РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Русе, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106432 по описа за 2022 година
Адв.З. Ц. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД, заявява, че между
представляваното от него дружество и Л. Л. Н. са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно който на клиента са
предоставени: мобилен телефонен номер .......................ъс стандартна месечна абонаментна
такса 16.99 лева с ДДС и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi;
- Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно който е предоставен
мобилен телефонен номер .....................със стандартна месечна абонаментна такса 31.99 лева
с ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 22.99 лева с ДДС.
Ответникът не изпълнил задълженията си, начислени във фактури за периода
м.октомври 2019г. – м.януари 2020г., както следва:
- фактура №**********/20.10.2019г. за отчетен период 25.09.2019г. – 19.10.2019г. на
обща стойност 66.59 лева, формирана от: 35.13 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер ...................... ползвани услуги – роуминг на стойност 5.94 лева; 25.96 лева –
месечна абонаментна такса за мобилен номер 0896 187 609;
- фактура №**********/20.11.2019г. за отчетен период 25.10.2019г. – 19.11.2019г. на
обща стойност 43.74 лева, формирана от: 19.16 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер ........................, 2.38 лева - ползвани услуги; 17.89 лева – месечна
абонаментна такса за мобилен номер ............................
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
1
потребителя поради изпадането му в забава, при условията на които са ползвани номер
.......................и номер ......................... операторът издал фактура №**********/20.01.2020г.
на обща стойност 236.26 лева, включваща задължение за заплащане неустойка за
предсрочното им прекратяване.
Ищецът пояснява, че размерът и основанието за възникване задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги са уредени от
страните в изрични клаузи с идентично съдържание – т.11 от двата договора.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №2284/02.09.2022г., издадена по
ЧГД №4604/2022г. по описа на РРС срещу Л. Л. Н. за сумата 346.59 лева – главница,
дължима по Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г. и Договор за мобилни
услуги №*********/25.09.2019г., съгласно фактури: №**********/20.10.2019г.;
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2022г. до окончателно изплащане на главницата.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, Адв.З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Л. Л. Н., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата 346.59 лева – главница, дължима по Договор за мобилни услуги
№*********/25.09.2019г. и Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно
фактури: №**********/20.10.2019г.; №**********/20.11.2019г. и
№**********/20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022г. до
окончателно изплащане на главницата.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. Л. Н. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
- Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно който на ответника
са предоставени: мобилен телефонен номер ....................със стандартна месечна абонаментна
такса 16.99 лева с ДДС и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi;
- Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ........................със стандартна месечна абонаментна
такса 31.99 лева с ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 22.99 лева с ДДС.
Ищцовото дружество издало:
- фактура №**********/20.10.2019г. за отчетен период 25.09.2019г. – 19.10.2019г. на
2
обща стойност 66.59 лева, формирана от: 35.13 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер ............................., ползвани услуги – роуминг на стойност 5.94 лева; 25.96
лева – месечна абонаментна такса за мобилен номер .................................
- фактура №**********/20.11.2019г. за отчетен период 25.10.2019г. – 19.11.2019г. на
обща стойност 43.74 лева, формирана от: 19.16 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер 0896 162 657, 2.38 лева - ползвани услуги; 17.89 лева – месечна абонаментна
такса за мобилен номер 0896 187 609.
- фактура №**********/20.01.2020г. на обща стойност 236.26 лева, включваща
задължение за заплащане неустойка за предсрочното им прекратяване.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №4604/2022г. и издадена заповед №2284/02.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Л. Л. Н. за сумата 346.59 лева – главница, дължима по
Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г. и Договор за мобилни услуги
№*********/25.09.2019г., съгласно фактури: №**********/20.10.2019г.;
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2022г. до окончателно изплащане на главницата.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи 346.59 лева –
главница, дължима по Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г. и Договор за
мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно фактури: №**********/20.10.2019г.;
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2022г. до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №2284/02.09.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№4604/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
28.11.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №9821/23.12.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
3
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №4604/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 385 лева –
разноски по ЧГД №4604/2022г. по описа на РРС и 505 лева – разноски по ГД №6432/2022г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Л. Л. Н., ЕГН
********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 346.59 лева –
главница, дължима по Договор за мобилни услуги №*********/25.09.2019г. и Договор за
мобилни услуги №*********/25.09.2019г., съгласно фактури: №**********/20.10.2019г.;
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2022г. до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №2284/02.09.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№4604/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ГД №6432/2022г. по описа на РРС разноски в размер на 505 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ЧГД №4604/2022г. по описа на РРС разноски в размер на 385
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4