Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 19.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 4625 по описа за 2012г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Н.Н.“ ООД срещу З. „Б.И.“
АД при условията на обективно кумулативно съединяване: осъдителен иск с правно
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 42 000,00 лв. – обезщетение,
дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Мерцедес” с ДК
№******* за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2012г.; осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 000,00 лв. –
лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 20.03.2012г. до
05.07.2012г.
Ответникът оспорва иска с възражения за изключен
застрахователен риск съгласно р. ІІІ, т. 1.5 от общите условия, при които е
сключен процесния застрахователен договор, и възражения за неизпълнение на
задължения на застрахования, предвидени в р. VІ, т. 2.11, вр. т. 3 от общите
условия, като и двете групи възражения са мотивирани с твърдения, че
застрахованият е представил неверни данни за водача, управлявал лекия автомобил
при настъпване на процесното застрахователно събитие.
Не е предмет на спор, а се
и установява от полица от 07.10.2011г., приета като писмено доказателство, че
страните по делото са и страни по застрахователно правоотношение по договор за
имущественно застраховане на лек автомобил „Мерцедес” с ДК №*******,
сключен при общите условия на застрахователя и с действие за периода от 10.10.2011г.
до 09.10.2012г.
В приетия като писмено
доказателство по делото протокол от 24.02.2012г., съставен за процесното
пътно-транспортно произшествие, е посочено, че автомобилът е управляван от В.Н.К.,
а в приетото като писмено доказателство уведомление от името на ищеца до
застрахователя за настъпилото произшествие е посочено, че автомобилът е
управляван от А.А.Б..
Двете посочени лица са
разпитани като свидетели по настоящото дело, като дават показания, че при
настъпване на произшествието автомобилът е управляван от В.Н.К., а А.А.Б. е
пристигнала на мястото на произшествието впоследствие и е написала текста в
уведомлението до застрахователя под диктовката на други лица, които са били на
мястото на произшествието.
Обсъждането на
достоверността на показанията на двете свидетелки в случая е безпредметно, тъй
като дори само цитираните доказателства обусловят неизбежния извод, че
заявените от името на ищеца обстоятелства в цитираното уведомление до
застрахователя относно настъпването на процесното ПТП, включително и най-вече
относно лицето, управлявало застрахования лек автомобил, не са съответни на
действителното положение, а по делото не са ангажирани доказателства, но и
твърдения за друго уведомление от ищеца до ответника за процесното ПТП.
В противовес на
възраженията на ответника това не обуславя приложение на клаузата на р. ІІІ, т.
1.5 от общите му условия (също приети като писмено доказателство по делото),
тъй като видно от съдържанието й, цитираната клауза касае само хипотези на
представени от застрахования неверни данни за застрахованото МПС, не и
предоставяне на неверни данни за други обстоятелства за настъпило
застрахователно събитие по договора за застраховка на това МПС, включително
данни за водача на МПС, при чието управление е настъпило застрахователното
събитие.
Основателни се явяват,
обаче, възраженията на ответника, че изнасянето на неверени данни относно
водача на застрахования лек автомобил при настъпване на процесното
застрахователно събитие, представлява нарушение на задълженията на
застрахования, предвидени с р. VІ, т. 2.11 от общите условия, при които е
сключен договорът за застраховка между страните, да съдейства на застрахователя
за изясняване на обстоятелствата относно възникване на застрахователното
събитие.
Нарушението е значително с
оглед интереса на застрахователя, тъй като на първо място обективно препятства
възможността му да установи обстоятелства относно водача на застрахования
автомобил, които са предвидени в р. ІІІ, т. 1.1 и 1.2 като основание за
изключване на отговорността му за обезщетяване на вредите от процесното ПТП, а
на следващо място препятства и упражняване на регресните му права по чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.).
В тази хипотеза
разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), а и клаузата на р. VІ, т. 2.11 от
общите условия, при които е сключен застрахователния договор, предвиждат право
на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Предявеният осъдителен иск
за плащане на застрахователно обезщетение се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне, което предпоставя същия изход по акцесорния иск за лихви.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за
адвокатско възнаграждение за защита срещу неоснователните искове, в
претендирания с молбата от 12.10.2012г. и доказан с представения към молбата
договор за правна помощ размер от 4 000,00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.Н.“
ООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** срещу З. „Б.И.“ АД с
ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с правно
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 42 000,00 лв. – обезщетение,
дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Мерцедес” с ДК
№******* за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2012г., и осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 000,00 лв. –
лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 20.03.2012г. до
05.07.2012г.
ОСЪЖДА „Н.Н.“
ООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „Б.И.“
АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата 4 000,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от датата от връчването му.
СЪДИЯ: