РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Шумен, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200845 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-002810 от 01.12.2023 год. на
Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Л. Г.
Б. - Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.184, ал.4, предл.първо от
ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържат жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Началника на ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2023 год. жалбоподателката Л. Г. Б. – Г. пътувала като пътник в лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ТХ4600АР, който се движел в гр.Шумен, от
кръстовището на ул.“Ивайло“ и ул.“Съединение“ в посока кръстовището на
ул.“Съединение“ с бул.“Велики Преслав“. Автомобилът бил собственост на Н. Г. Н., с
ЕГН**********, като на посочената дата бил управляван от неговата дъщеря М.Н.Г., с
ЕГН**********. Около 17.00 часа на същия ден автомобилът бил спрян за проверка от
служители при ОД на МВР – гр.Шумен в района на ул.“Съединение“ по повод нарушение,
извършено от водачката М.Н.Г.. При спиране на автомобила било установено, че
жалбоподателката пътува на предната дясна седалка в автомобила в качеството си на
пътник, без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е оборудвано. На Л. Г. Б. – Г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, с бланкетен
номер 1087761 от 23.10.2023 год. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние от
страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени
възражения, в които излага правни съображения относно посочения по-горе акт, както и
относно акт за установяване на административно нарушение, съставен на М.Н.Г., който не е
предмет на настоящото производство. Конкретно по отношение на описаното по-горе
нарушение сочи, че счита, че са налице нарушения, свързани с използваните от
полицейските служители камери, че описаният в акта втори свидетел всъщност не е бил
очевидец на установяване на нарушението, както и други нарушения при съставяне на акта.
В същото време се сочи, че жалбоподателката има здравословни проблеми, които не й
позволяват да използва обезопасителен колан. Въз основа на твърденията, изложени в
писмените възражения е била извършена допълнителна проверка, резултатите от която са
обективирани в Докладна записка рег.№869р-9146/15.11.2023 год. и Докладна записка рег.
№869р-9218/16.11.2023 год., за които е бил уведомен представляващия жалбоподателката с
писмо рег. №869000-7815/16.11.2023 год.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираните възражения е издадено наказателно постановление
№23-0869-002810 от 01.12.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор
Пътна полиция – Шумен, с което на Л. Г. Б. - Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.184, ал.4, предл.първо от ЗДвП.
В хода на съдебното производство e изискана информация от ТОЛЕК, в отговор на
което е получено писмо рег.№779/18.09.2024 год., от което се установява, че решение за
освобождаване от задължение за ползване на обезопасителен колан се издава само от
комисия ТОЛЕК.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
А. Д. А. и на свидетеля К. Н. М. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от камери
на полицейския автомобил и от камерите на самите полицейски служители съдът съобрази
обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено доказателство по смисъла
на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет, върху които има следи от
нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът
съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно
създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от
НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК
и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в
разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същите бе установено, че
автомобилът, в който пътува жалбоподателя след подаване на сигнал за спиране минава
непосредствено до свидетеля А. Д. А. и покрай паркирания в близост полицейски
автомобил, в който по това време се е намирал свидетеля К. Н. М..
По отношение показанията на свидетелите А. Д. А. и на свидетеля К. Н. М. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от посочените
свидетели е имал преки впечатления над фактите, за които свидeтелства. В същото време
показанията им са последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в
пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните
превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време
на извършената проверката жалбоподателката се е намирала в посоченото по-горе МПС,
което е било в движение, но същата в качеството си на пътник в автомобила не е имала
поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно
заседание на свидетеля А. Д. А., който пряко е възприел това обстоятелство, а не се оспорва
и от страна на жалбоподателя, който в депозираните писмени възражения сочи конкретни
причини, поради които не е използвал обезопасителен колан по време на движение на
автомобила, но не отрича факта на самото нарушение.
Съдът не кредитира доводите на процесуалният представител на жалбоподателката,
че последната не е ползвала обезопасителен колан, поради влошено здравословно състояние.
3
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП
посочва изчерпателно няколко категории лица, които могат да не използват обезопасителни
колани. Жалбоподателят с оглед твърденията, изложени по делото не е представил такива
доказателства, от които да се направи извод, че попада в изключенията, посочени в
разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като тази хипотеза касае лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Действително,
законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото
състояние на водача. Преценката за наличието на такова състояние обаче, не може да се
основава единствено на амбулаторни листове за извършени медицински прегледи, а следва
да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно
медицинско лице, че конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват
противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или
предписание липсват представени по делото. Като допълнение следва да се посочи, че от
разпита на актосъставителя в хода на първоинстанционното производство се установява, че
в момента на проверката Г. не е заявила, че страда от някакво заболяване и не е представила
медицински документи, съдържащи лекарско предписание, че физическото й състояние не
позволява използването на обезопасителен колан. Подобен извод не може да бъде направен
и от представените в хода на административно-наказателното и в съдебното производство
амбулаторни листи и лист за преглед на пациент.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че в хода на административно-
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
са нарушили правото на защита на жалбоподателя, изразяващи се в посочване в акта за
установяване на административно нарушение като очевидец на свидетеля К. Н. М.. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН
в акта за установяване на административно нарушение се вписват данни за свидетелите. В
настоящия случай, въпреки, че от предявените на страните видеозаписи се установява, че по
време на част от проверката свидетелят М. се е намирал в полицейския автомобил, същият
има качеството на свидетел очевидец на установяване на нарушението и на съставяне на
акта, доколкото в определен момент от извършване на проверката е взел лично участие в
нея, като пряко е възприел комуникацията между актосъставителя и нарушителя и е
участвал по време на съставяне на акта. В същото време в акта се съдържат достатъчно
индивидуализиращи белези, за да може свидетелят да бъде идентифициран, като три имена,
дата на раждане, адрес за призоваване. Следователно съдът намира, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение не е допуснато такова процесуално
нарушение, което да е накърнило правото на защита на жалбоподателя и да е довело до
невъзможност същият да организира защитата си по един адекватен начин.
В тази връзка съдът не кредитира и възражението на процесуалният представител на
жалбоподателката, изложено в съдебно заседание, че нарушението е било установено само
от един свидетел очевидец. Действително единственото пряко доказателство за извършеното
от жалбоподателката нарушение са показанията на свидетеля А. Д. А.. В същото време обаче
4
същите са категорични, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, като подкрепят установената от съда фактическа
обстановка. За съда не съществува причина да се съмнява в показанията на посочения
свидетел, поради което по изложените по-горе правни съображения същите следва да бъдат
кредитирани изцяло.
По отношение твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката
изложени в съдебно заседание за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неточно посочване на мястото на извършване на нарушението съдът намира същото за
неоснователно. В текста на акта за установяване на административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление, доколкото е описано
нарушението, извършено от жалбоподателката в качеството й на пътник, е посочено, че
нарушението е извършено по време на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ТХ4600АР в гр.Шумен, от кръстовището на ул.“Ивайло“ и ул.“Съединение“ в посока
кръстовището на ул.“Съединение“ с бул.“Велики Преслав“, като самото нарушение е
констатирано при спиране на автомобила за проверка от служители при ОД на МВР –
гр.Шумен в района на ул.“Съединение“ по повод нарушение, извършено от водачката
М.Н.Г.. Съдът намира, че описанието на мястото на констатиране на нарушението е
достатъчно ясно и недвусмислено и жалбоподателката е могла да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършила, в какво качество го е извършила, къде и кога го е
извършила, а от тук и да организира защитата си по един адекватен начин.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление,
доколкото на 23.10.2023 год. не е използвала обезопасителен колан, пътувайки в качеството
на пътник в движещо се МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое
от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.184, ал.4, предл. първо от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 50 лева за пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска. Съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно
е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона
размер.
Съдът напълно споделя и направения от административно-наказващият орган извод,
че описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административни нарушения не могат да бъдат квалифицирани като
„маловажен случай“. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че
същото не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид, доколкото пътуването в МПС без поставен обезопасителен колан крие сериозен
риск както за самия пътник, така също и за останалите участници в движението. Това от своя
страна е една от гаранциите за безопасност от пътно-транспортни произшествия и
следователно определя значимостта на защитените от закона обществени отношения и
5
съответно високата степен на обществена опасност на деянието. Квалификацията му като
маловажно изисква установяване наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито в настоящия случай не са налице. За съставомерността на двете
нарушения е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като
пътник в движещо се МПС.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-002810 от 01.12.2023 год. на
Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Л. Г.
Б. - Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.184, ал.4, предл.първо от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. Г. Б. - Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7