№ 119
гр. П., 24.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П., в открито
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 282 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от изпълнителния
директор А. Н. Ц., чрез пълномощника Д. П. Д.*** – ръководител Мрежови експлоатационен район София област, против Разрешение за строеж № 149 от 11.07.2016 г., издадено от главния архитект
на община П., с което е разрешено на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „***“ № ***, представлявано от Р.К.Р., да извърши
строителство на строеж VІ-та
категория, съгласно чл.12 от Наредба № 1/2003 г. в УПИ ***и УПИ *** „За
стопански дейности“ в кв. № *** по плана на гр. П., кв. *** с идентификатори ***и
***по КККР – П., а именно:
1. плътна ограда по вътрешните регулационни линии на УПИ *** и УПИ *** с
височина до 2,20 м над прилежащия терен, изцяло разположена в имота на
възложителя и
2. ажурна ограда откъм улицата с плътна част до 0,60 м и височина до 2,20
м над прилежащия терен.
Жалбоподателят твърди, че с оспорения акт са накърнени правата му като
енергийно предприятие /по смисъла на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетика /ДР на ЗЕ/, което осъществява дейност по пренос на
електрическа енергия, тъй като с изпълненото строителство на оградата е
засегнат сервитута в междустълбие 6-7 на ВЛ 110 кV „***“, което свързва ОРУ ТЕЦ „****“ и п/ст. „****“,
всичките обекти, собственост на „***“ ЕАД /“***“ ЕАД/. Сочи, че оградата е
изпълнена изцяло вследствие на което достъпът до стълб № 6 е напълно ограничен,
тъй като е заграден и се намира в имота на „***“ ЕООД.
С оглед на това, че при издаването на процесното разрешение за строеж не е
съобразено наличието на възникнал по силата на ЗЕЕФ /отм./ сервитут за
енергийните обекти, собственост на жалбоподателя, същият твърди, че то е
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от юрисконсулт А. М.*** и юрисконсулт О. Б., които поддържат
жалбата, доразвиват доводите в нея и молят тя да бъде уважена, а оспореният с
нея административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника на процесуалния му
представител адв. А..
Ответникът по
жалбата – главният архитект на община П., се представлява лично и с адв. А. А.
от АК – П.. Счита жалбата за недопустима като подадена от незаинтересувана
страна и моли за оставането й без разглеждане. Алтернативно моли същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а оспореният с нея административен
акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Заинтересованата
страна „***“ ЕООД – гр. П., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. Управителят на дружеството Р.К.Р. е депозирал Молба вх. №
2606/13.08.2019 г. /л.234/. Към нея прилага писмени документи по опис, които са
приобщени към доказателствения материал по делото. Не изразява становище по
жалбата.
Административен съд
П., като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
взе предвид становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Заинтересована
страна по делото „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Козлодуй“ № 9, е собственик на недвижими имоти: УПИ ***в кв. № *** по плана на
гр. П., с идентификатор № ***по КККР – П., и УПИ ***в кв. № ***по плана на гр. П.,
с идентификатор № ***по КККР – П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от
13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица на поземлен
имот № 15-252871-27.05.2016 г., съответно: скица на поземлен имот №
15-252874-27.05.2016 г., на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. П.,
находящи се в землището на гр. П., ул. „Младен Стоянов“ № 3, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект. Като такъв той се легитимира с
Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2016 г., съставен на
10.06.2016 г. от нотариус Р. *** действие Районен съд – П. /л.77 и л.160/. От
представеното по делото Удостоверение изх. № 17/СЛУ-8167-11/20.02.2019 г.,
издадено от заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ при
община П. /л.41/ се установява, че УПИ *** – за стопански дейности, кв.*** по
действащия регулационен план на гр. П., кв. „***“, одобрен със Заповед №
2322/22.12.1978 г., изменен със Заповед № 1027/25.06.2003 г. /л.116/, Заповед №
1398/29.08.2018 г. /л.86/ и Заповед № 177/06.02.2019 г. /л.42/ на кмета на
община П., е идентичен с част от ПИ *** по отменения кадастрален план от 1978
г. и е идентичен с част от ПИ *** по КККР на гр. П..
На 05.07.2016 г., в
община П. постъпило Заявление с вх. № 16/СЛУ-5502 от същата дата /л.160/ от
заинтересованата страна по делото „***“ ЕООД – гр. П., представлявана от
управителя Р.Р., за издаване на Разрешение за строеж по реда на чл.147 от ЗУТ
/без одобряване на инвестиционни проекти/ на ограда с височина 2,20 м по
страничните регулационни линии и височина 0,60 м по уличната регулационна линия
на УПИ*** и УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П., с административен адрес: гр. П.,
ул. „***“ № 3. Към него били приложени: документ за собственост: Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***
от 2016 г. /л.77 и л.160/, Конструктивно становище, изготвено от „Стройкомплект
АБ“ ООД – гр. П. /л.164/, Комбинирана скица за пълна или частична идентичност
на поземлен имот ***и ***/л.166/, Скица на поземлен имот № 15-287228-15.06.2016
г. /л.167/ и Скица на поземлен имот № 15-287217-15.06.2016 г., издадени от СГКК
- П. /л.168/.
Въз основа на
заявлението и представените с него документи, вземайки предвид действащия ПРЗ,
одобрен със Заповед № 2322/1978 г. и Заповед № 1027/2003 г. на кмета на община П.,
главният архитект на община П., на основание чл.148, ал.2, чл.147, ал.1, т.7 и
ал.2 от ЗУТ, при условията на чл.48, ал.4, ар.5 и ал.7 от ЗУТ, издал Разрешение
за строеж № 149/11.07.2016 г.
Жалбоподателят „***“
ЕАД – гр. С. е енергийно предприятие по
смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ с оглед предмета му на дейност. То е отделено
от НЕК /Протокол № 71-2013 за решения на „Български енергиен холдинг“ ЕАД –
едноличен собственик на „***“ ЕАД и „***“ ЕАД – л.10 и сл./. В активите му,
видно от Приложение № 1А „Недвижими имоти, които преминават от „***“ ЕАД към „***“
ЕАД /л.27 и сл./, е включен и ВЛ 110 кV „***“.
При извършване на
ежегодна профилактика на ВЛ 110 кV „***“, служители на жалбоподателя
констатирали, че в сервитута на линейния обект, в близост до бивша „***“ се
извършват дейности по изграждане на масивна ограда. С писмо вх. №
П-658-17-01-373/16.11.2017 г. /л.181/, ръководителят на МЕПР – П. подал сигнал
за това до кмета на община П. и до началника на РОНСК – П.. Последният, със
свое Писмо изх. № П-658-17-00-595/28.11.2017 г. /л.179/, наредил да се извърши
проверка на място като определил датата и указал присъствие на длъжностни лица.
В момента на проверката оградата била изградена отчасти и това било отразено в
Писмо изх. № П-658-17-00-036 от 18.01.2018 г. /л.172/, изпратено до кмета на
община П. и до ръководителя на *** – П. – „***“ ЕАД. Било вписано също, че за
строежа има издадено от разрешение за строеж от главния архитект на община П.,
което е влязло в сила.
Срещу Разрешение за
строеж № 149 от 11.07.2016 г. на главния архитект на община П. била депозирана
Жалба вх. № П 658-17-00-654/29.06.2018 г. от ръководител МЕР София област. Въз
основа на нея била образувана преписка, изпратена до началника РОНСК – П. с
Писмо изх. № 17/СЛУ-8167-5/19.07.2018 г. на община П.. В хода на извършената
проверка били събрани относими към случая документи, сред които: Заповед №
2322/22.1978 г. и Заповед № 1027/25.06.2003 г. на кмета на община П.. Били
изискани и данни относно обявяването на Разрешение за строеж № 149/11.07.2016
г. на „***“ ЕАД – гр. С.. В тази връзка, с Писмо изх. № 17/СЛУ-8167-9 от
18.09.2018 г. на община П., изпратено до началник РОНСК – П. при РДНСК – ЮЗР, с
копие до ръководителя на МЕР София област /л.149/ - заместник-кмета по
строителство и устройство на територията при община П. уведомил, че няма данни
за обявяване на РС № 149/11.07.2016 г., както и че на приложената комбинирана
скица към заявлението за издаване на разрешение за строеж няма нанесен
сервитут.
Във връзка с
горното, началникът на РОНСК - П. при РДНСК – ЮЗР, с Писмо изх. №
П658-17-00-435 от 11.10.2018 г. /л.147/ наредил на ръководител МЕР – София
област, в 7-дн. срок от получаването му, да представи в РОНСК – П. извадка от
специализирана карта за УПИ*** и УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П., на която
да е нанесен сервитута на ВЛ 110 кV „***“. До изпълняване на указанията,
жалбата на ръководител МЕР С. област срещу разрешението за строеж била оставена
без движение.
На основание §44 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр.25 от 26.03.2019 г./ преписката по обжалването
на Разрешение за строеж № 149 от 11.07.2016 г., издадено от главния архитект на
община П., е изпратена за разглеждане в Административен съд – П. и е образувано
настоящото дело.
В хода на съдебното
производство е приета и приложена административната преписка по издаване на
процесния акт - Разрешение за строеж № 149 от 11.07.2016 г., както и преписката
по обжалването му пред РОНСК – П.. Приети са и документи, представени от
заинтересованата страна „***“ ЕООД – гр. П. с Молба вх. № 2606/13.08.2019 г.
/л.234/: 2 бр. протоколи от 15.08.2017 г. за трасиране, означаване и
координиране на УПИ ***, кв.*** по плана на гр. П., кв. ***, Конструктивно
становище от „***“ ООД и скици на поземлени имоти и нотариален акт за имота.
Допуснати са две съдебнотехнически експертизи и една допълнителна.
Заключенията, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се ценят от
съдебния състав.
От експертизите се
установява, че енергийният обект, посочен като ВЛ 110 кV „***“ представлява
въздушен електропровод, въздушна линия, въздушна електропроводна линия.
Предназначението й е да служи за връзка между подстанция „***“ и подстанция „***“
на територията на гр. П.. Тя е изградена и пусната в експлоатация през 1958 г.,
осъществява пренос на ел.енергия между двете подстанции, участващи в
националната преносна ел.система и е действаща и към момента. С оглед
характеристиките и параметрите, и съгласно Наредба № 16/2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти, ВЕЛ 110 кV „Мошино“ е линеен обект и попада в групата на
Приложение 1, т.ІІ. линейни обекти, т.1. Съгласно посоченото приложение
сервитутната зона в населени места е 8 м – по 4 м от двете страни –
хоризонтално разстояние между крайните проводници при максимално отклонение. В
нея попада част от южната и част от източната ажурна ограда, чието изграждане е
разрешено с процесното Разрешение за строеж № 149/11.07.2016 г., издадено от
гл.архитект на община П..
При съвместяването
на геодезическото заснемане с кадастралната карта е установено, че стълб № 6
попада в поземлен имот с идентификатор: ***, с вид собственост: частна, вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
с площ: 4772 кв.м, стар номер: 8072, кв.113; стълб № 7 попада в поземлен имот с
идентификатор ***, с вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застряване /до 10м/, с площ 4772 кв.м, стар
номер 8072, кв.113; стълб № 8 попада в поземлен имот с идентификатор ***, с вид
собственост: общинска частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ 147 440 кв.м, стар номер:
парцел ***, кв.***.
След извършване на
геодезически измервания през м.февруари 2020 г. и съвместяване на
геодезическото заснемане с данните от действащия регулационен план на гр. П.,
кв. „***“, одобрен със Заповед № 2322 от 22.12.1978 г. и с кадастралната карта
и кадастралните регистри за землището на гр. П., одобрена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, вещото лице е
установило, че дължината на оградата по южната граница на УПИ *** и УПИ ***,
кв.***, съответно по южната граница на поземлени имоти с идентификатори *** и ***,
влизаща в сервитута на въздушната електропроводна линия /ВЕЛ/ 110 кV „***“ в
междустълбие 7-8 е 178 м.
При така установената
фактическа обстановка, Административен съд – П., в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводте на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, прие за
установено следното от правна страна:
По допустимостта на
жалбата:
Съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, от лице, което има правен интерес от това. Тя е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Съображенията са
следните:
От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят „***“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. *** № 2, представлявано от изпълнителния
директор А. Н. Ц., е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ,
което осъществява дейност по пренос на електрическа енергия. Същият е
собственик на въздушен електропровод - ВЕ 11 кV „***“, построен и въведен в
експлоатация през 1958 г., действащ и към момента. Съоръжението, след
преобразуването на НЕК, е включено в активите на жалбоподателя.
Съгласно чл.60,
ал.2 от ЗЕЕЕ /ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отм. ДВ, бр.107 от 2003 г./ около
енергийните обекти се създават сервитутни зони, като с ал.2, т.1 на посочената
разпоредба се регламентира, че за съществуващи енергийни обекти сервитутното
право възниква по силата на този закон. В случая линейният обект ВЕ 110 кV „***“
преминава през имота на заинтересованата страна „***“ ЕООД – гр. П., а
именно: УПИ *** и УПИ *** в кв. №*** по плана на гр. П., кв.***. За
изграждане на ограда в имота е издадено процесното Разрешение за строеж № 149
от 11.07.2016 г.
Съгласно чл.149,
ал.1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр.109 от 2013 г./ за издаденото разрешение за строеж или
за отказа да се издаде такова, се съобщава на заинтересованите лица при
условията и по реда на АПК. Разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ очертава
кръга на заинтересуваните лица в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж, а сред тях са собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот. С оглед §4, ал.1 от ДР на ЗУТ
предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от
компетентните органи на заинтересованите лица по реда на АПК се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение.
Жалбоподателят „***“
ЕАД – гр. С.*** е носител на ограничено вещно право - сервитут за енергиен
обект, разположен в имота на заинтересувана страна, с граници на сервитутната
зона, навлизащи в регулационните граници на имота на възложителя на строежа, в
чиято полза е издаден процесното разрешително за строеж. Като такъв той се
явява заинтересувано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и попада в
кръга на лицата, на които е следвало да бъде съобщено писмено за издадения
документ.
Административният
акт, предмет на делото, не е съобщаван на жалбоподателя по предвидения от
закона ред. Последният не е конституиран като заинтересована страна в
производството по издаването му.
При липса на
надлежно съобщаване срокът за оспорване на разрешението за строеж не тече и
жалбата следва да се приеме за подадена в законоустановения срок.
По същество:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съображенията са
следните:
Оспореното
разрешене за строеж е издадено от компетентен орган, който съгласно чл.148,
ал.2, предл.1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр.53 от 2014 г./ е главният архитект на
общината.
Актът е издаден в
предписаната от закона писмена форма. Отговаря на изискванията на чл.59, ал.2
от АПК. Наименуван е, означени са органът, който го издава и неговият адресат.
Мотивиран е, отразени са фактическите и правни основания за издаването му, има
разпоредителна част и съдържа информация за реда, срока и органът, пред който
подлежи на обжалване. Датиран и подписан.
При издаване на
процесното разрешение за строеж са спазени административнопроизводствените
правила. Не са констатирани съществени процесуални нарушения.
По отношение на
материалноправната законосъобразност на оспорения акт:
Разрешение за строеж № 149/11.07.2016 г. е издадено
след надлежно сезиране от лице, което има качество възложител на
строежа. Към искането е представено конструктивно становище, в което е указан
начина на изпълнение на оградата. Представена е и комбинирана скица. На нея
липсват сервитутни ивици на ел. провод, не е посочено да има вписан титуляр на
сервитут. При това положение, главният архитект, в
хипотезата на чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ и при условията на чл.48,
ал.4, ал.5 и ал.7 от ЗУТ е разрешил изграждането на плътна ограда по вътрешните
регулационни линии на урегулирания поземлен имот с височина до 2,20 м над
прилежащия терен, изцяло разположена в имота на възложителя, и на ажурна ограда
откъм улицата с плътна част до 0,60 м и височина до 2,20 м над прилежащия
терен.
Съгласно чл.48,
ал.1 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и
към съседните урегулирани поземлени имоти, а в
ал.5, ал.6 ал.7 на същия член са посочени допустимите височини и
начин на разполагане на оградите. За да се издаде разрешение за строеж за такъв
обект, по силата на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ е необходимо конструктивно становище,
каквото в случая е представено, представена е и комбинирана скица. На
последната не са нанесени сервитутните ивици на електропровода, по начина,
разписан в Наребда № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
При това положение са били налице всички необходими предпоставки за издаване на
разрешение за строеж и правилно главният архитект на общината е сторил това
като е спазил административнопроизводствените правила.
В този смисъл,
възраженията на жалбоподателя относно забраната за изграждане на обекта не се
въприемат. Действително, от заключенията на изслушаните съдебнотехнически
експертизи се установи, че през имота на възложителя преминава линеен енергиен
обект ВЕ 110 кV „***“, който е въведен в експлоатация през 1958 г. Съгласно
чл.60, ал.1 от ЗЕЕЕ /в сила от 19.07.1999 г., отменен със ЗЕ, обнародван в ДВ,
бр.107/09.12.2003 г./ около енергийните обекти се създават сервитутни зони, а
според ал.2 за съществуващи енергийни обекти сервитутното право възниква по
силата на същия закон. Съгласно §26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, възникналите сервитутни
права по ЗЕЕЕ в полза на енергийни предприятия за съществуващи към влизане в
сила на този закон енергийни обекти се запазват. От изложеното следва, че за
жалбоподателя „***“ ЕАД като енергийно предприятие и собственик на съществуващ
енергиен обект - ВЕ 110 кV „***“, към датата на издаване на оспореното
разрешение за строеж е била налице такова право. Същевременно обаче, чл.11,
ал.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти,
въвежда задължение за титулярите на сервитутни права да осигурят за своя сметка
обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в
съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и
регистри в случаите по чл.34, ал.1 от ЗКИР, включително и при промяна на
границите на сервитутната зона или при прекратяване на сервитута в
урбанизираните територии и извън тях. В случая жалбоподателят не е изпълнил
това си задължение, поради което данни за сервитутна зона в имота, за който е
разрешено изграждането на процесната ограда, не съществуват. На приложените по
делото скици енергийният обект не е нанесен, както не е нанесен сервитут за
него. Такива данни не съществуват в регулационния план на гр. П. от 1978 г. и в
предходен такъв, не могат да се установят и от кадастралната карта. Видно от
приетите заключения по съдебнотехническите експертизи, данни за такава
сервитутна зона се установяват едва след съвместяване на геодезическото
заснемане, направено от вещото лице, с данните от действащия регулационен план
на гр. П., кв. „***“, одобрен със Заповед № 2322 от 22.12.197 г. и с
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. П., одобрена
със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. В случая категорично се установи, че
към датата 11.07.2016 г. данни за наличие на
енергиен обект и сервитутно право за него в поземления имот на заявителя не е
имало, такъв не е бил нанесен на регулационния план, не е отразен в
кадастралната карта и кадастралния регистър. При това положение, оспореното
Разрешение за строеж № 149/11.07.2016 г. е
издадено, тъй като са били налице всички необходими предпоставки за това.
Същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева/. Те са своевременно поискани,
представен е и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като същите представляват внесено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. /л.298/, което е в минималния
размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„***“ № 2, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Ц., чрез пълномощника
Д. П. Д. – ръководител Мрежови експлоатационен район С. област, против
Разрешение за строеж № 149 от 11.07.2016 г., издадено от главния архитект на
община П..
ОСЪЖДА „***“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„***“, № 2, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Ц., да заплати на
главния архитект на община П. направените по делото разноски в размер на 720,00
лв. /седемстотин и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/