№ 13974
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20221110163381 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Е. Д. К. и Б. Д.
Ф. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
разделната дължимост при равни дялове от по ½ част на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 39523/2022г. по описа на СРС, 155-ти състав, а именно: 2458,59лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, 406,75лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-21.06.2022г., 52,38лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, и 10,45лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до
21.06.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на
цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както
и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Е. К. е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като препис от исковата молба е връчен на 05.04.2023г. и
едномесечният срок изтича в края на работния ден на 05.05.2023г. (петък – работен
ден). Отговорът е изпратен чрез ССЕВ на 06.05.2023г. в 00:00:22ч., тоест след изтичане
на преклузивния срок. С отговора на исковата молба ответникът оспорва пасивната си
материална легитимация, като счита, че не се намира в облигационна връзка с ищеца
по договор за доставка на топлинна енергия за имота, а в такава се намира само
1
другия ответник – Б. П., който единствено ползвал имота. Посочва, че с определение
по в. гр. д. № 12099/2019г. по описа на СГС било постановено апартаментът да се
ползва от Б. П. до приключване на делбеното производство. Оспорва да е доставено
такова количество топлинна енергия до имота, както и да е извършено правилно
отчитане и разпределение на енергията. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията за м.05.2019г. и лихвата за забава върху тях. Отрича да дължи
лихва за забава и твърди, че кредиторът изпаднал в забава.
Ответникът – Б. П., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановеия срок, с който
оспорва исковете. Отрича да се явява клиент на топлинна енергия. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва да е доставена топлинна енергия до имота,
както и да са публикувани фактурите на интернет страницата на ищеца, за да е
изпаднал в забава. Счита, че методиката за изчисляване на топлинната енергия е
незаконосъобразна.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, че ответниците са съсобственици на процесния
недвижим имот, находящ се в /населено място/, придобит по наследство, като през
процесния период притежават по ½ идеална част от него. Тези факти се установяват и
от събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост от 1969г.,
удостоверение за наследници от 01.08.2016г., удостоверение за наследници от
28.06.2016г., нотариален акт за собственост от 17.05.2018г., отговор на искова молба по
2
гр. д. № 25419/2018г. по описа на СРС и решение по него, с което е допусната делба на
имота между ответниците.
Спорен е въпросът дали и двамата ответници се намират в облигационна връзка
с ищеца. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен при съобразяване
на горецитираното ТР, доколкото подразбираните клиенти на топлинна енергия за
имота са именно собствениците, каквито несъмнено са ответниците през процесния
период при равни дялове. Този извод не се променя от обстоятелството, че на
14.11.2016г. – след смъртта на майката на ответниците Е. П., починала на 28.06.2016г.,
ответникът Б. П. е подал заявление до ищцовото дружество за промяна партидата на
имота. Изрично в заявлението е посочено, че желае партидата да бъде променена на
нейно име и на името на Е. К., тъй като двете са съсобственици на топлоснабдения
имот и е приложила удостоверение за наследници. Тоест, ответникът П. не е твърдяла,
че само тя е собственик на имота и не е манифестирала желание само тя да е
обвързана от договор за доставка на топлинна енергия, а изрично е посочила
наличието и на другия съсобственик. Дали фактически е открита партида на името и
на двете или само на едната от тях не може да обоснове извод за проведено пълно
доказване, че само едната се намира в облигационна връзка. Не е достатъчно за
провеждане на пълно доказване на твърдения факт и обстоятелството, че на
17.11.2016г. е сключено споразумение между ищцовото дружество и Б. П. /л. 72/,
доколкото това споразумение обхваща задължения за периода 01.12.2011г.-31.10.2016г.
Почти през целия този период наследодателят на ответниците е бил жив и не се
установява дали посочените в него задължения се отнасят за цялата стойност на
потребената в имота топлоенергия или обхващат само дела на Б. П.. Отделно от това,
едно лице може да плати и чужд дълг, след което за него възникват регресни
вземания, поради което от съдържанието на това споразумение не може да се изгради
извод за наличие на облигационна връзка за имота само с ответника П.. Не могат да
обосноват такъв извод и представените заявление от 24.11.2016г. до Ч., становище от
04.04.2023г. от Ч. и фактури от /фирма/, доколкото тези документи касаят отношения с
трети за спора лица и се явяват неотносими към правоотношението с ищцовото
дружество. Следва да се посочи още, че в заявлението до Ч. не се съдържа
информация или признание от страна на ответника П., че е установила владение върху
имота, каквито твърдения се излагат в отговора на исковата молба, подаден от другия
ответник.
По отношение на определението от 23.11.2020г., постановено по ч. гр. д. №
12099/2019г. по описа на СГС, действително с него е постановено на основание чл.
344, ал. 2, пр. 1 ГПК процесният имот да се ползва от Б. П., считано от влизане в сила
на определението. Този акт обаче касае отношенията между страните по делото за
делба. По настоящото дело няма никакви доказателства съдържанието на този акт да е
доведен до знанието на ищеца. Както се посочи, в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС
се приема, че подразбираните клиенти на топлинна енергия са собствениците. Тоест,
топлоснабдителното дружество изследва собствеността върху имота, след като няма
подадени документи за нарочно сключване на договор за доставка с друго лице. Не
може да се очаква от топлофикационното дружество да изследва вътрешните
отношения между съсобствениците, кой от тях ползва имота и на какво основание.
Това са техни вътрешни отношения, които не рефлектират върху облигационното
правоотношение по договора за доставка с дружеството. Съсобствениците разполагат
с възможността да предявяват претенции помежду си, в случай че само някой от тях
ползва имота.
По изложените съображения, съдът приема, че през процесния период и
двамата ответници са се намирали в облигационното правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество за имота, като отговарят за
3
стойността на доставената енергия съобразно дяловете си в съсобствеността – по ½
част.
За изясняване на обстоятелствата относно доставянето на топлинна енергия до
имота и нейната стойност са събрани писмени доказателства и е изслушано експертно
заключение по съдебно-техническа експертиза, което е прието. Според представения
от третото лице – помагач протокол на л. 146, след края на отоплителен сезон
2019/2020г. не е бил осигурен достъп за отчет до процесния ап. № 3 и на двете
предвидени дати, като това обстоятелство е удостоверено с подписите на служител на
дружеството и представител на етажната собственост. След края на сезон 2020/2021г. е
бил осигурен достъп за отчет на уредите, като е установено, че показанията на уреди с
№ *********** и № ************ са нулеви, уред с № ************ е демонтиран,
налична е щранг-лира и има показание 32 на водомера. Следва да се има предвид, че
по делото не е спорен фактът, че след края на отоплителен сезон 2019/2020г. не е бил
осигурен достъп за отчет на уредите, като и самият протокол не е оспорен. Ето защо,
съдът приема, че действително такъв достъп не е бил осигурен. Съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, която намира приложение
в случая съгласно пар. 3 от ПЗР, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато
клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет. Видно от представените
протоколи на л. 261 и 263 от делото, измервателните уреди в имота са с визуален
отчет, а не с дистанционен (радио отчет), което налага осигуряването на достъп до
имота, за да могат да бъдат отчетени показанията им. В Наредбата и общите условия
към договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди е предвидено, че
клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка в тримесечен срок от датата на връчване на изравнителната
сметка – чл. 29, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 2 ОУ. По делото няма твърдения и доказателства
ответниците да са се възползвали от тази възможност, както са го сторили през 2018г.
/л. 263/, когато е извършен допълнителен отчет. И доколкото не е осигурен достъп за
отчет и не е поискан и извършен допълнителен такъв, съдът намира, че приложение
следва да намерят правилата при неосигурен достъп. В Наредбата е уреден начинът, по
който се изчислява топлинната енергия в такъв случай, като при него не се търси
стойността на реално потребената енергия, а е уреден един компенсаторен механизъм
при неизпълнение на задължението на потребителите да осигурят достъп за отчет.
Всеки абонат е длъжен да осигури достъп до имота за отчет на уредите след края на
отоплителния сезон, като това задължение произтича както от нормативната уредба,
така и от договорните отношения между страните. В случая, правилно е приложена
методиката по т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 относно отоплението, което се
установява от експертното заключение по СТЕ, в която част съдът не намира
основание да не кредитира, предвид че същото е обстойно и обосновано. Изчисленa по
този нормативно установен начин, стойността на топлоенергията за имота възлиза на
1296,17лв.
По отношение на топлата вода за битово горещо водоснабдяване поради
неосигурения достъп за отчет за сезон 2019/2020г. отново същата е начислена по
предвидения в Наредбата начин – чл. 69, ал. 2, т. 2 - при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. Количеството е
изчислено за двама обитатели според експертното заключение и стойността възлиза на
720,95лв. По делото обаче няма ангажирани доказателства, от които да се направи
извод за наличие на двама обитатели в имота през този период. Следва да се има
4
предвид, че Наредбата свързва този начин на изчисление с броя на обитателите, а не с
броя на собствениците на имота. Тоест, макар собствениците да са двама, това не води
автоматично до извод и за двама обитатели. По делото няма изходящ от ответниците
документ, в който да правят признание на този неизгоден за тях факт. Не са налице и
други доказателства, от които да се установи наличието на двама обитатели в имота за
този период. Ето, защо съдът счита, че тази формула следва да бъде приложена за един
обитател и сумата да бъде редуцирана на половина или 360,47лв.
Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като
направеното изчисление съответства на заложената формула в Наредбата и на
установената по делото /л. 244/ кубатура на имота. Ето защо, съдът приема за
правилно изчислението и нейната стойност възлиза на 109,70лв. според заключението.
По отношение на консумацията за сезон 2020/2021г. по делото няма спор,
предвид реално извършения отчет, като същата възлиза на 115,06лв. за отопление,
13,88лв. за БГВ и 202,85лв. за сградна инсталация или общо 331,79лв.
Не може да обоснове различен извод обстоятелството, че от извършения реален
отчет на 22.05.2021г. (след края на отоплителен сезон 2020/2021г.) се установява
нулева консумация по двата уреда, демонтаж на единия, щранг-лира и 2 кубика
потребление на топла вода. Както бе посочено, в подзаконов нормативен акт е уредена
методиката, по която се изчислява количеството топлоенергия, когато за имота не бъде
осигурен достъп за отчет на уредите, като в случая тази методика е спазена според
експертното заключение, което съдът възприема. Отчетите и изравнителните сметки се
изготвят за всеки отоплителен сезон и не може реално извършен отчет за последващ
отоплителен сезон да рефлектира върху изготвените изчисления при неосигурен
достъп за отчет в предходен сезон. Наредбата урежда компенсаторен механизъм при
неосигурен достъп, който няма за цел да изчисли реално потребление, което няма как
да бъде установено при неосигуряване на достъп, а дава заместваща формула. След
като абонатът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет на уредите,
които не са с дистанционен (радио) отчет, то същият следва да търпи посочените
неблагоприятни последици. Преценката дали уреденият в Наредбата метод е
справедлив е извън правомощията на съдебния състав, доколкото същият е
правоприлагащ орган, а не нормотворчески. Ответниците не са се възползвали от
възможността да поискат допълнителен реален отчет, както са го сторили 2018г. Ето
защо, съдът счита, че правилно за първия отоплителен сезон са приложени
предвидените в Наредбата правила при неосигурен достъп. Обстоятелството, че при
проверката на 22.05.2021г. (след края на отоплителен сезон 2020/2021г.) е констатирано
нулево показание на два от измервателните уреди, което съответства на отчетите през
2018г. и 2019г. /л. 261 и 263/, не означава, че не е следвало да се осигури достъп за
отчитане на уредите след края на отоплителен сезон 2019/2020г. Именно за да бъде
установено дали има консумация или не, е необходимо да бъде осигурен достъп за
отчитане на уредите след края на отоплителния сезон, като не е налице законова
презумпция, че след като два поредни сезона е имало нулева консумация, то и в
следващите ще бъде такава. Следва да се има предвид още, че за пръв път в протокола
за отчет от 22.05.2021г. е удостоверено, че уред с № ************ е демонтиран, като
от предходните отчети се установява консумация по него. Ето защо, не може да се
приеме, че същият не е трябвало да бъде част от изчисленията, след като за пръв път
демонтажът е констатиран на 22.05.2021г.
Възражението на ответника К. за неприлагането на чл. 69, ал. 4 от Наредбата,
съдът намира за неоснователно. Съгласно тази норма, в случаите, когато разликата
между количеството гореща вода, отчетено по водомера пред подгревателя за битово
горещо водоснабдяване, и количеството гореща вода, отчетено от водомерите в
5
отделните имоти, и изчислените съгласно ал. 2, т. 2 количества за клиентите без
водомери надвишава 30 %, се извършва проверка от представители на лицето по чл.
139б ЗЕ, топлопреносното предприятие и етажната собственост. Съставя се
констативен протокол с описание на коригиращи мерки. За да бъде приложена тази
процедура, следва да са се осъществили описаните в разпоредбата факти, за което по
делото няма доказателства. Поради това, не може да се приеме, че е следвало да
намери приложени тази процедура.
Във връзка с доводите относно метрологичната годност на общия топломер, се
установява от експертното заключението, че същият е преминал проверки на
12.10.2017г. и 02.10.2021., като даденото заключение е, че съответства на одобрения
тип и са издадени свидетелства за проверките. Вярно е, че метрологичната проверка
следва да се извършва на 2 години. На 02.10.2021г. обаче е направена проверка и е
установено, че топломерът е технически годен и съответства на одобрения тип, поради
което за съда няма основание да приеме, че измерването е осъществено чрез
технически негодно средство.
По отношение възраженията на ответника П., свързани с решения на ВАС, съдът
намира, че същите нямат отражение върху настоящото производство. Решението на
ВАС от 26.06.2020г. касае норми от Наредба № 16-334, която не е приложима по
делото. Отделно от това, част от нея е отменена поради допуснати процесуални
нарушения при приемането й относно обсъждането на проекта и мотивирането му,
като въобще не е извършвана преценка за материална законосъобразност и това
изрично е посочено в съдебния акт. Ето защо, няма пречка при спазване на
необходимата процедура да бъдат приети идентични текстове. С решението от
03.07.2023г. на ВАС е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от
Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., която касае само сградната инсталация, за
която по делото няма спор между страните. Отделно от това, решението на ВАС има
действие за напред и не обхваща процесния период.
С оглед изложеното, съдът намира, че общата стойност на топлинната енергия
за двата отоплителни сезона възлиза на 2098,13лв., до който размер този иск се явява
доказан.
Ответникът К. не е направил възражение за изтекла погасителна давност в
преклузивния срок, тъй като отговорът е подаден извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Такова възражение своевременно е направил другия ответник - П. и същото ползва
само направилата го страна. Независимо от това обаче, възражението е неоснователно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г.,
ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 22.07.2022г. Следователно,
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.07.2019г., биха били
погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
6
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Най-ранното претендирано вземане е за м.05.2019г., чиято изискуемост
настъпва на 15.07.2019г., тоест преди 22.07.2019г. Според чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците обаче, от 13 март 2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр.
22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр.
33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до
13 май 2020г. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона. От това следва,
че срокът на погасителната давност се удължава с повече от 2 месеца и няма погасени
по давност вземания.
По делото не са изложени твърдения и ангажирани доказателства установените
вземания да са погасени чрез плащане или по друг начин. Ето защо, предявеният иск
за главница за топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен до
размер на сумата от 2098,13лв., а за разликата над този размер до пълния предявен от
2458,59лв. подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Както се посочи, приложение в отношенията между страните намират общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., а не общите условия от 2014г.,
при които началният момент на изискуемостта е свързан с публикуване на фактурите
на интернет страница (както твърди ответника П.). Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест, моментът на изпълнение е определен и от деня, следващ деня
на падежа, се дължи мораторна лихва. Ответниците, чиято е доказателствената
тежест, не твърдят и доказват да са погасили дължимите парични задължения на
падежа, поради което са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат
законна лихва. Възражението на ответника К., че не бил изпаднал в забава, тъй като
документите били изпращани на грешен адрес, е неоснователно, тъй като
изискуемостта и съответно забавата са свързани с изтичане на горния срок, а не с
връчване на книжа. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
2098,13лв. възлиза на сумата от 347,12лв. за периода 15.09.2020г.-21.06.2022г. Ето
защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 347,12лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 406,75лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
7
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 28/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване
на услугата – л. 26. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното
заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към
процесния период. Ето защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните
писмени доказателства и експертното заключение по ССчЕ, което не е оспорено, се
установява, че нейният размер за процесния период м.06.2019г.-м.04.2021г. възлиза на
претендираната сума от 52,38лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна давност
по изложените по-горе съображения относно давността, а и първото от тях е за
м.06.2019г. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 108,56лв., от
които следва да му се присъдят 92,60лв., като всеки от ответниците заплати по 46,30лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 141,88лв. за
държавна такса, 446,41лв. депозит за особен представител, 600,00лв. депозити за
експертизи и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определя на 100лв. Депозитът за особен представител обаче следва да бъде
разпределен съразмерно само между ищеца и ответника П., тъй като този разход се
отнася само за него. Ето защо, ответникът К. следва да бъде осъден да заплати за
исковото производство разноски от 359,04лв., а ответникът П. от 739,82лв.
Ответниците не са доказали направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Е. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Б. Д. Ф.-П., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, че ответниците дължат разделно по равно –
всеки по ½ част на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 39523/2022г. по описа на СРС,
155-ти състав, а именно: 2098,13лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********,
ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, 347,12лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
21.06.2022г., 52,38лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
8
01.06.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 2098,13лв. до пълния предявен от 2458,59лв., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 347,12лв. до пълния предявен от 406,75лв., както и изцяло иска за сумата
от 10,45лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019г.-21.06.2022.
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г. в
размер от 52,38лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. К., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 46,30лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 359,04лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Д. Ф.-П., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 46,30лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 739,82лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9