Решение по дело №31/2022 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТК ТРАНС“ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано управителя Т. К., против Решение № 28/10.02.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 854 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено НП № 38-0003097/20.10.2021 г. на Директор на РД „АА“-Русе, с което на касатора за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

В касационната жалба като основание се навеждат нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на съдебния акт. Навежда се, че в НП липсва яснота във волята на органа относно датата и мястото на извършване на нарушението, като не са спазени чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилно приложение на материалния закон. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки с вх.№791/11.05.2022г. от управителя на дружеството, в които се излагат подробни доводи обосноваващи неправилно приложение на материалния закон.

Ответната страна – Регионална дирекция РД “АА“ [населено място] в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи противоречие на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. със становището, дадено с Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-227/22г. Дава заключение, че оспореното решение на РС-Търговище следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира от фактическа страна следното:

На 06.10.2021 г. в [населено място], при извършена комплексна проверка на „ТК ТРАНС“ ООД [населено място], контролните органи от РД „АА“-Русе, установили, че същото има лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, както и че на 03.02.2021 г. лицензираният превозвач е допуснал международен превоз на товари по маршрут от Франция до Великобритания от водача Й. М., който не отговарял на изискванията за психологическа годност – не притежавал удостоверение за психологическа годност, видно от извършена справка в Регистъра за психологически изследвания на водачите към ИААА. При така установените обстоятелства, на „ТК ТРАНС“ ООД [населено място] бил съставен АУАН № 295154/06.10.2021 г. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Актът бил подписан от управителя без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ - Русе издал оспореното НП № 38-0003097/20.10.2021г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на „ТК ТРАНС“ ООД, [ЕИК] била наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на св. М. и приложените писмени доказателства, които си кореспондират изцяло. Изведен е извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а след обсъждане на приложения по делото доказателствен материал, е посочил, че водачът М. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на нарушението – 03.02.2021 г., доколкото предходното му удостоверение е било издадено на 20.02.2017 г. с тригодишен срок на валидност, а следващото е издадено на 29.04.2021 г. След обсъждане на относимите материалноправни норми, съдът е стигнал до извод, че само чрез издаването на такова удостоверение се доказва, че водачът отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Приел е, че за превозвачът е налице задължение да извърши контрол за това преди да допусне водач да извършва обществен превоз, с оглед на което правилно дружеството е санкционирано за нарушение по този текст от закона. Предвид на това и на съответстващата му санкционната норма на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, съдът е приел, че наказващият орган правилно е определил вида и размера на наложената с НП санкция. Изложени са и мотиви за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи, Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

От фактическа страна касационният съд установи и следното:

Жалбата срещу НП е подадена от „ТК ТРАНС“ООД [населено място] пред Районен съд-Търговище на 05.11.2021г., чрез органа издал акта с вх.№52-00-31-9972/1/05.11.2022г. По жалбата е образувано АНД № 854/2021г. по описа на същия съд. В посоченото въззивно производство пред Районен съд-Търговище като страна е била конституирана Регионална дирекция /РД/ “ „Автомобилна администрация” /АА/ [населено място].

Производството по съдебното дирене и устните състезания по АНД № 854/2021г. по описа на Районен съд –Търговище са приключили на 13.12.2021г., видно от Протокол №577/13.12.2021г. от проведено заседание.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, за която следи служебно, намира следното:

Производството по съдебното дирене и устните състезания по АНД № 854/2021г. по описа на Районен съд –Търговище са приключили на 13.12.2021г., което е преди влизането в сила на новата нормативна уредба относно конституиране на страните в чл.61, ал.1 от ЗАНН / обн. с ДВ 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ В тази връзка Районният съд при разглеждане на делото и конституирането на РД „АА“-Русе като ответна страна не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно действащата към момента на приключване на съдебното дирене и устни състезания по делото, редакция на чл.61, ал. 1 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр.10 от 2011г./. Пред съда не са били налице и основанията за възобновяване на съдебното следствие, съобразно чл.294 и чл.299 от НПК, тъй като не е бил сезиран с такива искания, а също така, с оглед на достатъчно добре изяснената фактическа обстановка по делото, за съда не е имало и основание сам да възобнови съдебното следствие по реда на чл.302 от НПК. Предвид изложеното касационният съд приема, че не е налице недопустимост на проведеното пред РС-Търговище производство, както и на постановеното съдебно решение, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене и устни състезание по АНД № 854/2021г. съдът правилно е приложил действащата в страната към този момент процесуална правна рамка, като едновременно с това за съда не са били налице и основания, задължаващи го по закон да възобнови съдебното производство.

По изложените съображения, касационният съд приема оспореното въззивно решение за валидно и допустимо.

При извършване на касационната проверка по наведените в касационната жалба основание, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, съдът приема следното:

Въпреки, че въззивното решение е мотивирано и съдът е обсъдил относимите вътрешноправни норми, въззивното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочените от въззивната инстанция материалноправни норми относно изискванията за психологическа годност на водачите не съответстват на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства (преработена)(текст от значение за ЕИП), и по конкретно на съображение 9 от Преамбюла на Директивата. Изискванията на Директивата са привнесени/транспонирани в националната ни правна рамка, посредством Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (наричана по-нататък за краткост „Наредбата"). Ето защо Наредбата би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче Наредбата противоречи на Директивата, поради следните съображения: 1. Удостоверението за психологическа годност важи за 3 г., а в определени случаи - за 1 г. (чл.8, ал.2 от Наредбата в редакцията към 03.02.2021 г. - датата на извършване на нарушението). Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС, които са с 5- или [възраст] продължителност (чл.51, ал.3-4 от ЗБЛД). Това е в пряко противоречие с посоченото в съображение 9 от Преамбюла на Директивата, че прегледите за физическа и умствена годност за управление на превозно средство /ПС/ „следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“. Действително с директивата са заложени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства ПС (съображение 8 от Преамбюла на Директивата), което означа, че държавите-членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. Това разбиране се потвърждава от разпоредбата на т.5 от приложение III на Директивата, според която „Стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение". Следователно по-строгите стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. От последното следва, че не могат да бъдат въвеждани по-строги изисквания за удостоверяване на отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на ПС, посредством документ, който редом със самото свидетелство за управление има свое собствено легитимиращо действие и е със срок различен от този на свидетелството. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.

В тази насока е и Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-227/22г., което на основание чл.633 от ГПК е задължително за националния съд. В т.29 от мотивите на Решението се излага становище, че умствената годност на притежателите на СУМПС от посочените категории, включително на професионалните водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства. По-нататък в т.37 от мотивите на решението се допълва, че налагането на допълнително задължение за притежаване на отделно свидетелство за психологическа годност би представлявало недопустимо допълнително ограничение, доколкото СУМПС трябва да се счита за доказателство, че притежателят му е отговарял на предвидените в Директивата условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на МПС от съответната категория. В т.39 от мотивите на решението недвусмислено се посочва, че „държавите-членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление". В заключение СЕС в решението си приема, че „чл.7, §1 и 3 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на ПС от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност“.

Предвид изложено, съдът намира, че предвидената към датата на извършване на вмененото нарушение в Наредба № 36/15.05.2006 г. тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност не следва да се прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО. В случая не е спорно, че водачът на товарния автомобил е притежавал валидно СУМПС за съответната категория и следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, поради което следва, че дружеството не е осъществило състава на вмененото му с НП административно нарушение.

На основание гореизложеното, касационният съд приема въззивното решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Следва оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП също да се отмени, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразно.

За пълнота следва да се отбележи, че не са налице сочените от касатора допуснати нарушения в хода на издаване на АУАН и НП. Неоснователно е и оплакването на касатора относно неприложимостта на санкционната норма на чл.96г от ЗАвП за нарушения на Наредба № 36, тъй като последната била издадена по ЗДвП. Наведеното от касатора обстоятелство е без значение, доколкото с Наредбата се уреждат съответни изисквания, отнасящи се и към субектите, обхванати от нормите на ЗАвП. Наредбата се явява подзаконов нормативен акт и по прилагането на ЗАвП. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че дружеството няма задължение да следи за изрядността на документите на водачите, след назначаването им на трудов договор, ако са отговаряли на необходимите по закон условия, тъй като именно със санкционната норма на чл.96г от ЗАвП е предвидено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ за назначаване или допускане на работа на водач, който не отговаря на необходимите по закон изисквания. Очевидно с използвания израз „допусне“ законодателят е предвидил едно необходимо и постоянно контролиращо поведение на лицата, които назначават на работа или допускат водачи да управляват ППС за обществен превоз на пътници или товари. Неправилно е и позоваването на §4 (ДВ бр.4/2007 г.) от ПЗР на Наредбата № 36, доколкото посоченото там се отнася за заварените положения преди влизане в сила на тази наредба.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че касационната жалба се явява основателна, но по други,съвсем различни от посочените в нея съображения.

При този изход от спора, доколкото пред касационната инстанция от страна на „ТК ТРАНС“ООД не е отправено своевременно искане за присъждане на разноски, съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, изр. първо, пр. второ и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 28/10.02.2022 г., постановено по АНД № 854/2021г. по описа на Районен съд-Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003097/20.10.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на „ТК ТРАНС“ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано управителя Т. К., за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.