Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9439/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, чл. 4 от ЗОДОВ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.Д.С.
твърди, че от 1988 г. до 26.09.2011 г. е служил на военизирани длъжности и като
държавен служител в органите на МВР.
С
постановление от 26.09.2011 г. по ДП № 18-П/2011 г. на ОС – СГП, пр.пр.
4-2570/2011 г. по описа на СГП ищецът е задържан за срок от 72 часа.
С
определение от 26.09.2011 г. по НЧД NC-660/2011 г. на СГС е разрешено на
органите на досъдебното производство да извършат претърсване на Г.С. и да
изземат от него предмети, вещи и книжа от значение за делото.
На
27.09.2011 г. по инициатива на СГП на ищеца е извършен личен обиск и той е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1,
пр.предпоследно и т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
На
29.09.2011 г. по искане на дежурни прокурори на СГП на ищеца е взета мярка за
неотколконение парична гаранция в размер на 3000 лв., размерът на която е
обжалван и намален на 2000 лв.
С постановление от 23.11.2012 г. ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 18-П/2011 г. по описа на СО при СГП за извършено
престъпление по чл. 302, т.1, пр.предпоследно, вр.чл.301, ал.1 и 2, алт. 2,
вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 2000 лв. С постановление от 12.09.2013 г. взетата мярка за
неотклонение е отменена.
В резлутат
на образуваното наказателно производство срещу ищеца в СДВР е образувано
дисциплинарно производство със заповед рег. № з-10659/29.09.2011 г. на
директора на СДВР. Със същата заповед Г.С. е временно отсранен от длъжност в
качеството му на държавен служител от органите на СДВР. Със заповед
з-13041210.11.2011 г. на директора на СДВР на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение.
С решение №
10392 от 16.07.2012 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 5344/ 2012 г. е отменена
заповед № з- 10659/29.09.2011 г., като вполседствие ищецът е възстановен на
служба в органите на МВР като държавен служител, където работи и до днес.
С
постановление на СГП от 29.01.2015 г. е прекратено наказателното производство
по пр.пр. № 4-2570/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. по описа на СО-СГП. Отменено е
задържането на ищеца под стража за срок от 72 часа.
Вследствие
на обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление ищецът получил
психически проблеми – бил нервен, страдал от безсъние и главоболие, не му
достигал въздух, бил потиснат и апатичен, получавал ускорено сърцебиене.
Изолирал се от близки, приятели и колеги, не желаел да излиза или да посреща
гости, изпитвал страх да седи в затворени помещения. Чувствал се засегант от
коментарите на съседи и познати, бил сринат психически. Натоварвал съпругата си
психически и емоционално с проблемите си във връзка с наказателното
производство, поради което тя го предупредила, че ще подаде молба за развод.
Отстранен от длъжност от органите на МВР, наложено му е най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение, в следствие на което останал без работа за
продължителен период от време.
Г.С.
неколкократно се явявал на различни прегледи, на които са му изписани различни
лекарствени средства. На четири пъти е преглеждан от психиатът при
АСМП-ПСИХИАТРИЧНИ БОЛЕСТИ, където му е поставена основна диагноза –
посттравматично стресово разстройство и са му предписани съответни медикаменти
за лечение. Към момента на подаване на исковата молба психичните проблеми на
ищеца продължават.
Наказателното
производство срещу Г.С. продължава повече от три години. През този период
ищецът е бил в състояние на силен психически стрес, довел до възникване на
психически проблеми, обословили описаните увреждания.
В тази връзка ищецът предявява настоящите искове срещу П.на
Р.Б.с правно основание чл.2, ал. 1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ, чл.4 във вр. чл.2, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер
на 2300 лв. – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и
сумата в размер на 4416 ,06 лв. – представляваща мораторна лихва за забава.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва
така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно
завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на
трайната съдебна практика за аналогични случай.
Поради това моли
така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С Постановление от
26.09.2011 г. ищецът Г.Д.С. е задържан за срок от 72 часа, като е извършено
претърсване и изземване от него на предмети, вещи и книжа от значение за
делото.
На 27.09.2011 г.
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т.1,
пр.предпоследно, вр.чл.301, ал.1 и 2, алт. 2, вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК.
На 29.09.2011 г.
е отправено искане до СГС по досъдебно пр. №
18-П/2011 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.4-2570/2011 г. да бъде взета
мярка за неотклонение спрямо 17 обвиняеми, сред които и Г.С., като спрямо ищеца
е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 2 000 лв.
С определение от
23.11.2012 г. ищецът в настоящото производство е привлечен като обвиняем по ДП
№ 18 П/2011 г. по описа на СО – СГП за извършено престъпление по чл. 302, т.1,
пр.предпоследно, вр.чл.301, ал.1 и 2, алт. 2, вр.чл.26, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК.
В СДВР срещу
ищеца е образувано дисциплинарно производство със заповед рег. № з-10659/29.09.2011
г., като Г.С. е отстранен временно от длъжност в качеството му на държавен
служител от органите на СДВР. Със заповед рег. № з-13041210.11.2011 г. на директора на
СДВР на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на
служебното му положение. С решене № 10392 от 16.07.2012 г. на ВАС, постановено
по адм.д.№ 5344/2012 г. заповед № з-10659/29.09.2011 г. е отменена, като
впоследствие Г.С. е възстановен на служба в органите на МВР като държавен
служител, където работи и към момента на завеждане на исковата молба.
С постановление
за прекратяване на производството от 29.01.2015 г. е прекратено производството
по пр.пр. № 4-2570/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. по описа на СО-СГП спрямо ищеца Г.С.
поради недоказаност на обвинението.
По искане на ищеца
по делото са разпитани свидетелите П.П.П.– приятел на ищеца, и Д.А.Д.– приятел
на ищеца. В разпита си свидетелят П.заявява, че след като излезнал от
следсвието Г.С. бил вече друг човек – говорил винаги за делото, разказвал за
килията и хората, с които бил вътре, за условията, за подигравките и заплахите,
които получавал. Свидетелят твърди, че ищецът бил изключително притеснен –
ходил на психиатър, оплаквал се от проблеми с кръвното, не можел да спи нощем.
Сочи, че случаят е отразаен и в медиите, което предизвикало подигравки от
съседите в квартала.
В разпита си
свидетелят Д.твърди, че е колега на ищеца. Научил за задържането лично от
ищеца, в деня на ареста. Сочи, че при излизането от ареста Г.С. бил бял като
платно, неконтактен, уплашен. Разказвал как са ги третирали като престъпници,
какви заплахи и подигравки е получавал от престъпниците в килията си. Посотянно
говорил за това, че получава подигравки от съседи, познати и приятели. Отказвал
да излиза навън. Не спял нощем – ходел из апартамента и пречил на семейството
си да спят. Ходел на психиатър. Открили му начален стадий на диабет. Пиел
хапчета – антидепресанти, получавал аритмии. Свидетелят сочи, че медийното
пространство обвиняемите били цитирани с целите им имена.
В хода на делото
е изслушано заключение по назначената СПсЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от
която се установява, че в резултат от психотравменото преживяване, свързано със
задържането му в ареста и неоснователното обвинение ищецът е развил остра
стресова реакция, преиминала в протрахирана депресеивна реакция. В клинично
изразена форма, като психично разстройство, тя е продължила до м.02.2016 г.
Вещото лице д-р В. С. сочи, че вследствие на проведеното системно лечение
състоянието на ищеца се е подобрило, но е налице склонност към частично
рецидивиране на симптоматиката при спиране на терапията.
С оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав кредитира всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ, чл.4 във вр. чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер
на 2300 лв. – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и
сумата в размер на 4416 ,06 лв. – представляваща мораторна лихва за забава
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, както и от задържане под стража, ако то бъде
отменено поради липса на законно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П.или съда, при задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.
Безспорно се доказа в хода на настоящото дело,
че след повдигане на обвинение по отношение на ищеца Г.Д.С. и продължилото от 2011
г. до 2015 г. наказателно производство, с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 29.01.2015 г. е прекратено наказателното производство по пр.пр.
№ 4-2570/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. по описа на СО-СГП спрямо ищеца поради
недоказаност на обвинението.
Следователно за
един период от време – от образуването срещу него на наказателното производство
до постановлението за прекратяване на производството, продължил повече от три години
и четири месеца, ищецът е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление,
което не е извършил. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на
държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската
конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. В резултат
на несправедливото обвинение срещу него Г.Д.С. е бил принуден да търпи
неимуществени вреди – болки и страдания,
уронване на престижа и доброто име пред обществото, колеги от работа,
семейство и приятели, психически травми, които не са отшумели и до настоящия
момент и всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата,
които са образували наказателно производство, повдигнали обвинение без наличие
на убедителни доказателства за осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и
подсъдим/ на фактическия състав на извършеното престъпление, както и наложените
мерки за процесуална принуда.
С оглед
доказателствата по делото и предвид изложеното съдът намира, че предявената по
делото претенция от страна на Г.Д.С. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, наложената му мярка за
процесуална принуда и осъждането на наказание по НК, когато лицето бъде
оправдано, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на
обвинение срещу ищеца, вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“
и парична гаранция, и воденето срещу него на наказателно производство,
прекратено поради недоказаност на обвининето в един следващ момент.
Относно размера
на предявените искове по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1, предл.
1 от ЗОДОВ:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него. То има за цел да репарира
накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на
всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице. В
случая, настоящият съдебен състав установи от представените писмени и гласни
доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените неимуществени
вреди на Г.Д.С. и действията на правозащитните органи.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Предвид всички обстоятелства по делото, както и
времето, през което срещу ищеца се е водело наказателно производство приключило
с постановление за прекратяване на производството поради недоказаност на
обвинението, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 20 000 лв., , ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в силна на постановление
за прекратяване на производството поради недоказаност на обвининето – 20.02.2015
г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 30 000
лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 2 300
лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, настоящият състав на съда счита, че в хода на съдебното
производство ищецът ангажира безспорни доказателства в тази насока. В хода на
делто са представени документи относно уговореното адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и фактури във връзка с извършените плащания, от
които може да се направи обоснован извод за плащане на договорената сума. Пред
вид изложеното по-горе искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е основателен и доказан.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна
съразмерно с уважената част от иска сумата от 1 652, 33 лв., от които 153,
33 лв - разноски в прозводството за държавна такса и депозити, и 1 499 лв. -
адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА
РБ, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 12, сумата в размер на 2 300 лв., представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконни действия на
ответника на основание чл. 4, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 о т. 3 от ЗОДОВ, както и
сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконни действия на ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на производството – 20.02.2015 г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в
производството в размер от 1 652, 33 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 30
000 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: