Решение по дело №63461/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110163461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4620
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110163461 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.03.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 63461 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Ф., с паспорт тип „Р“, код „AUS“
№ RAA430356, с разрешение за продължително пребиваване № *********, с адрес: гр.
София, ул. „................“ № ................, против „..................“ ЕООД, с ЕИК ................., със
седалище и адресна управление: гр. София, район „.................“, ул. „................“ № .............,
представлявано от управителя К.К., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на блъскане от служител в
заведение с търговско наименование „Costa coffee“, находящо се в ............. София, на адрес:
гр. София, бул. „............. № 2, на 21.10.2023 г., по време, когато ищецът е държал чаша с
гореща вода в дясната си ръка и в резултат на разливане на горещата вода е било причинено
изгаряне от втора степен на дясното бедро на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от увреждането – 21.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба и в допълнителната молба ищецът, и чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 21.10.2023 г. посетил заведение с търговско наименование
„Costa coffee“, находящо се в ............. София, на адрес: гр. София, бул. „............. № 2, в което
търговската дейност била извършвана от ответното дружество. Също така твърди, че докато
е стоял до касата и е поставял филтър за чая с гореща вода, ищецът е бил блъснат от
служител в заведението, която го е блъснала с десния си лакът докато ищецът е държал
чашата с гореща вода в дясната си ръка. В резултат на блъскането горещата напитка се е
разляла и е причинила изгаряния от втора степен в областта на дясното бедро. Ищецът
изпитал силна и нетърпима болка и поискал да му бъде оказана първа помощ от страна на
служителите на ответника, но му било отказано. Помолил за лед, но му било отказано.
Служителите на ответника не предприели никакви действия по оказване на първа
медицинска помощ. При извършен медицински преглед било установено изгаряне от първа
степен. В резултат на причиненото изгаряне ищецът изпитвал трудност при упражняване на
физическа дейност,затварял се у дома си и не излизал с дни, изпитвал непоносимост към
текстилна тъкан, налагало се да се маже с обезболяващ гел. Излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „..................“ ЕООД.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
2
предявения иск като неоснователен. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 52 във връзка с чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Съдебномедицинско удостоверение №
366.10/2023 г.от 23.10.2023 г, изготвено от специалист по съдебна медицина в
съдебномедицински кабинет е видно, че при прегледа на Ф. П. е установено изгаряне от
първа степен, достигащо в долната си част до втора степен в областта на лявото бедро, което
изгаряне се дължи на локално действие на висока температура. Очертаните гънки на
текстилна материя в горната част на засегнатата зона потвърждават предварителната
информация, че се касае за заливане с гореща течност, като увреждането добре съответства
да бъде получено по време, начин и при обстоятелства, съобщавани от пострадалия, на
когото е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изготвената справка от Търговския регистър се установява, че „..................“ ЕООД
има за предмет на дейност организация, управление и експлоатация на ресторанти за
продажба на кафе и сандвичи и/или търговски вериги, покупка, продажба, внос и отдаване
под наем, търговия с недвижима собственост, архитектура, проектиране, проучвания,
застрояване на недвижима собственост, агентство, производство, търговско
представителство и посредничество, комисионни сделки, лицензионни сделки, сделки с
интелектуална собственост, туристически, рекламни, информационни и други услуги, както
и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона, при условие, че ако се изисква
разрешително или лиценз, или регистрация във връзка с някоя дейност, тази дейност ще се
осъществява след получаване на такова разрешително или лиценз, или регистрация.
Като доказателства по делото е приета кореспонденция между страните по
електронната поща.
От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че при контакт с човешка кожа с течност с температура около 90 градуса по
Целзий се получава изгаряне с течност, което е силно болезнено. Изгарянето има няколко
степени, свързани с неговата дълбочина, като първа степен се характеризира със зачервяване
и оток на засегнатите участъци от кожата, а заздравяването става спонтанно за няколко дни,
без образуване на белег. При изгаряне втора степен тип „А“ има образуване на мехури
пълни със жълтеникава течност, съдържаща възпалителни клетки и други съставки –
ексудат, което изгаряне засяга целия повърхностен слой на кожата – епидермис и е
изключително болезнено. В дълбочина все още има достатъчно витални клетки за бърза
реепитализация, поради което настъпва спонтанно заздравяване без образуване на белег в
3
рамките на около 14 дни. При изгаряне втора степен тип „В“ епидермисът и същинската
кожа – дермата, в почти цялата си дълбочина и до голяма степен кожните придатъци са
разрушени, при което спонтанното заздравяване отнема няколко седмици и често оставя
хипертрофичен белег. Вещото лице също така установява, че при проучване на увреждането
и в първите десетина дни, до епителизиране /покриване с клетки на повърхността/ в мястото
на изгарянето пострадалия е изпитвал силни болки и страдания при допир, включително и
при смяна на превръзките му. Установява се също така, че изгарянията изискват
специализирано лечение, включително се третират и с локални медикаменти, а поради това,
че практически представляват раневи повърхности трябва да се спазва и добра антисептика.
От показанията на свидетелката В-Т се установява, че същата познава ответника,
който е от Австралия, повече от години, била е преподавателка на ищеца по български език
в Медицинския университет. Сочи, че често си организират срещи в „Коста кафе“ в
.............а, и обсъждат въпроси, свързани с научната му работа. Установява, че на 21.10.2023 г.
имали среща, на която присъствали ищецът, съпруга и синът на свидетелката. Свидетелката
и ищецът влезли да поръчат и докато чакали поръчката да се изпълни, видяла, че ищецът
подскача, изпитвал болка, а по дрехите му видяла разлята вода. Било засегнато лявото
бедро. След инцидента П. не искал да излиза дни наред, отклонявал поканите за среща.
Съдът не възприема показанията на свидетелката в частта относно неоказване на съдействие
от страна на служители на заведението, като противоречиви с показанията на свидетелите В.
и С., а в останалата им част ги възприема като кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства.
От разпита на свидетеля .... се установява, че познава П., който е от Австралия, от
около 10 години и съпругата му е обучавала ищеца. Сочи, че на 21.10.2023 г. се срещнали в
„Коста кафе“ в мола на бул. „..............“. П. и съпругата му К. отишли да вземат кафе, а
свидетелят бил отвън. Видял, че П. подскачайки излязъл, като държал панталона си и казал,
че го боли. Имало петно от вода върху лявото му бедро. През следващите дни, когато се
обаждали на П. за среща, той отказвал, защото изпитвал болка при обличане на панталона.
От П. разбрал, че момиче, което обслужвало масите го блъснал и гореща вода се разляла
върху него. Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част като
кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля В. се установява, че същият работи в „Коста кафе“ в .............,
където е работил и през 2023 г. Имало клиент, който си поръчал чай и на когато свидетелят
дал чаша с вода, през което време друга колежка на свидетеля минала покрай клиента,
докато той се обръщал, последният бил ударен с лакът от служителката и клиентът изпуснал
чашата. Свидетелят също така установява, че свидетелят бил с други лица в заведението. За
случилото се свидетелят разговарял с управителя на заведението. Свидетелят бил
отговорник на смяна и бил на трудов договор. Съдът не възприема показанията на свидетеля
относно оказване на съдействие като противоречиви с показанията на свидетелката В-Т. В
посочената част съдът възприема показанията на свидетеля като непротиворечиви на
останалите събрани по делото доказателства.
4
От разпита на свидетелката С. се установява, че работи като оперативен мениджър в
„Коста лайф“, което заедно с „Коста кафе“ са част от кафетериите от марката „Коста кафе“.
Основната работа на свидетелката е извършване на действия, улесняващи работата в
кафетериите. Свидетелката установява, че е запозната с инцидента, за който била
информирана в деня на случването му от свидетеля В.. Уведомила свидетеля В., че ще вземе
становище по случая след като прегледа записа от камерите. Също така установява, че
клиентът се свързал по телефона със свидетелката и заявил, че няма претенции към
конкретен служител, с когото са се сблъскали, защото тази служителка е глухоняма, но
заявил, че не е получил адекватна помощ от екипа. Свидетелката установява, че обектите
имат три вида застраховка – към служителите, към клиентите и застраховка имущество, и
обяснила на ищеца, че след предаване на медицински документ, ще го препрати към
застрахователя за изплащане на обезщетение. Впоследствие започнала кореспонденция
между страните по електронната поща. Направен бил опит за разрешаване на проблема.
Свидетелката също така установява, че в дружеството има първоначален и периодичен
инструктаж, като при подобни случаи служителите могат да се обадят на Бърза помощ, да
съдействат, но не и да оказват специфична първа помощ. Съдът възприема показанията на
свидетелката в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива безспорно се
установява, че ответникът има заведение – кафене „Коста кафе“ в гр. София, на бул.
„..............“, в мола на ............., както и че ищецът е бил клиент на 21.10.2023 г. заедно със
свидетелите В-Т и ...., в което заведение е претърпял инцидент – бил е блъснат от
служителка на заведението, при което гореща вода е попаднала върху лявото му бедро и е
претърпял изгаряне. Спори се за предприетите от служители на заведението мерки за
оказване на първа помощ, както и за размера на претендираните вреди.
Предявената искова претенция по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД се основава на непозволено увреждане, в резултат на което при или по повод на
изпълнение на възложена работа са причинени вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: извършени от ответника действия,
които са причинили вреди на ищеца, вина на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите събития и причинените
вреди.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че при посещението си в „Коста кафе“ на
21.10.2023 г. ищецът е бил ударен от служителка на заведението, при което е изтървал чаша
5
с гореща вода и част от водата е попаднала върху лявото му бедро и е причинила изгаряне, в
резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания. От показанията на свидетеля В. се
установява, че същият е уведомил управителя – свидетелката С. за настъпилия инцидент. От
показанията на свидетелката С. се установи, че има сключена застраховка за клиенти, като
на ищеца са били разяснени правата му във връзка с причиненото увреждане, както и че
служителите на заведението не могат да окажат специфична първа помощ.
След преценка на събраните по делото писмен и гласни доказателства за съда се
налага извод, че претърпените от ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с действие
на служителка на ответника.
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е претърпяло неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че ищецът е
изживял болки и страдания, като от изслушаното по делото заключение на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза се установява, че при контакт с човешка кожа с течност с
температура около 90 градуса по Целзий се получава изгаряне с течност, което е силно
болезнено. Обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД идва да възмезди вредите, понесени
от увреденото лице. Съдът като взе предвид възрастта на ищеца, характера на причиненото
увреждане, времето и мястото на увреждането, като съобрази и критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, намира, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от
ищеца Ф. е необходима сумата от 1 000 лв., доколкото става дума за действия от страна на
служителка на ответника, която има слухово увреждане от една страна, а от друга страна
служител на ответника на ръководна функция е дал разяснения на ищеца във връзка със
сключена застраховка и възможността за обезщетяване на претърпените вреди. Ето защо
исковата претенция на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 1 000 лв., като за
разликата над този размер до първоначално претендирания размер от 5 000 лв., същата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и претенцията по чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от деня на увреждането – 21.10.2023
г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата следва бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 120 лв. от
общо направените разноски в размер на 600 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена
държавна такса и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. Ищецът има
право и на разноски за адвокат, но такива не следва да бъдат присъдени с оглед липсата на
доказателство за размера на договореното и платеното възнаграждение по смисъла на т. 1 от
6
ТР № 6 от 06.11.2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, но
доколкото по делото не са представени доказателства за размера на договореното и
платеното възнаграждение по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2012 г. по тълк.д. № 6/2012
г. по описа на ВКС, ОСГТК, разноски за адвокат на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „..................“ ЕООД, с ЕИК ................., със седалище и адресна управление:
гр. София, район „.................“, ул. „................“ № ............., представлявано от управителя К.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Ф., с паспорт тип „Р“, код „AUS“ № RAA430356, с разрешение за
продължително пребиваване № *********, с адрес: гр. София, ул. „................“ № ................,
на основание чл. 52 във връзка с чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от по
1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат на блъскане от служител в заведение с
търговско наименование „Costa coffee“, находящо се в ............. София, на адрес: гр. София,
бул. „............. № 2, на 21.10.2023 г., по време, когато ищецът е държал чаша с гореща вода в
дясната си ръка и в резултат на разливане на горещата вода е било причинено изгаряне от
втора степен на дясното бедро на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от увреждането – 21.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1 000
лв. до първоначално претендирания размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: BG 25 UNCR
70001525047394.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7