№ 16
гр. Враца, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Васил П. Ганов
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20231400200039 по описа за 2023 година
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на финансова санкция от
Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието при Кралство
Нидерландия- Minister van Justitie en Veligheid-,наложена с решение на несъдебен
орган по наказателни дела № 1062542247291612 от 22.06.2022,в сила от 03.08.2022г
Koninkligke Marechaussee,наложена на българския гражданин М. З. М.,роден на *** в
гр. Б.Слативна в размер на 100 евро за нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по
пътищата на Нидерландия.
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Кралство
Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице изрази становище,че е запознат с Удостоверението и не
1
отрича да е извършил нарушението,като заяви ,че ще заплати наложената санкция.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган на държава – членка на Европейския съюз акт,влязъл в законна сила, за налагане
на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава"Централно инкасаторско бюро при Министерството на
правосъдието"-Нидерландия, който е удостоверил и неговото съдържание. От
съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени
реквизити.Отразено е ,че лицето е уведомено за правото на жалба.
За извършеното от засегнатото лице З. закононарушение на правилата за
движение по пътищата в Нидерландия, а именно че при управление на МПС с рег. №
ВР *** СК и поискване на свидетелство за правоуправление не е представил в срок и
по надлежния ред свидетелството за правоуправление на МПС при първо поискване на
20.01.2022г. в 10:35ч. ,с което е нарушил разпоредби от кодекса за движение по
пътищата-чл.2 и Закона за административната уредба при нарушаване на кодекса за
движение по пътищата ,за което му е наложена финансова санкция в размер на 100
евро.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с.***,обл. Враца, поради което
съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд –
гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът
2
за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от
закона/.Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича към
03.08.2027г. по законодателството на молещата държава. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 100 евро.В
удостоверението посоченият размер на санкцията е 100 евро,който се различава от
посочения в решението,където са присъдени и 9 евро,представляващи
административни разноски.В удостоверението-формално сезиращ производството по
взаимно признаване на акт се търси плащане на 100 евро-чистият размер на
административната санкция без таксите,въпреки възможността за тяхното
претендиране по чл.3 ал.1 т.3 от специалния закон.Доколкото е в полза на наказаното
лице,този въпрос не препятства признаването на решението за отразената в
Удостоверението сума.
Решението е по отношение на физическо лице, което е
административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било
писмено и лицето е уведомено за правото си за участие лично или чрез упълномощен
представител съгласно законодателството на Нидерландия и срока за обжалване на
решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от
изричната отметка в т.3 на удостоверението.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Нидерландия против лицето М. З. М. от с.
***,обл. Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 100 евро е 195.58 лева по фиксиран курс на
БНБ/1.95583 лева/ към датата на постановяване на решението-22.06.2022г. За
признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за
изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а
именно – "Централно инкасаторско бюро при МП-Нидерландия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и привежда в изпълнение решение на несъдебен орган по
наказателни дела на Minister van Justitie/Министерство на правосъдието/ - №
1062542247291612 от 22.06.2022,в сила от 03.08.2022г-Koninkligke Marechaussee,с
което на българския гражданин М. З. М.,роден на *** в гр.
Б.Слатина,ЕГН:**********,с адрес на пребиваване с. ***,обл. Враца,*** е наложена
финансова санкция в размер на 100 евро за нарушение на чл.2 от Кодекса за
движение по пътищата на Нидерландия, в левова равностойност 195.58 лв./сто
деветдесет и пет лева и 58 стотинки/ към датата на постановяване на решението-
22.06.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава
Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието при Кралство
Нидерландия- Minister van Justitie en Veligheid-, за признаването на Решението за
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България
като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4