О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 07.12.2020 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 739/2020 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 396 и сл. вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК.
Етажна
собственост на сграда, находяща се в к.к. Б., № 63, х-л „А.“, чрез управителя Д.
П. е сезирала Софийски окръжен съд с частна жалба срещу определение от 28.07.2020
год. по гр. дело № 418/2020 год. по описа на РС-Самоков, с което съдът е
допуснал обезпечение на предявен иск от „Б.Х.“ ЕООД, ***, Ц.Й. ***, „М.К.“
ЕООД, *** и „С.Ф.О.“ ЕООД, *** срещу жалбоподателя за отмяна на всички решения,
приети на проведеното 25.06.2020 год. Общо събрание на собствениците на
етажната собственост на сградата с идентификатор 65231.919.144.4, чрез спиране
изпълнението на взетите решения до приключване на производството по предявените
искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС. В жалбата се твърди, че „П.И.Б.“АД
като собственик на 63% идеални части от общите части на хотел „А.“ е отправила
искане до управителя на етажната собственост за свикване на редовно общо
събрание, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, на което били взети решения за
смяна на партидите на етажната собственост във връзка с водоснабдителните
услуги, както и решения във връзка с начина на погасяване на текущи неотложни
комунални плащания и необходимите разходи за поддържане на общите части, както
и за упълномощаване на управителя Д. П. да предприеме действия спрямо неизправни
етажни собственици по реда на производството по чл. 410 от ГПК с цел
принудително събиране на вземанията на етажната собственост по неотложни
плащания. Общото събрание било проведено след надлежно разгласяване с покана и
при изискуемия кворум, като за обсъжданията и взетите решения бил съставен
протокол. Счита, че не са допуснати нарушения при свикване и провеждане на
общото събрание, поради което предявеният иск е неоснователен, а наложената от
съда обезпечителна мярка е незаконосъобразна. Счита още, че тази мярка
неподходяща, тъй като прегражда възможността за събиране на средства за поемане
на най-належащите разходи на хотела, както и за ползване на необходимите
комунални услуги. Моли съда да отмени определението и да отхвърли молбата за
допускане на обезпечение. Предлага да внесе парична гаранция по чл. 398 от ГПК
в определен от съда размер.
Ответното
дружество „Б.Х.“ ЕООД, ***, оспорва частната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът направи следните изводи:
Съгласно чл. 391 от ГПК
обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението, ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в
определения от съда размер. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да
провери дали искът е допустим, дали е вероятно основателен и дали исканата
обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. В случая предявеният
иск е допустим – съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
Молбата е подадена пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от провеждане на общото събрание, т.е. в
законния срок. Подаването на молбата не спира изпълнението на
решението, освен ако съдът постанови друго.
Разпоредбата
на чл. 389, ал. 2 от ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове,
а на основание т. 3 от Тълкувателно решение от 24.06.2016 год. по т.д. № 5/2014
год. на ОСГК на ВКС на РБ молбата за спиране изпълнението на решение на общото
събрание на етажната собственост подлежи на разглеждане по реда на
обезпечителното производство, поради което съдът намира, че молбата за
обезпечение е допустима.
По отношение на вероятната
основателност на исковете, съдът намира следното: За уважаване на молбата за обезпечение
на иск е достатъчно и необходимо представените писмени доказателства да
съдържат данни, че претендираните от ищците права вероятно съществуват, като не
е необходимо в обезпечителното производство да се провежда пълно и главно
доказване на иска, тъй като такова доказване следва да се направи едва в
исковия процес. В случая молбата е подкрепена от писмени доказателства – покана
за свикване на общо събрание /без дата/, протокол от проведеното общо събрание
на етажната собственост на 25.06.2020 год., определение от 11.03.2020 год. по
гр.д. № 199/2020 год. на РС-Самоков и др. От приложената покана се установява,
че общото събрание е било свикано от лицето Д. П. в нарушение на чл. 12, ал. 1,
т. 1 от ЗУЕС, тъй като към този момнет е било спряно изпълнението на предходно
решение на общото събрание от 01.02.2020 год. относно избора на това лице за
управител на етажната собственост. В настоящото производство съдът не следва да
обсъжда оплакванията на частния жалбоподател във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност
на постановеното спиране на решението за избор на нов управител на етажната
собственост по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като спирането е
постановено с влязъл в сила съдебен акт - определение от 11.03.2020 год. по гр.д.
№ 199/2020 год. на РС-Самоков /потвърдено с определение от 26.06.2020 год. по
ч.гр.д. № 250/2020 год. на СОС/. От представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете.
Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя, че наложената обезпечителна
мярка е неподходяща, предвид естеството на взетите решения на общото събрание.
Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, че
именно „спиране на изпълнението“ е подходящата обезпечителна мярка по искове за
отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание. Налице е и
обезпечителна нужда, тъй като взетите решения на общото събрание рефлектират
пряко върху имуществената сфера на ищците като собственици на самостоятелни
обекти в сградата – етажна собственост. Нуждата от обезпечаване е налице
винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното материално
право да бъде затруднено или застрашено. Правилно с обжалваното определение
съдът е постановил спиране на изпълнението на всички взети решения на
проведеното на 25.06.2020 год. общо събрание, тъй като с исковата молба са
предявени искове за отмяна поради незаконосъобразност на всяко от тях.
В
настоящото производство съдът не може да постанови замяна на обезпечителната
мярка с друга след внасяне на парична гаранция от страна на ответника – частен
жалбоподател, каквото искане се съдържа в частната жалба. Производството по чл.
398, ал. 2 от ГПК е самостоятелно, като молбата за замяна се разглежда от съда,
постановил обезпечителната мярка.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.07.2020 год. по гр. дело № 418/2020 год. по описа на РС-Самоков, с което съдът е допуснал обезпечение на предявен иск от „Б.Х.“ ЕООД, ***, Ц.Й. ***, „М.К.“ ЕООД, *** и „С.Ф.О.“ ЕООД, *** срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в к.к. Б., № 63, х-л „А.“, за отмяна на всички решения, приети на проведеното 25.06.2020 год. Общо събрание на собствениците на етажната собственост на сградата с идентификатор 65231.919.144.4, чрез „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ на взетите решения до приключване на производството по предявените искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.