О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 14.03.2011 год., гр.Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На четиринадесети
март Година две хиляди и единадесета
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО
САВОВ
ТРАЙЧО
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното
от съдия Савакова ВЧНД № 377 по описа на съда
за 2011
г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл.341 ал.2 , вр. чл.290 от
НПК и чл. 25 т.2
от НПК .
Образувано е по повод частна
въззивна жалба , подадена от Т.С.Т. ,чрез защитникът
му –адвиа , срещу определение, постановено на 28.02.2011 год. по НОХД № 3713/09 год. на ВРС-13-ти състав ,с което съставът на съда е спрял наказателното производството по делото
и е изменил МНО на подсъдимия в
„Задържане под стража” на основание чл. 66 от НПК и съответно го е обявил на
местно и централно издирване .
При горните обстоятелства
настоящият състав на ВОС намира, че частната въззивна жалба е насочена срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен
контрол по силата на изричната разпоредба на чл.290 и чл.341 ал.2 от НПК.
Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна
,а определението на първоинстанционния съд законосъобразно по следните
съображения :
За да постанови съдебния си акт първоинстанционния
съд е приел, че : подсъдимия е обвинен в тежко престъпление и явяването му пред
съда е задължително, подсъдимия е нередовно призован –установено от множеството
документи ,получени от РТурция, и разглеждането на делото в негово отсъствие би
нарушило правото му на защита и би попречило за разкриването на обективната
истина.
Жалбоподателят –пострадал
от престъплението по чл. 210 от НК и защитникът му останали недоволни от съдебния акт - е подал частна въззивна жалба срещу него,
поставила началото и на настоящото съдебно производство пред ВОС.
Съдът установи ,че
законосъобразно ВРС е приел ,че основанието на което е спряно производството по
делото е правилно защото:
По делото е установено ,че и след
вземане на МНО- Парична гаранция в размерна „50хиляди лева „и „Забрана за
напускане на пределите на РБ” подсъдимия бш е напуснал пределите на РБ и още с
внасяне на обвинителния акт е бил обявен на международно издирване с цел
екстрадиция и арест .
Отделно от това е установено
,че лицето е с двойно гражданство –българско и турско ,поради което и съдът е
положил множество усилия за да го издири в РТурция чрез съдебни поръчки на
известните адреси, което се е оказало невъзможно, като съдът е отказал и
трансфер на делото в РТурция –поради факта ,че подс.Шефик е и български
гражданин и пострадалите също са български граждани.
Отделно от това самия защитник
на пострадалия се съмнява в начина на упълномощаване на защитниците на подс. –
единия вече се е отказал от защита ,а за другия л. 181 от НОХД е спорно
упълномощаването /с оглед характера на същото е по- скоро пощенска кутия/,поради
което и по делото е бил назначен служебен защитник с оглед шиканирането с
права.
Отделно от наведените
съображения в конкретния случай самата турска страна не е връчила книжата на
лицето ,по начин ,че същия да се счита за редовно призован ,тъй като не е
намерен на адресите в РТурция .
При тези обстоятелства преценката
на първоинстанционния съд е правилна и настоящата инстанция няма причина да уважи
направеното искане,за отмяна на определението за спиране на наказателното
производство .
Водим от горното и на
основание чл.345 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Т.С.Т. и потвърждава определението на ВРС по НОХД №
3713/09г.,с което е СПРЯНО производството по делото.
Определението е окончателно
и не подлежи на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.