Присъда по дело №6193/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	142
Дата:	29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330206193
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 142
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
СъдебниВержиния Киркор Гарабедян

заседатели:Катя Георгиева Пенова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Д. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330206193 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. В. П. - роден на ..., настоящ адрес: ...,
неосъждан, с основно образование, неженен, безработен, неправоспособен
водач на моторно превозно средство, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че за времето от 19.07.2021 г. до 20.07.2021 г. в с. Йоаким Груево, обл.
Пловдив и в с. Куртово Конаре, обл. Пловдив, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство товарен автомобил марка “Ивеко 49.12”, с
регистрационен № ..., на стойност 3552,00 /три хиляди петстотин петдесет и
два/ лева, от владението и собственост на А. Н. П. от ..., без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство по
предна лява гума, ляв фар, десен фар, предна броня, преден капак и решетка
на радиатора, с обща стойност на всички повреди 1598,95 /хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева и
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.второ от НК –
чрез използване на техническо средство – оригинален ключ - престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. първо и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ от
1

НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- два броя парчета от пластмасова броня на автомобил, черни на цвят и
един брой метално парче от автомобил, тъмно червено на цвят, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие - предадени за съхранение на
домакин при РУ-Стамболийски, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност,
- два броя CD, съдържащи записи от охранителни камери – приложени
по делото, да ОСТАНАТ по делото до неговото унищожаване по реда на
ПАС;
- два броя одорологични следи – намиращи се на съхранение в
Одоротека при Одорологична лаборатория на група ХБО, БНТЛ-Пловдив, да
се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия Ф. В. П. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на гражданския ищец А. Н. П., ЕГН **********, сумата от 1598,95
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. първо
и т.3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 20.07.2021 г., до окончателно изплащане на
дължимата сума.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Ф. В. П. /със
снета по делото самоличност/ да заплати на гражданския ищец А. Н. П., ЕГН
**********, разноски за процесуално представителство в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Ф. В. П. /със снета по
делото самоличност/ да заплати разноски по делото в размер на 409,70 лева
по сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляващи разноски на досъдебна
фаза.

ОСЪЖДА на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
подсъдимия Ф. В. П. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка
на Районен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
63 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.06.2022г. ПО НОХД № 6193/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ф. В.
П., ЕГН ********** за това, че за времето от 19.07.2021 г. до 20.07.2021 г. в
с. Йоаким Груево, обл. Пловдив и в с. Куртово Конаре, обл. Пловдив,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство товарен автомобил
марка “Ивеко 49.12”, с регистрационен № ..., на стойност 3552,00 /три хиляди
петстотин петдесет и два/ лева, от владението и собственост на А. Н. П. от ...,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство по предна лява гума, ляв фар, десен фар, предна броня,
преден капак и решетка на радиатора, с обща стойност на всички повреди
1598,95 /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4,
пр.второ – чрез използване на техническо средство, оригинален ключ -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.първо и т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.второ от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1598.95
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 346, ал. 2 НК от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно
изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание лишаване от свобода по реда на чл. 54 НК при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на една година
лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 на основание чл. 58а НК на
осем месеца лишаване от свобода и да намери приложение чл. 66 НК.
Повереникът моли за уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна и за размера на предлаганото наказание.
Подсъдимият в правото си на лична защита се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за налагане
на наказанието, предложено от прокурора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Подсъдимият Ф. В. П., ЕГН **********, е роден в ...,
настоящ адрес: ..., неосъждан, с основно образование, неженен, безработен,
неправоспособен водач на моторно превозно средство.
Свид. А.П. притежавал товарен автомобил марка „Ивеко 49.12“ с
рег. № ..., с който превозвал дърва за огрев. Автомобила оставял паркиран
пред склад, в който съхранявал дървата, находящ се в землището на с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив. С посочената дейност се занимавал основно
свид. П., но фирмата – „С. 2019“ ЕООД, била регистрирана на името на
неговата съпруга – свид. Г. П.
На „надница“, без трудов договор, при свид. А.П. работел подс. П.,
който режел дървата и ги товарил в товарния автомобил. На 19.07.2021 г.
подсъдимият П. бил на работа за времето от 06,00 часа до 12,00 часа, за което
свид. П. му заплатил на ръка сумата от 20 лева. След като приключили
работа, свид. П. закарал подсъдимия до дома му в .... Около 13,00 часа се
върнал до склада за дърва, където паркирал товарния автомобил, без да го
заключва. В задната част на товарния автомобил имало натоварени дърва.
Ключа за камиона останал вътре в кабината му.
Складът за дърва имал монтирани камери за видеонаблюдение, но те
не работили, считано от дата 09.07.2021 г. От всички страни складът бил
ограден с метална мрежа. В него се влизало от метална врата, която се
заключвала със синджир и катинар. На 19.07.2021 г., след като оставил
товарния автомобил паркиран в двора на склада за дърва, свид. П. заключил
вратата на склада и се прибрал в дома си.
След като се прибрал от работа на 19.07.2021 г., подс. П. седнал да
пие алкохол в дома си в .... Късно вечерта, на същата дата, той взел
решение противозаконно да отнеме товарен автомобил марка “Ивеко 49.12”, с
регистрационен № ..., собственост на А. Н. П., без да има неговото съгласие за
това, с намерение да го ползва.
В изпълнение на замисленото, подс. П. се придвижил от дома си до
склада за дърва в землището на с. Йоаким Груево, със своя велосипед. Когато
пристигнал до склада, подсъдимият видял, че на вратата има поставен
катинар, дръпнал го и той се отворил. Отворил вратата и влязъл вътре в
склада за дърва. Товарен автомобил марка “Ивеко 49.12”, с регистрационен
№ ... бил отключен, а ключът му бил оставен вътре в кабината. Подсъдимият
се качил в товарния автомобил и чрез използване на техническо средство
– оригинален ключ, успял да го запали и да потегли с него, напускайки
района на склада.
С управлявания от него товарен автомобил, подс. П. първо отишъл
до ромската махала на ..., където живеела неговата майка, но не спрял, след
което се отправил към дома на свой приятел - свид. К. П., находящ се в ....
Часът бил около 00,10 часа на 20.07.2021 г., когато свид. П. се
събудил от шума на моторно превозно средство. Излязъл навън, за да види
какво става и тогава видял подс. П. да стои на шофьорската седалка на
2

процесния товарен автомобил, а двигателят му работел. Видял, че в
автомобила има натоварени дърва и попитал подсъдимия как го е взел и дали
е поискал разрешение за това. Подс. П. бил във видимо нетрезво състояние и
отговорил, че е взел товарния автомобил от склада за дърва в с. Йоаким
Груево, без да има разрешение за това, с намерение да го ползва, тъй като „му
се карал камион“. Свид. П. знаел, че подсъдимият работи в склад за дърва в
..., където режел дърва и ги нареждал в камион. Тъй като подс. П. бил спрял
автомобила по средата на пътното платно, свид. П. му казал да слезе и
преместил товарния автомобил, за да не пречи на движението. Контактният
ключ бил на таблото на автомобила, на мястото за запалване. Св. П.
преместил автомобила, изгасил двигателя и взел ключа у себе си. Отишъл
при подсъдимия и двамата се заговорили, след което оставил контактния
ключ на седалката на автомобила.
Малко по-късно подс. П. отново се качил в процесния товарен
автомобил и успял да го запали с една отвертка, която намерил вътре в
кабината, след което потеглил, придвижвайки се по улицата в с. Куртово
Конаре, а свид. П. тръгнал да го гони. При опит да извърши маневра,
подсъдимият ударил управлявания от него товарен автомобил в
препятствие на пътя, при което му причинил повреди в предната част, по
предна лява гума, ляв фар, десен фар, предна броня, преден капак и решетка
на радиатора.
След удара автомобилът се установил по средата на пътното платно.
В това време свид. П. настигнал товарния автомобил и видял, че същият не е
в движение, а подсъдимият му казал да отиде да извика неговата леля. Свид.
П. отишъл до дома на лелята на подсъдимия, но не я намерил.
Свидетелите К. П. и И. А. – п. с. при РУ-Стамболийски на ОДМВР-
Пловдив – били на работа за времето от 18,00 часа на 19.07.2021 г. до 06,00
часа на 20.07.2021 г. Около 03,00 часа на 20.07.2021 г. двамата извършвали
обход на банкоматите в с. Куртово Конаре, като се придвижвали по ул. „1-ва“.
На кръстовището между ул. „1-ва“ и ул. „17-та“ забелязали процесния товарен
автомобил марка “Ивеко 49.12”, с регистрационен № ..., който се намирал по
средата на пътното платно с включени аварийни светлини. Видели, че
автомобилът е ударен в предната си част, а двигателят му не работел. На
шофьорската седалка установили подс. П.. На място бил и свид. П., който,
като не успял да намери лелята на подсъдимия, се върнал до мястото на
произшествието.
Полицейските служители провели беседа с подс. П., който
първоначално се опитал да ги излъже, че товарният автомобил е негова
собственост, но след това признал за извършеното деяние. След извършена
справка, полицейските служители установили, че товарен автомобил марка
“Ивеко 49.12”, с регистрационен № ... е собственост на свид. А.П. от ... и се
свързали с него по телефона, като го уведомили за случилото се и той също
отишъл на място. Свид. П. заявил, че не е предоставял товарния автомобил на
никого и, че същият вероятно е противозаконно отнет от базата му за дърва в
3

с. Йоаким Груево.
В хода на разследването е изготвена и авто-оценъчна експертиза,
видно от която пазарната стойност на т.а. „Ивеко 49 12“ с рег. № ... към 19-
20.07.2021 г. е 3552,00 /три хиляди петстотин петдесет и два/ лева, а
стойността на причинените имуществени вреди по товарния автомобил е
в размер на 1598,95 /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет
и пет стотинки/ лева, като са установени повреди по предна лява гума, ляв
фар, десен фар, предна броня, преден капак и решетка на радиатора.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
-обяснения на подсъдимия, дадени на ДП, в които изрично е
признал вината си и е изразил съжаление за стореното;
- показания на свидетелите А.П., Г. П.а, К. П., Д. К., К. П., И. А. ;
- заключение на Автооценъчна експертиза;
-както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум, свидетелство за
регистрация на МПС, справка за нарушител водач, протоколи за огледи на
ВД.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д.
№ 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

4

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият за времето от 19.07.2021 г. до 20.07.2021 г. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив и в с. Куртово Конаре, обл. Пловдив,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство товарен автомобил
марка “Ивеко 49.12”, с регистрационен № ..., на стойност 3552,00 /три хиляди
петстотин петдесет и два/ лева, от владението и собственост на А. Н. П. от ...,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство по предна лява гума, ляв фар, десен фар, предна броня,
преден капак и решетка на радиатора, с обща стойност на всички повреди
1598,95 /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4,
пр.второ – чрез използване на техническо средство, оригинален ключ -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.първо и т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195, ал.1, т.4,
пр.второ от НК.
Условията за съставомерност на деянието по основания състав на чл.
346, ал.1 НК са безпротиворечиво установени в задължителната практиката
на ВС- Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. № 34/84 г.,
ОСНК.
Предмет на престъплението е МПС, което е собственост на всяко трето
лице, различно от дееца.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което не
разполага с фактическа власт върху предмета на престъплението и не е
собственик на същото /то не му е предадено във владение или държане на
правно основание/.
Така Решение № 649 от 24.01.2012 г. по нак. д. № 2852/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 535 от 1974 г., ВК, Решение № 562 от
1987 г., ВК, Решение № 363 от 19.VIII.1985 г. по н. д. № 336/85 г., III н. о.,
Изпълнителното деяние по основния състав на чл. 346, ал.1 НК е
идентично с това, като при кражбата и се изразява в отнемане, разбирано като
прекъсване от дееца на фактическата и разпоредителна власт на досегашния
владелец върху инкриминираното МПС и установяване от дееца на своя
собствена фактическа власт.
Доколкото в случая е повдигнато обвинение по квалифицирания състав
–чл. 346, ал.2 НК следва да се съобразят и задължителните указания на
Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. № 34/84 г., ОСНК,
както следва:
„1. Изпълнителните деяния по чл. 346, ал. 1 и 2 НК не са еднакви.
а) Изпълнителното деяние по ал. 1 се изразява от обективна страна в
отнемане на моторното превозно средство от владението на другиго, при
което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Законът
изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно отнемане без
съгласие на владелеца с намерение да се ползва, а не да се присвоява. При
това с оглед характера на предмета на престъплението - моторно превозно
5

средство, най-често лека кола, която се управлява само от едно лице,
отнемане върши не само водачът, но и другите участници, действащи с него
с един общ умисъл и с едно общо намерение за ползването му.
Изпълнителното деяние по ал. 2, б. "а" на чл. 346 НК изисква освен
отнемането на моторното превозно средство с намерение за ползване да
е последвала повреда на превозното средство или то да е изоставено без
надзор. Повредата може да последва при ползването. Изоставянето без
надзор поначало е възможно след ползването. Ползването на моторното
превозно средство следователно е един от обективните признаци на
състава на ал. 2, б. "а" на чл. 346 НК.
2. Повредата на МПС може да бъде извършена както при отнемането,
така и при ползването, а също след това, при изоставянето. Не е
необходимо повредата да е значителна, освен ако е малозначителна по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
3. Деецът носи отговорност за вредите, причинени не само лично от
него, но и от трето лице във всички случаи, независимо от отговорността
на други виновни лица или на наличието на случайно събитие, което не би
настъпило, ако виновният не бе отнел моторното превозно средство.“
Предвид дадените задължителни указания, при повдигнато обвинение
по чл. 346, ал.2 НК престъплението е довършено не в момента, когато
деецът е прекъснал владението на легитимирания субект и е установил свое
собствено, а в един по- късен момент, след осъществено ползване и
настъпване на предвидения квалифициращ съставомерен резултат-
повреда на МПС.
Без значение за съставомерността на деянието е метода/способа, по
който е осъществено отнемането на фактическата власт- чрез привеждане на
МПС в движение или чрез неговото избутване. Напълно достатъчно е то да е
отдалечено на такова разстояние от патримониума на пострадалото лице, че
да може да се говори за окончателно прекъсване на фактическата и
разпоредителната му власт върху МПС.
Така Решение № 668 от 20.XI.1990 г. по н. д. № 644/90 г., I н. о на ВС,
Решение №176/11.11.2019 по дело №509/2019 на ВКС, Решение № 552 от
29.IХ.1982 г., ВК, Решение № 296 от 16.VI.1987 г. по н. д. № 299/87 г., ВК,
Решение № 346 от 31.VIII.1989 г. по н. д. № 302/89 г., ВК на ВС.
Налице е особено изискване от обективна страна- отнемането да е
противозаконно, тоест да е осъществено без съгласието на собственика и без
друго валидно правно основание, което да го позволява.
Така Решение № 156 от 09.02.2021 г. по н. д. № 589 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 2.IV.1982 г. по н. д. № 207/82 г.,
III н. о., Решение № 458 от 30.11.1999 г. на ВС по н. д. № 437/99 г., III н. о
От субективна страна престъпния състав по чл. 346 НК се различава от
кражбата по съдържанието на умисъла към момента на противозаконното
отнемане. И при двете престъпления деецът съзнава, че отнема една чужда
вещ, като не разполага с правно основание за установената от него
6

фактическа власт, като пряко цели това, тоест винаги действа с пряк умисъл.
При кражбата намерението, с което се извършва отнемането е вещта да
се присвои, тоест деецът трайно да я третира и да извършва с нея фактически
и разпоредителни действия като собственик. При престъплението по чл. 346
НК намерението е МПС кратковременно да се ползва, след което да се върне.
Така Решение № 283 от 24.IV.1991 г. по н. д. № 110/91 г., II н. о. на ВС,
Решение № 45 от 02.02.2011 г. по нак. д. № 681/2010 г. на Върховен
касационен съд.
Видно от приетата за установена фактическа обстановка и от изричните
признания на дееца всички тези елементи от обективна и субективна страна
са налице.

За пълнота на изложението следва изрично да се уточни, че в процесния
случай е налице усложнение от фактическа страна, като различните
съставни елементи на сложното изпълнително деяние са извършени на
различни дати:
-отнемането на МПС от владението на собственика му и установяването
на трайна фактическа власт на дееца върху него са извършени на дата
19.07.2021г. в село Йоаким Груево
-ползването на МПС е започнало на 19.07.2021г. и е продължило до
20.07.2021г., като е приключило в село Куртово Конаре.
-на 20.07.2021г. в село Куртово Конаре е настъпила съставомерната
повреда на МПС, когато престъплението се явява и довършено.
Тези особености на сложното изпълнително деяние са надлежно
отразени в диспозитива на обвинителния акт.

Налице е и квалифициращия признак по чл. 346, ал.2, т.3 НК, вр. чл.
195, ал.1, т.4 НК, като в тази връзка следва да се съобразят задължителните
указания на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 ОТ 26.04.1971 Г. ПО Н. Д. № 3/1971 Г.,
ПЛЕНУМ НА ВС, според които:
„За да бъде осъществен вторият състав на чл. 195, ал.1, т.4 НК,
необходимо е да се установи, че при влизането или отключването на
помещението или при отнемането на вещите е било използвано
техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за
извършване на кражбата. Техническо средство са и ключовете, независимо
дали са обикновени или секретни; подправени или оригинални; откраднати,
намерени; предназначени или случайно са се оказали годни за отключването
на помещението.“
В процесния случай оригиналния ключ е бил използван за
осъществяване на отнемането, посредством привеждане на МПС в движение
и установяване на трайна фактическа власт върху него.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

7

За престъплението по чл. 346, ал.2 НК извършено от подсъдимия се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в размер на една година
На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание следва да се
редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода в окончателен размер от ОСЕМ МЕСЕЦА, който да се отрази в
диспозитива на присъдата.
В смисъл, че в диспозитива на присъдата се отразява само
окончателния размер, след редукцията по чл. 58а, ал.1 НК е и Решение
№181/23.06.2015 по дело №232/2015 ВКС.

Като смекчаващи обстоятелства съдът цени младата възраст на дееца,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни (намиращи израз в
липса на данни за други криминални прояви), направеното самопризнание,
изразеното съжаление за стореното и стремеж за поправяне.
Относно направеното самопризнание за стореното следва изрично да се
отбележи, че същото не е чисто формално за нуждите на съкратеното
съдебно следствие, а е скрепено с направеното още на досъдебно
производство признание на вината и съжаление за стореното, които
значително са улеснили разкриването на престъплението (с неговите
елементи от обективна и субективна страна) и приключването на делото в
разумни срокове, поради което съгласно задължителните указания на ТР
1/6.4.2009 по тълк. дело 1/2008 на ОСНК на ВКС не съществува пречка то да
се отчете и като смекчаващо обстоятелство, освен като предпоставка за
провеждане на процедурата по чл. 371, т.2 НПК.
Както вече се посочи като смекчаващо обстоятелство с особено
значение следва да се отчете младата възраст на дееца-20 години към датата
на извършване на деянието и 21 години към настоящия момент.
Тази възраст на извършителя е близка до непълнолетието, говори за
социална незрялост, за младежка импулсивност, за незавършен процес на
адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва
формираща се нагласа и отношение към запретения характер на престъпните
прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за човек все още
търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост, което налага използването
на минимален интензитет на наказателна репресия.
Така изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно
отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение №
92/05.06.2015 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014
г. по описа на ВКС, Решение №57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
8

Като отегчаващи обстоятелства съдът цени:
обстоятелството, че престъплението реализира два самостоятелни
квалифициращи признака по чл. 346, ал.2 НК- последвалата повреда по
МПС и използването на техническо средство за отварянето му;
несъставомерното обстоятелство, което допълнително повишава
обществената опасност на извършеното, което е надлежно описано в ОА
и признато от подсъдимия , а именно че подсъдимият управлявал
процесното МПС след употреба на алкохол и в качеството му на
неправоспособен водач на МПС;
проявената престъпна упоритост, а именно подсъдимият продължил
да управлява МПС, въпреки направената му от св. П. забележка, като
именно при второто ползване настъпила съставомерната повреда.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която като
отегчаващи следва да се ценят всички обстоятелства надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019 на ВКС, Решение №
65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о., Решение
№248/22.01.2020 по дело №863/2019 на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по
дело №1180/2019 на ВКС, Решение № 323 от 17.07.2009 г. по н. д. № 323 /
2009 г. на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019 на ВКС,
Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС, Решение №
27/07.02.2017 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1295 по
описа за 2016 г. на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
9

постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. На следващо място определеното
наказание съответства и на стойността на причинените вреди-около две
минимални работни заплати.

Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и значителен брой отегчаващи
обстоятелства.
Предвид липсата на предходна съдимост на подсъдимия и липсата на
данни за други извършени криминални прояви, съдът не намира за
необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е
достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3
години.

Съгласно задължителните указания на т.6 от Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС наказанието по чл. 37, т. 7 НК -
лишаване от право на управление на моторно превозно средство за извършено
престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен
водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от
същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява
моторно превозно средство.
В процесния случай се установи, че подсъдимият е неправоспособен
водач на МПС, поради което предвиденото в чл. 346, ал.4 НК
кумулативно наказание няма как да бъде наложено.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът
намира, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск за
претърпени в резултат от инкриминираната престъпна дейност имуществени
вреди, се явява доказан по основание.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни
10

(съставомерни като престъпление по чл. 346 НК) действия на подсъдимия (
противозаконно отнемане на МПС, собственост на пострадалия)
гражданският ищец е претърпял имуществена вреда, равняваща се със
стойността на повреденото МПС.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
инкриминираното деяние и причинената вреда, доколкото именно в резултат
от противозаконното отнемане и ползване на процесното МПС, същото в
било повредено.
Претендираният размер на имуществените вреди изцяло
съответства на предмета на обвинението и на установеното от фактическа
и правна страна, поради което и гражданския иск следва изцяло да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на деянието /увреждането/,
до окончателното изплащане на дължимите суми.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- два броя парчета от пластмасова броня на автомобил, черни на цвят и
един брой метално парче от автомобил, тъмно червено на цвят, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие - предадени за съхранение на
домакин при РУ-Стамболийски, следва да се унищожат като вещи без
реално установена по делото потребителна или пазарна стойност;
- два броя CD, съдържащи записи от охранителни камери – приложени
по делото, следва да останат по делото до неговото унищожаване по реда на
ПАС;
- два броя одорологични следи – намиращи се на съхранение в
Одоротека при Одорологична лаборатория на група ХБО, БНТЛ-Пловдив,
следва да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид изхода на делото
подсъдимия Ф. В. П. следва да бъде осъден да заплати:
- на гражданския ищец А. Н. П., ЕГН **********, разноски за
процесуално представителство в размер на 300 лева;
- по сметка на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 409,70 лева,
представляващи разноски на досъдебна фаза.

На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), подсъдимия следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 63 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
11

Съобщи за изтекли лични данни