вр. чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение №
1, Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарна медицина" от същата наредба, а именно кокаин с нето тегло
5,077 грама, със съдържание на кокаин 69,60 % съгласно Протокол за извършена
химическа експертиза № 624/26.07.2019 г. на Базова научнотехническа
лаборатория при ОДМВР - гр. *, на стойност 1 116,94 /хиляда сто и шестнадесет
лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, определена съгласно Постановление №
23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл. 354а, ал.3, предложение
„второ", т.1, предложение „първо" от НК, вр.
чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от НУРРД по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр.
чл.3, т.1 от НРКРВН, вр. Приложение №1, Списък 1
Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина от същата наредба
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на
чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. депозира кратки
обяснения, като заявява, че съжалява за стореното.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия, при
приложение на чл. 55 НК, следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 10 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
Предлага разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а наркотичните
вещества да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв. С. – БАК заявява, че
обвинението е доказано. Изтъква множество обстоятелства, според които деянието
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, при което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78а НК.
Подсъдимият
Д. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че
съжалява и иска да му бъде наложено административно наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Х.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, месторабота - „*“, гр. *,
на длъжност „барман“, с адрес: гр. *, ж.к. „*“ № 68, вх. 3, ет. 1, ап. 3,
неосъждан.
На 24.07.2019 г., свидетелите *и *- полицейски
служители при РУ на МВР - *, изпълнявали служебните си задължения. Във връзка с
получена оперативна информация за държане на наркотични вещества, полицейските
служители посетили жилището на горепосочения адрес, обитавано от подсъдимия и
пристъпили към извършване на проверка. В хода на същата св. *и *установили самоличността на подсъдимия. След
зададен от полицейските служители
въпрос дали държи в себе си наркотични вещества, подсъдимият предал с протокол
за доброволно предаване 1 брой цилиндрично по форма контейнерче,
в което имало прозрачно полиетиленово фолио,
съдържащо бяло прахообразно вещество.
В хода на разследването била назначена и извършена
химическа експертиза, за което бил съставен протокол № 624/26.07.2019 г. на
Базова научнотехническа лаборатория при ОДМВР - гр. *.
Съгласно заключението на същата, предаденото от обвиняемия с протокол за
доброволно предаване бяло прахообразно вещество, обособено като обект № 1,
представлява кокаин с нето тегло 5,077 грама, със съдържание на кокаин 69,60 %
, на стойност 1 116,94 /хиляда сто и шестнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
В експертното заключение се посочва, че кокаинът е
поставен под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и представлява високо рисково
наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 - Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични /НРКРВН/.
В процеса на изготвяне на експертизата било
изразходвано вещество с тегло 0,050 грама от обект № 1.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно: от показанията на разпитаните свидетели – **/стр. 16 ДП/ и **/стр. 18 от
ДП/, от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза /л. 22-29
от ДП/, от обясненията на подсъдимия, актуална справка за съдимост на
подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- протокол за
оглед на ВД /л. 20-21 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 30/ и други.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на Д., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в жилище-квартира, в което е
живял подсъдимия Д., като същият е знаел точното им местоположение, който извод
се прави от обстоятелството, че сам го е посочил на полицейските служители. В
този смисъл деецът е осъществявал изпълнителното деяние в квартирата си.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното
вещество е кокаин с нето тегло 5,077 грама, със съдържание на кокаин 69,60 %. Кокаинът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
като е включен в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият Д. не е
имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл.
73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
и именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им,
което е обективирано в неговото поведение.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки
в квартирата си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото
наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна Д.
е искал именно това упражняване на фактическа власт. Самият той заявява, че го
е държал с цел да го използва при необходимост от справяне с умора.
По отношение на основния спор между страните, съдът
счита, че деянието на Д. не разкрива признаците на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят
е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона
следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).
Действително, по делото са налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които ще бъдат обсъдени подробно по-надолу в мотивите. В
настоящия случай обаче количеството наркотично вещество от конкретния вид е
голямо и е на стойност около 2 пъти повече от минималната работна заплата в
страната. В литературата се посочва, че дозите кокаин за достигане на еуфорично състояние са под
100 мг., за венозно инжектиране са достатъчни 10-20 мг., а нормалните дози при
пушене на крек ( който се получава чрез обработка на
кокаин хидрохлорид с амоняк или сода бикарбонат при
нагряване) варират между 50 и 200 мг. ( Даскалов, Р., „Дрогите“, изд. „Мишлена“, 2006 г., стр. 143). В този смисъл, дори и да се
вземе най-голямата стойност, се вижда, че се касае за над двадесет дози. Отделно
от това наркотичното вещество „кокаин” не може да се характеризира като „лек“
вид наркотично вещество от високорисковите (напр. като канабиса). Количеството,
характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен
белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се
пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, а за „ободряване“. Именно тук остава неясно за съда как точно е бил
подведен подсъдимия, след като много добре е бил запознат с ефекта от
наркотичното вещество и искал да си подсигури именно този ефект. Също така, не
е за пренебрегване обстоятелството, че целта на подсъдимия е била да употребява
веществото при справянето с умората, което означава, че същият е щял да върши
работата си като барман, включваща директен контакт с граждани под
въздействието на наркотични вещества. Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, не сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва
да се квалифицира като престъпление по чл.
354а, ал.3, предложение „второ", т.1, предложение „първо" от НК.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и „Глоба” от две
до десет хиляди лева.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчита количеството на наркотичното вещество, за
което бяха изложени съображения по-горе.
По
принцип би могло да се отчете като смекчаващо обстоятелство участието на
подсъдим в националния отбор по даден вид спорт, но в конкретния случай съдът
намира, че тази престъпна деятелност на Д. противоречи на ценностите на
спортната дейност. На първо място, касае се за държане на наркотични вещества и
то след като е имало употреба преди това, т.е. несъмнено това би оказало
въздействие и върху спортната дейност на подсъдимия. Освен това, по правило в
спорта, особено на международно равнище, състезателите следва да се справят с
голямо физическо и психическо напрежение, а подсъдимият е държал веществото
именно с цел справяне с умора и ободряване.
Независимо
от това, съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. На
първо място това е чистото съдебно минало на подсъдимия. Следва да се отчете и
младата възраст на Д.- 23 години, както и обстоятелството, че е трудово
ангажиран и завършва висше образование. Съдът отчете и оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало
възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно
постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. №
1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като
допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по
делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за стореното.
Всички
тези обстоятелства сочат, че и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко, съгласно чл. 55 НК и нещо повече- адекватно в конкретния
случай би се явило налагането на наказание „Лишаване от свобода“ в минимално
предвидения в чл. 39 НК размер от три месеца. Поради това, доколкото
производството протече по реда на гл. 27 НПК, приложение намира разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4 НК, съгласно която при наличието едновременно на предпоставките
на чл. 58а НК и чл. 55 НК, приложение намира разпоредбата на чл. 55 НК, ако
нейното прилагане се явява по-благоприятно. При приложението на чл. 58а НК в
конкретния случай би се стигнало до определяне на наказание в размер на осем
месеца, поради което съдът приложи именно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Предвид множеството изложени смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че
съгласно чл. 55, ал. 3 НК не следва да се налага по-лекото предвидено
кумулативно наказание „Глоба“, тъй като с оглед данните за личността на дееца,
наказанието „Лишаване от свобода“, макар и в минимален размер, би било
достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание, както и за постигането на останалите,
залегнали в чл. 36 Нк цели. Пак с оглед характеристичните данни, както и с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и обстоятелството, че лицето
не е осъждано, съдът приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи
изпълнението на наложеното наказание за минималния изпитателен срок от три
години.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната
фаза са сторени разноски в размер на 59,62 лева за експертиза, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.*.
По веществените доказателства:
По делото има
приложени и веществени доказателства – опаковки, в които са били намерени
наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се унищожат по
предвидения в ПАС ред.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: