№ 13741
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110130530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по Искова молба вх. № **********/29.05.2024 г. на Т. А.
П., ЕГН **********, село О, община Г, ул. ..... със съдебен адрес: гр. ...., чрез
адв. Б. Й., против „.....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ........., представлявано от Р И М-Т.ова, чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт М М, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.
439 във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: главница в размер на 18056.91 лв.,
представляваща главница за погасяване по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 619/2015 г. на РС – гр. Г, договорна лихва върху главницата в
размер на 2616.87 лв. за периода от 02.10.2014 г. до 25.11.2015 г.,
наказателна лихва в размер на 993.19 лв. за периода от 14.05.2015 г. до
25.11.2015 г., сумата от 120 лв., представляваща заемни такси, със законна
лихва от 26.11.2015 г., както и разноски за държавна такса от 435.74 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 857.00 лв., както и че не дължи сума от
1000 лв., представляваща главница за погасяване на задължение по
Договор за кредит-овърдрафт, по изпълнителен лист, издаден от РС – гр.
Г по ч.р.д. № 621/2015 г., сумата от 133.02 лв., представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 05.12.2014 г. до 26.11.2015 г., сумата от
32.90 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.12.2014 г. до
1
26.11.2015 г., държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
300 лв., за които вземания е било образувано изпълнително дело №
20247650401365 по описа на ..... с рег. .... на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че в началото на месец май 2024 г. е
получил съобщение по посоченото изпълнително дело № 20247650401365 по
описа на ..... с рег. .... на КЧСИ, в което били приложени изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 619/2015 г. на РС – гр. Г и изпълнителен лист, издаден от
РС – гр. Г по ч.р.д. № 621/2015 г. В съобщението били описани
претендираните от ответното дружество суми по изпълнителните листи, като
счита, че ответникът явно е изкупил вземанията чрез цесия, която обаче не
била връчвана на ищеца. Твърди, че по двата изпълнителни листа е било
образувано само едно изпълнително дело – изп. д. № 32 от 2015 г. по описа на
изпълнителна служба при РС – гр. Г, като по същото не били извършвани
никакви изпълнителни действия от 14.01.2016 г., като производството било
прекратено на 17.10.2018 г. Сочи, че от 14.01.2016 г. до образуване на
изпълнително дело № 20247650401365 по описа на ..... с рег. .... на КЧСИ са
изтекли осем години, а от перемирането на изп.д. № 32 от 2015 г. по описа на
изпълнителната служба при РС – гр. Г – 6 години. Счита, че при всички
случаи са изтекли повече от пет години давност, поради което кредиторът
няма възможност да събира вземането принудително. Моли съда да установи
недължимост на вземането с решението, поради изтекла погасителна давност,
и да му присъди разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Твърди, че поради
неизпълнение на поети от ищеца договорни задължения по договор за текущо
потребление и по договор за овърдрафт, сключени между ищеца и „.....“ ЕАД,
......та била инициирала заповедни производства, а именно ч.гр.д. № 619/2015
г. и ч.гр.д. № 621/2015 г. по описа на РС, гр.Г, след което въз основа на
издадените изпълнителни листи, е образувано изпълнително производство №
32/2015 г. по описа на ДСИ – Г. Сочи, че още с образуването и в хода на
изпълнителното производство, са били предприети изпълнителни действия,
прекъсващи давностния срок, за което доказателства се съдържали в кориците
на делото. Твърди, че новото изпълнително производство по описа на ..... било
образувано преди изтичане на давностния срок, като още с подаване на
2
молбата са били поискани действия, които да обезпечат и удовлетворят
събирането на вземането на кредитора. Твърди, че изпълнителното дело са
били извършвали регулярни действия за събиране на вземането, поради което
не са били настъпили последиците на погасителната давност. Счита също
така, че следва да се вземе предвид и Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и
спрените давностни срокове до отмяната му. Счита, че искът е недопустим,
тъй като дори вземането да се погаси чрез изтичане на погасителна давност, то
остава да съществува, макар и възможността на кредитора да го събира
принудително да е погасена. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представеното заверено копие на изп. Дело № 32/2015 г. на РС – гр. Г
е видно, че същото е образувано по молба от 28.12.2015 г. на „...... .....“ ЕАД, с
която е направено и искане за извършване на конкретни действия за
принудително събиране на вземането по Изпълнителен лист от 27.11.2015 г.,
издаден по ч.гр.д. № 619/2015 г. по описа на РС – гр. Г, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение. Изпълнителният лист е издаден срещу ищеца за
сумите, както следва: главница в размер на 18056.91 лв., представляваща
главница за погасяване по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 619/2015 г.
на РС – гр. Г, договорна лихва върху главницата в размер на 2616.87 лв. за
периода от 02.10.2014 г. до 25.11.2015 г., наказателна лихва в размер на 993.19
лв. за периода от 14.05.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 120 лв.,
представляваща заемни такси, със законна лихва от 26.11.2015 г., както и
разноски за държавна такса от 435.74 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
857.00 лв. Върху изпълнителния лист в изпълнителното дело е положен печат,
в който е отразено, че призовка за доброволно изпълнение е връчена на
05.01.2016 г., последното изпълнително действие е извършено на 14.01.2016 г.,
а делото е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 17.10.2018 г.
В изпълнителното дело е приложена и Заповед № 444 от 27.11.2015 г., от
която се установява, че същата е издадена по реда на чл. 417 от ГПК, която с
оглед данните от изпълнителното производство, е влязла в сила на 30.01.2016
3
г., предвид това, че към датата на връчването на ПДИ срокът за възражение
срещу заповедта е двуседмичен.
По същото изпълнително производство е депозиран и изпълнителен
лист от 30.11.2015 г., издаден по ч.р.д. № 621/2015 г. на РС – Г въз основа на
заповед за изпълнение за сумите от 1000 лв. главница по Договор за кредит-
овърдрафт, сумата от 133.02 лв., представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 05.12.2014 г. до 26.11.2015 г., сумата от 32.90 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 26.11.2015 г.,
държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., като
върху изпълнителният лист е положен печат, в който е отразено, че ПДИ е
връчена на 15.01.2016 г., последното изпълнително действие е било на
14.01.2016 г., а изпълнителното производство е прекратено по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 17.10.2018 г. Приложена е и заповедта по чл. 417 от ГПК,
въз основа на която е издаден изпълнителния лист. Съдът приема, че същата е
влязла в сила на 30.01.2016 г., предвид датата на връчване на ПДИ и
релевантния към този момент срок за възражение.
С Молба от 28.09.2016 г. по искане на „.......“ ЕАД, то е било
конституирано като взискател. Със същата молба са направени искания за
изпълнителни действия. С Договор за покупко-продажба от 21.10.2020 г.,
вземанията са били прехвърлени на ответника „.....“ ЕООД.
Видно от изп.д. № 1365 от 2024 г. по описа на ...., рег. .... при КЧСИ и
район на действие ....., производството е било образувано на 19.04.2024 г. по
искане на „.....“ по двата изпълнителни листа и са направени искания за
извършване на принудителни действия по събиране на вземането. Направени
са запори, както следва: на 08.05.2024 г. върху пенсията на длъжника до
размера на дълга му по изпълнителното дело;на 09.05.2024 г. върху сметки в
„.....“ АД; на 13.05.2024 г. върху сметки и вземания в „......“ АД; на 13.05.2024 г.
върху сметки и вземания в „.......“ АД; на 21.06.2024 г. по сметки в „...... ......“
АД. По наложените запори са постъпвали регулярно суми, отразени върху
гърба на изпълнителния лист от 27.11.2015 г.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно
установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
4
докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на
неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще
понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните
факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е
в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или
положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на
ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се
вземе предвид, че вземанията по процесните изпълнителни листи се погасяват
с петгодишна давност, тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема, че вземания,
които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез
изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед
се стабилизира и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК
способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай следва да има новооткрити
обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези, идентични на
производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Както по-горе в
мотивите е отразено, двете процесни заповеди по чл. 417 от ГПК са влезли в
сила на 30.01.2016 г. От тази дата започва да тече петгодишната давност
относно процесните вземания.
Предвид обстоятелството, че първото образувано въз основа на
изпълнителните листи изпълнително производство е прекратено по силата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 14.01.2018 г., а не както е записано в печата върху
изпълнителните листа, на 18.10.2018 г. Последната дата се явява датата, на
която съдебният изпълнител е констатирал, че са изтекли две години от
5
последното извършено изпълнително действие, насочено за принудително
събиране на вземането. Тоест, от 14.01.2016 г., когато е последното извършено
изпълнително действие, тече нов петгодишен срок за погасяване на
процесните вземания, който би бил спрял да тече с образуването на новото
изпълнително производство пред ...... Видно от изпълнителното дело обаче, то
е образувано на 19.04.2024 г. и към тази дата са били изтекли повече от 8
години. Ето защо, съдът приема, че към датата на образуване на новото
изпълнително производство петгодишната давност вече е била изтекла и
вземането е било погасено чрез нея. Всички принудителни действия са били
извършени върху погасени вземания. Тъй като вземанията са били погасени
по давност към момента на образуване на второто, давността вече няма как да
бъде спряна или прекъсната, защото е изтекла преди образуването на делото.
С оглед изложеното, следва исковете за признаване недължимост на
главници и лихви по двата изпълнителни листи да бъдат уважени, а относно
разноските – прекратени, като недопустими в тази им част, тъй като с
погасяване на главницата се погасяват и акцесорните вземания за разноски.
При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а ответника – съразмерно на прекратената част от
предявените искове, както следва. Ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение от 650 лв. (л.6 от делото), 200 лв. за държавна такса (л.55), 30
лв. такса за ЧСИ за препис от изпълнителното дело (л. 83), или общо сумата от
880 лв. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се следват
разноски в общ размер от 818.40 лв.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер
на 100 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството
и предвид това, че същото е разгледано без представител на ответника да се
явява по делото, а представител на ответника не е участвал в откритите
съдебни заседания, които са се отлагали с оглед забавеното постъпване на
изпълнителното дело от ЧСИ Илчева. Така, съразмерно на прекратената част
на ответника му се следва сумата от 7 лева.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Т. А. П.,
ЕГН **********, село О, община Г, ул. ..... със съдебен адрес: гр. ...., чрез
адв. Б. Й., против „.....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ........., представлявано от Р И М-Т.ова, чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт М М, че ищецът Т. А. П., ЕГН ********** не дължи на
ответника „.....“ ЕООД, ЕИК ....следните суми: главница в размер на 18056.91
лв. (осемнадесет хиляди петдесет и шест лева и деветдесет и една стотинка),
представляваща главница за погасяване по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 619/2015 г. на РС – гр. Г, договорна лихва върху главницата в размер
на 2616.87 лв. (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет и
седем стотинки) за периода от 02.10.2014 г. до 25.11.2015 г., наказателна лихва
в размер на 993.19 лв. (деветстотин деветдесет и три лева и деветнадесет
стотинки) за периода от 14.05.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 120 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща заемни такси, със законна лихва от 26.11.2015
г., както и че не дължи сума от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
главница за погасяване на задължение по Договор за кредит-овърдрафт, по
изпълнителен лист, издаден от РС – гр. Г по ч.р.д. № 621/2015 г., сумата от
133.02 лв. (сто тридесет и три лева и две стотинки), представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 05.12.2014 г. до 26.11.2015 г.,
сумата от 32.90 лв. (тридесет и два лева и деветдесет стотинки),
представляваща наказателна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 26.11.2015 г.,
за които вземания е било образувано изпълнително дело № 20247650401365
по описа на ..... с рег. № 765 на КЧСИ, като погасени с петгодишна
погасителна давност и на основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК,
като прекратява производството относно искането за установяване
недължимост на разноски за държавна такса от 435.74 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 857.00 лв., държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв., като недопустимо.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ........., представлявано от Р И М-Т.ова, да заплати на Т. А. П.,
ЕГН **********, село О, община Г, ул. ......, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 818.40 лв. (осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет
стотинки), съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
7
гр. ........., представлявано от Р И М-Т.ова, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 728.03 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и три
стотинки), представляваща дължимата държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска, която е незаплатена от ищеца държавна такса, поради
частичното му освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН **********, село О, община Г, ул. ...... да
заплати на .....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .........,
представлявано от Р И М-Т.ова, да заплати сумата от 7 (седем) лева за
разноски по делото, съразмерно на прекратената част от вземанията, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския гра.....и съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част – в
едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8