РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501681 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. А. В. чрез особения му представител адв. М. П.-А.
против Решение № 1431/28.04.2022г., пост. по гр.д.№ 10209/2021, ПдРС, с което е признато
за установено в отношенията между страните, че Г. А. В. дължи на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД
сумата от 121,80лв., представляваща цена за предоставена медицинска помощ и услуги по
време на болничния престой на ответника, продължил през периода 15.09.2017 г. –
16.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.01.2021 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед №
993/02.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.
1554/2021г. по описа на ПРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Г. В. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развива доводи, че в случая в отношенията
между страните е приложимо изключението на чл.82, ал1, т.1 от ЗЗ, т.е. че е било налице
спешно състояние, при което всяко лечебно заведение по силата на закона и било длъжно да
му окаже безплатна медицинска помощ, която е финансирана от републиканския бюджет.
Счита, че в обжалваното решение не са обсъдени тези му възражения, поради което е и
постановено неправилно решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
1
него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно, т.к. правилно е отчетено, че
спешната помощ не включва тази оказана след хоспитализацията на пациента. Излага
съображения, че при лечение в болнични условия спешната медицинска помощ преминава в
болнична такава и се заплаща и финансира от НЗОК ако пациентът е здравно осигурен и от
самия пациент ако не е бил здравно осигурен. Позовава се и на разпоредбата на чл.7 от
Наредба №25/04.11.1999г. за окозване на спешна медицинска помощ, съгласно която норма
от държавата се поемат само разходите за спешна медицинска помощ до хоспитализацията
на пациента. В случая поддържа да е оказана болнична медицинска помощ, пациентът да е
бил запознат с условията за ползването й, да не е бил здравно осигурен, поради което и да
дължи заплащането й. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран
с установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащане на ищеца на суми за оказана медицинска помощ по време на
болничния му престой поради това, че не е здравно осигурен, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1554/2021, ПдРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по делото е безспорно, а и този факт се установява от
представените писмени доказателства – лист за преглед на пациент, декларация за
информирано съгласие, епикриза, история на заболяването, че Г. В. е постъпил в УМБАЛ
СВ. Г. ЕАД на 15.09.2017г. в 23.44ч. и е бил изписан на 16.09.2017г. в 07,30ч., като е
напуснал самоволно, с диагноза хематемаза.
Приложена е справка от НАП, от която се установява, че към този момент лицето е с
прекъснати здравоосигурителни права. Същият факт се потвърждава от нарочно
удостоверение от НАП, в което е посочено че и до момента лицето е с прекъснато
здравоосигурителни права.
2
Представена е сметка за извършените медицински дейности за времето на престоя на
пациента на обща стойност от 121,80лв.
Приложена е и покана за доброволно изпълнение, изпратена от болничното заведение
до пациента, невръчена като непотърсено.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е дължимо ли е заплащане на
извършените медицински услуги независимо, че пациентът не е здравно осигурен. Не се
спори по този факт, както и по установените от първата инстанция факти че е оказана
медицинска помощ в исковия период, както и че стойността на същата е 121,80лв.
Следователно следва да се прецени приложима ли е в случая нормата на чл.82, ал.1, т.1 от
ЗЗ, в който смисъл е и основното възражение на жалбоподателя. Отговорът на този въпрос е
обусловен от отговор на въпроса дали предоставените в случая медицински услуги са
свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Какво е „спешно състояние“ е
дефинирано в чл.99, ал.3 от ЗЗ - остро или внезапно възникнала промяна в здравето на
човека, която изисква незабавна медицинска помощ, а това е тази помощ, която е насочена
към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични и функционални
увреждания на жизнено значими органи и системи. Регламентацията на спешната помощ се
съдържа в Наредба № 25/04.11.1999г., като дефиницията на „спешна помощ“ се съдържа в
чл.2 – „всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили
животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма“. В чл.7
пък от същата наредба е посочено че разходите по оказване на спешна медицинска помощ
до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.
В настоящия случай безспорно медицинската помощ е оказана в болнично заведение.
Не се установява да е било налице животозастрашаващо състояние. Нещо повече – в случая
само часове след приема пациентът е напуснал болничното заведение самоволно.
Следователно не може да се направи извод за наличие на някакво животозастрашаващо
състояние. От епикризата не се установява да са извършвани дейности по реанимации,
възстановяване на жизнени функции и др., които да обосноват преценка, че е оказвана
помощ, насочена „към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични
и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи“.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършените услуги не са безплатни, тъй като
съгл. чл.82, ал.1, т.1 от ЗЗ във връзка с чл.7 от Наредба №25/04.11.1999г. разходите по
оказване на спешна медицинска помощ се субсидират от държавния бюджет само до
момента на хоспитализиране. Няма данни до момента на напускане на болничното
заведение пациентът да е възстановил своите здравно осигурителни права. Няма данни това
да е сторено и до момента. Нормата на чл.109 от ЗЗО повелява, че „здравноосигурителните
права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се
прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни
вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
оказаната им медицинска помощ“. Доколкото в процесния случай жалбоподателят е бил с
3
прекъснати здравно осигурителни права, оказана му е болнична помощ, то той дължи
заплащане на същата по обявения от болничното заведение ценоразпис.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на
оказаната му медицинска помощ, за която сума е и издадена заповед за изпълнение.
Предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените във въззивното производство разноски в размер на 150 лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение, 300лв. заплатени разноски за особен представител.
Жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПдОС и сумата от 25лв. , дължима ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1431/28.04.2022г., пост. по гр.д.№ 10209/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН **********, гр. *****, да заплати на УМБАЛ Св. Г. ЕАД,
ЕИК *****, сумата от 450лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН **********, гр. *****, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПдОС и сумата от 25лв. , дължима ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4