Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 28.03.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и вторагодина, в състав :

 

                                                                                                                                                                                                                                        Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 588/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, чрез пълномощник на управителя, против Г.Т.Х. ***, ЕГН **********. Твърди се, че на 02.10.2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит с № 37808. Кредитът е в размер на 920 лева, която сума е отпусната на датата на сключване на договора и е следвало да се върне на двадесет седмични вноски за периода от 02.11.2019 г. до 14.03.2020 г., всяка от тях в размер на 46 лева. Платени са 92 лева, като е направено едно плащане, а са останали непогасени вноски в общ размер на 828 лева. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответника да заплати на дружеството-ищец неизплатената главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 57,50 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода от 15.03.2020 г. до 19.11.2020 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) - осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение относно главницата от 828 лева, както и осъдителен иск по чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1, предл. 1  ЗЗД – за сумата от 57,50 лева, тъй като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата

От страна на ответника не е подаден писмен отговор.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца не се явява, а ответникът – не се явява и не се представлява.

Свогенският районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 37808/02.10.2019 г., като в титулната част на документа е посочен ответникът като кредитополучател, а като кредитор – ищецът. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 920 лева, която е следвало да бъде върната чрез заплащане на 20 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 46 лева (чл. 1 от договора). Първата погасителна вноска е с падеж 02.11.2019 г., а последната – 14.03.2020 г., съгласно представения с исковата молба погасителен план, озаглавен Приложение № 1 към договор за заем № 37808/02.10.2019 г. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран лихвен процент в размер на 0%, като общата сума, която ответникът се е задължил да върне на ищеца при сключване на договора за кредит е в размер на 920. Сумата предмет на договора е предоставена от ищеца на ответника и е получена от последния, което обстоятелство се установява от изричното му удостоверяване от кредитополучателя в чл. 5, изр. 2 от договора, както и от Разходен касов ордер от 02.10.2019 г., а и не се оспорва от ответника. Платени са 92 лева, като е направено едно плащане на 08.11.2019 г., което се установява от отразяването в погасителния план, а се признава и от ищеца в исковата молба. Останали са непогасени вноски в общ размер на 828 лева. Посочените документи са подписани от страните, като формалната доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана. От страна на ответника не са представени доказателства за извършени други плащания по договора, освен вече посочените, за връщане на предоставената му сума, поради което съдът приема, че такива плащания не са извършвани. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвата съответства на претендираното. Същата се дължи върху непогасената главница, считано от деня следващ падежа на последната вноска до датата, на която исковата молба е постъпила  в съда.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Доколкото нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно, когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност и без да има позоваване на нищожност от някоя от страните. В изпълнение на това свое задължение, въпреки липсата на възражения от ответника, съдът приема, че не са налице обстоятелствата, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит, посочени чл. 22 ЗПК – спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които са : общият размер на кредита и условията за усвояването му ; лихвения процент по кредита ; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит ; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването ; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания ; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. В ал. 2 на същия член е предвидено, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница следва да бъде подписана от страните по договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното от ЗПК съдържание на договора е налице и същият е валиден.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП, включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това. В настоящия случай се установява, че не се претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в договора за кредит.

Изложеното дотук обосновава извода, че между страните е възникнало и същите през процесния период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение – Договор за потребителски кредит № 37808/02.10.2019 г., по който ищецът е кредитор, а ответникът – кредитополучател. В изпълнение на договора ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 920 лева. Изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния договор, с падеж на последната на 14.03.2020 г. е настъпила, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на договора. Платени са 92 лева, като са останали непогасени вноски в общ размер на 828, какъвто е и размерът на исковата претенция. Следователно, налице са всички материални предпоставки, обуславящи основателността на искането – възникването на валидно облигационно отношение, реалното предоставяне на заемната сума, с което в правната сфера на кредитополучателя е възникнало насрещното задължение да върне заемната сума, поради което предявените искове следва да бъдат уважени в цялост. Според чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД при забавено изпълнение на парично задължение се дължи законната лихва, считано от денят следващ датата определена за плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, в размер на 100 лева – заплатена държавна такса за производството и 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.Т.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от … Л. Д. Д., сумата от 828 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 37808 от 02.10.2019 г. и сумата от 57,50 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата начислена за периода от 15.03.2020 г. до 19.11.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.Т.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от … Л. Д. Д., направените по делото разноски в размер на 450 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Указва на ответника, че присъдените с решението суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** – ищец : IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :