О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
София, ............... г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Атанасов ВЧД № 76/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК.
Образувано е по жалба на Т.Н.Г. срещу определение
от 18.03.2019 г. по НЧД № 1847/19 г. по описа на СРС, НК, 121 състав, с което е
оставена без разглеждане жалбата на Т.Г. срещу постановление на прокурор от СРП
от 17.01.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 922/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 17
233/2018 г. по описа на СРП.
В жалбата са изложени доводи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че в редица документи по делото
жалподотателят е посочен като пострадало лице от престъплението, за което се
води досъдебното производство. Предлага се да бъде отменено определението на
СРС и делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването по
него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд
се е произнесъл с определение по жалба само на едно от лицата, които са
атакували по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК
постановлението за прекратяване на наказателното производство, без да
изпълни задълженията си за проверка дали е изпълнена процедурата по чл. 243,
ал. 4 от НПК спрямо всички легитимирани да обжалват същото постановление лица.
В хода на
първоинстанционното производство районният съд е изискал от СРП единствено да
бъде представена разписка за връчване на препис от обжалваното постановление на
жалбоподателя Т.Г.. В изпълнение на това разпореждане от страна на СРП са
представени копия от разписките за връчване на преписи от постановлението,
както на Т.Г., така и на М.Г. и на лицето, срещу което е водено досъдебното производство
Н.К.. В определението си СРС се е произнесъл само по жалбата на Т.Г., като я
счел за недопустима и я оставил без разглеждане, като в мотивната част на
определението е посочил, че няма данни М.Г. да е обжалвал постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
За установяване на
обстоятелството дали М.Г. е обжалвал постановлението за прекратяване на
наказателното производство въззивният съдебен състав е изискал информация в
тази насока от СРП и видно от получения отговор, М.Г. е подал жалба срещу
същото постановление.
Разгледани
систематически, разпоредбите на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК, изискват
администрирате до съда едновременно на всички постъпили жалби срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Необходимостта
от произнасяне по всички постъпили по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК жалби с
един съдебен акт произтича и от нуждата да се избегне инциирането на друго
съдебно производство с идентичен предмет, които би могло да приключат с
противоречащи се, а дори и взаимно изключващи се съдебни актове.
В този смисъл и следва
да бъде отменено първоинстонционното определение, делото следва да бъде върнато
на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав, който
следва да изиска от СРП подадената от М.Г. жалба срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Едва след като разполага с всички
подадени по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК жалби, първоинстанционният съд следва
да провери тяхната допустимост и при наличие на такава, да се произнесе по
обосноваността и законността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Решавайки въпроса дали
жалбата на Т.Г. е допустима, първоинстанционният съд следва да има предвид
предмета на досъдебното производство, определен с акта на неговото образуване –
писмото на л. 7 от д. п. и да отчете правата на същото лице като пострадало,
преценени и с оглед на принципа non bis in idem. Приложението на този принцип би изключил възможността Т.Г.
да търси наказателно правна защита по реда на обвинението от частен характер,
ако бъде лишен от правото да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство, водено и за причинена на него лека телесна повреда
по хулигански подбуди и същото постановление бъде оставено в сила, без
осигуряване на възможност за проверка на основанията, поради които
причиняването на телесната повреда на същото лице е останала извън предмета на
наказателното производство, след като първоначално е била част от този предмет.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 18.03.2019 г. по НЧД № 1847/19
г. по описа на СРС, НК, 121 състав И ВРЪЩА делото на СРС за разглежданото му от
друг съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.