РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Първомай, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340100804 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на „Раев Милк“ ЕООД, че дължи на
Земеделски производител З. Р. Е. следните суми: 6795 лв., представляваща неплатена
покупна цена за доставено 8090 литра сурово краве мляко на основание Договор за
изкупуване и доставка на сурово краве мляко от 15.05.2023 г. по фактура № ******* от
******* г., и 128,64 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 03.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 312/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 592/2024 г. по описа на РС Първомай.
Ищецът твърди, че сключил с ответника на 15.05.2023 г. Договор за изкупуване
и доставка на сурово краве мляко, по силата на който се задължил да доставя на
ответника сурово краве мляко, а ответникът да заплаща уговорената покупна цена в
срок до 15 дни от изтичане на съответния период, през който е закупено млякото – от
1-во до 15-то число на месеца или от 16-то до 31-во число. Поддържа се още, че в
изпълнение на поетото задължение за периода 16.06.2024 г. – ******* г. доставил на
ответника 8090 литра сурово краве мляко, за което издал фактура № ******* от
******* г. на стойност 6795,60 лв. Посочено е, че с малки изключения за предаденото
и прието мляко съставяли приемо-предавателни документи. Твърди, че независимо от
многократно провежданите разговори с управителя на ответното дружество и поетите
обещания от негова страна за заплащане на дължимата сума, задължението не било
погасено. Тъй като плащането следвало да се извърши до 15.07.2024 г., претендира
заплащане на лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 03.09.2024 г. в размер на
1
128,64 лв. Поддържа се, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си
чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
РС Първомай. Образувано било ч. гр. д. № 592/2024 г. по описа на РС Първомай, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като срещу
издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение, в съответствие с
указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Раев Милк“
ЕООД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва,
че между страните бил сключен договор за изкупуване и доставка на сурово краве
мляко, но твърди, че не му били доставени описаните в представените от ищеца
приемо-предавателни протоколи количества мляко, както и че същите не отговаряли на
изискванията, заложени в раздел II от договора. Поддържа, че млякото било с по-
малки масленост и плътност, както и оводнено. По тази причина счита, че не дължи
плащане. Отделно от това ищецът прекратил едностранно договора, считано от
07.07.2024 г., без да му отправи изискуемото се в раздел VII, чл. 4 едномесечно
предизвестие. Тъй като договорът бил прекратен без основание, то счита, че съгласно
раздел VII, чл. 4, предл. 2 ищецът му дължал неустойка в размер на равностойността
на предаденото мляко за последните 30 дни. Посочено е, че стойността на предаденото
мляко за периода 07.06.2024 г. – 07.07.2024 г. възлиза на 10 071,60 лв. Поради това при
условията на евентуалност прави възражение за прихващане на исковите суми с
претендираната неустойка в размер на 10 071,60 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 592/2024 г. по описа на РС Първомай се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 312/12.09.2024 г. за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 6795 лв.,
представляваща неплатена покупна цена за доставено 8090 литра сурово краве мляко
на основание Договор за изкупуване и доставка на сурово краве мляко от 15.05.2023 г.,
128,64 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 03.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, 138,47 лв. – разноски за
платена държавна такса, и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Страните не спорят, а и от Договор за изкупуване и доставка на сурово краве
мляко от 15.05.2023 г. се установява, че ищецът З. Р. Е., земеделски производител в с.
П., общ. Първомай, в качеството на продавач, се е задължила да продаде, а ответникът
„Раев Милк“ ЕООД, в качеството на купувач, е поел задължил да купи сурово краве
мляко, произведено от продавача. Съгласно сключения между страните договор
предаваното от продавача на купувача мляко следва да отговаря на определени
физикохимични показатели, като приемането на стоката се извършва със
специализиран автомобил на купувача, който проверява на място в присъствие на
продавача суровото краве мляко при следните показатели: инхибитори, алкохолна
проба на 75 градуса спирт и температура. Данните се вписвали в приемо-предавателен
документ, който се подписвал от представители на страните по договора. Уговорено е
ежедневно да се взема проба за физикохимични показатели, които да се изследват в
2
лаборатория на купувача. Данните от анализа се вписвали в приемо-предавателния
документ, който се предавал на продавача на следващия ден. Също така страните са
постигнали съгласие, че цената на доставеното краве мляко е 0,60 лв., която зависела
от пазарната конюнктура и можела да се променя на всеки 15 дни. Посочено е, че
заплащането на предадените количества се извършвало съответно за периода от 1-во
до 15-то число и от 16-то до 31-во число на месеца в срок до 15 дни след края на
периода. Съгласно клаузите на договора всяка от страните може да прекрати договора
с едномесечно писмено предизвестие, като при прекратяване на договора без спазване
на горния срок неизправната страна дължи неустойка в размер на сумата на
предаденото мляко от продавача за последните тридесет дни.
По делото е приложена фактура № *******/******* г., издадена от ищеца ЗП
„З. Р. Е.“, с получател ответното дружество „Раев Милк“ ЕООД за доставката на 8090
литра сурово краве мляко за периода 16-******* г. при единична цена от 0,70 лв. на
стойност 6795,60 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от ищеца и управителя на
ответното дружество. За процесния период от 16.06.2024 г. до ******* г. са
представени 14 броя приемо-предавателни протокола за доставка на сурово мляко от
фермата на млекопроизводителя З. Е.. Протоколите са подписани от приелия
доставката шофьор и млекопроизводителя, като липсват отбелязвания за показателите
на суровото мляко при приемането му. Съгласно отбелязванията във всички протоколи
са предадени общо 8090 литра сурово краве мляко. Във всеки един от протоколите
приетите литри краве мляко са отразени в ред „физически литри отговарящо краве
мляко“.
Видно от писмо изх. № 20250313-010 от 13.03.2025 г. от „Ди енд Ви консулт“
АД, ЛИ „Алименти-Омнилаб“ през периода 16.06.2024 г. – ******* г. управителят на
ответника З. С. Р. не е предоставял за анализ проби от сурово мляко в лаборатория
„Алименти-Омнилаб“.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната
фактура № *******/******* г. е декларирана от ищеца в Дневник Продажби и
справка-декларация по ЗДДС през м. 06.2024 г. Същата тази фактура била
осчетоводена по с/ка 411 Клиенти с начислен ДДС. При извършената проверка в
счетоводството на ответника вещото лице установило, че горепосочената фактура била
декларирана в Дневник Покупки и справка-декларация по ЗДДС през м. 07.2024 г.
Осчетоводена била по с/ка 401 Доставчици и с/ка 304 Стоки, като ответникът бил
усвоил данъчния кредит по ЗДДС по процесната фактура. Вещото лице е посочило, че
по тази фактура липсвало заплащане на закупената стока от ответника.
От приложените приемо-предавателни протоколи за периода 07.06.2024 г. –
07.07.2024 г. се изяснява, че ищецът е предал на ответника общо 16 400 литра сурово
краве мляко.
От съвкупния анализ на издадените въз основа на сключения между страните
договор за доставка на сурово краве мляко от 15.05.2023 г. фактури и извлечението от
банковата сметка на ищеца става ясно, че ответникът е изпълнявал забавено
задължението си за заплащане на продажната цена, като не е заплатил последните две
издадени от ищеца фактури – настоящата фактура № *******/******* г. и фактура №
0************ г. на стойност 3276 лв.
Представен е Анекс към Договор за доставка на сурово мляко от 07.07.2024 г.,
подписан от ищеца ЗП З. Р. Е., а срещу ответника „Раев Милк“ ЕООД е посочено
3
„отказва да се подпише и получи екземпляр“, в който се съдържа изявление, че всяка
от страните може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие, както и
за предизвестяване за прекратяване на договора, считано от 07.07.2024 г. В този
документ като свидетел на отказа на ответника да подпише и получи екземпляр е
вписана Н. В. У..
От показанията на свидетеля П. Н., преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се
изяснява, че ищецът като земеделски производител притежавал животновъден обект в
с. П., общ. Първомай. Поддържа, че от м. май 2023 г. до м. юли 2024 г. ответникът
изкупувал добиваното от отглежданите от ищеца крави мляко. Свидетелят Н. е
обяснил, че два пъти в месеца купувачът бил длъжен да вземе проби от млякото, които
да придвижи до лаборатория, както и да предаде впоследствие протоколите от
изпитване на пробите на продавача. Според свидетеля през времето, през което
изкупувал мляко от ищеца, управителят на ответника само веднъж представил
документи от лаборатория. Свидетелят е категоричен, че управителят на ответното
дружество никога не бил правил оплаквания за качеството на млякото. Разказва, че
между страните възникнал проблем заради допусканите от ответника забавяния в
плащанията. По тази причина ищецът започнала да изпитва финансови затруднения.
Налагало се многократно да търси плащанията си от него. Търсела го по телефона, но
управителят на ищеца не отговарял. Ходила и на регистрирания му адрес на
управление, но там открила само майка му. След 07.07.2024 г. три дни ищецът чакала
управителя на ответника да дойде да вземе млякото, след което от 10.07.2024 г.
започнала да работи с други две фирми.
В тази насока са и показанията на свидетеля Н. У., които съдът възприема като
обективни и безпристрастно дадени. От същите се изяснява, че тъй като ответникът
закъснявал с плащанията, ищецът решила да прекрати да работи с него. По тази
причина на 07.07.2024 г. под диктовката на ищеца свидетелката У. написала анекс, с
който ищецът предизвестявала ответника да прекратят договорните си отношения,
като му дала срок от един месец. Свидетелката разказва, че след това с ищеца отишли
във фермата, като управителят на ответника З. Р. дошъл, но отказал да подпише
анекса. Ищецът му казала, че повече, че не желае да работи с него, защото е
некоректен в плащанията, и му обяснила, че това е предизвестие от един месец, за да
може той да си намери друг млекопроизводител. Управителят на ответника се
съгласил, че повече няма да работят, но отказал да подпише анекса и да вземе
екземпляр от него. Свидетелката твърди, че на следващия и на по-следващия ден
ответникът не отишъл да вземе млякото, като ищецът се притеснила, защото нямало
къде да събира млякото и имало вероятност да се развали. След три дни ищецът
намерила друг купувач, който изкупил млякото.
Що се отнася до показанията на свидетеля В. А. – сестра на управителя на
ответното дружество, съдът ги кредитира в частта, в която е заявила, че присъствала
на 07.07.2024 г., когато управителят З. Р. отишъл да натовари млякото от фермата на
ищеца в с. П., общ. Първомай, доколкото не са събрани доказателства, които да
опровергават това обстоятелство. Също така съдът възприема изложеното от тази
свидетелка, че от този ден ответникът повече не ходил да изкупува мляко от фермата
на ищеца. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката А. в частта, в която е
посочила, че ищецът казала на управителя на ответника, че от утре няма да му дава
мляко и че има на кого да го дава, тъй като противоречат на показанията на
свидетелите Н. и У., които са заявили, че няколко дни ищецът търсела друг купувач да
4
дойде да вземе млякото, за което имало опасност да се развали. В тази връзка е
нелогично ищецът да прекрати незабавно действието на договора, при условие че
предлаганата от нея стока подлежи на бърза развала и към онзи момент дори не е била
в преговори за сключване на друг договор за изкупуване. Поради това, като съобрази
близките родствени отношения между свидетелката А. и управителя на ответното
дружество, както и че от целия проведен разговор между страните тя е чула
единствено репликата, че ищецът от утре няма да му дава мляко, съдът намира, че тази
свидетелка не възпроизвежда правдиво съдържанието на действително проведения
между страните разговор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже наличието на
действително правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на което
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги
предаде, а ответникът да ги получи и заплати уговорената продажна цена, както и че е
предал стоката на ответника-купувач.
В случая от представения Договор за изкупуване и доставка на сурово краве
мляко от 15.05.2023 г. може да се направи извод, че е възникнало валидно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на което продавачът се е
задължил да продаде произведеното от него сурово краве мляко, а купувачът да го
изкупи и заплати уговорената продажна цена. От приложените двустранно подписани
от страните приемо-предавателни протоколи за периода от 16.06.2024 г. до ******* г. и
от съставената от ищеца фактура № *******/******* г. към тях се установява, че
продавачът е предал на купувача 8090 литра сурово краве мляко на обща стойност
6795,60 лв. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, съгласно което издадената от продавача фактура е отразена в
счетоводните регистри на търговското дружество-купувач, което е ползвало правото на
приспадане на данъчен кредит. Следователно съдът приема, че ищецът е предал на
ответника съответната стока при уговорена продажна цена, равняваща се на сумата от
6795,60 лв. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките,
предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на
цената е станало изискуемо. В тази връзка ответникът не доказа възраженията си, че
предаденото краве мляко не отговаряло на изискванията, заложени в договора. Както
беше посочено по-горе, в договора е уговорено ежедневно от купувача да се взема
проба за физикохимични показатели, които да се изследват в лаборатория, а данните
от анализа се вписват в приемо-предавателния документ, който се предава на
продавача на следващия ден. Видно от приложените приемо-предавателни протоколи
за исковия период купувачът не е изпълнил това свое задължение, като от изисканата
от лабораторията справка стана ясно, че през исковия период той дори не е
предоставял проби за анализ. Поради това съдът приема, че не биха могли да се
приемат за основателни твърденията на ответника, че предаваното от ищеца мляко не
отговаряло на посочените в договора физикохимични показатели. Следователно съдът
намира, че продавачът е изпълнил точно своите правни задължения, породени от
процесния договор за покупко-продажба, поради което ответникът следва да заплати
изцяло уговорената продажна цена. По тези съображения и като взе предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че е налице
изискуемо и ликвидно задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата в
5
размер на 6795,60 лв., представляваща неплатена покупна цена по фактура № *******
от ******* г. Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът счита,
че установителният иск е основателен и доказан за предявения размер от 6795 лв.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
изпадането в забава. Доколкото в сключения между страните договор е уговорен срок
за плащане, а именно до 15 дни след края на периода, следва, че плащането на цената
по издадената фактура е следвало да бъде извършено най-късно до 15.07.2024 г. Тъй
като ответникът не е заплатил дължимата цена в предвидения срок, е изпаднал в
забава и дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, с
нормативно установената надбавка от 10 пункта, установи, че дължимата законна
мораторна лихва по фактура № *******/******* г. за периода 16.07.2024 г. –
03.09.2024 г. върху сумата от 6795,60 лв. възлиза на 128,64 лв. Поради това искът за
установяване дължимостта на законната мораторна лихва върху главницата следва да
бъде уважен изцяло. Също така следва да се присъди и законната лихва върху главното
притезание от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.09.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид установяването по безспорен начин на дължимостта на главното
вземане, съдът следва да разгледа и защитното възражение на ответника за
прихващане на задължението му с твърдяното вземане за начислена неустойка в
размер на 10 071,60 лв.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ищеца по възражението за
прихващане, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) да съществува
задължение; 2) това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3)
неустойката да е уговорена между страните; 4) кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни. От това следва, че едно от
условията по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение е претендиращият неустойката кредитор да е изпълнил или да е бил готов
да изпълни собствените си задължения по договора. В съответствие с основния правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно
неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да
изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът (чл. 63 ЗЗД – точно,
добросъвестно и с грижата на добър стопанин) – в този смисъл Решение №
105/02.07.2014 г. по т. д. № 2617/2013 г. на ВКС, II т. о.
Според разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. В Закона за задълженията и договорите липсват
разпоредби, които да уреждат изрично правния режим на волеизявлението за
прекратяване на двустранен договор. В съответствие с прогласената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договарянето страните могат да уговорят отнапред, още при сключване на
договора, възможност за неговото прекратяване по взаимно съгласие и/или по волята
на всяка от тях, както и основанията за прекратяване. В хипотезата на прекратяване на
договора по взаимно съгласие волеизявлението на страната, от която изхожда
инициативата за прекратяване, се нуждае от приемане от насрещната страна. Когато
6
прекратяването е предприето по воля на една от договарящите страни, за пораждане
правните последици на прекратителното волеизявление е достатъчно то да достигне до
знанието на насрещната страна и тя да го възприеме, освен ако страните не са
обвързали прекратителния ефект с наличието на определени условия, чието
осъществяване е предпоставка за прекратяване на договора. Когато адресатът
присъства (или е налична аудио връзка), устното изявление достига адресата с
изричането на изявлението от волеизявяващия, а писменото волеизявление – с
фактическото предоставяне на документа на разположение на адресата. В закона не е
уредена форма за доказване на тези обстоятелства, те може да бъдат доказвани с
всички доказателствени средства. Удостоверяването на тези обстоятелства в документ,
подписан от свидетели е обичайна практика, но при оспорване доказването им в
гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите (така Решение № 48
от 28.02.2013 г. по гр. д. № 265/2012 г. на ВКС, IV г. о.).
В случая между страните не е налице спор, а и от събраните по делото
доказателства се изяснява, че на 07.07.2024 г. ищецът е отправила изявление до
ответника за прекратяване на договора за покупко-продажба. Спорни са въпросите
дали това волеизявление е било обективирано в писмена форма, както и дали в същото
е посочен срок, след който договорът ще се счита за прекратен. В тази връзка, въпреки
че представеният от ищеца документ е наименуван „анекс“, не оставя съмнение, че
изявлението има характер на едностранно предизвестие за прекратяване на договора с
течащ от дата 07.07.2024 г. едномесечен срок. Аргумент в тази насока е сключеният
между страните договор за изкупуване и доставка на сурово краве мляко от 15.05.2023
г., в който е предвидена възможност за всяка една от страните да прекрати договора с
едномесечно писмено предизвестие, без да е необходимо съгласие на другата страна.
Ето защо, като съобрази представения „анекс“ и показанията на свидетелката Н. У.,
съдът намира, че документът е бил фактически предоставен на управителя на
ответното дружество З. Р. на 07.07.2024 г. Както беше посочено по-горе, фактът на
предоставяне на документа на разположение на адресата може да бъде установяван с
всички доказателствени средства, поради което в настоящата хипотеза е неприложимо
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази връзка константна е съдебната
практика, че свидетелски показания относно начина на прекратяване на договора,
намеренията на контрагентите, причината и инициативата за прекратяване на
договорното правоотношение са допустими (така Решение № 198 от 17.01.2012 г. по т.
д. № 814/2010 г. на ВКС, II т. о.). Същевременно е налице и изрично съгласие на двете
страни по смисъла на чл. 164, ал. 2 ГПК за събиране на гласни доказателства относно
начина и момента на прекратяване на договора, доколкото както ищецът, така и
ответникът са ангажирали свидетели за изясняване на тези факти. Поради това и като
съобрази показанията на свидетелите Н. и У. и поведението на страните по договора
след 07.07.2024 г., съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
представеният „анекс“ има естеството на нарочен документ, т. е. такъв, създаден
изцяло за нуждите на доказването в настоящия процес.
Нещо повече, като отчете поведението на страните след тази дата, съдът
приема, че договорното правоотношение между тях е било прекратено по взаимно
съгласие преди да изтече срокът на предизвестието. На основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
продажбеното правоотношение може да бъде прекратено по взаимно съгласие на
страните, без да е необходимо отправяне на едномесечно предизвестие. Ако в договора
не са предвидени условията за подобно предсрочно прекратяване, общо съгласие за
прекратяване на договорната връзка ще е налице и в случай на доказани факти, с
7
настъпването на които законът свързва преустановяване действието на
правоотношението. В тази връзка свидетелката У. е категорична, че управителят на
ответника се съгласил, че повече няма да работят и от следващия ден преустановил да
изкупува произведеното от ищеца краве мляко. Водената от ответника свидетелка В.
А. също е посочила, че той повече не отишъл във фермата на ищеца да приеме
млякото. Тъй като стоката подлежала на бърза развала, свидетелите Н. и У. са
обяснили, че от 10.07.2024 г. ищецът сключила договор с друг купувач. Не са
ангажирани доказателства, нито са въведени твърдения ответникът да е изявил воля в
рамките на едномесечния срок на предизвестието да изпълни задължението си по
договора да приеме и натовари произведеното от ищеца сурово краве мляко. При тези
данни следва, че още от 08.07.2024 г. той е демонстрирал категорично намерение да
съобрази поведението си с последиците от прекратяване на договорната връзка. Като
се вземе предвид, че от 10.07.2024 г. ищецът е започнала да продава млякото на друго
дружество, съдът приема, че са налице конклудентни действия на двете страни,
сочещи на взаимно съгласие облигационната връзка да бъде прекратена. Предвид
липсата на отправени извънсъдебни претенции от страна на ответника за изкупуване
на произведеното от ищеца мляко и за заплащане на предвидената в договора
неустойка, съдът намира, че поведението му е несъвместимо с воля за продължаване
действието на договора за покупко-продажба. Въпреки че договорът за покупко-
продажба е сключен в писмена форма, доколкото същата не е форма за
действителност, не е необходимо съглашението за неговото прекратяване да бъде
обективирано непременно в писмен документ. С оглед на това страните биха могли
валидно да прекратят действието на договора и по друг начин, стига да е постигнато
съгласие за това (така Решение № 54 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, III
г. о.). В разглеждания случай установените в хода на процеса обстоятелства дават
възможност да се приеме, че такова съгласие е постигнато. Това е така, доколкото ако
купувачът е имал съзнанието, че договорът продължава да го обвързва, той би
продължил да изкупува произвежданото от ищеца краве мляко до изтичане срока на
предизвестието. Поради това и изхождайки от разбирането, че страните са свободни
да постигнат съгласие за прекратяване на договора и без да е необходимо отправяне на
предизвестие, съдът приема, че сключеният между ищеца и ответника договор за
покупко-продажба е прекратен валидно по взаимно съгласие на 10.07.2024 г.
Вземайки предвид всичко изложено и доколкото уговорената в раздел VII, чл.
4, предл. 2 неустойка е за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, то
направеното от ответника възражение за прихващане се явява неоснователно. В тази
връзка за пълнота на изложението следва да се отбележи, че поетото от продавача
задължение да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие, през който
период следва да предава произведеното от него мляко на купувача, следва да се
тълкува във връзка с установеното задължение за купувача да заплаща цената за
доставеното мляко в уговорените в договора срокове. Предвид изложеното, съдът
намира, че уговорената в договора неустойка за неспазено предизвестие не се дължи,
ако кредиторът, който претендира заплащането й, е неизправна страна поради това, че
не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора.
Именно такъв е и настоящият случай, поради което съдът намира, че не е възникнало
задължение на ищеца за заплащане на ответника на претендираната неустойка в
размер на 10 071,60 лв. Предвид несъществуването на насрещното вземане,
неоснователно се явява искането на ответника за извършване на съдебно прихващане
със задълженията му по главните искове. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК по възражението за
8
прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато
възражението е основателно. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на
защитно средство срещу предявения иск. По тези съображения съдът не дължи
произнасяне по въведеното от ответника възражение за прихващане в диспозитива на
съдебния акт.
По разноските:
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство ищецът е претендирал разноски за платена държавна такса в размер на
138,47 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В исковото производство
също е направил разноски в общ размер на 1483,27 лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. С оглед уважаването на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 638,47 лв., както и тези,
направените в хода на настоящото производство, които също възлизат на 1483,27 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Раев
Милк“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, че
дължи на Земеделски производител З. Р. Е., ЕГН: **********, БУЛСТАТ: *******, с
адрес: ************, следните суми: 6795 лв., представляваща неплатена покупна
цена за доставено 8090 литра сурово краве мляко на основание Договор за изкупуване
и доставка на сурово краве мляко от 15.05.2023 г. по фактура № ******* от ******* г.,
и 128,64 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 03.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 312/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 592/2024 г. по описа на РС Първомай.
ОСЪЖДА „Раев Милк“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на Земеделски производител З. Р. Е., ЕГН:
**********, БУЛСТАТ: *******, с адрес: ************, сумата от 638,47 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 1483,27 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________
9
10