ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500391 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. *, представлявано от Я.Б.Я.,
подадена чрез процесуалния представител юрк. Й.М., против Разпореждане
№ 465 от 08.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 18954/2022 г. на Районен съд
Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. К. М.,
ЕГН:**********, за следните суми: 3000 лева - главница; 774,60 лв.-
договорна лихва за периода 04.09.2020г. - 15.10.2021 г.; 501,45 лв.- законна
лихва за периода 16.10.2021г.- 16.12.2022 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането и разноски. В частната жалба се излагат
оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно, поставено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Поддържа се, че не са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за
издаване на заповед по чл.410 ГПК. Посочва се, че заповедта за изпълнение
може да бъде издадена, респективно отказана за една част от претендираните
суми. Оспорва се изводът на заповедния съд, че претендираните вземания се
основават на неравноправни клаузи. Излагат се доводи за действителността
на договора за паричен заем и съответствието му с разпоредбите на ЗПК.
Развиват се съображения, че клаузите за главница, договорна лихва и законна
лихва не са неравноправни, поради което съдът е следвало да издаде заповед
за изпълнение за тях. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по
чл.410 ГПК.
1
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд - Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД за сумата от 3000 лева - главница;
774,60 лв.- договорна лихва за периода 04.09.2020г. - 15.10.2021 г.; 501,45 лв.-
законна лихва за периода 16.10.2021г.- 16.12.2022 г., законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и разноски, по договор за паричен
заем с № 5629905/21.08.2020г., тъй като е приел, че същият е недействителен,
съгл.чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11
от ЗПК.
Разпореждането е правилно.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се
претендират от договор за потребителски кредит /договор за паричен заем/
между А. К. М.,ЕГН:********** и „Вива кредит“ООД, като вземанията се
претендират от заявителя по силата на рамков договор за прехвърляне на
вземания. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП,
поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
След самостоятелна преценка на представения договор за заем,
настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за
евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски
кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 40,32 %, ГПР е 49,37%.
Договорено е и заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускането на паричен заем в размер на 1887 лева,
плащането на която е включена в месечната погасителна вноска и съставлява
63% от предоставената в заем сума от 3000 лева. Съдът намира, че е налице
обосновава вероятност таксата да е договорена за действия, които по
същество касаят усвояването на кредита и не представляват допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, поради което договорената такса да
съставлява „скрито възнаграждение“ по договора. На следващо място в
договора е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение –
2
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен
изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено
заплащане на неустойка, която е в размер 1257,90 лева, предвидена да са
заплаща разсрочено с погасителната вноска, при което общото задължение на
заемателя по договора възлиза на 6919,50 лева. Договорената неустойка при
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство или банкова
гаранция е почти в половината размер от заетата сума и е налице е
обоснована вероятност с нея да се цели осигуряването на „скрито
възнаграждение“ за кредитора, доколкото предоставянето на
поръчителството, предвид условията за това в договора, е трудно изпълнимо
до степен на невъзможност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора
за таксата за експресно разглеждане на документите и т.нар.неустойка,
доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по
договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. Обосновава се
евентуалното несъответствието на ГПР от 49,37% с действително прилагания
по договора ГПР, което обосновава нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
евентуалната недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Същевременно следва и да се отбележи, че договореният лихвен процент е
необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а
именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
следва да се третира като неравноправна.
Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице
обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи
нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за
изпълнение. Заповедният съд е посочил в обжалваното разпореждане, че в
разглеждания случай подлежи на връщане неплатената главница на основание
чл.23 ЗПК, но е отказал издаване на заповед за изпълнение за същата с
3
аргумента, че е трудно да се прецени дължимостта на конкретната сума за
главницата. Настоящият съдебен състав споделя този извод на заповедния
съд. В случая за съда не е възможно да определи в рамките на заповедното
производство какъв е размерът на невърнатата главница, т.к. видно от самото
заявление е извършвано частично погашение на дължимите суми, като
внесеното е отнасяно както за погасяване на главницата, така и за погасяване
на дължимите лихви, такси и др., включени в погасителната вноска. При това
положение само в рамките на едно състезателно производство и след
изслушване на експертиза може да се установи какво е плащано по договора
и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните
пера по договора.
В аспекта на изложеното се налага извод, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено. Ето защо, частната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
разпореждане да се потвърди като правилно.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 465 от 08.01.2023г., постановено по
ч.гр.д.№ 18954/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД,ЕИК:********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против А. К. М., ЕГН:**********, за следните суми по договор за паричен
заем с № 5629905/21.08.2020г.: 3000 лева - главница; 774,60 лв.- договорна
лихва за периода 04.09.2020г. - 15.10.2021 г.; 501,45 лв.- законна лихва за
периода 16.10.2021г.- 16.12.2022 г., законна лихва от подаване на заявлението
до изплащането и разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4