РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Търговско дело № 20222100900066 по описа за 2022 година
Ищецът „Хелио-тур-С“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв.
Мирослав Стойков с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Индустриална“ № 46 и
посочен електронен адрес за връчване по чл.38 от ГПК на лист 16 от досието
на делото на Окръжен съд Ямбол е предявил обективно съединени искове
срещу „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД,ЕИК ********* за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 5302 лв., представляваща съдебно деловодни разноски,за
събиране на която е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по
описа за 2013 год. на Районен съд Бургас и обща сума от 25500 лв., за
събиране на която е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д. № 686 по
описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас и която сума е формирана като
сбор от сумата от 12000 лв.,представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 13500 лв., представляваща разноски за въззивна
инстанция. Твърди, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително
дело № 932 по описа за 2021 год. на ЧСИ Ирина Христова с район на действие
Окръжен съд Ямбол, но към момента на образуването, а именно 08.07.2021
год., и трите вземания са били погасени по давност. Сочи, че давността е
петгодишна и е започнала да тече за вземането по изпълнителния лист,
1
издаден от Районен съд Бургас-от 15.01.2016 год., а за вземането по
изпълнителния лист, издаден от Окръжен съд Бургас от 20.01.2016 год.,
когато е било постановено влязлото в сила незабавно определение № 26 по
гр.д.№ 5412 от 2015 год. на ВКС. Претендира разноски. Представя
доказателства, включително в изпълнение на указания на докладчика в
Окръжен съд Ямбол.
Предявените искове са с правно основание в чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК.
Ответникът „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД,ЕИК ********* чрез
пълномощника си адв. Йордан Йорданов с адрес на кантората гр.София,
ул.“Позитано“ № 9,вх.Б,ет.3,офис № 8 не оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства, но оспорва основателността на исковете. Възразява по
правните изводи въз основа на безспорните факти. Счита, че датата на
издаване на изпълнителен лист е релевантна за прекъсване на давността.
Намира, че по аналогия на правото давността следва да се счита прекъсната с
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист,тъй като подаването
на такава молба е условие за предприемане на принудително изпълнение по
смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. С оглед на това смята, че вземанията и по двата
изпълнителни листа не са погасени по давност към датата на завеждане на
делото. Оспорва твърдението на ищеца за влизане в сила на решението на
Окръжен съд Бургас по в.гр.д.№ 1879 по описа му за 2015 год. на дата
15.01.2016 год. Намира, че то е влязло в сила едва след влизане в сила на
определение № 261 от 27.05.2016 го. По ч.гр.д.№ 209 по описа за 2016 год. на
Апелативен съд Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на
дружеството против разпореждане № 1442 от 10.03.2016 год. по ч.гр.д.№ 1879
по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас, с което е върната касационната
жалба срещу постановеното по делото решение от 15.01.2016 год. по
въззивното осъдително решение. Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените
и събрани по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Определение от 18.10.2022г. съдът е приел за безспорни следните факти:
„Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, ЕИК ********* е с предишно наименование
„Къмпинг градина“ ЕООД в периода 14.11.2012 год. 22.01.2018 год.; на
13.02.2018 год. е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по
2
описа за 2013 год. на Районен съд Бургас, съгласно който „Хелио-тур-С“ АД е
бил осъден да заплати на „Къмпинг градина“ ЕООД сумата 5302 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски; изпълнителният лист е издаден
след констатация, че решение № 1188 от 14.07.2015 год. по гр.д.№ 4718 по
описа за 2013 год. на Районен съд Бургас и решение № V-127 от 15.01.2016
год. по въззивно гр.д.№ 1879 по описа за 2015 год. на Окръжен съд Бургас са
влезли в законна сила на 15.01.2016 год. и подлежат на изпълнение; на
26.02.2018 год. е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д.№ 686 по описа
за 2012 год. на Окръжен съд Бургас, съгласно който „Хелио-тур-С“ АД е бил
осъден да заплати на „Къмпинг градина“ ЕООД сумата 12000
лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от
13500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция; изпълнителният
лист е издаден след констатация, че решение № 349 от 10.11.2014 год.,
допълнено с определение № 250 от 18.02.2015 год. по т.д.№ 686 по описа за
2012 год. на Окръжен съд Бургас, потвърдено с решение № 58 от 15.06.2015
год. по въззивно търговско дело № 128 по описа за 2015 год. на Апелативен
съд Бургас, последното недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 26 от 20.01.2016 год. по гр.д.№ 5412 по описа за 2015 год. на ВКС
подлежат на изпълнение; на 08.07.2021 год. ответникът „Къмпинг Южен
бряг“ ЕООД, ЕИК ********* е с предишно наименование „Къмпинг градина“
ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Ирина Христова с район на действие
Окръжен съд Ямбол за пристъпване към принудително изпълнение срещу
длъжника „Хелио-тур-С“ АД въз основа на двата описани по-горе
изпълнителни листа № 647 от 13.02.2018 год. и № 67 от 26.02.2018 год., както
и за налагане на запор и изпълнение върху вземане на длъжника „Хелио-тур-
С“ АД в размер на 22510 лв. срещу АПСПК; въз основа на молбата е
образувано изпълнително дело № 932 по описа за 2021 год. на ЧСИ Ирина
Христова; на същата дата - 08.07.2021 год. са изготвени и изпратени: на
длъжника „Хелио-тур-С“ АД покана за доброволно изпълнение, получена на
19.07.2021 год. и запорно съобщение до трето задължено лице АПСПК,
получено на 12.07.2021 год. съгласно оформена обратна разписка; с
окончателно определение № 26 по гр.д.№ 5412 по описа за 2015 год. на Второ
г.о. на ВКС постановено на 20.01.2016 год. не е допуснато до касационно
обжалване решение № 58 от 15.06.2015 год. по въззивно търговско дело №
128 по описа за 2015 год. на Апелативен съд Бургас; с решение № 58 от
3
15.06.2015 год. по въззивно търговско дело № 128 по описа за 2015 год. на
Апелативен съд Бургас е потвърдено първоинстанционно решение № 349 от
10.11.2014 год. по т.д.№ 686 по описа за 2012 год. на Окръжен съд Бургас; с
решение № V-127 по въззивно гр.д.№ 1879 по описа за 2015 год. на Окръжен
съд Бургас, постановено на 15.01.2016 год. отчасти е отменено, а в останалата
част е потвърдено решение № 1188 от 14.07.2015 год. по гр.д.№ 4718 по описа
за 2013 год. на Районен съд Бургас; срещу решение № V-127 от 15.01.2016
год. на Окръжен съд Бургас е била подадена касационна жалба; с
разпореждане № 1442 от 10.03.2016 год. по въззивно гр. д. № 1879/2015 г. на
Бургаски окръжен съд, подадената касационна жалба е била върната; срещу
разпореждането е била подадена частна жалба до Апелативен съд Бургас; с
определение № 261 от 27.05.2016 год. по ч. гр. д № 209/2016 г. на Бургаския
апелативен съд частната жалба е оставена без уважение; срещу определение
№ 261 от 27.05.2016 год. е била подадена частна касационна жалба вх. №
6665/27.06.2016 год., с определение от 20.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4767 по
описа за 2016 год. на Второ г.о. на ВКС частната касационна жалба е била
оставена без разглеждане, постановено е връщането й и прекратяване на
производството по частното дело, в мотивите е посочено, че частната
касационна жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу
определение на апелативен съд, произнесъл се в производство по чл. 274, ал.
2, изр. 1, предл. 2 ГПК, направен е извод, че са окончателни и определенията
на апелативните съдилища, с които се потвърждават определения по чл. 274,
ал. 1 ГПК на окръжните съдилища като въззивна инстанция.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг
срок.Процесните вземания са за разноски по приключили с влезли в сила
решения искови съдебни производства.Давността за вземанията за разноски
по дела е 5 годишна и започва да тече от деня ,в който са влезли в сила
съдебните актове-решения с характер на определения в частта им за
разноски,като изтича на съответното число от съответния месец на петата
година.
Ищецът твърди,че в периода от влизане в сила на актовете,с които да
4
присъдени разноските по двете дела до образуване на изпълнителното дело са
изтекли повече от пет години,като в този петгодишен период не са
осъществени никакви действия от ответника като кредитор и не са
настъпили никакви обстоятелства,предвидени в закона, спиращи или
прекъсващи давността.
Ответникът оспорва началния момент на давността, твърдян от ищеца за
вземането по единия изпълнителен лист,а по отношение на двата
изпълнителни листа твърди,че е осъществил действия прекъснали давността
по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД ,а именно подал е молби за издаване на
изпълнителни листи преди да изтекат пет години от влизане в сила на
актовете,с които разноските са определени и присъдени.
С оглед въведените от страните факти по иска по чл.439 от ГПК съдът
намира,че с оглед момента на образуване на процесното изпълнително
дело,а именно 08.07.2021 год. ,преди която дата и по-точно на 26.06.2015 г., е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за
погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство,приложение следва да намерят разрешенията именно в него.
С посоченото Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г., постановено
по тълк.д № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
5
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В обобщение ,за да се приложи чл.116,б.“в“ от
ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно две обстоятелства:образувано и
висящо изпълнително дело,както и поискано в него от взискателя
предприемане на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
В настоящия случай ответникът твърди,че подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист следва също да се приравни по последици с искането
за се предприеме изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
С оглед горните разрешения в Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015г., постановено по тълк.д № 2/2013г. на ОСГТК това правно
твърдение не може да бъде споделено.
Молбата за издаване на изпълнителен лист не е действие прекъсващо
давността,тъй като не се извършва в рамките на висящ изпълнителен
процес,а предхожда образуването на изпълнително дело, и не е насочена към
предприемане на изпълнително действие,изграждащо съответен
изпълнителен способ,а е насочена към снабдяване със съдебен
акт,удостоверяващ право за принудително изпълнение и разрешаващ то да
бъде упражнено,като задължава и овластява изпълнителния орган да
пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на
притезанието,доказано с изпълнителното основание,въз основа на което
изпълнителния лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда.При
това положение възражението за прекъсване на давността с подаване на
молби за издаване на изпълнителни листи по двете съдебни производства е
несъстоятелно.
Ответникът е възразил и по твърдения от ищеца момент ,от който едно от
изпълнителните основания , от които черпи правата си, е влязло в законна
6
сила и по-конкретно Решение V-127 от 15.01.2016г., постановено по в.гр.д. №
1879/2015г. по описа на БОС. След служебна справка на съда по процесното
дело се установява, че посоченото решение е постановено на 15.01.2016г. като
окончателно. Според ответника същото влиза в сила едва след като влезе в
сила Определение № 261/27.05.2016г. по ч.гр.д. №209/2016г. на БАС, с което
е оставена без уважение частна жалба против разпореждане №
1442/10.03.2016г. по ч.гр.д. № 1879/2015г. по описа на БОС, с което е върната
касационната жалба срещу постановеното по делото решение от 15.01.2016г.
по въззивното осъдително решение.
Съгласно чл. 296, ал. 1, т. 1 ГПК в сила влизат решенията, които не подлежат
на обжалване.С оглед на тази законова разпоредба неподлежащите на
обжалване актове влизат в сила от деня, в който са постановени. В останалите
случаи ,уредени в чл.296,ал.1 от ГПК ,извън т.1 , необжалваемостта на
решението предпоставя, че след него са настъпили други ,изрично посочени
факти /изтичане на срок, връщане на жалбата и т.н./. Тези факти се
напластяват към решението и заедно с него образуват фактическия състав на
необжалваемото решение. Те пораждат необжалваемостта. Тя се състои в
неотменимотта на решението от въззивния съд или от ВКС.
Небжалваемостта придава на решението качеството на окончателност, слага
края на висящия процес и е условие да се породят правните последици на
решението. То вече е достатъчно стабилизирано, за да прояви своя ефект.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че Решение V-127 от
15.01.2016г., постановено по в.гр.д. № 1879/2015г. по описа на БОС е влязло в
законна сила на датата на постановяването – 15.01.2016 година, като от
тогава започва да тече 5 годишната погасителна давност, която съответно
изтича на 15.01.2021 година в хипотезата на чл.296,ал.1,т.1 от ГПК във вр. с
чл.280,ал.2 от ГПК.Подаването на жалба срещу неподлежащ на обжалване
съдебен акт не променя момента,от който законът в чл.296,ал.1,т.1 от ГПК
разпорежда ,че този акт влиза в сила.Разпоредбите на чл.296 от ГПК са
императивни,не подлежат на разширително тълкуване или на приложение по
аналогия.Следователно,подаването на касационна жалба срещу влязло в сила
решение в хипотезата на чл.296,ал.1,т.1 от ГПК ,не води по аналогия до
приложение на чл.296,ал.1,т.2,предл.1 от ГПК и до отлагане на момента на
влизането му в сила.Ето защо е неоснователно и възражението на ответника
относно момента на влизане в сила на решение Решение V-127 от
7
15.01.2016г., постановено по в.гр.д. № 1879/2015г. по описа на БОС.
При това положение началния момент на давността за вземането по изп.лист
№ 647 от 13.02.2018 год. е датата 15.01.2016 год.
Решението по т.д. 686/2012година е влязло в законна сила на 20.01.2016г.
/след справка в деловодната програма на Бургаски окръжен съд/. От тук
следва, че давността за вземанията по изп. лист № 67 от 26.02.2018
год.,издаден въз основа на него, е започнала да тече от 20.01.2016 год.
Пет годишната давност за вземането по изп.лист № 647 от 13.02.2018 год. е
изтекла на датата 15.01.2021 год.,а за тези по изп. лист № 67 от 26.02.2018
год. –на датата 20.01.2021година. Изпълнителното дело е образувано на
08.07.2021 год.,т.е. около 6 месеца след изтичане на давността.
Както се каза по-горе, изпълнителните листи са издадени на 13.02.2018г. и на
26.02.20018г., като липсват данни да е инициирано изпълнително
производство тогава, а молбите за издаване на изпълнителни листи не са
искания за предприемане на изпълнителни действия ,поради което не са
действия, прекъсващи давността.
Предвид изложеното, претенциите на ищеца, че не дължи на ответника
сумите: 5302 лв., представляваща съдебно деловодни разноски,за събиране на
която е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по описа за
2013 год. на Районен съд Бургас и обща сума от 25500 лв., за събиране на
която е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д. № 686 по описа за 2012
год. на Окръжен съд Бургас и която сума е формирана като сбор от сумата от
12000 лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от
13500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция,за събиране на
които е образувано и висящо изпълнително дело № 20218780400932 по описа
на ЧСИ Ирина Христова, са основателни,тъй като вземанията са погасени по
давност в периода от 15.01.2016г. – 15.01.2021г., съответно 20.01.2016г. до
20.01.2021г.,Ето защо исковете следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва
да възстанови на ищеца направените от последния разноски. По делото не е
представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като от досието на делото е
видно, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1232.08лв. и
8
адвокатски хонорар в размер на 1000лв.,но платим при резултат спечелване
при завършване на делото,както е записано в приложения на лист 23 от
делото договор за правна защита и съдействие.Доказателства за изменение на
договора за правна защита и съдействие в тази му част-относно условието за
плащане,респ. доказателства за реално плащане на договореното
възнаграждение от 1000 лв. не са представени.При това положение те не
могат да бъдат присъдени .Ето защо само сумата в размер на 1232.08 лв.
следва да бъде възстановена на ищеца от ответника по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Къмпинг Южен бряг“
ЕООД, ЕИК ********* и „Хелио-тур-С“ АД, ЕИК ********* ,че „Хелио-
тур-С“ АД, ЕИК ********* не дължи на „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, ЕИК
********* ,поради погасяването по давност на вземанията за тях ,следните
суми: 5302 лв., представляваща съдебно деловодни разноски,за събиране на
която е бил издаден изпълнителен лист № 647 по гр.д.№ 4718 по описа за
2013 год. на Районен съд Бургас и обща сума от 25500 лв., за събиране на
която е бил издаден изпълнителен лист № 67 по т.д. № 686 по описа за 2012
год. на Окръжен съд Бургас и която сума е формирана като сбор от сумата от
12000 лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от
13500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Хелио-тур-С“ АД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер
от 1232.08 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9