Решение по дело №143/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 10.07.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тринадесети юни през  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                            СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 143/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Х.Е.Б. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-89/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на й срещу разпореждане №О-08-000-00-01601758/14.02.2023 г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва мотивите на административния орган, с които е прието, че трудовия договор, сключен между нея и „***“ ЕООД, е с цел придобиване на осигурителни права, без да е осъществявана трудова дейност по същия. Твърди също, че от момента на сключването на трудовия договор, реално е изпълнявала трудови функции като ***. Счита за необосновани изводите в решението, че назначаването на лицето на работа не било необходимо, предвид намалените обороти на дружеството. Сочи, че всички представени писмени доказателства опровергавали извода на административния орган, че възникналото трудово правоотношение било фиктивно, още повече, че за същото били внесени и дължимите осигурителни вноски. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. В о.с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмена защита, представена от юрк.Б., излага подробни съображения, че жалбоподателката няма качеството на  осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е установено лицето да е извършвало трудовата дейност по сключения трудов договор, поради което правилно било отказано отпускане на заявеното парично обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от представен по делото Трудов договор № **/*** г., Х.Е.Б. е била назначена на работа в „***“ ЕООД, като ***, с място на работа - хотел „***“, при пълно работно време. В договора е отразено, че работникът е постъпил на работа на 27.07.2022 г.

От приложеното към административната преписка Заявление-декларация, е видно, че Х.Б. е заявила изплащането на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни /по чл.50 от КСО/, считано от 17.08.2022 г.

По сигнална записка от началник на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с представеното Удостоверение приложение № 10, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО, е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „***“ ЕООД. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01229478/01.11.2022 г., в който е отразено, че лицето не е упражнявало трудова дейност при проверения осигурител и трудовия договор бил сключен фиктивно, за да се ползват осигурителни права. Във връзка с констатациите при проверката е било издадено Задължително предписание №3Д-1-08-01229530/01.11.2022 г., с което на осигурителя е предписано да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за Х.Е.Б., за периода 27.07.2022 г. – 30.09.2022 г.

С Удостоверение /приложение №10, към чл.9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх. №*** от 06.02.2023 г., след изтичане на срока на обезщетението по чл.50, ал.1 от КСО жалбоподателката, чрез горепосочения осигурител, е заявила изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко по чл.53 от КСО, считано от 02.11.2022 г.

С разпореждане №О-08-000-00-01601758/14.02.2023 г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с горното удостоверение и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, поради това, че не отговаря на условията на чл.53 от КСО. Посочено е, че от констатираните при проверката факти и обстоятелства не се установявало упражняването на трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД. Изложени са доводи, че Х.Б. и управителя на дружеството били в роднинска връзка /***-***/, както и че през месеците, през които лицето било назначено, общия оборот на търговеца не се увеличил, а намалял. Посочено е също, че твърдението на лицето, че докато работило като „***“, за детето й се грижела нейната майка Х. Х., било опровергано със справка от ОДМВР – Кърджали, установяваща отсъствието на последната от страната за периода 26.07.2022 г. – 11.08.2022 г. Прието е поради горното, че за лицето не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и то няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

С Решение №2153-08-89/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Х.Е.Б. срещу разпореждане№О-08-000-00-01601758/14.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло и доразвил констатациите на контролния орган, с които е прието, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.53 от КСО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

По делото са разпитани като свидетел А.Х.Б. и Д. К. Т.. Според показанията на първия, явяващ се управител на „***“ ЕООД и *** на жалбоподателката Б., същата през юли 2022 г. била назначена по трудов договор като *** в хотела, стопанисван от управляваното от него дружеството. Х. била назначена заради множеството клиенти през този период, независимо, че в хотела работили и други ***. Свидетелката Т. твърди, че работи като *** във въпросния хотел от близо 3 години, както  и че със Х.Б. се запознали, след като тя започнала работа в хотела, за около един месец. Твърди, че е работила сама, но предвид многото посетители през летния сезон, се наложило да назначат и Б..

По делото са представени и прието като доказателство ГДО по чл.92 от ЗКПО за 2022 г. на „***“ ЕООД, счетоводен баланс към 31.12.2022 г., отчет за приходи и разходи за 2022 г., както и уведомления за приети данни от СД по ЗДДС, дневник за покупки и дневник за продажби, за данъчен период 06.2022 г. – 10.2022 г.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл.52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Анализът на посочената разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

По делото липсва спор между страните, че жалбоподателката притежава изискуемия 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Този извод следва и от представената по делото справка от регистъра на осигурените лица за времето 2005 г. – 2022 г., в която са отразени осигурителни периоди за жалбоподателката от 03.02.2016 г. до 13.08.2018 г. като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. В случая е спорно другото задължително изискване на закона – към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето да е осигурено за съответния осигурителен риск.

Осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

По аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита за осигурено лице, ако в периода 27.07.2022 г. – 16.08.2022 г. реално е осъществявала дейност по трудово правоотнощение, възникнало между нея и осигурителя „***“ ЕООД.

От представените по делото доказателства, се установи, че Х.Е.Б. е в трудови правоотношение с осигурителя „***“ ЕООД, считано от 27.07.2022 г., но според административния орган, лицето не е упражнявало трудова дейност по него, поради което не се счита за осигурено такова, по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и няма право парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

В случая, събраните по делото доказателства несъмнено сочат на възникнало трудово правоотношение, но същите не установяват по безспорен начин възникнало осигурително такова, произтичащо от реално полагане на труд от страна на Х.Б., в периода 27.07.2022 г. – 16.08.2022 г., въз основа на сключения трудов договор.

В представените писмени обяснения на А.Б. – управител на „***“ ЕООД и тези на жалбоподателката, дадени в хода на административното производство, от една страна се съдържат твърде общи и неконкретизирани данни относно започването на работа и осъществяване на трудовите функции от страна жалбоподателката, а от друга същите се опровергават от останалите доказателства по делото. Според обясненията на Х.Б., през периода, в който е работила като „***“, за детето й се е грижела майка й – Х. Х.. Същевременно от приложената по делото справка за презграничните пътувания на последната, се установи, че в периода 26.07.2022 г. – 10.08.2022 г. лицето не е пребивавало на територията на страната, поради което обективно няма как то да е полагало грижи за внучето си. Следва да се отбележи, че лицето Х. Х. е влязло на територията на РБългария на 11.08.2022 г., което съвпада с излизането от и влизането в страната на Х.Б. на същата дата - в случая работен ден от седмицата, за който в преписката липсват данни за ползван отпуск от страна на жалбоподателката.

Установи се от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки, че лицето, представляващо дружеството „***“ ЕООД, е *** на съпруга на Х.Б., поради което твърденията му, че за желанието на Х. за работа в хотела, разбрал от лице на име К., са крайно нелогични при положение, че обектът /хотела/ се стопанисва от посоченото дружество. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. А.Б. – управител на дружеството, в частта относно упражняването на трудовата дейност от Х.Б., с оглед близката му родствена връзка с оспорващата и заинтересоваността му от изхода на спора. Съдът не възприема и показанията на св. Т., в които, от една страна, липсва каквато и да е конкретика за изпълняваните от Х.Б. трудови функции, съответстващи на задълженията, посочени в длъжностната характеристика за „***“, а от друга, лицето е работещо в дружеството, собственост на *** на жалбоподателката, което е предпоставка за заинтересоваността му от изхода на спора.

Не водят до друг извод и представените по делото документи, съдържащи данъчно-счетоводна информация и опровергаващи констатациите на контролния орган за наличието на нисък оборот, отчетен от дружеството през периода, когато жалбоподателката била назначена на работа. В случая, с оглед  данните за финансови приходи на дружеството, получавани от хотелиерската му дейност, в периода от м.06.2022 г. до м.10.2022 г. вкл., е видно, че същите са се увеличили и то след като на жалбоподателката е било разрешено ползването на отпуск при бременност и раждане по чл.163, ал.1 от КТ. Независимо от последното, от приложените по делото справки за наети при дружеството лица, не се установява назначаването на други *** в този период, което с оглед твърдението на управителя, че в хотела е имало и други *** преди постъпването на работа от страна на Х.Б., както и предвид характеристиките на обекта, представляващ хотел на два етажа, то очевидно, в случая е липсвала реална нужда от назначаването на жалбоподателката като *** в хотела. 

Предвид горното, правилно е прието, че Х.Б. не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор и същата не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, респ. не отговаря на изискванията на чл. 52а от КСО за получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Установи се също така, че лицето не е извършвало трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, ал.1, т. 3 от ДР КСО за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Е.Б. от ***, против Решение №2153-08-89/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Б. срещу разпореждане №О-08-000-00-01601758/14.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА  Х.Е.Б. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, ***, разноски по делото в размер на 100 лв.

На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :