№ 912
гр. Плевен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430101269 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.232 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М. П. В. с ЕГН
**********, от *** чрез пълномощника си адв.В.И. от *** против *** с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя
***, в която се твърди, че по силата на сключен договор за наем от *** с
предмет недвижим имот, находящ се в ***, ищцата предоставила за временно
и възмездно ползване срещу заплащане на *** собствен недвижим имот.
Договорът бил сключен за срок от пет години, считано от *** при месечна
наемна цена в размер на 330лв., платима в брой на наемодателя от 01 до 05-то
число на текущия месец. Твърди се, че наемателя не заплатил дължимия наем
за цялата 2021г. и останал да дължи сумата от 3960 лв., представляваща
наемна цена за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.
Твърди се, че горното вземане било претендирано по реда на чл.410 от
ГПК и по образуваното частно гражданско дело №*** по описа на *** била
издадена заповед за изпълнение, но срещу същата постъпило възражение от
длъжника и съответно дадени указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си.
1
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищцата
горната сума, за която е издадена заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но
в заповедното производство е подал мотивирано възражение с твърдения за
извършено плащане и приложен писмен документ. В о.с.з. се представлява от
пълномощник, чрез който заявява оспорване на исковете по размер. Признава,
че дължи част от наемната цена за месец януари 2021г.- в размер на 100лв.,
пълния размер на наемната цена за периода от месец февруари до месец юни,
включително и 100лв. за месец юли 2021г., общо сума в размер на 1 813,90лв.
Твърди, че управителката на дружеството не била в състояние да изпълнява
своите трудови задължения и задълженията си по процесния договор след 6
юли 2021г., поради внезапен инцидент, влошил здравословното й състояние
до степен за невъзможност за изпълнение. Заявява искане за разсрочване на
изпълнението за вземането, за което иска бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
Искът е предявен след развило се производство по реда на чл.410 и сл.
от ГПК за същото вземане и в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№*** по описа на ***,
поради което е допустим.
Установява се от представения препис на Договор за наем от ***, че
между ищцата М.В., в качеството на наемодател и ответното дружество ***, в
качеството на наемател, е било постигнато съгласие за предоставяне
временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ ***,
намиращ се в ***, който ще се ползва за дрогерия с площ от 45,36 кв.м. и
състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел. Видно е от
писменото съглашение, че са били закрепени основните права и задължения
на страните по правоотношението, произтичащи и от приложимите за него
законови разпоредби. В тежест на наемодателя е било регламентирано
задължението да предостави държането на имота и да обезпечи ползването
2
според предназначението му – чл.5. В тежест на наемателя е било уредено
задължението за плащане на ежемесечен наем в размер на 330лв., платим от
първо до пето число на текущия месец – чл.3.1, 3.2. При това са
регламентирали, че за плащанията наемодателят ще издава разписка на
наемателя, в която се отразява името на наемодателя, датата на плащане,
получената сума и месеца, за който се отнася плащането – чл.3.3.
Ответното дружество е представило писмен документ, в който е
отразено, че е съставен на 18.05.2021г. Отбелязано е, че през месец декември
2020г. били дадени 70лв.; на датата на съставяне на документа – 18.05.2021г. –
дадени 50лв. или общо 120лв. Налице е добавяне „+80лв. на 26.05=200лв.“,
както и записване „+30“. Документът съдържа два подписа, като не е отразено
от кого са били поставени, но очевидно, без използване на специални знания,
са идентични с положените за наемател и наемодател в процесния договор.
От представения препис на епикриза от 14.07.2021г., издадена от *** се
установява, че управителя на ответното дружество *** е постъпила на
08.07.2021г. в *** на сочената болница, където й е било проведено
оперативно лечение.
Видно е от приложения препис на епикриза от 16.09.2021г., издадена от
същата клиника, че управителя *** отново е била поставена на оперативно
лечение.
Установява се още от представения препис на *** от зас.*** на *** при
***, че на управителя на ответното дружество е била определена
нетрудоспособност 50% с водеща диагноза Петрохантерно счупване и
придружващи заболявания.
От приложеното копие на Справка от *** се установява, че на
19.10.2021г. ответното дружество е подало заявление за прекъсване на
дейността.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Претендираното от ищцата вземане произтича от правоотношението по
сключен Договор за наем от 01.04.2019г.
Установи се от обсъдените доказателства, че между ищцата М.В., в
качеството на наемодател и ответното дружество ***, в качеството на
3
наемател, е съществувало наемно правоотношение с предмет недвижим имот,
представляващ ***, намиращ се в ***, който да се ползва от наемателя за
дрогерия.
От обективираното в писменото съглашение се установи, че договорът е
бил сключен като срочен за период от пет години – от *** до 31.12.2021г.
Не се спори, че наемодателя е изпълнил задължението си да предостави
държането на имота, предмет на наемния договор към момента на възникване
на правоотношението – ***
В съответствие с разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД и изрично
уговореното в чл.3.1 от процесния договор за наем, в тежест на наемателя ***
е лежало задължението да заплаща уговорената наемна цена от 330лв., както
и консумативните разходи за ел.енергия и вода.
Съдът намира, че за процесния период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.
договорът е продължавал да обвързва страните по него и всяка от тях е
дължала изпълнение на поетите задължения.
Не се твърди и не се установи прекратяване на договора преди изтичане
на срока му. При изложените твърдения за влошаване здравословното
състояние на управителя на ответното дружество, не се твърди наемателя да е
отправял волеизявление до наемодателя за прекратяване на договорната
връзка, както и не се твърди връщане държането на имота преди крайния
срок, поради което и не са изследвани подобни факти в настоящото
производство.
Ето защо, съдът счита, че за целия процесен период е стояло в тежест на
наемателя задължението за плащане наемната цена по действалия в
отношенията между страните наемен договор. При това ирелевантно за
съществуването на задължението е дали в наетия обект е била осъществявана
дейността на наемателя.
Задължението на наемателя за плащане на наемна цена е парично, а при
паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна
обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна
невъзможност на изпълнение – чл.81, ал.2 ЗЗД. Поради това твърдените от
ответника обстоятелства, касаещи влошеното здравословно състояние на
управителя на ответното дружество, макар и да е видно от обсъдените
4
писмени доказателства, че са се осъществили, не могат да освободят
ответника от изпълнение на задължението при наличие на основания по
смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД.
С оглед горното, съдът намира, че ответника дължи плащане на
наемната цена по сключения между страните договор за наем за процесния
период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.
Съдът приема, че обсъдената разписка от 18.05.2021г. установява
плащане на сума в размер на 120лв., от която 70лв. дадени през м.декември
2020г. и 50лв. дадени на 18.05.2021г. Вярно е, че в документа не са посочени
имената на лицето, което е получило сумата, но съдържащите се в него
подписи изглеждат, макар и без използване на специални знания, идентични с
положените в процесния договор за наем. В същото време документът е
приложен още с възражението в заповедното производство и приобщен към
доказателствения материал в развилия се по исков ред спор, а ищеца не е
заявил оспорване на документа в частта на съдържащия се подпис за приел
сумата.
Съдът обаче счита, че не може да се приеме за установено въз основа на
този документ, че наемателя е предал на наемодателя и сумите, за които е
налице отбелязване, че са били дадени след датата на съставянето му – 80лв.,
за които е посочено, че са дадени на 26.05.2021г. и 30лв., за които няма
отбелязване кога са платени. Разписката носи дата на съставянето й, което
предполага и подписването й на същата дата. За всички последващи
добавяния, за които не е удостоверено с подпис, че са направени в
присъствието на двете страни след датата на съставянето му, не може да се
приеме, че удостоверяват предаване на отбелязваните едностранно от
длъжника суми.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция за неплатен
наем за процесния период от време се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 3 840лв., при съобразяване, че от общо дължимия наем
от 3 960лв. са били платени до 18.05.2021г. суми в размер на 120лв.
С оглед на това следва да се признае за установено, че ответника дължи
на ищцата сумата от 3 840лв., представляваща неплатена наемна цена за
процесния период, а претенцията в останалата част до пълния претендиран
размер на главницата от 3 960лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
5
недоказана.
В съдебно заседание ответното дружество е заявило чрез
пълномощника си искане за разсрочено плащане на признатото задължение, с
оглед влошеното здравословно състояние на управителя му ***, която
единствено осъществява дейността му. Съдът приема, че с оглед обсъдените
по-горе доказателства, установяващи провеждани неколкократно лечения в
болнични заведения на управителя ***, в това число оперативни, довели и до
определяне на управителя на 50% трудова неработоспособност, както и
деклариране прекъсване на дейността на дружеството на 19.102021г., са
налице основанията по чл.241 от ГПК и следва да се разсрочи изпълнението
на решението по отношение на установеното вземане за главница. По този
начин ще се осигури изцяло изпълнение на установения с настоящото
решение дълг, с оглед възможностите на длъжника и без допълнителни
разходи за кредитора, свързани с принудително изпълнение. Присъдените с
решението разноски по производството се дължат без да могат да се
разсрочват за плащане. Решението в частта за разноските има характер на
определение, чието изпълнение не може да бъде разсрочвано. Т.е. следва да
се разсрочи изпълнението на дълга единствено за главница. Предвид на това,
че върху установения размер главница е дължима законна лихва, считано от
13.12.2021г. до окончателното плащане, за всяка част от главницата в
разсрочените вноски ще е дължима законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК до датата на плащане. Съдът счита, че дългът
следва да се разсрочи на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
384лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 13.12.2021г. до окончателното плащане. При това първата
вноска е платима на тридесето число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо
тридесето число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата съответна на
уважената част от иска част от разноските в заповедното производство – в
размер на 561,82лв. и от исковото производство – в размер на 561,82лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.232, ал.1 от ЗЗД, че *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - ***, представлявано от управителя ***, ДЪЛЖИ на М. П. В. с
ЕГН **********, от ***, сумата от 3 840 лева, представляваща неплатена
наемна цена по Договор за наем от *** за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 13.12.2021 г. до
изплащане на вземането, която сума представлява част от вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение №*** по ч.гр.д.№*** по описа на ***,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от
3 960лв.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на
решението, с което се установява вземането на кредитора М. П. В. с ЕГН
********** спрямо длъжника *** с ЕИК ***, в размер на 3 840лв., като
постановява ответника да заплати на ищцата посочената сума от 3 840лв. на
10 (десет) последователни месечни вноски, всяка от които е в размер на по
384лв. и е дължима ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021г. до
окончателното плащане. Всяка вноска е платима на 30-то число на месеца,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. В. с ЕГН **********, от ***, следните суми: сумата от
561,82лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 561,82лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7