№ 1376
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100502243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Детска градина № 4 „Теменужка“
срещу Решение № 2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, IХ състав, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението на П. Д. Т. от длъжност „помощник-възпитател в
разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ –
гр. Варна, извършено със Заповед ***2/08.01.2024 г., издадена от директора на
Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от
КТ и е възстановена П. Д. Т. на заеманата преди уволнението длъжност
„помощник-възпитател в разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска
градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че
безспорно са установени допуснати от Т. пет нарушения на трудовата
1
дисциплина, като и не взето предвид от първоинстанционния съд предходно
наложено на същата наказание „предупреждение за уволнение“. Излага се, че
поведението на въззиваемата поставя в риск храненето на малки деца, като
работодателят не може да насърчава подобно безкритично и несериозно
поведение от служител в детската градина. Отправя се искане до съда за
отмяна на изцяло на решението на ВРС, като исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират
се разноски.
Въззиваемата П. Д. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Депозирана е частна жалба с вх. № 76954/26.09.2024 г. от Детска
градина № 4 „Теменужка“ против Определение № 10078/09.09.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, IХ
състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на
чл. 248 от ГПК на Решение № 2420/26.06.2024 г. в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е редуцирал
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Отправя се
искане към съда да се отмени обжалваното определение, като вместо него се
постанови друго, с което се намалят присъдените в полза на насрещната
страна разноски за процесуално представителство от 1500 лева на 1400 лева.
Въззиваемата П. Д. Т. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената частна жалба, с който се оспорва същата и се излага искане
за потвърждаване на атакуваното определение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на П. Д. Т. против
Детска градина № 4 „Теменужка“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ за признаване за незаконно на уволнението извършено със Заповед
***2/08.01.2024 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Теменужка“
– гр. Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, като незаконосъобразна и за
възстановяване на Д. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-
2
възпитател в разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска градина № 4
„Теменужка“ – гр. Варна.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, с който оспорва изцяло
предявените искове.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 са допустими, тъй като за предявяването им е налице
правен интерес.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По отношение на частната жалба:
Частната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна
съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред
настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
3
закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Предпоставките за уважаване на иска са да е
налице валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника,
ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и
прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на доказване
законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на
работодателя.
Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че по силата на трудов договор № 685/30.06.2017 г. и допълнително
споразумение № 1203/08.01.2024 г. страните са били валидно обвързани от
трудово правоотношение за длъжността „помощник-възпитател“ с място на
работа в разливочно помещение във Филиал 2 към Детска градина № 4
„Теменужка“ – гр. Варна.
Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда
чл. 188 от КТ за нарушаване на трудовата дисциплина. То е едновременно
дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо
от волята на служителя. Неблагоприятните за наказания последици възникват
веднага - незабавно и безусловно, считано от датата на връчване на заповедта.
В конкретния случай, същата е връчена на 08.01.2024 г., така както е
декларирано от Т. и удостоверено с подписа й.
Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
/чл. 193, ал. 1 от КТ/, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с
извършените дисциплинарни нарушения. Обясненията за нарушенията се
искат от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по
налагане на наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи
на дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или
служителя, като подлежащ на уволнение - да се защити. В конкретния случай
не се спори, че работодателят е изискал писмени обяснения на ищцата с
искане с изх. № 51/04.12.2023 г., връчено й на 04.12.2023 г. и същата е дала
4
такива по електронна поща на 05.12.2023 г.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че работодателят е
спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде
ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му /чл. 195,
ал. 1 от КТ/. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият
извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено
трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност
да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява,
а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали
уволнението е законосъобразно. Деянията, за които е наложено
дисциплинарно наказание е точно и ясно индивидуализирано в Заповед
***2/08.01.2024 г. на Директора на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр.
Варна. Описано е, че се касае за констатирани нарушения на трудовата
дисциплина от служителката Т. на 08.11.2023 г. и на 09.11.2023 г.,
представляващи не раздаване на цялото количество плод ябълка от УСХ за
подкрепителна закуска, с което извършва нарушение на чл. 13, ал. 2 и чл. 18 от
ВПОДХД в ДГ № 4 „Теменужка“, раздаване на плод банан за подкрепителна
закуска, доставен от УСХ на 07.11.2023 г., с което извършва нарушение на чл.
19 от ВПОДХД в ДГ № 4 „Теменужка“ и не раздаване на цялото доставено
количество пълнозърнест хляб от УСХ, включен в обедното меню за деня, с
което извършва нарушение на чл. 13, ал. 2 от ВПОДХД в ДГ № 4
„Теменужка“. Посочени са правните норми, уреждащи вида на извършените
от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Така оформена заповедта
съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно деянията,
осъществени на 08.11.2023 г. и на 09.11.2023 г., поради което и същата се явява
напълно мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок предвиден
в чл. 194, ал. 1 от КТ.
Безспорно установено по делото от самите изявления на ищцата пред
работодателя и в исковата молба, че същата на 08.11.2023 г. не раздава цялото
количество плод ябълка, досатвено от УСХ за подкрепителна закуска, пак на
08.11.2023 г. раздава плод банан за подкрепителна закуска, доставен от УСХ на
5
предния ден - 07.11.2023 г. и на 09.11.2023 г. не раздава на цялото доставено
количество пълнозърнест хляб от УСХ, включен в обедното меню за деня.
Горното се установява и от показанията на свидетеля Мехмед. Колкото до
показанията на свидетелката Ташкова, съдът не цени същите, доколкото
последната не е била на работа на процесните дати – 08.112023 г. и 09.11.2023
г., т.е. не е очевидец на случилото се, освен това е заинтересована от изхода на
делото, тъй като между нея и работодателя е налице висящ трудов спор също
за отмяна на незаконно уволнение. Горните нарушения на трудовата
дисциплина, извършени от ищцата са подведени под нормата на чл. 187, ал. 1,
т. 10 от КТ. В заповедта е посочено предходно наложено на ищцата
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ със Заповед №
409/29.03.2023 г., което не е обжалвано и не е заличено.
По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да
изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил. Във всеки
случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени
изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно
задължението на работника да извърши това, за което е договарял с
работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 186 от КТ. Обемът на трудовите задължения на конкретното
индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което
работникът, респ. служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключеният
трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови
функции, съгласно длъжностна характеристика. Длъжностната
характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени
изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи
на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от
постигането на трудовия резултат. В обобщение обект на дисциплинарното
нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са
трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от
съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е
разписано в длъжностна характеристика - това, което работникът се е
задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
В т. 18 и т. 20 на раздел I „Основни задължения“ от представената по
делото длъжностна характеристика за длъжността „помощник-възпитател“,
отговарящ за разливочно помещение, връчена на ищцата на 18.09.2023 г. и
6
актуална към датите на извършените нарушения на трудовата дисциплина,
като основно задължение за същата е посочено спазването на Правилника за
вътрешния трудов ред и познаване и спазване на вътрешната нормативна
уредба на детската градина.
С Вътрешните правила за организация на дейностите за хранене на
децата в ДГ № 4 „Теменужка“, с които ищцата е запозната на 31.03.2023 г.
/лист 232 от първоинстанционното дело/ се уреждат изискванията за хранене
на децата на възраст от 3 до 7 години, организирано на територията на ДГ № 4
– чл. 1, ал. 1. Същите са неразделна част от Правилника за вътрешния трудов
ред и се отнасят, както за педагогическия, така и за непедагогическия
персонал в градината. Трудовото правоотношение на Т. е за длъжност
„помощник възпитател“ с място на работа в разливочно помещение във
Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна. Т.е. всички
разпоредби на Вътрешните правила, в които не е конкретизирано изрично към
кои точно длъжности се отнасят, важат за целия персонал в ДГ и следва да
бъдат спазвани от всички служители. А общите разпоредби, отнасящи се до
длъжността „помощник-възпитател“ важат с еднаква сила, както за служител
на тази длъжност с място на работа в разливочно помещение, така и за
служител на тази длъжност с място на работа в детска група.
В конкретния случай чл. 13 от Вътрешните правила се отнася за всички
служители, изпълняващи длъжността „помощник-възпитател“ в ДГ № 4, тъй
като ищцата има задължение, като полагаща труд в разливочното помещение,
правилно да приема и разпределя получената храна между съдовете на
отделните групи /всяко ястие в отделен съд/, съобразно заявения брой деца
във всяка една от тях и съобразно регламентираното кололичество за детска
порция – т. 1 от раздел II „Основни отговорности, присъщи за длъжността“ на
длъжностната характеристика. А помощник-възпитателите към отделните
групи следва да разпределят получената от разливочното храна на отделни
порции в отделни съдове – без накъсване и раздробяване. Разпоредбата на чл.
13, ал. 2 от Вътрешните правила важи освен за всички служители,
изпълняващи длъжността „помощник-възпитател“, но и за всички други,
имащи касателство към храненето на децата – медицинска сестра и учители.
Т.е. Т., която е „помощник-възпитател“ в разливочното помещение следва при
получаване на повече храна от необходимото за дадено хранене да разпредели
същата между групите. Служителите на длъжност „помощник-възпитател“ в
7
детските групи от своя страна, при получаване на повече храна от
необходимото според броя на децата за даденото хранене, също следва да
разпределят същатата между децата от съответната група под контрола на
учителя. Т.е. и чл. 13, ал. 3 от Вътрешните правила се отнася до всички
служители, изпълняващи длъжността „помощник-възпитател“. Следващата
ал. 4 на горната разпоредба, съдържаща абсолютна забрана за изнасяне храна
от детската градина, касае целия персонал, работещ там. Аналогичен е
случаят с въведената абсолютна забрана в чл. 19 от Вътрешните правила за
предлагане на храна на децата доставена от УСХ от предходния ден, която
важи за всички служители, имащи касателство към храненето на децата.
Предвидената от работодателя Система за самоконтрол на разливочна не
изключва приложението на Вътрешните правила за организация на
дейностите за хранене на децата и не дерогира същите. Целта на горната
Система е да установи и дейтайлизира начина, по който се организира
санитарно-хигиенният самоконтрол на дейността в разливочното помещение
на сграда – филиал 2 на ДГ № 4. В раздел IV „Съхранение на храните“ е
предвидено ротация на наличните количества на принципа „Пръв влязъл, пръв
излязъл“, като съхраняваните налични количества се редуват на базата на
редовни проверки на датите на трайност. Това правило обаче се отнася до
продуктите доставени по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ при
отсъствие на деца в групите – чл. 17, ал. 4 от Вътрешните правила за
организация на дейностите за хранене на децата, като за последните е
предвидено да се дават по преценка на мед. сестра, съобразено с менюто от
кухнята /чл. 17, ал. 3 от горните правила/, а не по преценка на помощник –
възпитателя в разливочното помещение.
От изложеното се установява, че с действията си на 08.11.2023 г. и
09.11.2023 г. Т. извършва нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се
в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за
вътрешния трудов ред, неразделна част от който са Вътрешните правила за
организация на дейностите за хранене на децата в ДГ № 4 „Теменужка“ – чл.
13, ал. 2 и чл. 19 от същия. Същите представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото засягат същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът/служителят дължи
по трудовото правоотношение. При конкретните нарушения служителката
демонстративно отказва да изпълнява това, което работодателят й възлага, не
8
признава вината си, нито е готова да се поправи. В този случай законът дава
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.
Наложеното на ищцата наказание е определено в съответствие с
критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, отчитайки тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителката и
спецификата на изпълняваната длъжност - работа с много малки деца - от 3 г.
до 7 г. възраст, където изискването за стриктност при съблюдаване на
правилата при хранене е безспорно. Показателно в тази насока е допуснатото
от ищцата предходно нарушение отново по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ в
релевантния за делото период от една година, сочещ на трайно поведение от
нейна страна на нарушаване на трудовата дисциплина. За последното на
ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ със Заповед №
409/29.03.2023 г. На следващо място следва да бъде отчетена и липсата на
самокритично отношение на ищцата към извършеното.
Съдът следва да разгледа доводите на Т. за неравноправно третиране от
работодателя - дискриминация, по признак членство в синдикална
организация и по здравословен признак, което е довело до уволнението й със
Заповед ***2/08.01.2024 г., издадена от директора на Детска градина № 4
„Теменужка“ – гр. Варна. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че
работодателят е действал добросъвестно, а оборването на презумпцията във
всички случаи е в тежест на работника или служителя. Когато работникът
твърди, че наказанието му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от
Закона за защита от дискриминация, ответникът - работодател следва да
докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но само след като
ищецът докаже факти, от които може да се направи предположение, че е бил
дискриминиран. Излаганите в тази насока доводи от ищцата са изцяло
недоказани и неоснователни.
Настоящата инстанция намира, че не е налице злоупотреба с права
по смисъла на чл. 8 от КТ от страна на работодателя, тъй като се касае за
уволнение поради допуснати от Т. нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения, предвидени в
Правилника за вътрешния трудов ред. Работодателят разполага с правото да
прецени към всеки един момент наличието на обективна необходимост от
актуализиране или приемане на нов Правилник за вътрешния трудов ред,
9
както и на Вътрешните правила за организация на дейностите за хранене на
децата, които са неразделна част от него.
В настоящия случай не се твърди, нито се установява към момента на
уволнението да е съществувала друга незаета длъжност, на изискванията за
заемане на която ищцата да е отговаряла, но по причина на някой от
признаците по чл. 8, ал.3 от КТ - членство в синдикална организация и
здравословно състояние, да е бил предпочетен друг, за да се приеме, че е
налице дискриминационен подход спрямо нея. Не се твърди, поради което и
не се доказва да е извършван подбор между служителите на длъжност
„помощник – възпитател“, при който да е предпочетен друг служител, поради
дискриминационно отношение спрямо Т.. Не са налице и твърдения, че се
вършат от други служители системно нарушения на трудовата дисциплина от
вида – неразпределяне на постъпилата в повече храна между децата или
даване на децата на храна доставена от УСХ от предходния ден, но само
ищцата е наказана с дисциплинарно наказание.
С оглед изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство,
е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно неоснователен се
явява и искът, предявен за възстановяване на уволненият работник на
заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед несъвпадане изводите на двете инстанции, Решение №
2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на Районен
съд - Варна, IХ състав следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените искове от П. Д. Т. против Детска
градина № 4 „Теменужка“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението извършено със Заповед
***2/08.01.2024 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Теменужка“
– гр. Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда и за възстановяване на Т. на
заеманата преди уволнението длъжност „помощник-възпитател“ в разливочно
помещение във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на частната въззивна жалба:
С Решение № 2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, IХ състав е отменено уволнението на П. Т. като
10
незаконно и същата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като ДГ № 4 е осъдена
да заплати разноски на ищцата в размер на 1500 лева – адвокатско
възнаграждение.
С Определение № 10078/09.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024
г. по описа на Районен съд - Варна, IХ състав е оставена без уважение молбата
на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна за изменение по реда на чл.
248 от ГПК на Решение № 2420/26.06.2024 г. в частта за разноските.
На отмяна подлежи и този съдебен акт, постановен в производство
по чл. 248 от ГПК, тъй като той е постановен във връзка с отмененото
решение. С него се оставя без уважение искането за изменение в частта за
разноските на първоначално решение и след като последното се отменя, то
отменено следва да е и определението по чл. 248 от ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на Районен
съд - Варна, IХ състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответникът Детска градина № 4
„Теменужка“ е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за
присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да му се
присъдят, поради което П. Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
933 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане
/листи 448 и 449 от делото на ВРС/ и намалено поради прекомерност.
Възражението на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 933 лева.
Във въззивното производство въззивникът ДГ № 4 е отправил искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да му се присъдят, поради което П. Д. Т.
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1470 лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване – 55 лева, държавна такса за частната
жалба – 15 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1400 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и платежно
11
нареждане /листи 63 и 64/. Ищцовата страна не е направила възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Възражението на Т. с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, съобразно чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 933 лева, а за производството по
частната жалба минималният размер е 600 лева, съобразно чл. чл. 7, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1/09.07.2004 г. или общо 1533 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2146/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, IХ състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „А.К.“ *** против Детска градина № 4 „Теменужка“, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Шейново“ 18 с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Т. от длъжност
„помощник-възпитател“ в разливочно помещение във Филиал 2 към Детска
градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, извършено със Заповед ***2/08.01.2024
г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна и за
възстановяване на П. Д. Т. на заеманата преди уволнението длъжност
„помощник-възпитател“ в разливочно помещение във Филиал 2 към Детска
градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, като неоснователни.
ОТМЕНЯ Определение № 10078/09.09.2024 г., постановено по гр.д. №
2146/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, IХ състав.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А.К.“ ***
ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина № 4 „Теменужка“, ЕИК *********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Шейново“ 18, както следва: сумата от 933 /деветстотин
тридесет и три/ лева – разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 1470 /хиляда четиристотин и седемдесет/ лева – разноски във
12
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от от деня, в който съдът е
обявил решението си – 10.12.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13