Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 4.6.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-15 състав в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и
пета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6502 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителни искове по реда на чл.284 от Кодекса за застраховането КЗ (отм)).
Ищецът И.И.Б. твърди, че на 10.07.2015 г., около 22:30 часа в
Италия, гр. Милано, местност Колоньо Монцезе е бил пътник в автомобил „Ситроен“ с рег. № *****,
управляван от Г.М.. Поради нарушение на правилата за движение в Република
Италия: чл. 141, ал. 2, водачът не бил в състояние да запази контрол над
автомобила, е причинил ПТП. Автомобилът е излязъл от пътя и се е ударил в
ограждаща стена близо до № 7 на ул. „Матеоти“. За
автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Италиана Асикурациони“, полица №
2015/155958. В резултат на пътния инцидент ищецът загубил съзнание и бил
откаран от екип на Спешна помощ за лечение в болница „Сан Рафаело“ гр. Милано.
Ищецът започнал да получава болки в главата, редица припадъци, определени като
епилептични – гранд мал. От
ТЕЛК ищеца била определена 60% неработоспособност. Твърди се към датата на процесния инцидент ищецът да е имал обичайно
местопребиваване в Република България. На 09.07.2020 г. сезирал Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи с искане за заплащане на
обезщетение по споразумението Зелена карта чрез италианския застраховател. Допълнително
посочва, че от последваща кореспонденция между
ответника и „Италиана Асикурациони“
е видно, че дружеството е твърдяло за автомобила да няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, както и обезщетение да е недължимо поради изтекла погасителна
давност. По изложените съображения претендира от ответното бюро сумата 160 000
лева (уточнителна молба от 06.10.2020 г.),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със
законна лихва от датата на увреждането и направените по делото разноски.
Ответникът
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) оспорва
предявения иск. Прави възражение за недопустимост поради приложимост на
разпоредбата на чл. 515 КЗ. Твърди, че ищецът не е лице, което пребивава трайно
в България, поради което и Бюрото не следва да отговаря за компенсиране на
претърпените от него вреди. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, механизъм и
участието в него, както и отговорността на водача Г.М. за причинените на ищеца
вреди. Оспорва наличието на валидна застраховка. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставен
предпазен колан. Приложимо право за определяне на обезщетението следвало да
бъде италианското право, както поради факта, че вредите са настъпили на
територията на Италия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът
установи от фактическа страна
следното:
В протокол за ПТП,
съставен от Отдел „Пътна полиция и пътни произшествия“ към община Колоньо Монцезе е отразено, че на
10.07.2015 г., в 22:30 часа, е настъпил пътен инцидент, като л.а. „Ситроен“ с
рег. № ***** се е ударил
в стена близо до № 7 на ул. „Матеоти“. Автомобилът е
управляван от Г.М., за когото е отразено да е регистриран на адрес в гр. Колоньо Монцезе, ул. *****. И.Б. е
отразено да е пътник в автомобила, седящ отпред вдясно, също регистриран на
адрес в Колоньо Монцезе,
ул. *****. В протокола е отразено, че пътният инцидент е настъпил поради
нарушение на чл. 141, т. 2 от Правилника за движение по пътищата, изискващ
контрол върху МПС.
Чрез Бърза помощ И.Б.
е транспортиран до болница „Сан Рафаеле“, в протокола
е отразено да е бил с поставен предпазен колан. Изписан е на 17.11.2015 г. с
диагноза: контузия на лицето, кожата на скалпа и на шията, с изключение на
окото, дисторзия и дистракция
на шията, поликонтузии с препоръка за носене на цервикална яка в продължение на седмица и наблюдение на
травмата на главата.
Представените по
делото документи, вкл. медицински относно последващото
лечение на ищеца, съдът взема предвид съобразно анализа на вещите лица по
Комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза: д-р А.М. (съдебен медик), д-р Х.М. (неврохирург), д-р В.С. (образна
диагностика) и инж. А.А. (автотехник).
В експертизата по
отношение механизма на ПТП и при отчитане на описаните щети се установява, че поради
технически несъобразена скорост водачът на автомобила е загубил напречна
устойчивост на движение, настъпило е странично занасяне в резултат на което
автомобилът се е отклонил надясно с ротация в посока обратна на часовника.
Настъпил е страничен удар на автомобила със задната част на дясната страна във
висока ограда, като след плъзгане по стената автомобилът се е спрял до нея.
Според инж. А. причина за инцидента са субективните действия на водача на
автомобила Г.М., управлявал със скорост над критичната, както и възможно
по-рязко завИ.е на волана или употреба на спирачки.
При удара тялото на пътника е политнало надясно и напред.
В медицинската
част от заключението вещите лица, вкл. след личен преглед, приемат в резултат
на процесния инцидент ищецът е получил като увреждане:
контузия на лицето, на кожата на скалпа и на шията, навяхване на шията, поликонтузии. Вещите лица отчитат, че в медицинската
документация е отбелязано наличие на посттравматична епилепсия у ищеца, но не
приемат тази диагноза. Разяснено е, че при КТ на главен мозък от 17.03.2016 г.
в УМБАЛ „Александровска“ е отбелязано вляво в кората
на средната челна гънка да се изобразяват две точковидни хиперденсни
огнища (фокуси) без перифокален оток, която находка
следва да се уточни с провеждане на магнитен резонанс в планов порядък. Според
експертите на база този документ насетне безкритично се приема претърпяна ЧМТ,
респ. възможност за поява на симптоматична посттравматична епилепсия, отразена
и в решение на ТЕЛК. Според експертите по време на инцидента и първите 10-15
дни И.Б. е претърпял умерени болки, които за кратко са затруднили
професионалната му дейност. Уврежданията са мекотъканни
и лекостепенни, получени при нискоенергийна
травма след десен страничен удар в неподвижно крайпътно препятствие. Не биха
били избегнати от поставен предпазен колан. Според експертите, ако се приеме
наличие на епилепсия, тя е с неизвестна етиология и не може да се свърже с процесния инцидент. На представените образни изследвания от
11.07.2015 г. от болницата „Сан Рафаеле“, изискани в
копие като видеофайлове и взети предвид от вещите лица, наред с разчитането, не
се установяват травматични увреждания в мозъчния паренхим.
Ето защо вещите лица не се ангажират с категорично становище относно наличието
на епилептична болест, още по-малко с нейния посттравматичен характер и пряка
връзка с процесното ПТП през 2015 г.
В съдебно
заседание експертите разясняват, че наблюдавания припадък от приятел на ищеца и
описаните точковидни огнища са основанията за неправилното заключение, че се
касае за промени, развиващи се след ПТП травма. На база на тези неубедителни
данни, без обсъждане, е поставена диагноза мозъчна контузия и оттам – безкритично
възприета в ТЕЛК решение. При липса на данни за контузионни
промени в паренхима, вещите лица приемат, че ищецът
въобще не е имал мозъчна контузия в резултат на процесния
инцидент. Ако все пак има епилепсия – няма връзка с инцидента.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.Н.В.-Б., съпруга на
ищеца. Свидетелката сочи, че е в брак с ищеца от 27 години, винаги са живели в
София и не са пребивавали в друго населено място. Знае за инцидент с ищеца през
2015 г., два дни по-късно той се прибрал с шина на главата, оплаквал се от
главоболие, световъртеж и гадене. След месец и половина ищецът й разказал за
припадък, от Спешна помощ му поставили инжекция и не го хоспитализирали. Ищецът
продължил да се оплаква от главоболие, споделял, че губи престава къде е. Приема
лекарство „Финлепсин“ за епилептичните припадъци. Две
години след инцидента го диагностицирали с диабет тип
2, резултат от силен стрес. Припадъците ищецът овладявал сам, защото продължавали
кратко и било безсмислено да се чака линейка. За престоя в Италия свидетелката
сочи, че бил служебен ангажимент, негов приятел (И.) се занимавал с рентакар и
били в Италия за доставка на коли. Към момента на инцидента не били заедно, но
не може да каже кой е бил шофьорът.
По отношение
обстоятелството дали за автомобил „Ситроен“ е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на инцидента по делото са постъпили две
съдебни поръчки. В първата (чрез първоинстанционен
съд на Рим) е посочено, че за л.а. „Ситроен“ се сключена застраховка гражданска
отговорност считано от 24:00 часа на 10.07.2015 г. до 14.07.2015 г. Повторна
поръчка е отправена чрез съда в Бусто Арсицио е приложено копие на застрахователната полица с
отбелязване периодът от 5 дни да се отчита считано от 15700 часа на 10.07.2015
г.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Претенцията,
по която е образувано настоящото производство е насочена към ангажиране
отговорността на НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган по смисъла на
чл.284 от КЗ (отм.), за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в
държава-членка на ЕС. Цитираната норма предвижда две различни хипотези за
възникване на отговорност на Бюрото. Първата хипотеза предвижда пасивна материалноправна отговорност на НББАЗ при несвоевременно
произнасяне по претенцията на увредените лица от застрахователя на деликвента или неговият представител за Република България
(ал.1), а втората хипотеза касае случаите на неизвестен деликвент
или липса/невъзможност да се определи застрахователя на деликвента (ал.2). В двата случая, Бюрото отговаря от
името на други органи, натоварени със задължението да обезщетяват вредите,
настъпили в резултат от пътно-транспортни произшествия, след което се суброгира в правата на правоимащите,
за да получи обратно платеното.
В
конкретния случай се установява, че на 09.07.2020 г. ищецът е предявил пред
ответната страна претенция за обезщетяване на вредите от пътния инцидент. Макар
в съдържанието на молбата да е посочено търсене на съдействие за обезщетяване
чрез италианския застраховател, недвусмислено съдържанието се свързва с изявление
за обезщетяване на претърпени вреди. Концепцията на Споразумение „Зелена карта“
предполага националното бюро да приеме всяка една претенция, независимо от
начина, по който тя е формулирана и да организира възмездяването на вреди в
обхвата на Споразумението. В случай, че НББАЗ установи конкретен застраховател,
който носи отговорност, следва да направи необходимото, за да сведе до знанието
му тази претенция (което е и сторено от ответната страна видно от отговор на Италиана Сасикурациони до
ответника от 30.01.2021 г.). Ето защо заявеното искане е достатъчно за да
обоснове участието на ответника, вкл. и в настоящия процес. Въпросът дали ще
плати зависи от обстоятелствата, при които бива обвързан застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За
определяне съдържанието на преките и непреките вреди е налице задължителна
практика на Съда на ЕС в Люксембург, постановена в производството по отговор на
преюдициално запитване по дело С-350/2014 год. (Florin Lazar vs.
Allianz SpA). В решението
си по това дело Съдът на ЕС постановява, че “по отношение на случаите, при
които са причинени болки и страдания на лице или е увредено имущество, в
съображение 17 от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнява, че
държавата, в която е настъпила пряката вредата, е тази, където са претърпени
болките и страданията или съответно е увредено имуществото.” Доколкото по
делото не се събраха еднопосочни доказателства за обичайното местопребиваване
на водача Г.М., а привръзката не е чрез гражданство
или местоживеене, приложимо по настоящия
спор на основание чл. 4 т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) е
италианското право.
В случая
от събраните доказателства се установява за автомобил „Ситроен“ с рег. № ***** покрит застрахователен риск считано от 15:00 часа на 10.07.2015 г., а процесният инцидент е настъпил след този час – в 22:30
часа.
Установява
се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 141, т. 2 от Правилника за движение
по пътищата водачът Г.М. не е осъществил контрол върху управлявания от него
автомобил „Ситроен“ и е реализирал пътен инцидент (самокатастрофирал)
в стена близо до № 7 на ул. „Матеоти“ № 50.
Настоящият
съдебен състав кредитира като обоснована и постановена при пълнота на доказателствения материал приетата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
изготвена вкл. след постъпване на копие от документите за проведено лечение на И.Б.
в болница „Сан Рафаеле“, вкл. компактдиск с
компютърно томографско изследване от 11.07.2015 г.,
ден след процесния инцидент. Вещите лица ограничават
претърпените вреди до контузия на лицето, на кожата на скалпа и на шията, навяхване
на шията, като отхвърлят по-късно приетата и диагноза „епилепсия“ като
необоснована, евентуално – без връзка с процесния
инцидент. Ето защо при съобразяване на разпоредбата на италианското материално
право: чл. 138 от Кодекса за частното застраховане, Законодателен декрет
209/2005, механизъмът за определяне на неимуществени
вреди за наранявания, които не са незначителни (неработоспособност под 10%) и
възприетия стандарт за ползване на таблици (препоръка на Касационния съд (напр.
Cass. 12408/2011, Cass.
3802/2015), за описаните увреждания с 15-дневен възстановителен период
стандартното обезщетение за болки и страдания по таблиците на Милано към юли 2015
г. е около 1 485 евро.
Допълнително
следва да се отчете разпоредбата на чл. 144 от посочения кодекс, според която
преките искове срещу застрахователя се погасяват с давността, предвидена в чл.
2947 от Гражданския кодекс. При направеното възражение за давност от страна на
ответника, съдът взема предвид, че за искове за обезщетение при пътни
произшествия чл. 2947, ал. 2 от Codice Civile предвижда намален давностен
срок от 2 години от датата на инцидента. Това се прилага за всички видове вреди
(имуществени и неимуществени), независимо дали искът е подаден срещу виновния
водач или застрахователя му, като не се доказаха основания за удължаване на
срока съобразно ал. 3 на посочения текст. Няма основание да се приеме различна
давност по отношение на ответната страна в качеството й на компенсационен
орган.
По
изложените съображения ищцовата претенция следва да
бъде изцяло отхвърлена.
По отговорността за разноски:
Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 50 лв. дължима държавна
такса.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които по делото са в общ размер 16 434
лв. (в това число разходи за превод на документи съгласно приложени фактури,
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза).
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.И.Б., ЕГН ********** против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), ЕИК
********* иск с правно основание чл. 284 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 160000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
10.07.2015 г., около 22:30 часа в Италия, гр. Милано, местност Колоньо Монцезе, като пътник в
автомобил „Ситроен“ с рег. № *****.
ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН **********
да заплати на Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 16 434
лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: