№ 13418
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110103761 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Е. Д. М.
срещу Р. Г. И. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
24999 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно деяние на
ответника, изразяващо се в противоправно и незаконно лишаване от свобода
при произнасяне по дело № 36/2015 г. * във връзка с искане на ищеца за
изменение на мярката за неотклонение.
При служебната проверка на допустимостта на исковете съгласно чл.130
ГПК съдът намира, че предявеният иск срещу ответника Р. Г. И. е недопустим.
Съгласно чл. 132 от * при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата
претенция, ищцовата страна е посочила действия на ответника в качеството
му на съдия по конкретно съдебно производство. Тези действия, без
настоящият съдебен състав да може да обсъжда тяхната законосъобразност,
представляват осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл.132 **.
Безспорно е, че описаните в исковата молба действия са служебни действия и
се обхващат от хипотезата на чл.132 **. Поради това не са налице
предпоставките на конституционната норма, при които ответната страна да
носи гражданска отговорност за описаните в исковата молба действия-
обстоятелствата, посочени като основание на иска, се включват в предвидения
1
в чл.132 ** функционален имунитет на магистратите. Конституционно
предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или
гражданска неотговорност и/или неприкосновеност /Решение № 10/1992г. на
Конституционния съд/ винаги представлява процесуална пречка за развитието
на делото чрез неговото образуване и разглеждане.
Поради това функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка
спрямо ответната страна да се провежда съдебно производство за реализиране
на гражданска отговорност -в този смисъл константната съдебна практика на
Върховния касационен съд: определение №100/05.03.2009г. по ч.гр.д.
№2308/2008 г. на ВКС-II г.о., определение №373/09.07.2009 г. по ч.гр.д.
№310/2009 г. на ВКС-I г.о., определение №307/18.06.2010 г. по ч.гр.д.
№324/2010г. на ВКС-III г.о., определение № 671/25.11.2010г. по ч.гр.д.
№598/2010г. на ВКС, определение № 146/17.03.2011 г. по ч.гр.д. №40/2011г. на
ВКС-IV г.о., определение № 348/06.06.2011 г. по ч.гр.д. №433/2010 г. на ВКС-
IV г.о.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че предявеният
иск се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
В хипотезата на предявен недопустим иск, основан на ненадлежни
твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде
породено, в полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ,
съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, тъй като претенцията е очевидно недопустима. Ето
защо искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
безплатна защита по делото от адвокат, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Доколкото от гореизложеното се установява, че
противоречащата с изискването за добросъвестност цел на ищеца е да се
затрудни правоприлагащата дейност на съда чрез образуването на все по-
голям брой дела, тази цел не следва да бъде удовлетворявана от съда чрез
генериране на още по-голям брой частни производства пред СГС във връзка с
всяко гражданско дело. Задължението на съда да предприеме мерки за
ограничаване злоупотребата с право обосновава отклонение от общия
процесуален ред, поради което в настоящата хипотеза съдът следва да се
произнесе едновременно по искането за допускане на правна помощ и по
допустимостта на иска.
2
Така мотивиран, съдът
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
21145/22.01.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Р. Г. И., по която е образувано
гр.д. № 3761/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне
на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3