Определение по дело №1710/2018 на Районен съд - Ямбол

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1462/2018Г.

 

№                                              09.05.2018 г.                                         гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 –ти състав

в закрито заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д. № 1710 по описа на ЯРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по молба на А.К.А. *** с пълномощник адв.М.Грънчарова от ЯАК, с искане за допускане на обезпечение на предявените срещу И.К. *** ,  искове с правно основание : чл. 59 ЗЗД  и цена в размер на 13 500.00, чрез налагане на налагане на запор на МПС – л.а. „Опел Фронтера” с рег.номер У 0969 АС, на л.а. „Волво С 40“ с рег.номер У 0960 АТ и на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.номер У 0969 АТ.

         Молителя твърди, че страните са живеели на семейни начала за периода 2013-2018 год.,през което време са закупували недвижими имоти които препродавали,както и движими вещи в случая леки автомобил които били регистрирани на името на ответницата,но били закупени изцяло със средства на ищеца. По време на съвместното им съжителство ищеца теглил кредит в размер на 40 000 лв.,който изплащал лично,както и разполагал със средства от трудово възнаграждение,което му дало възможност да поддържа добър стандарт на живот с ответницата и да закупува движими вещи със значителна стойност. През 2016 год. от гр.Сливен ищеца закупил лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с рег.номер У 0969 АС с договор за покупко-продажба на 10.05.2016 год. за сумата от 2500 лв. която платил в брой.Автомобила бил закупен на името на ответницата,като регистрацията била извършена в гр.Ямбол.Това било направено с оглед на това,че и двамата живеели в гр.Ямбол,но ищеца бил с регистрация в гр.Раднево и за да не ходят в друг град и КАТ,колата била регистрирана в КАТ-Ямбол на името на ответницата. Също така ищеца твърди,че с договор за покупко-продажба на МПС от 21.09.2016 год. в гр.Пещера закупил на името на ответникацата лек автомобил марка „Опел Фронтера“ с рег.номер У 0969 АТ за сумата от 4000 лв. която платил в брой на продавача,като автомобила отново бил записан на името на ответницата по посочените по-горе обстоятелства. С договор за покупко-продажба от 03.10.2016 год. на МПС в гр.Ямбол ищеца закупил на името на ответницата лек автомобил марка „Волво С 40“ с рег.номер У 0960 АТ за сумата от 7 000 лв.която платил изцяло със свои средства.

            Ищеца твърди,че на 16.03.2018 год. между тях възникнал конфликт и от тогава са разделени,като настъпило и неразбирателство относно придобитите по посочения начин леки автомобили,като същата релевирала жалба срещу него,че не и връща автомобилите които считала за нейни. Ищеца й предоставил ползването на лекия автомобил марка „Волво“ но ответницата настоявала да й предаде и останалите два автомобила,позовавайки се на документите които разполага. С оглед на това,че автомобилите били закупени изцяло със средства на ищеца за него възниквал правен интерес от завеждането на настоящия иск с който да защити правата си,като счита,че ответницата се е обогатила за негова сметка без основание и следва да му върне стойността на закупените с негови  лични средства трите автомобила на нейно име.  

         Излагат се твърдения, че правния интерес на ищеца бил застрашен, тъй като ответницата имала реална възможност  да отчужди и да се разпореди с посочените по-горе три автомобила, като същевременно отказала да сключи извънсъдебно споразумение като й предостави лекия автомобил марка „Волво“, и с оглед размера на претендираното вземане и липсата на обезпечения, се сочи, че значително би се затруднило изпълнението на едно евентуално решение по предявените искове в полза на ищеца.

         ЯРС, след като обсъди исканията на молителката, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, счита молбата за частично основателна.

         Съгласно чл.391 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на молителя по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, сочещи на вероятната му основателност или бъде представена гаранция от молителя в определен от съда размер.

         В конкретния казус, след съвкупен анализ на събраните до момента писмени доказателства съдът намира, че е налице обосновка на твърденията на ищеца, че с оглед съвместното им съжителства същия е предоставил определена сума лични средства в полза на ответницата с които са закупени посочените по-горе три автомобила.

         Предвид особеността на конкретните взаимоотношения между страните обаче и нуждата от събирането на различен вид доказателства, с оглед изясняването на спорните факти по делото, ЯРС счита, че писмените доказателства по делото сами по себе си създават убеждение за вероятна основателност на иска в пълния му или в конкретно определен частичен размер / във връзка с разпоредбата на чл.394 ГПК/.

         Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато при задължаване на истцата да внесе парична гаранция по реда на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.

         Размерът на гаранцията следва да покрива евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника в случай на неоснователност на предявените срещу него искове, като с оглед стойността на исканото обезпечение и срока, в който вероятно би приключил съдебния спор между страните , ЯРС намира, че размерът на преките и непосредствени вреди би бил в рамките на обезценяването на леките автомобили и законната лихва за забава върху стойността им, считано от настоящия момент до приключване на делото, поради което определя гаранция в размер на 2 000 лв.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С

 

                                                         

                                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

         ДОПУСКА  обезпечение на  предявените от А.К.А. *** с пълномощник адв.М.Грънчарова от ЯАК против И.К. *** ,  искове с правно основание : чл. 59 ЗЗД  и цена в размер на 13 500.00 , чрез налагане на налагане на запор на запор на МПС – л.а. „Опел Фронтера”, с рег.номер № У 09-69 АС, рама № SED52SUD2PV540244 и двигател № C20NE14649405,л.а. „Опел Фронтера“,с рег.номер У 09-69 АТ,рама W0L06B0ZCYV602182 и двигател № X22SE25038543 и на л.а. „Волво С 40“,с рег.номер У 09-60 АТ,рама YV1MS753152087076 , срещу представянето от молителя на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД .

         ОПРЕДЕЛЯ размер на гаранцията в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.

 

          Да се издаде обезпечителна заповед на А.К.А. *** след надлежно удостоверяване на внасянето на определената от съда гаранция.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок, който за молителя тече от съобщението на съда, а за ответника - от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

                                                 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                              /Г.Георгиев/