ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
26.05.2020г., гр.
Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията н.ч.д. № 177 по описа за 2020 г., намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на В.Н. Г.а срещу
постановление от 16.04.2020 г. на Районна прокуратура Велинград, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1536/2016г.
по описа на РП Велинград и № зм 28/2017г. по описа на РУ Велинград, образувано
и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 НПК.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност на постановения прокурорски акт
и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че не е извършена
задълбочена преценка на релевантните факти, като при
формиране на правните си изводи, прокурорът е игнорирал обстоятелството, че не е
заплащана дължимата издръжка за периода от предявяване на иска, до влизане в
сила на бракоразводното решение, а именно 10.07.2014г. до август 2015г., поради
което обжалваното постановление е незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна-майка на пострадалите непълнолетни деца Б.Д. П.
и Д.Т.П., в надлежна форма и в законоустановения за това срок по чл. 243, ал. 3 НПК.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателката и събраните в досъдебното производство
доказателства, намери за установено следното:
Досъдебното
производство е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура
Велинград срещу Д.Т.П., затова, че за периода м. април 2016г.-м. януари 2017г.,
включително, в гр. Велинград, след като е осъден с Решение № 375/04.11.2014г.
по гр. д. № 633/2014г., влязло в сила на 24.07.2015г., да издържа свои
низходящи: децата си Б.Д. П., родена на ***г. и Д. Д. П., роден на ***г., чрез
тяхната майка В.Н.П. /Г.а/, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно девет месечни вноски по 100
лв.за всяко едно от децата, общо в размер на 1 800 лв.-престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
С
постановление от 16.04.2020г. на прокурор при Районна прокуратура Велинград
наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на престъплението
от субективна страна.
За да обоснове решаващите си изводи,
представителят на държавното обвинение е приел, че за процесния период
дължимата издръжка е заплащана по силата на Наредба за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка / приета с ПМС №167/17.06.2011 г.
в сила от 24.06.2011 г./, след като се установило липсата на доходи и имущество
у задълженото лице, което сочило на липсата на умисъл за извършване на
престъплението. Прието е, че със заплащане на издръжката от страна на Община
Велинград интересите на децата са защитени и за тях не са настъпили други
неблагоприятни последици, че бащата е възстановил изплетените от Общината суми и
че междувременно през м. август 2019г. детето Б.Д. П. е встъпила в брак, поради
което не й се дължи издръжка.
Действително не е обсъждано заплащана
ли е издръжка за периода от предявяване на иска за развод, до влизане в сила на
решението за прекратяване на брака между родителите В.Н.П. /Г.а/ и Д.Т.П., но
това обстоятелство е правноирелевантно за съставомерността на престъплението. За
да е съставомерно престъплението по чл. 183, ал. 1 НК законът изисква деецът да не е изплатил
най-малко две месечни вноски по присъдена с влязло в сила решение издръжка, да
е съзнавал задължението си и да е имал възможността да го изпълни, но въпреки
това е бездействал, съзнавайки общественоопасните последици от престъпното си
поведение. За неплатена издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава. Съдебната
практика е последователна по отношение на становището, че наказателна
отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на
издръжка. В този смисъл е както
практиката на ВКС Решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д.
№ 434/2016 г., III н. о., НК, така и по-старата съдебна практика на ВС
– решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д.
№ 486/80 г., I н. о.,
Ето защо, доводите, изложени в жалбата
за отмяна на обжалвания акт на това основание са неоснователни.
От
фактическа страна се установява, че бракът между свидетелите В.Н. Г.а и Д.Т. Г. е прекратен с Решение №
375/04.1.2014г. по гр. дело № 633/2014г., влязло в сила на 24.07.2015г. С
решението упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца Б.Д. П., родена на ***г. и Д. Д. П., роден на ***г. са предоставени на
майката В.П., като бащата Д.П. е осъден да заплаща издръжка за всяко едно от
децата, считано от датата на предявяване на иска-10.07.2014г., до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване. Срещу длъжника е образувано
изпълнително дело 496/2015г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев с район на
действие Окръжен съд Пазарджик, по което след имуществено проучване, е наложен запор върху наличните банкови сметки
и върху получаваното от П. трудово възнаграждение, както и възбрана върху
притежаваната от него ½ ид. част от недвижим имот в гр. Велинград и
построената върху него жилищна едноетажна жилищна сграда. В хода на
изпълнителното производство се установило, че притежаваните от длъжника налични
банкови сметки са без авоар, а в отговор на изпратеното от съдебния изпълнител
до работодателя запорно съобщение , същият отговорил, че трудовите правоотношения
с П. са прекратени. Върху недвижимия имот са предприети действия по
принудително изпълнение, но същият не е изнасян на публична продан.
По жалба на В.П. е образувано наказателно
производство по чл. 183, ал. 1 НК, по което с присъда № 27/19.10.2016г., след
като е приложен чл. 183, ал. 3 НК, П. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 183 НК за периода м. август 2015г. до м. март 2016г.
включително и не му е налагано наказание.
След този период, предвид липсата на
секвестируемо имущество у осъдения, издръжка в размер на 80 лв. месечно за
всяко дете е заплащана от Община Велинград, след подавани от майката месечни
декларации по чл. 5, ал. 2 от Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка /в сила от 24.06.2011 г./. За периода от март
2016 до януари 2017г. Г.а и получила за
всяко едно от децата издръжка в размер от по 880,00 лв.
През месец май 2016г. майката е получила
от бащата общо 600 лв. издръжка за децата.
Към момента издръжка в размер на по 80,00 за всяко дете продължавала да се
изплаща от Община Велинград.
През декември 2016г. заминал да работи
в Република Чехия. От тогава не плащал издръжка, понеже знаел, че издръжката се
плаща чрез Общината. Решението да не плаща издръжка взел след консултация с
адв. Тупева-АК Пазарджик, която му разяснила, че дори да плаща дължимите суми
за издръжка на майката, предвид че същата получава издръжката от Община
Велинград, П. ще следва да възстановява и сумите изплащани от Общината, поради
което ще се стигне до двойно плащане.
Това обстоятелство Д.П. сочи като решаващ мотив да не плаща издръжка в
показанията си от 27.12.2019г.
След завръщането си от Република
Чехия през декември 2019г. възстановил на Община Велинград изплатените суми за
издръжка на двете деца за периода 2016-2019г. в общ размер от 7360, 00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Г.а, Сашка
Еличина, Д.П. и приложените в досъдебното производство писмени доказателства-Решение
№ 375/04.11.2014г. по гр. д. № 633/2014г. на РС Велинград, справка за изп. Дело
№ 469/2015г. на ЧСИ Георги Самарджиев, справка от Община Велинград изх. №
04-04/34 от 16.02.2017г., изпълнителен лист № 104/06.07.2015г., платежно
нареждане, разписка от м.август 2016г., разписка от м. май 2016г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите,
като същите са логични, последователни и подкрепени от писмените доказателства.
Съдът кредитира и посочените писмени
доказателства, които спомагат за изясняване на обективната истина и подкрепят
показанията на свидетелите.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита за неправилни правните изводи на прокурора за
несъставомерност на деянието.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството/с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя
следва да се плаща ежемесечно/ и намира обективен израз в неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски, без законодателят да е посочил
изискването те да са "последователни". Престъплението не би било
извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение,
или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено /напр.
поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила
ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на
издържаното лице; при встъпване в брак на издържания и др./.
По делото е безспорно установено, че
имущественото задължение на П. произтича от осъждането му със съдебно Решение №
375/04.11.2014 г. по гр. д. № 633/2014г. на РС Велинград за издръжка, която
след прекратяване на брака му със свидетелката В. Г.а той е дължал на своите
деца – Божидара П. и Д.П.. За
инкриминирания период от месец април
2016 г. до м. януари 2017г. П. не е изпълнявал задължението си за издръжка в
размер на повече от две месечни вноски за всяко дете. Изплатената от него за периода
сума от 600 лв., равняваща са на три месечни вноски, не заличава престъпния
характер на деянието.
След като е установено, че осъденият няма
доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително
изпълнение, дължимата издръжка, съобразно разпоредбата на чл.152 от СК, е била
изплащана, съгласно реда, посочен в Наредба за определяне на реда за изплащане
от държавата на присъдена издръжка /приета с ПМС №167/17.06.2011 г. в сила от
24.06.2011 г /, която предполага образуване на изпълнително производство. Съдебната
практика е константна, че престъплението по чл.183 от НК се осъществява чрез
бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязлото в сила решение
за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Неплащането следва да бъде „съзнателно”, т.е.
за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е
необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението
за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват
плащането, което следва да се установи във всеки конкретен случай. Обстоятелството,
че осъденият няма несквестируемо движимо или недвижимо имущество и не получава трудови
доходи, но същевременно е в работоспособна възраст, като няма данни да страда
от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява трудова
дейност, обосноват извод, че липсват обективни причини препятстващи заплащането
на дължимата издръжка, още повече, че по делото се установи, че П. е работил в чужбина, което той не отрича. Но
дори и да се приеме, че липсата на имущество е релевантна за съставомерността
на престъплението, следва да се посочи, че наличието на материални затруднения
не изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление. След като
деецът не се е възползвал от законно предоставените му опции за търсене и
намиране на работа или за намаляване на дължимата издръжка не може да се
приеме, че той е бил в обективна невъзможност за изплащането в този смисъл решение № 158 от 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г.,
III НО. В сходен смисъл е и решение № 116 от 11.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 416/2017 г.,
III НО.
При
формиране на изводите си прокурорът е игнорирал обстоятелството, което самият
деец твърди в показанията си от 27.12.2019г., че е знаел, че издръжката се
заплаща от Община Велинград и не е изпълнявал задължението си, „за
да не плати два пъти“, което сочи умисъл за престъпление. Следва да се посочи, че обстоятелството, че
държавата чрез общината изплаща присъдената издръжка не заличава престъпния
характер на проявеното от осъдената бездействие.
Не са налице предпоставките за
погасяване на задължението за издръжка по отношение на двете деца, които през
инкриминирания период са малолетни и няма данни да е налице изменение в режима
на родителските права или местоживеенето им. Понастоящем децата са
непълнолетни, поради което издръжка продължава да им се дължи, като съдът не
споделя изводите на прокурора, че задължението по отношение на детето Божидара П.
е погасено, поради настъпила еманципация след встъпването й в брак. Това
обстоятелство не намира подкрепа сред наличната доказателствена съвкупност, а
се основава на показанията на П., което следва да се приеме за негова защитна
теза.
Не се споделят и изводите, че след като
майката получава издръжката по реда,
предвиден Наредба за определяне на реда
за изплащане от държавата на присъдена издръжка, интересите на децата не са
засегнати и за тях не са настъпили други неблагоприятни последици от
поведението на П.. Обстоятелството за ненастъпили вредни последици е релевантно
в хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК, от която привилегия П. не може да се
възползва отново. В допълнение, изплащаната от Община Велинград издръжка е под
дължимия по силата на съдебното решение за развод издръжка размер, което сочи
на настъпване на вредни последици.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че в случая е налице престъпление както от обективна,
така и от субективна страна по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК.
Налице е неправилно приложение на закона, поради което постановлението
следва да бъде отменено и делото върнато на РП Велинград със задължителни
указания относно приложението на закона.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от 16.04.2020г. на прокурор при Районна прокуратура Велинград, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1536/2016
година по описа на РП Велинград и № зм 28/2017г. по описа на РУ Велинград, образувано
и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 НПК.
ВРЪЩА
делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона,
съобразно мотивната част на определението.
Определението подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Пазарджик, по реда на гл. 22 НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева