Р Е
Ш Е Н
И Е
№ _____
гр. Варна, _______07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи юли, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№145 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.267 от ГПК.
Образувано е след
решение №168/25.02.2020г. по к.т.д.№2418/2018г. на ВКС, 2-ро т.о., с което е
обезсилено решението по в.т.д.№158/2018г. на ВнАс и делото е върнато за
разглеждане на предявените искове от
друг състав на съда. Дадените указания са
предявеният иск да бъде разгледан по въведения от страната предмет, въз основа
на обстоятелствата, на които същата се е позовала, а именно връщане на даденото
по договора след прекратяването му, поради настъпило прекратително условие.
Постъпила е въззивна
жалба от „БУЛКАРГО“ ООД, гр.Варна, чрез адв.Р., срещу постановеното решение
№915/28.12.2017г. по т.д.№323/2017г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както следва: от
събраните доказателства се установява, че процесната сума е преведена по сметка
на ответника в изпълнение на поетото от въззивника задължение към „Уникредит
лизинг“ АД за самоучастие при закупуване на медицинската техника. Изложените в
исковата молба и в хода на производството твърдения не са за заплащане на
сумата без основание, а за връщането й поради отпадане на основанието за
плащане – прекратяване на сключения между страните договор, поради настъпилото
отрицателно прекратително условие. В решението липсва произнасяне какво е
действието на договора към настоящия момент. Съдът не е обсъдил, поотделно и в
тяхната взаимна връзка, всички събрани по делото доказателства, които са приети
за относими.
Решението е
постановено и при допуснати нарушения на материалния закон. Процесният договор
е търговска продажба, която е консенсуален договор, сключва се с постигане на
съгласие и не е необходима писмена форма. Между страните е постигнато съгласие
за сключването му под отрицателно прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, а именно финансиране на договора от трето лице. Само и единствено при
сбъдване на това условие договорът може да бъде изпълнен, а при несбъдването му
се прекратява по силата на закона. Неотносими към предмета на спора са
въпросите защо лизинговата компания не е заплатила оборудването, нито дали
ищецът е изправна страна по договора. Уговарянето на отрицателното
прекратително условие е установено от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания и изявленията на процесуалния представител на
ответника. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД сбъдването на прекратителното условие
има обратно действие, поради което ответникът дължи връщане на платеното по
договора. Задържането на сумата води до неоснователното му обогатяване. Дължи
се връщане на всичко дадено по прекратения договор, без значение от вида на
престацията. Налице е и признание от ответника, че е бил уведомен за
прекратяването на договора чрез разменената между страните кореспонденция.
Решението е и
необосновано, тъй като при постановяването му съдът неправилно е тълкувал
събраните по делото свидетелски показания.
Предявените искове са
основателни. Доказано е уговарянето на прекратително условие, което е настъпило
и е довело до прекратяване на договора. Дори същия да е развален по реда на
чл.88, ал.1, от ЗЗД, доколкото развалянето има обратно действие, страните
отново дължат връщане на даденото по него. В случай, че съдът приеме, че
плащането има характер на аванс по договора, приложима е разпоредбата на
чл.334, ал.1 от ТЗ, която урежда писмена форма за действителност на уговорката
за предварително плащане на цената по договора. Тази клауза е нищожна, което
обосновава основателността на претенцията за връщане на сумата.
В жалбата се твърди,
че направеното възражение за прихващане е неоснователно. От доказателствата се
установява, че оборудването, предмет на договора между страните, е част от
предмета на дейност на ответника. Същото е много търсено на територията на
страната, а цената му е „достъпна“. Сделката между ответника и третото лице е
неотносима към възражението за пропуснати ползи. Договарянето и продажбата на
процесния апарат на цена 6 пъти по-ниска от обявената на сайта на ответника е в
противоречие с чл.29 от ЗЗК. Стоката е закупена и доставена на територията на
страната, след като ответникът е бил уведомен за прекратяване на договора на
29.05.2014г. По делото не е установено наличието на елементите от фактическия
състав на претенцията на пропуснати ползи, а именно същите да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, да са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението; да са пълно, точно и ясно определени по размер,
както и търговецът да е действал добросъвестно.
По същество моли съда
да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, като отхвърли
възражението за прихващане. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
въззивникът с писмено становище, чрез адв.Р., поддържа жалбата. По същество
моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
ЕТ „ГЕЯ-99-ЙОВКА ЙОРДАНОВА“, гр.Варна, с писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е
правилно, обосновано и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. По делото е установено, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба на оборудването предмет на отправената и приета от ищеца
оферта. Заплащането на сумата от 30 000лв. е авансово плащане на цената,
като не е извършено с оглед на бъдещо очаквано основание, което не е могло да
бъде осъществено. Страните не са се споразумели за сключване на договора под
прекратително условие. Действително заплащането на цената е следвало да се
осъществи чрез външно финансиране, но по делото липсват доказателства страните
да са постигнали съгласие, че ако това финансиране не се осъществи до определен
момент, договорът се прекратява с обратна сила.
Ищецът е неизправна
страна по договора. Няма въведени твърдения, нито събрани доказателства за
разваляне на договора, нито за изпълнение на задълженията по чл.85 от ЗЗД. Още
повече, че ответникът, в качеството му на продавач, е изправна страна, като е
бил в готовност да достави оборудването, предмет на договора. Авансовото
плащане е действително и със същото е извършено приемане на офертата. От
събраните по делото доказателства /съдебно-счетоводната експертиза/ се
установява наличието и размера на преките вреди, претърпени от неизпълнение на
процесния договор.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. В условие на евентуалност, ако
намери исковете за основателни, да ги отхвърли като погасени чрез прихващане.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира
производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна
страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът не констатира
процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „БУЛКАРГО” ООД срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка
Йорданова” за заплащане на сумите, както следва: 1/ в размер на 30 000 лева,
дължима на отпаднало основание във връзка с прекратяване действието на договор
за продажба на лабораторно оборудване, обективиран в оферта № 04121/30.04.2014
г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на главницата и 2/ в размер на 8 247,87 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата от 30 000 лева, за периода от
30.06.2014 г. до 15.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е искал да закупи техническо
лабораторно оборудване необходимо във връзка с основната му дейност, поради
което установил търговски отношения с ответника. Поради липса на налични
средства за плащане на цената намерил кредитна институция, която да го
финансира и на 28.04.2014г. била проведена тристранна среща между страните по
делото и третото лице - „Уникредит лизинг” АД. На същата било постигнато
споразумение ищецът да закупи от ответника необходимите машини, а плащането да
се извърши чрез лизинговата компания. Последната поставила условие част от
продажната цена да бъде заплатена със собствени на купувача средства, който да
участва лично във финансиране на покупката. В изпълнение на постигнатите уговорки,
ответникът отправил до ищеца (купувач) оферта № 04121/30.04.2014 г., като на
датата на получаването и́ ищецът наредил плащане на сумата от 30 000
лв., представляващи неговото самоучастие.
Излага, че на
29.05.2014 г. бил уведомен от ответника, че следва да заплати остатъка от цената
на стоката, което не съответствало на постигнатите договорености цената да се
плати от лизинговото дружество. На 20.06.2014 г., съобразно отправеното искане
за заплащане в седмодневен срок, отправил покана, получена от ответника на
23.06.2014 г., за връщане на процесната сума (главницата).
В допълнителната
искова молба се излага още, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба на процесното оборудване. Сделката е сключена под условие –
плащане на цената от кредитираща институция, което не е изпълнено, поради което
облигационната връзка е прекратена. Прекратяването на облигационната връзка е
поради отпадане на възможността да се сбъдне уговореното между страните условие
за начина на плащане по сделката – чрез участие на кредитиращата институция.
Касае се за отрицателно прекратително условие, тъй като сбъдването му е
предпоставка за изпълнение. С оглед настъпване на условието и прекратяване на
договора, заплатената сума от 30 000 лева подлежи на връщане, което
обуславя и интереса от предявените искове.
По отношение на
въведеното в процеса възражение за прихващане изразява становище за
неоснователност на същото. Твърди, че дружеството не дължи обезщетение на
ответника, тъй като не е налице неизпълнение на задълженията му по договора.
Прекратяването е настъпило поради отпадане на възможността продажната цена да
бъде заплатена от кредитираща институция, поради което не е налице
неизпълнение.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество
моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът ЕТ „ГЕЯ
99-Йовка Йорданова” с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение с
приемане на отправената от ответника оферта № 04121/30.04.2014г. Твърди, че
приемането на офертата е осъществено чрез плащане на част от продажната цена в
размер на 30 000лв., което се установява и от разменената между страните
кореспонденция. На 29.05.2014г., в отговор на мейл, с който ищецът е уведомен,
че оборудването е готово за изпращане, същият е отговорил, че между страните не
е постигнато съгласие по условията на офертата, няма подписан договор и няма да
продължи сделката с ответника. Оспорва твърдението за наличие на условие в
сключения между страните договор, а именно цената по него да бъде платена от
кредитираща институция. Сключването на договора за лизинг от страна на ищеца касае
единствено него и обстоятелството как ще финансира заплащането на цената е
относимо само към него. Процесният договор не е развален след приемане на
офертата.
В случай, че съдът
приеме исковете за основателни, е предявено възражение за прихващане /уточнено
с молба вх.№15331/29.05.2017г./ от ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова” срещу „БУЛКАРГО”
ООД за прихващане на сумите предмет на исковете, с преките загуби и пропуснати
ползи, претърпени от ответника поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на ищеца, както следва: 1/ в размер на 10 501,93лв. – преки загуби
/прихващани с главницата от 30 000лв./, представляващи разликата между
цената платена от ответника на доставчика
в размер на 17 501,93лв. и цената, за която същият апарат е
продаден на „Кава Консулт“ ООД /7 000лв./ и 2/ в размер на 65 709,78лв. –
пропуснати ползи, представляващи разликата между доставните цени на
лабораторното оборудване, по които ответникът го е закупил от доставчика и оферираните цени, по които
ищцовото дружество е приело да го закупи/ прихваната с претенцията за главница
и лихва/.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни, а в условие на евентуалност
като погасени чрез прихващане. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните не е
налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
През 2014г. страните
по делото са били в преговорни отношения по повод закупуване на лабораторно
оборудване. На 28.04.2014г. е проведена тристранна среща с участие на третото
лице – „Уникредит лизинг“ АД, на която било постигнато споразумение за
закупуване на предлагано от ответника оборудване, като плащането на стойността
му ще бъде извършено чрез лизингова компания.
Въз основа на постигнатите
споразумения, ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, като продавач, е отправило до
„БУЛКАРГО” ООД, като купувач, оферта №04121/30.04.2014г., в която оборудването,
предмет на договарянето, цената, сроковете за доставка и заплащане са
уговорени, както следва: - посочен е вида на стоките /родово определени/; -
единичната им стойност, както и общия размер на договорената цена –
192 294,06лв.; - начина на плащане: 30 000лв. – авансово по банков
път; до 90% от общата сума по офертата до 10 дни преди получаване на стоката, а
остатъка от 10% до 5 дни след доставката, монтажа и пуска на апаратурата.
Доставката е следвало да бъде извършена от 6 до 8 седмици след получаване на
авансовото плащане. Посочено е още, че офертата обхваща всички разходи по
доставка, инсталация, монтаж, пуск в експлоатация и обучение на персонала за
работа.
Въз основа на същата,
с платежно нареждане от 30.04.2014г. „БУЛКАРГО” ООД е превело по посочената от
продавача банкова сметка ***., представляваща аванс по оферта №04121/30.04.2014г.
за лабораторно обслужване.
От съдържанието на
офертата се установява, че в същата няма поставени условия за сключване на
договора при осигурено финансиране от трето лице, нито извършването на
доставката, респ. плащането да е обвързано от договор с това трето лице.
За установяване на
посочените обстоятелства - постигнатото споразумение за прекратително условие
като част от съдържанието на договора, а именно за заплащане на цената чрез
„Уникредит лизинг“ АД, по делото са допуснати до разпит свидетели на страните,
както следва: на ищеца Любомир Иванов Спасов /служител на третото лице към
датата на офертата/ и Бянко Мирославов Бянков /служител на ищеца към датата на
офертата/, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни и на ответника
– Димо Милчев Белчев, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК,
доколкото към момента на разпита същият е негов служител.
Съдът намира, че
доколкото страните в производството спорят за съдържанието на сключения
договор, с твърдения, че приложената по делото оферта не съдържа всички
уговорки, свидетелските показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква е била действителната
им обща воля. При изясняване на последната, съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по
приложение на ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, част от която е
посочена в решението по гр.д.№2752/2014г. на ВКС, IV г. о.
От съвкупния анализ
на показанията на свидетелите се установява, че през пролетта на 2014г.
страните по делото са водили преговори за сключване на договор за продажба и
доставка на лабораторно оборудване. По време на същите е била проведена
тристранна среща в офиса на „Булкарго” ООД, на която са присъствали
представители на „Уникредит лизинг“ АД, управителят на ищцовото дружество г-н
Захариев, съдружникът му, г-н Бянков и г-жа Йовка Йорданова или неин
представител. Представителите на лизинговото дружество са участвали с цел да се
запознаят със спецификата на сделката между страните, за да знаят как да
предложат лизинговата сделка пред колегите си от отдел „Риск” за одобрение и
защото от самото начало било ясно, че „Булкарго” ООД няма средства да закупи оборудването
и търсело лизингова компания да финансира покупката му.
Свидетелят Спасов посочва,
че доколкото си спомня е имало договор между ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” и
„Булкарго” ООД, на базата на който лизинговото дружество е започнало да работи,
но в един момент Захариев е казал: „До тук, те няма да са ни доставчик. Правим
друг договор с друга фирма.” Посочва още, че договор за лизинг на база
доставчик ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” не е сключван, тъй като сделката не се
е осъществила до край. Свидетелят заявява, че са сключили договор за лизинг с
ищеца, но доставчикът е бил друг, средствата са се усвоили, но доставчик не е
била ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова”, а друга фирма.
Според свид.Бянков
сделката между страните не е била финализирана, тъй като варианта за
финансиране от лизингова компания отпаднал.
Според свид. Блчев на
30.04.2014г. в офиса на ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” е дошъл единия от
съдружниците в „Булкарго” ООД – Панчо Пчеларов с настояване доставката на
оборудването да стане бързо, с цел на 01.06. да започнат работа в
лабораторията. Десет дни след превода на парите при доставчика са започнали да
пристигат писма, че оборудването е готово за експедиция, като апарата –
„Кропскан” от Австралия вече бил тръгнал. Останалите доставчици искали
потвърждение. Тогава ищецът отрекъл наличието на договор и това донесло много
негативи на ответника. На свидетеля не му е било известно между страните да е
имало условия за финансиране при плащане на цената по договора.
Обстоятелствата
свързани с приемане на офертата, водените между страните преговори, намерението
на купувача – ищец „Булкарго” ООД да финансира покупката чрез лизингова
компания, както и започналото изпълнение на доставката на оборудването чрез
поръчката му от чуждестранните партньори на ответника – продавач, се
установяват и от приложените по делото писмени доказателства – разменената
между страните кореспонденция по електронна поща /л.11-25/ и приложените писма
за поръчка и издадени проформи фактури /л.252-386/, които не са оспорени от
страните в производството. От същите се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че ответникът ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” е знаел за
необходимостта на купувача да получи финансиране от трето лице – лизингова
компания /л.14, 15, 16/.
От кореспонденцията
между страните се установява още, че след приемане на офертата и платения
аванс, са възникнали спорове за срока и начина на плащане на цената, като с
писмо от 29.05.2014г., след уведомяването му за готовност за изпращане стоката
по оферта 4121/30.04.14г., ищецът е заявил на доставчика, че сделката може да
бъде стартирана след подписване на тристранен договор, поради което и при липса
на сключен такъв, между страните липсват договорни отношения. Направено е
предложение за доставка на част от стоките по офертата до размера на заплатения
аванс от 30 000лв.
В отговор, с
електронно писмо от ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” до „Булкарго” ООД,
ответникът/продавач изразил съгласие да получи плащане след доставката, като се
е позовал на получената от „директора на банката“ информация, че плащането е
одобрено, т.е. че на купувача са осигурени заемни средства. Направил отстъпка по
отношение срока за плащане, като изрично посочил, че със заплатения аванс е
направено предплащане към фирмите доставчици за всички стоки по офертата.
Не е спорно между
страните и от приложените писмени доказателства се установява и
обстоятелството, че част от офертата е била доставка и продажба на „NIR
експресен анализатор CropScan 1000В“, който е бил
закупен от ответника продавач и доставен в складовете му.
От заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено се установява, че заплатената от ЕТ „Гея 99 – Йовка
Йорданова” цена на „NIR експресен анализатор CropScan 1000В“
е 12750 AUD или 17 154,11лв. Във връзка с освобождаване на
стоката от митницата е била заплатена сумата от 70 лв. за услуги за попълване
на митнически документи. За закупуване на апарата е съставен първичен
счетоводен документ – фактура №00000635/30.06.2014г. и митническа декларация
№43431/06.08.2014г. Впоследствие апаратът е бил продаден на „Кава консулт“ ООД
за 8 400лв. с ДДС, а е офериран на ищеца за сумата от 39 940лв. За
извършените операции в счетоводството на ответника са издадени първични
счетоводни документи, които са надлежно осчетоводени. От заключението се
установява още, че разликата между покупната цена на процесното оборудване и
оферираната към „Булкарго“ ООД е в общ размер на 66 109,25лв., подробно
посочени по пера в таблицата към т.2.
С влязло в сила
решение по т.д. №2145/2014 г. по описа на ВОС, предявеният от „Булкарго” ООД
срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова” иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лева като платена във връзка с
преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно
оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год. е отхвърлен като неоснователен.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени
същите, на основание чл.146 от ГПК, ищецът следва да докаже твърдените от него
факти, а именно: факта на имуществено разместване между него и ответника, наличие
на сключен договор, както и отпадане на основанието за заплащане на сумите по
него с обратна сила, а именно настъпило отрицателно прекратително условие
предвидено в договора.
В тежест на ответника
е да установи, че престацията е получена на годно основание, респ. основанието
за задържането ѝ. В тежест на
ответника е да установи по възражението за прихващане, че е изпълнил поетите с
договора задължения, претърпените вреди и пропуснати ползи от неизпълнението на
договора, както и размера на същите.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в
началото на 2014г. страните са водили преговори за сключване на договор за
покупко-продажба на лабораторно оборудване. Договорът за търговска продажба е
неформален и консенсуален, като същият се смята за сключен с постигане на
съгласие по съществените му елементи – вид на стоката, цена, срок за доставка.
От друга страна, договорът може да бъде сключен и с предлагане на устна или
писмена оферта, като в този случай същият се смята за сключен от момента, в
който приемането на предложението достигне до насрещната страна. Възможно е
приемането да се извърши и с конклудентни действия, като предварително плащане
на част или цялата цена. Действията по приемане следва да са такива, от които
да се установява ясната воля на страната да сключи договора, предмет на
предложението.
В
процесния случай, приложената по делото оферта от 28.04.2014г. съдържа всички
реквизити на договор за продажба – индивидуализация на стоките, предмет на
същата, единична цена, общия размер на цената, срокове и начин на плащане, срок
за доставка. Изрично в същата е посочено, че при приемане на офертата, купувачът
следва да заплати авансово сумата от 30 000лв.
Предвид
изложеното, съдът намира, че с факта на плащане на посочения в предложението
аванс от страна на ищеца - купувач, същият е приел предложението и договорът за
продажба на описаното в него оборудване е надлежно сключен.
Спорни пред
настоящата инстанция са въпросите за наличието, респ. липсата на модалитет –
прекратително условие като елемент от съдържанието на сделката и сбъдването на
условието като основание за прекратяване на договорното правоотношение.
Съгласно законовата
уредба на договорите, сключени под условие, установена с нормата на чл.25,
ал.1, изр.1 ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да бъде
поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на
събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от
сбъдването на условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените
правни последици, или ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни
последици. Според чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД условието се смята за сбъднато,
независимо от фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от
несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи.
В решение по т.дело №
1561/2017 г. на ВКС е направен анализ на съдебната практика постановена във
връзка с приложението тълкуването на чл.25 от ЗЗД, която изцяло се споделя от
настоящия състав. В същата е прието, че преценката относно сбъдването на
условието /отлагателно или прекратително/ следва да се осъществи по правилата
на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на
събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на
сключения договор. Ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията
на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана
от това условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и
възможностите на длъжника. Нормата на чл.69, ал.2 ЗЗД – когато срокът за
изпълнение ще бъде определен от длъжника, е приложима и тогава, когато страните
са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно
условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието
зависи и от самия длъжник. В решение по т.д. № 2404/2014г. на ВКС, 1-во т.о. е
прието, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него, в качеството
на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез
тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а
това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики,
недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето,
обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на
изпълнителя, спрямо третото за спора лице. В този смисъл са и решенията по
т.д.№53312/2015г. на ВКС, 1-во г.о. и по т.д.№1072/2019г. на ВКС, 2-ро т.о.
От друга страна, уговореното
условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с
възмездния характер на договора, като несбъдването му не трябва да води до
освобождаване на купувача от типичната за договора престация. Уговарянето на
условието следва да предвижда и срок за настъпването му, след който същото ще
се смята за настъпило и действието на договора прекратено.
В
процесния случай, от събраните по делото доказателства, се установява, че за
заплащане цената по договора за покупко-продажба на описаното в оферта
№04121/30.04.2014г. оборудване, ищецът е искал да ползва външно финансиране,
като сключи договор за лизинг с трето лице. По делото, въпреки разпределената
от първостепенния съд доказателствена тежест и дадените указания, не са събрани
доказателства, от които да се установява, че страните са поставили изпълнението
на договора под прекратително условие, а именно поръчката и доставката на
стоките да започне след сключване на договора за лизинг и ако такъв бъде
подписан. Напротив, от разменената кореспонденция и показанията на свидетелите
се установява, че обвързано от договора с третото лице е само плащането на
цената, а самия ищец е настоявал изпълнението на договора да започне веднага
след заплащане на аванса. Изразеното от ответника съгласие да получи плащането
след доставка на стоката /л.17/, за да може да бъде осигурено очакваното
финансиране, не може да се тълкува като съгласие за изпълнение на договора без
възнаграждение, респ. прекратяването му, ако такова финансиране не бъде
осигурено. Тълкуването по този начин на уговорката за момента плащането
противоречи на предложената и приета оферта за продажба на посочените в нея
стоки, както и на уговорените срокове за доставката им.
По делото не е
установено и фактическо „отпадане на възможността“ процесното оборудване да
бъде закупено със заемни средства чрез лизингова компания, а именно отказ на
компанията за сключване на договор за финансиране. Напротив, в разменената
между страните кореспонденция и от свидетелските показания се установява, че
ищецът е получил средства от лизинговата компания, която е присъствала по време
на преговорите му с ответника – продавач, но с тях е закупил оборудване от друг
доставчик.
Предвид изложеното и
доколкото по делото не се установи при сключване на договора страните да са
уговорили „прекратително условие“ – финансиране на договора със заемни средства
от трето лице, с не настъпване на което същият да се счита прекратен, нито се
установява фактическото настъпване на такова, а именно отказ на лизинговата
компания за финансиране, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД на посоченото основание е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху главницата, на основание чл.86 от ЗЗД.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „Булкарго“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на ЕТ „Гея 99 – Йовка Йорданова” сумата от 5580лв., от които 2400лв. –
разноски за адвокатски хонорар за разглеждане на делото пред настоящата инстанция
и 3180лв. – разноски за разглеждане на делото пред ВКС, на основание чл.294,
ал.2 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№915/28.12.2017г. по т.д.№323/2017г. на
ВОС.
ОСЪЖДА „БУЛКАРГО”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Васил
Друмев” № 7, ет. 1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „ГЕЯ 99-Йовка Йорданова”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58, сумата 5580лв., от които
2400лв. – разноски за адвокатски хонорар за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция и 3180лв. – разноски за разглеждане на делото пред ВКС /на
основание чл.294, ал.2 от ГПК/, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: