№ 13271
гр. ..., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110116060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. К. срещу ..., с която са
предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 1876,43 лева, представляваща неплатен
остатък от брутно трудово възнаграждение за периода от ... г. до ... г., ведно със
законната лихва от 19.03.2025 г. до окончателното плащане, и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 381,92
лева, представляваща мораторно обезщетение за забава върху главницата, дължимо
считано от ... г. до ... г. включително.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „...“ до ... г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено, след
което е започнала работа като учител в .... Излага, че на ... г. бил сключен Анекс №
.../... г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № .../... г., с който било договорено увеличение на работните заплати на
педагогическите специалисти с не по – малко от 15 %. Поддържа, че предвид
обратното действие на изменението, увеличението на размера на трудовите
възнаграждение следва да влезе в сила, считано от ... г., като въпреки отправената
покана към предходния работодател, същият отказал да го изплати за претендирания
период. Ищцата излага фактически твърдения, че и с Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, е предвиден минимален размер на трудовото
възнаграждение на педагогическите специалисти от 1709,00 лева, който следва да се
приложи спрямо трудовия й договор, доколкото е предвидено обратно действие на
изменението, считано от ... г., така че й се дължи увеличението над договореното
между страните по правоотношението за процесния период. Поради това моли съдът
да осъди ответника за следващото й се неизплатено брутно трудово възнаграждение
заедно с лихвата за забавеното му плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът ... признава, че страните са били обвързани от валидно трудово
1
правоотношение през исковия период. Поддържа, обаче, че на основание чл. 27, ал. 2
КТД право на увеличение на заплатата имат само лицата, работници и служители,
които са заети в системата на предучилищното и училищното образование по
действащи трудови правоотношения с работодателя към ... г., когато е възникнало
основанието за увеличението (подписан е процесният Анекс от ... г. към КТД). Сочи,
че към тази дата трудовото правоотношение с ищцата било вече прекратено, поради
което излага довод, че не й дължи брутно трудово възнаграждение за претендирания
период, свързано с приетото увеличение на индивидуалните работни заплати с
горепосочения Анекс. Оспорва правото на ищцата да се позове на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда в настоящото производство. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и съобрази
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове за вземания за трудово възнаграждение по чл.
128, т. 2 КТ и за мораторно обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
престирала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, вкл. присъединяване
на ищцата към Колективен трудов договор от ... г., така че ответникът да дължи
предвидения в Анекс № .../...г. по-голям размер на възнаграждението.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо от доказване с приетия за
окончателен доклад по делото, че към ... г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „...“ при ответника
..., което правоотношение е било прекратено със Заповед № .../... г., считано от ... г.
Добросъвестното изпълнение на трудовите задължение от ищцата през
процесния период се предполага, като тази презумпция не е оборена в настоящия
процес.
Горното налага несъмнен извод, че през процесния период между страните е
съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е престирала труд, съобразно
уговореното, така че основанието на иска се явява доказано.
По делото не са представени доказателства, че ищцата през процесния период е
била член на синдикална организация – страна по Колективен трудов договор от ... г.,
така че да обоснове приложението спрямо себе си на приетото увеличение на
индивидуалните работни заплати с Анекса от ... г. към цитирания КТД.
Същевременно относима към основанието на иска – неплатено трудово
възнаграждение, е Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (в ред.
oбн., ДВ, бр. 75 от 1.09.2023 г., в сила от ... г.), по силата на която считано от ... г. са
установени нормативно минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като за „учител“, длъжността заемана от ищцата при
ответника през процесния период, е приета минимална основна работна заплата от
1709,00 лева.
„Обратно действие“ в правото се отнася до прилагането на закон или правна
норма към факти, които са настъпили преди влизането му в сила. При прилагане на
горепосоченото изменение на Наредба № 4 от 2017 г. към трудовото правоотношение
на ищцата с ответника следва, че на същата се дължи увеличението в брутен размер
2
от 1298,00 лева за периода ... г. – ... г. включително, изчислен в приетото без
възражения заключение на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза
(вещото лице е изчислило дължимата разлика при прилагане на по – високото ОМЗ от
1709,00 лева, съгласно Анекса от ... г., който размер е възприет впоследствие в
изменението от ... г. на Наредба № 4 от 2017 г.).
При установяване на горните предпоставки ответникът е следвало да докаже
погасяване на задължението си чрез плащане, каквито доказателства не са ангажирани
по делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като
основателен, до сумата 1298,00 лева, като за разликата над нея до пълния предявен
размер от 1876,43 лева подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на главно задължение,
каквото се установи в процеса, и изпадане на ответника в забава.
Видно от молба, входирана на ... г. при ответника, последният е поканен от
ищцата да й изплати следващото се увеличение, от който момент е изпаднал и в
забава, за която до датата на депозиране на исковата молба пред съда (... г.
включително) дължи обезщетение в размера от 260,74 лева, установен от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза.
Предвид изложеното, съдът формира извод за основателност и на акцесорната
претенция. Искът за същата следва да бъде уважен в установения размер, като бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 381,92 лева.
По разноските.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение като представя
доказателства за заплатено такова в размер на 500,00 лева. Съразмерно с уважената
част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 345,11 лева, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение като представя
доказателства за заплатено такова в размер на 400,00 лева. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на ответника се следват разноски в размер на 123,92 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 324,63 лева – държавна такса и депозит за
вещо лице по уважените части от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... - ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район
„...“, бул. „...“ ..., ДА ЗАПЛАТИ на И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ..., на пр. осн.
чл. 128, т. 2 КТ сумата 1298,00 лева, представляваща вземане за главница за
незаплатени брутни трудови възнаграждения за периода от ... г. до ... г.
включително, ведно със законната лихва от 19.03.2025 г. до окончателното
изпълнение на главницата, и на пр. осн. чл. 86 ЗЗД сумата 260,74 лева, представляваща
вземане за обезщетение за забава върху главницата за периода от ... г. до ... г.
включително, както и на пр. осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 345,11 лева, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
3
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с пр. осн. чл. 128, т. 2 КТ за сумата, представляваща
разликата над 1298,00 лева до пълния предявен размер от 1876,43 лева, и с пр. осн. чл.
86 ЗЗД за сумата, представляваща разликата над 260,74 лева до пълния предявен
размер от 381,92 лева.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ... - ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район „...“, бул. „...“ ..., сумата 123,92
лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ... - ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район
„...“, бул. „...“ ..., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата 324,63
лева, представляваща държавната такса и депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от
15.07.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4