№ 6162
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110127589 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
Ситроен С4 с рег.№ ., резултат от ПТП, настъпило на 27.01.2020 г., в размер на 1069.66 лв.,
причинено по вина на водача на МПС Шевролет Авео с рег. № ., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за платената сума, която ответникът
отказал да заплати. Ищецът моли да се осъди ответникът да плати дължимото регресно
вземане в размер на 1069.66 лв., както и 25 лв., представляващи обичайни разноски за
определяне на обезщетението, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба
и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахованото при
ищеца МПС. В условията на евентуалност твърди съпричиняване от водача на увредения
автомобил поради нарушаване на чл. 25 ЗДвП. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение с твърдения, че е завишен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ . Основателността на иска
предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
1
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 27.01.2020 г. МПС Ситроен С4 с рег.№
. бил застрахован по застраховка Каско при ищеца, а гражданската отговорност на водача на
МПС Шевролет Авео с рег. № . била застрахована при ответното дружество, както и че
ищецът заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС в размер на
1069.66 лв.
От приложения по делото двустранен протокол за ПТП е видно, че на 27.1.2020 г. в гр.
София, бул. Царица Йоана, настъпило ПТП между МПС Ситроен С4 с рег.№ . и МПС
Шевролет Авео с рег. № ., като МПС Ситроен се движи в средна пътна лента и се
престроява в дясна лента пред движещия се по нея лек автомобил Шевролет Авео, който
удря в задната част Ситроена. Двустранният протокол за ПТП се ползва с формална
доказателствена сила и установява, че изявленията в него принадлежат на подписалите го
лица. В случая в протокола водачите са отразили схема на удара и са отбелязали
обстоятелства при настъпването му, от които става ясно, че ПТП е настъпило при
преминаване на МПС „Б“, т.е. Ситроен, от средна в дясна пътна лента. В уведомлението за
щета този механизъм е потвърден от водача на лек автомобил Ситроен - Ш., която е
отбелязала, че при преминаване в дясно колата отзад я ударила. В заключението на
приетата по делото САТЕ относно механизма на ПТП е прието, че то е настъпило при
навлизане на лек автомобил Ситроен в лентата за движение на лек автомобил Шевролет на
разстояние по-малко от опасната зона за спиране. Данните относно настъпилите увреждания
по автомобилите – по Ситроена задна броня, калник заден десен и задна врата и за
Шевролета – преден ляв калник и предна лява врата, сочат на извода, че ПТП е настъпило
по време на маневрата на л.а.Ситроен за преминаване в дясната пътна лента пред движещия
се в нея автомобил Шевролет, а не вече в дясна лента, когато би могло да се приеме, че ПТП
е настъпило поради движение на задния автомобил на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него. От друга страна,
съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да премине в друга пътна лента, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Имено това правило за поведение е
нарушил водачът на лек автомобил Ситроен, тъй като при преминаване в дясната пътна
лента не е пропуснал движещия се по нея автомобил Шевролет, след което да извърши
2
маневрата. При преценка на тези доказателства съдът приема, че ПТП е настъпило поради
противоправното поведение на водача на автомобил Ситроен, изразяващо се в неизпълнение
на задълженията му по чл. 25 ЗДвП. При установената противоправност, вината се
предполага.
Относно поведението на водача на лек автомобила Шевролет, по делото не се
установи негово виновно противоправно поведение в причинна врзъка с ПТП и вредите,
включително във връзка със скоростта, с която се е движел. При установената вина за
настъпване на ПТП на другия водач, поведението на водача на Шевролета би могло да бъде
преценявано в хипотезата на съпричиняване на вредите, но това не е предмет на делото и
елемент от фактическия състав на претендираното право, което предполага той да е
причинил ПТП, а не да е допринесъл за вредите от него.
След като не е възникнала деликтна отговорност за водача, застрахован при ответника,
няма основание да се ангажира и отговорноста на застрахователя, поради липса на
реализиран риск по застраховката ГО.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, ответникът има право на разноски за представителството
му от юрисконсулт в размер на 120 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, ., иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., да
заплати сумата от 1094.66 лв., регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 27.01.2020 г. между МПС Ситроен С4 с
рег.№ . и МПС Шевролет Авео с рег. № ., чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответното дружество.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, ., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 120 лв. разноски по
делото.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4