Решение по дело №253/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 205
Дата: 7 юни 2023 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20234500500253
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Русе, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова

Галина Магардичиян
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500253 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. С. К., чрез пълномощника адв. М.Р.,
против Решение № 219/27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 3747/2022 г. по
описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 128 от
СК.
Твърди се, че решението е неправилно и е необосновано, в каквато
насока са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което се уважи предявеният иск.
Ответникът по жалбата А. А. А., чрез пълномощника адв. М.Б., е подал
отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно по
подробно изложени съображения и иска същото да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е
ограничен от заявеното в жалбата.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
1
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че ищцата е
баба по бащина линия на малолетното дете К.К.А., родено на 27.01.2012г.
След смъртта на баща му през 2014г., по силата на извънсъдебно
споразумение от с.г., постигнато между ищцата и майката на детето-
ответницата А. А., бил уговорен режим на лични отношения между бабата и
детето. През 2020г. настъпила промяна в поведението на детето след срещи с
баба му и след консултации с психолог било констатирано, че срещите му
влияят като стресогенен фактор. Последното станало повод детето да
преустанови контактите с ищцата, въпреки настояването й.
От социалния доклад, изготвен по делото, и показанията на св.Димитрова
се установява, че отношенията между ищцата и ответницата са влошени,
което, съгласно и заключението на приетата Комплексна съдебна
психиатрична и психологическа експертиза / КСППЕ /, е довело до желанието
на детето да се дистанцира от баба си, заради негативното и обидно
отношение към майка му, като не се констатира манипулативно поведение на
майката спрямо детето.
При преценката за неоснователност на предявената претенция по чл. 128
от СК първоинстанционният съд е съобразил освен горепосочените факти и
доказателствата, че ищцата, въпреки възрастовите промени, има голямо
желание и е в състояние да полага адекватни грижи за детето при срещи с
него, с оглед правилното му възпитание, емоционално и личностово развитие.
Последните обаче сами по себе си не могат да обосноват извод за
основателност на претенцията, тъй като в настоящото производство следва да
се защити интересът на детето. Заради заключението, че в случай на
ескалация на конфликтните отношения между баба му и майка му и
продължаване на комуникацията чрез институции, негативното емоционално
въздействие върху детето ще бъде в по – силна степен от констатираната към
момента тревожност, в.лица по КСППЕ са препоръчали промяна на
стресогения фактор, влияещ негативно върху детето - срещите с баба му.
Доколкото съдът не може да регламентира отношенията между ищцата и
ответницата, но при всички случаи следва да прецени кое е в най-добър
интерес на детето, решението на районния съд да не определя режим на
лични отношения между бабата и детето е правилно и законосъобразно. Ако
детето не се чувства притеснено и тревожно от отношението на баба си към
майка му, ще може да осъществява срещи и контакти с нея, и без да е
необходима изрична регламентация на отношенията им по съдебен ред.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди.
В настоящото производство, предвид характера му на спорна съдебна
администрация, всяка страна следва да понесе разноските, както ги е направи.
Мотивиран така, Окръжният съд

2

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/27.02.2023г., постановено по гр.д.№
3747/2022 г. по описа на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3