Решение по дело №978/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 197 ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Брита - Бург” ЕООД – Бургас (ББ) с ЕИК ********* и със съдебен адрес – [населено място], [улица], офис 1, чрез адвокат Х. М. от АК – Бургас, против решение № 42/09.05.2024 година на директора на ТД – Бургас на НАП, с което е отхвърлена жалба вх. № [рег. номер]-000-0229437 от 02.05.2024 година по описа на ТД – Бургас на НАП против постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]–023-0001337/26.04.2024 година, издадено от публичен изпълнител при ТД - Бургас на НАП.

С ПНОМ, като е констатирано, че в хода на проведена ревизия на дружеството е установено неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и след извършен анализ на имущественото състояние на ревизираното лице, е прието, че ще се затрудни събирането на установено публично вземане в общ размер на 160 695,39 лева (135 616,67 лева главница и 25 078,72 лева лихва). Затова е наложена възбрана върху три недвижими имота, собственост на търговеца – поземлен имот с [идентификатор] и данъчна оценка 31 280,30 лева, поземлен имот с [идентификатор] с данъчна оценка 12 115,60 лева и апартамент с [идентификатор], ведно с прилежащите към него склад № 5 и склад № 6 с цена на придобиване 101 442,74 лева.

Жалбоподателят твърди, че ПНОМ е неясно като съдържание и материално незаконосъобразно. Заявява, че липсва актуална данъчна оценка на имотите, а искането за налагане на обезпечителни мерки е немотивирано. Според него големият размер на очакваните публични задължения в резултат на ревизията не може да обоснове, сам по себе си, необходимостта от налагане на мерките, без установяване на риск от неизпълнение на задълженията, а такъв риск не е установен. Поддържа, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като пазарната стойност на възбранените имоти надхвърля неколкократно размера на очакваните задължения по ревизията.

Иска се отмяна на ПНОМ, а при евентуалност отмяна на постановлението в частта относно наложената възбрана на апартамента. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице – адресат на акта, в законоустановения срок. Затова, жалбата е допустима.

Въз основа на релевантните доказателства по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

По отношение на дружеството – жалбоподател е налице образувано ревизионно производство, възложено със заповед № Р-02000224000059-020-001/05.01.2024 година, изменена със заповед № Р-02000224000059-020-002/05.04.2024 година, за задължения на лицето по ЗДДС, за данъчни периоди юни – декември 2022 година.

В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122 ал.1 от ДОПК, поради което ръководителят на ревизията е направил искане по чл. 124 ал. 4 от АПК до дирекция „Събиране“ в ТД – Бургас на НАП, за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В искането е посочено, че в хода на ревизията е констатирано упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от лицето, по фактури, издадени от доставчици, „за които безспорно е установено, че не са извършвали доставки на стоки към ревизираното лице“. В искането си ръководителят на ревизията е посочил очаквания размер на публичните задължения на ББ - 135 616,67 лева главница и 25 078,72 лева лихва.

След като се е запознала с искането публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП е приела, че то е основателно. В мотивната част на ПНОМ е възпроизведено твърдението на ръководителя на ревизията, че се очаква установяване на публични задължения в особено големи размери (в резултат на ревизията). Заявено е, че налагането на мерките е с цел да бъдат защитени интересите на държавата като това е начин да бъде обезпечен частично предполагаемият размер на задължението. Посочено е , че налагането на обезпечителни марки е необходимо, за да се възпрепятства извършването на сделки с имуществото на ревизираното лице, в следствие на което събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни..

Предвид изложените фактически доводи, публичният изпълнител е наложила възбрана върху следните имоти:

• УПИ, КИД 07079.705.1863 с площ [рег. номер].м в кв. 88 по плана на [населено място], община Бургас, отреден за малкоетажно жилищно строителство, при граници [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ], придобит с договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 25.04.2017 година. Имотът е разделен на четири части (07079.705.2841, 07079.705.2842, 07079.705.2843 и 07079.705.2844). Данъчната оценка на имота е 31 280,30 лева.
• УПИ, КИД 07079.705.1835 с площ от 661 кв.м в кв. 88 по плана на [населено място], община Бургас, отреден за малкоетажно жилищно строителство, при граници [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ], придобит с договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 25.04.2017 година. Имотът е разделен на две части (07079.705.2839 и 07079.705.2840). Данъчната оценка на имота е 12115,60 лева.
• Апартамент, КИД 07079.601.207.1.7, апартамент № 5 на пети етаж с площ от 98,32 кв.м в сграда в [жк], [населено място], състоящ се от дневна с трапезария и балкон, две спални с балкон, два санитарни възела (баня с тоалетна), дрешник и предверие, при граници – от четири страни външен зид, от североизток – стълбищна клетка, асансьор и коридор, отдолу – апартамент № 4, отгоре – покрив, ведно с прилежащите към него склад № 5 и склад № 6, разположени на сутеренния етаж (при описани граници на всеки склад), съгласно описаното в [нотариален акт], том 43, дело № 8279 на АВ – Бургас, с цена на придобиване 101 442,74 лева.

Търговското дружество е оспорило постановлението пред директора на ТД - Бургас на НАП.

Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, обжалвано в настоящото производство. В него е възпроизведена фактическата обстановка, съдържаща се в искането за налагане на обезпечителни мерки и в ПНОМ. Ответникът се е позовал на нормата на чл. 121 ал. 1 от ДОПК, приел е, че предпоставките, предвидени в нея са налице, поради което е установена и необходимостта от обезпечаване. Обсъдил е изискванията за форма на акта, както и за процесуалната му законосъобразност. Установил е, че върху имотите, на които е разделен впоследствие УПИ, КИД 07079.705.1863, има учредена ипотека в полза на търговска банка, че наложената възбрана от НАП се явява втора по ред, а липсват други активи на дружеството, които да послужат за съразмерно обезпечаване на задълженията (в съответствие с ДОПК), предвид обстоятелството, че предходно запорирани МПС на търговеца са със застрахователни оценки от нула лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Според чл. 121 ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Съгласно чл. 195 ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Нормата на чл. 195 ал. 6 от ДОПК предвижда, че обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

В конкретния случай, в постановлението, с което е наложено обезпечението, се съдържа изявление за необходимост от налагане на мярката, тъй като без нея събирането на задължението ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Това изявление се потвърждава от преписката, приложена по делото.

Неоснователни са доводите в жалбата, че искането за налагане на обезпечителни мерки не е мотивирано. Действително, ръководителят на ревизията е обосновал пестеливо необходимостта от обезпечение, но в неговото искане, все пак, се съдържат всички необходими факти, въз основа на които публичният изпълнител би могъл да се произнесе – извършването на ревизия, установяването на неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки от лица, които не биха могли да ги доставят, както и особено големия размер на очакваните публичноправни задължения на ревизираното дружество. При тези факти, и след като е извършил справка за активите на ББ - спрямо размера на очакваните задължения, публичният изпълнител е наложил обезпечение – процесната възбрана.

При липса на установена балансова стойност на трите имота, за обезпечението е използвана втората възможна оценка на имотите към предходен период. Действително, тя не е актуална към датата на издаване на ПНОМ, но това нарушение не е съществено. Жалбоподателят твърди, че оценката на имотите е друга, но не представя изготвена актуална данъчна оценка, с която да обоснове това свое възражение, в съответствие с изискването на чл. 154 ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Принципно основателен е доводът на жалбоподателя, че големият размер на очакваните публични задължения в резултат на ревизията не може да обоснове, сам по себе си, необходимостта от налагане на мерките, без установяване на риск от неизпълнение на задълженията. В случая, обаче, този мотив на ответната администрация не е единствения за допускане на обезпечението. Освен големия размер на очакваните задължения, обезпечението е мотивирано от администрацията (от публичния изпълнител и от горестоящия орган) и с доводи, че дружеството не разполага с достатъчно активи, с които да осигури събирането на вземането, което предстои да бъде установено с ревизионния акт, като е посочено, че е един от възбранените имоти (по – големия поземлен имот с по – висока данъчна оценка) вече е обременен с тежест в полза на трето лице – търговска банка, т.е. вземането на държавата, евентуално, ще е обусловено от наличието/липсата на остатък от продажната му цена, при възможна продажба.

В хода на съдебното оспорване на ПНОМ от жалбоподателя е изложено твърдение за неясно описание на два от възбранените обекти, с което се претендира незаконосъобразност на обезпечението. Възражението за неяснота при индивидуализирането на поземлените имоти в ПНОМ е неоснователно. Въпреки че има какво да се желае при словесната подредба на данните, с които обектите са индивидуализирани, съдът констатира, че те са описани с необходимите белези, от които може да бъде направен несъмнен извод каква е била волята на публичния изпълнител – имотите са описани с идентификаторите си, с площта си, с предназначението си, с местоположението си и с точните си граници, като е посочено накратко и придобивното им основание. Тези данни са достатъчни, за да бъде установен конкретният имот, върху който е наложена съответната мярка.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че с издаването на ПНОМ е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като пазарната стойност на възбранените имоти надхвърля неколкократно размера на очакваните задължения по ревизията. Пазарната стойност на имотите не е предвидена в нормата на чл. 195 ал.6 от ДОПК като стойност, въз основа на която се извършва обезпечението. В случая, публичният изпълнител се е позовал на данъчната оценка на имотите, а сборът от отделните оценки на обектите съответства частично на очакваните задължения по ревизионен акт (предвид предходната обремененост на един от тях с вещна тежест).

Съгласно чл. 197 ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Настоящият съдебен състав приема, че в производството по налагане на обезпечителната мярка са налице изискванията по чл. 121 ал. 1 от ДОПК, защото от приходната администрация са представени доказателства, от които може да бъде направен извод, че без нея събирането на задълженията от ББ ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Искането за налагане на обезпечителни мерки е било надлежно мотивирано, като и самото ПНОМ е обосновано в достатъчна степен - фактически и юридически.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от оспорването, основателно е своевременно предявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. „Брита - Бург” ЕООД – Бургас следва да заплати на НАП сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на казуса и нормата на чл. 24 от Наредбата за предоставяне на правна помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 от ГПК и § 2 от ДР на ДОПК.

С оглед на изложеното, на основание чл. 197 ал. 4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Брита - Бург” ЕООД – Бургас с ЕИК ********* и със съдебен адрес – [населено място], [улица], офис 1, чрез адвокат Х. М. от АК – Бургас, против решение № 42/09.05.2024 година на директора на ТД – Бургас на НАП, с което е отхвърлена жалба вх. № [рег. номер]-000-0229437 от 02.05.2024 година по описа на ТД – Бургас на НАП против постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]–023-0001337/26.04.2024 година, издадено от публичен изпълнител при ТД - Бургас на НАП.

ОСЪЖДА „Брита - Бург” ЕООД – Бургас с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски.

Решението е окончателно.