Р Е Ш Е Н И Е
№ 3651 31.10.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
тридесет и първи октомври две хиляди
и осемнадесета година
В открито заседание на единадесети
октомври 2018г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 391 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Н.С.К., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. ***. Ответницата
като собственик на имот, находящ се в ************** имала качеството на клиент
на топлинна енергия, а като такава била длъжна да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок,
дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения
при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач, доставило на ответника, топлинна
енергия на стойност 439,97 лева през
периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г., която същата не заплатила. Предвид
забавата в плащането, се дължала и сумата от 52,73 лева - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. – 29.11.2017 г.
Ответницата не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 18974/2017 г. на ПдРС, V бр. състав, била издадена
заповед по чл. 410 ГПК за посочените
суми, ведно с разноските в размер на 175
лева /25 лева за ДТ и 150 лева за юрк. възнаграждение/. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата, макар исковата молба и приложенията към нея, да са
връчени лично на Н.С.К.. В първото съдебно заседание исковете се оспорват, като
се възразява, че ответницата не е била собственик на процесния имот в търсения
период, а в следващо съдебно заседание се навежда възражение, че не е била
ползвател на имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Спорен между страните се явява фактът дали ответникът
е бил в процесния период собственик на жилище, находящо се в *************. От представения препис от съдебно решение **** г.,
постановено по гр.д.№ 649/ 2003 г. по описа на Казанлъшки районен съд, се
установява, че след прекратяване на гражданския брак между ответницата К. и ***
С.К., придобитото по време на брака ***, представляващо ***********, се
предоставя в дял на ответницата, като съпрузите нямат претенции за уравнение на
дяловете. Решението е вписано в Служба по вписванията – П., дв.вх.рег. № ****,
вх.рег. № ****** г., акт № ***, т.***. Въз основа на съдебното решение
ответницата е подала Декларация по чл.14 от ЗМДТ, като е декларирала
индивидуална собственост върху имот, находящ се в ****************. От
представеното удостоверение от Община П., район „*****“ се установява, че
описаният в договор на Община П. за продажба на ********************** е с
административен адрес ****************. От представеното съдебно решение № *****
г., постановено по гр.д. № 12489/ 2016 г. по описа на ПдРС, потвърдено с
решение на ПдОС, се установява, че е уважен ревандикационен иск на ответницата
срещу трето лице – М.П.
Не се спори между страните, че за процесния период по
партидата на ответника са били начислени суми от: 439,97 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2015г.
– 30.04.2017г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.12.2015г. – 29.11.2017г. в размер на 52,73 лева. По силата на заповед № *** от
04.12.2017 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№ 18974 /2018г. по описа
на ПРС, V бр. състав, било разпоредено длъжникът –
ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България
Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 439,97 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2015г.
– 30.04.2017г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.12.2015г. – 29.11.2017г. в размер на 52,73 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017
г., както и 75лв. – разноски в заповедното производство. В двуседмичния срок за възражения,
уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение
срещу вземането по заповедта, като е посочил, че не е владял имота до 15.12.2017
г.
От приетото като неоспорено от страните и обективно
изготвено заключение на в.л. *******, изготвило съдебно – техническата
експертиза, се установява, че през процесния период абонатната станция,
обслужваща ******, е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и
БГВ. Подадена е общо 441,806207 МВт ТЕ за разпределение, от които са отчислени
технологични разходи в размер на 7,218556 МВт за сметка на ищеца. В процесния
период в ап.2 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната
мрежа в ***. Отопляемият обем на имота е 141 кв.м. През имота на ответника
преминава 1 бр. щранг – лира с отоплителна мощност 751 Вт. Потребената енергия
от същата се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло,
тъй като същото не се отчита с ИРУ. В имота на ответника всички отоплителни
тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се
начислява ТЕ за отопление през процесния период. В този период в имота няма
монтирани ИРУ за отчет поради липса на отоплителни тела. През процесния период
не е била наличен водомер за топла вода за отчет на потребената ТЕ и такава не
е начислявана. За имота са прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от
Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост,
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г.за
топлоснабдяването, за 1 бр.щранг – лира без ИРУ по максимална нормативна
мощност. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния
период, е общо 5,33475 МВт/ч, в т.ч. 1,84145 МВт/ч за отдадената от сградната
инсталация и 3,4933МВт/ч за отопление / от щранг – лира/ и 0 за БГВ. Няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца, което се установява чрез сравнение на справките за
начислената топлоенергия от „Нелбо“ЕАД и ищцовото дружество за абоната, като
била направена и проверка на начисленията на разпределената сградна инсталация
за имота по изчислителен път. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието
по делото и възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че стойността на количеството топлинна енергия за
процесния период за процесния имот, възлиза общо на 441,24лв., от които сумата
362,37лв. – топлинна енергия, услуга разпределение 5,32лв., ДДС в размер на
73,55лв., а обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна сума за
периода 02.12.2015г. – 29.11.2017г.
възлиза на 52,73лв., като след приспадане на платена на каса на
07.08.2017 г. сума в размер на 1,27лв. с ДДС, с която е погасена част от
главницата, главницата възлиза на 439,97лв.
Ответникът е направил
възражение в насока, че не е
бил собственик на имота
в процесния период. Соченото възражение се опровергава от представеното съдебно
решение, легитимиращо я като индивидуален собственик на имота от 2003г., като е
налице и извънсъдебно признание на този факт с подаване на декларация от
ответника по чл.14 от ЗМДТ. Правото на собственост е потвърдено и със съдебно
решение от 2017 г., с което предявеният ревандикационен иск е уважен, като
именно ответницата е призната за собственик на жилището спрямо трето лице.
Идентичността на придобитото със съдебно решение право на собственост и това
върху процесния имот се установи с представеното от общината удостоверение.
Съгласно разпоредбата на
§1, т.41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик. Страните спорят относно факта, че в процесния
период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, за който се твърди
да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/, но соченото обстоятелство съдът намира за установено в процеса, като в този смисъл ответникът се явява потребител на топлинна енергия.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо
, ответникът като титуляр на правото на
собственост има качеството на клиент на дружеството. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството
кой фактически е ползвал имота, при условие, че липсват твърдения и
доказателства в полза на друго рице да е учредявано вещно право на ползване
върху същия имот.
Определянето на размера на месечното
задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия, независимо
дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на всеки потребител на
топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне на
топлинната енергия, респективно формирането на месечното задължение, е
регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна
енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед
посочените доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е потребил
начисленото му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно –
техническата експериза се установи точното количество потребена топлинна
енергия, а от това на съдебно – счетоводната експертиза – стойността на същото
количество енергия.
Разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният
апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съдът възприема изцяло заключението на
СТЕ, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което
през имота на ответника минава 1 бр. щранг-лира, като потребената топлоенергия
от същата се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като същата не се
отчита с ИРУ. Щранг-лирата е посочена като отоплително тяло в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и
при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият
разход за щранг-лирата е в пряка зависимост от нейните размери и мощност. Тя е
част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради
което топлинната енергия, отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за
отопление на имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната
инсталация. Следователно, предвид установеното, че се касае за отоплително
тяло, което през отоплителните сезони е действащо, се налага извод, че се дължи
заплащане на топлинна енергия за отопление, във връзка с неговата работа.
Поради това съдът намира за неоснователни
направените с отговора на исковата молба възражения за недължимост на топлинна
енергия за отопление в самия имот – чрез щранг - лира. В имота се ползва
топлинна енергия за отоплително тяло – щранг – лира, заплащане на която се
дължи съгласно посочените по – горе съображения.
Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника топлинна енергия според в. л. по СТЕ е бил извършван в
съответствие с нормативните изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни
изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от в. л. по
ССЕ, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни в
претендираните размери и следва да бъдат уважени.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 01.10.2015г. – 30.04.2017г., ищцовото дружество е доставило на
ответника топлинна енергия за обект,
находящ се в **************,
като ответникът не е заплатил дължимата цена в размер на 439,97 лева. Същият дължи и обезщетение за забава в търсения
размер, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира разноски в настоящото производство, като на същия ще се присъди
сумата от 430лв. – разноски, от които 75лв. –
държавна такса, 200лв. – депозити за експертизи, 5 лв. – за съдебно
удостоверение и 150лв. – юрк. възнаграждение, а за заповедното производство –
75лв. Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в
отношенията между страните, че Н.С.К., ЕГН **********,*** дължи на “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул”Христо Данов” № 37, сумата от 439,97 лева -
стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 30.04.2017г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 02.12.2015г. – 29.11.2017г. в размер на 52,73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед № *** от 04.12.2017 г. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 18974 /2018г. по описа
на ПРС, V бр. състав.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 18974 /2017г. по описа
на ПРС, V бр. състав, както и сумата от 430лв./четиристотин
и тридесет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ