№ 5683
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506978 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4718 от 15.03.2024 г. по гр.д. № 24033/2022 г. по описа на СРС, 65
с-в е признато за установено по предявените от „Й.Б.„ ЕАД, с ЕИК:**** /с предходно
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр.София
ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу С. Д. И. ,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София ,ж.к.****, положителни установителни искове по реда на чл.422 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, че С. Д. И., ЕГН: **********
дължи на „Й.Б.„ ЕАД, с ЕИК:**** /с предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ сумата от
402,72 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги с абонатен номер
*********, дължими за периода от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със законната
лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 271,84 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.02.2019 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, ведно със законната лихва
от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 33,52 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.06.2018 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ****, ведно със законната лихва от 19.04.2021
г. до изплащане на вземането,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 22210/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
1
С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от
„Й.Б. „ЕАД ,с ЕИК:**** /с предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД /, със седалище и
адрес на управление в гр.София ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
С. Д. И. ,ЕГН : **********, с адрес в гр.София ,ж.к.**** положителен
установителен иск, по реда на чл.422 от ГПК,с правно основание чл.92 от ЗЗД за
признаване на установена дължимостта на сумите: 241,31 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.06.2018 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; -
сумата от 244,54 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 07.02.2019 г. за номер ****, ведно със законна лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 32,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.02.2019 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.04.2021 г. по ч. гр. д. №
22210/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
Срещу така постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете за
неустойка е подадена въззивна жалба от ответника „Й.Б.“ ЕАД, като са изложени
доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и
незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че в проведеното производство е установен падежа на задълженията
на абоната да заплаща месечните абонаментни такси, след изтичането на който същият
се явява неизправна страна. Установено, че договорите с потребителя- абонат са
прекратени едностранно от Оператора поради виновно поведение на абоната /т.11 от
договора при условията на чл.75 вр. чл.19б от ОУ. С упражняване правото на оператора
да прекрати едностранно договора на посоченото договорно основание не е създадено
значително неравновесие в правата и задълженията на страните и не са накърнени
правата на потребителя. Клаузите на ОУ не предвиждат особена форма на отправяне
на изявлението на кредитора за прекратяване на договора, поради което същото може
да бъде извършено с конклудентни действия. От своя страна с изпращаните от
Оператора СМС известия на абоната е дадена възможност да изпълни задълженията
си, което не е сторено. Заявява, че заплащането на неустойка в размер тримесечната
абонаментна такса не е прекомерно при съобразяване, че в случая абоната е спрял
плащанията си след сключване на процесния абонамент за 24 месеца.
Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове за
неустойки по договорите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и ответник в производството С. Д. И. в подадения писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за
2
неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение
е валидно, допустимо и правилно. Поддържа, че постановеното решение е обосновано
и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати
процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон. Моли за
потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С постановеното решение в обжалваната част СРС е приел, че предявените по
реда на чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД искове за признаване съществуването на вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги са
неоснователни, тъй като в проведеното производство не е установено, че оператора –
ищец е упражнил правото си на предсрочно едностранно прекратяване на договорите,
за които е начислена и се претендира неустойка в исковите размери съобразно
разпоредбите на чл.75 от ОУ начислена към момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 19.04.2021 г. по образуваното ч. гр. д. № 22210/2021 г. по описа на СРС, 65
състав.
3
Решението е правилно в посочената обжалвана част.
Производството е образувано по предявени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК от „Й.Б." ЕАД (предишно наименование „Т.Б.“) против С. Д. И. по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както
следва: - сумата от 402,72 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги
с абонатен номер *********, дължими за периода от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г.,
ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от
271,84 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
07.02.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, ведно със
законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 33,52 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.06.2018 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, ведно със законната лихва
от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 241,31 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.06.2018 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; -
сумата о т 244,54 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 07.02.2019 г. за номер ****, ведно със законна лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 32,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.02.2019 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането.
За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 22210/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се поддържат фактически и правни доводи, че ответницата е
ползвала предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, но не изпълнила
точно своите парични задължения, което е довело до предсрочно прекратяване на
договорите по инициатива на оператора-доставчик на услугите. С оглед това ищецът
отправя искане да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
съществува вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 22210/2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата С. Д. И., чрез особен представител, с който е оспорена основателността на
исковите претенции. Заявено е, че липсват доказателства, че фактурите са получени от
потребителя. Направено е и възражение за изтекла давност за вземанията.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че с
договор за мобилни услуги от 04.09.2017 год. на ответницата С.Б. е предоставен
мобилен номер **** като с допълнително споразумение от 07.02.2019год. е избран
абонаментен план Тотал, с месечна абонаментна такса 30,99лв. със срок на действие 24
4
месеца,до 07.02.2021год.
Установява се, че с договор за лизинг от 07.02.2019год. на ответницата е
предоставен мобилен апарат HUAWEI P Smart 2019, който е следвало да се изплаща на
23 месечни вноски в размер на 16,99 лв. всяка. Предвидено е в същия, че при изтичане
на крайния срок на договора, при заплащане на допълнителна вноска от 16,99лв.
клиента придобива собствеността върху мобилното устройство. Цената в брой или
общата лизингова цена с абонаментен план е 407,76лв., като стандартната цена е
699,90лв., а отстъпката е 292,14лв.
Установява се, че с договор за мобилни услуги от 04.09.2017год. на ответницата
е предоставен мобилен номер **** като с допълнително споразумение от
05.06.2018год. е бил избран абонаментен план Тотал 44,99, с месечна вноска от
44,99лв. със срок на договора 24 месеца, до 05.06.2020год.
Установява се, че с договор за лизинг от 05.06.2018год. на абоната е било
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017, за срок от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,19лв. Предвидено е, че при
изтичане на крайния срок, срещу заплащане на сумата от 4,19лв. абоната може да
придобие собствеността върху лизинговата вещ. Цената в брой или общата лизингова
цена на устройството е 186,56лв., а стандартната цена е 629,90лв. като отстъпката е
444,34лв.
Установява се, че с договор за мобилни услуги от 07.02.2019год. на ответницата
е бил предоставен мобилен номер ****, като е бил избран абонаментен план Тотал
12,99лв. на месец, за срок от 24 месеца или до 07.02.2021год.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общи условия на „Й.Б. ЕАД (с предходно
наименование „Т.Б.“ ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Й. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Теленор има право да
откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно Общите условия. По силата на чл. 26 заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. С разпоредбата на чл. 27 е предвидено, че плащането се извършва в срока,
указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването и.
Чрез ангажираните пред СРС доказателства се установява, че ищецът е издал
5
фактура от 05.07.2019год. за отчетен период 05.06.2019год. - 05.07.2019год. за сумата
от 135,92лв., включваща месечни абонаментни такси, таксувани услуги и лизингови
вноски,платима до 20.07.2019год.; фактура от 05.08.2019 год., за отчетен период
05.07.2019 год. - 04.08.2019 год. за сумата от 165,14 лв., включваща месечни
абонаментни такси, таксувани услуги и лизингови вноски, платима до 20.08.2019 год.;
и фактура от 05.09.2019 год., за отчетен период 05.08.2019 год. - 04.09.2019 год. за
сумата от 110,14 лв., включваща месечни абонаментни такси, таксувани услуги и
лизингови вноски, платима до 20.09.2019год.
От ищеца е била издадена и фактура от 05.11.2019 год. за задължение в общ
размер от 1226,39 лв., което включва: неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 518,31 лв. ; вноски за лизинг в размер на 305,36лв. и
задължения за предходен период в общ размер от 402,72лв.
Съгласно чл. 11 от договора за мобилни услуги неговият първоначален срок на
действие е 24 месеца, считано от сключването му, като е предвидено, че при
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на абонаментните такси до края на срока по съответния план, като
същата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Чрез събраните пред първата инстанция документи се установява, че
ответникът е неизправна страна по договорите за мобилни услуги и за лизинг, поради
забава в плащанията на потребените услуги по издадените и обсъдени по-горе
фактури.
Несъмнено последното е основание за едностранно прекратяване на договорите
от страна на доставчика на услугите - ищец в производството на основание чл. 87, ал.
1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено, че когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма.
В производството обаче не са ангажирани доказателства за извънсъдебно
упражняване правото на ищеца и отправяне на изявление за разваляне на договорите
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. и съответно преди
връчване на заповедта по чл.410 ГПК. Едва тогава ищецът е реализирал правото си
като изправна страна да развали занапред договорите, т-.е. предсрочно да ги прекрати,
поради виновно поведение на ответника. Доводите на въззивника в обратен смисъл
съдът намира за неоснователни, тъй като договорите за ползване на мобилни услуги са
сключени в писмена форма и в същата форма следва да бъде извършено тяхното
6
прекратяване преди изтичане на договорения между страните срок. Дори и да бъде
прието, че с подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК са били прекратени
сключените с ответницата договори за мобилни услуги, то, това обстоятелство би било
основание за начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната след тази дата, т.е. за в бъдеще, а не и с обратна дата. По отношение
на търсеното вземане за неустойка в процеса е останало недоказано твърдението на
ищеца за предсрочно прекратяване на договорите на ответника и основанието за това,
което е от значение за валидното възникване в патримониума на същия на
задължението за заплащане на неустойка.
От изложеното следва и извода, че за ответната страна не е възникнало
задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно прекратяване на
договора.
С оглед изложеното, поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4718 от 15.03.2024 г. по гр.д. № 24033/2022 г. по
описа на СРС, 65 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни,
предявените от „Й.Б.„ ЕАД, с ЕИК:**** /с предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД /, със
седалище и адрес на управление в гр.София ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу С. Д. И., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.**** положителен
установителен иск, по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.92 от ЗЗД за
признаване на установена дължимостта на сумите: 241,31 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.06.2018 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането; -
сумата от 244,54 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 07.02.2019 г. за номер ****, ведно със законна лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането; - сумата от 32,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.02.2019 г. за
номер ****, ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.04.2021 г. по ч. гр. д. №
22210/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8