№ 10852
гр. С., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110114534 по описа за 2022 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу К. В. З. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес гр.
С., кв. „Г. Б.“, ул. „Д.“ № 5, бл. 9, вх. А, ап. 2. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане
на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги.
Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на
дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в
размер на 2183,48 лв., представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 15.01.2019 г. – 14.05.2021 г.,
незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от
01.10.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 37,42 лв. за периода от 15.02.2019 г.
до 14.05.2021 г.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил основателността на
иска по размер, като навежда доводи, че е заплатил процесните задължения. Счита, че
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
1
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение
между него и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи условия за
процесния имот и за процесния период, поради което искът се явява доказан по
основание, като оспорването касае единствено размера на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества за имоти в сграда – етажна собственост – 1/ при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/ при липса на водомери
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
2
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За установяване на обема на разхода за вода, отразени във фактури за периода
от 15.02.2019 г. до 14.05.2021 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и
К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент,
находящ се в гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. „Д.“ № 5, бл. 9, вх. А, ап. 2, е водоснабден и с
изградена канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение, че за процесния период отчитането е
извършено по реда на чл. 32, чл. 35 и чл. 39, ал. 1 Наредба № 4 на база показанията на
индивидуални измервателни устройства. Общо фактурираните водни количества по
партидата за процесния имот от 28 месеца са 1032,05 куб.м., в т.ч. 900 куб. м. по
показания на водомерни устройства и 132,05 куб.м. вода „общи нужди“. Вещото лице
отбелязва в заключението, че в първата фактура от 15.01.2019 г. са фактурирани 464
куб.м. потребена вода и 88,51 куб.м. вода „общи нужди“, която включва потребление
преди процесния период. Формираните задължения са начислени в съответствие с
утвърдените от КЕВР цени на ВиК услуги. Стойността на същите за периода от
15.02.2019 г. до 14.05.2021 г. е в размер на 2183,48 лв. главница по фактури и 37,42 лв.
мораторна лихва. В претендираната сума обаче е включена и сумата от 1394,21 лв. за
предоставени ВиК услуги преди процесния период.
Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че
от така претендираното вземане в общ размер на сумата от 2183,48 лв.,
представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени във
фактури, дължими в периода 15.01.2019 г. – 14.05.2021 г., следва да се приспадне
сумата от 1394,21 лв., която се отнася за предходен период. Така общият размер на
дължимото за процесния период вземане възлиза на сумата от 789,27 лв.
От представените от ответника по делото писмени доказателства – фискални
бонове за сумата от 900 лв., платена на 03.12.2018 г., за сумата от 150 лв., платена на
20.09.2016 г., и за сумата от 100 лв., платена на 07.04.2017 г., не се установява това
задължение да е погасено, видно от датата на всяко от тях, предхождаща началния
момента на процесния период.
Ето защо искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 789,27 лв., представляваща главница за
задължения за доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода
15.01.2019 г. – 14.05.2021 г., като за разликата над сумата от 789,27 лв. до пълния
предявен размер от 2183,48 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
В случая предвид установяване на задължението като срочно съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
издаване на фактурата за всеки от месеците в рамките на процесния период.
Стойността на дължимата мораторна лихва върху основателната част от
главница за доставени ВиК услуги за периода 15.01.2019 г. – 14.05.2021 г., се определя
от съда въз основа на вменената му по закон компетентност по чл. 162 ГПК и на база
данните от заключението по съдебно-техническата експертиза, като пропорционално
на дължимата главница, съдът изчисли, че начислената мораторна лихва възлиза на
сумата от 13,53 лв. за периода от за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2021 г.
3
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи частично, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 13,53 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2021 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 37,42 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищеца. Съразмерно на уважената част от иска ответникът
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
142,57 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и сумата от
34,13 лв. представляваща дължими разноски по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. В. З.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. „Д.“ № 5, бл. 9, вх. А, ап. 2 дължи на „С.
В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул.
Б. П. С. № 1, сграда 2А, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 789,27 лв.,
представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени във
фактури, дължими в периода 15.01.2019 г. – 14.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13,53 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 56853/2021 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу К. В. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. „Д.“ № 5, бл. 9,
вх. А, ап. 2
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 789,27 лв. до пълния предявен размер от 2183,48 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 13,53 лв.
до пълния предявен размер от 37,42 лв., като неоснователен,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 56853/2021 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. В. З., ЕГН **********, с адрес
гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. „Д.“ № 5, бл. 9, вх. А, ап. 2 да заплати на „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А сумата от 142,57 лв., представляваща дължими разноски по исковото
производство и сумата от 34,13 лв. представляваща дължими разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5