Решение по дело №283/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 216
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20207280700283
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                              №216/1.12.2020 г.

 

Гр. Ямбол

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от Председателя  адм. д. № 283   по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството   е  по реда  на  чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 13, ал. 5 от  Закона за социално подпомагане (ЗСП), вр. чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Образувано е по жалба на Р.К.П. *** против Заповед № ЗСП/Д-Я/674 от 29.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, с която, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по подадено от него Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/674 от 13.07.2020 г., потвърдена с Решение № 28-РД06-0025/08.09.2020 г. на Директора на РД „Социално подпомагане“–Ямбол.

В съдебно заседание, оспорващият редовно призован, се явява лично и с назначения му служебен защитник – адвокат Г.Х. ***, който поддържа изцяло жалбата така, както е депозирана, заедно с направеното допълнение към нея. Счита, че липсват мотиви за постановения отказ, както и че са налице всички условия за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП на П..

Ответната страна - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Ямбол, редовно призован, чрез процесуалния си  представител юрисконсулт А., оспорва жалбата, като застъпва становище за нейната неоснователност, поради което претендира отхвърлянето ѝ. Сочи, че от събраните по делото доказателства е видно, че оспорващият не е доказал наличието на инцидентно възникнала жизненоважна потребност, както и че  жалбоподателят разполага с доходи, с които би могъл да посрещне разходите си.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.07.2020 г. жалбоподателят П. подал в Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Я/674 за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, като посочил мотив за исканата помощ за лекарства всеки месец; основен ремонт на съсобствената му къща за привеждането ѝ в състояние, годно за обитаване, измазване; всякакви други нужди, необходими за оцеляването през 2020 г. Към заявлението са приложени фактури за закупени лекарства през месеците март, април, юни и юли 2020 г. и разходооправдателни документи за заплатени изследвания и лекарства през месец май 2020 г., както и за диоптрични очила.

По Заявлението-декларация, въз основа на проведена социална анкета, бил изготвен Социален доклад от 29.07.2020 г., съгласно Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, включващ анкетна карта с описание на семейното и материално положение на   П., както и на здравословното му състояние. Според записаното в доклада, Р.К.П. е мъж на 66 г., неженен, в пенсионна възраст и с определени 100 % ВСУ без чужда помощ с ЕР на ТЕЛК № 1265 от 14.12.2017 г. Същият е с регистрация в ТД „Бюро по труда“-Ямбол от 21.11.2017 г. и получава доход от пенсия в размер на 314,14 лева; отпусната му е месечна финансова помощ по реда на чл. 70 от ЗХУ в размер на 90,75 лева, която предвид здравословното му състояние изцяло покрива нуждите за лекарства. От социалния доклад става ясно още, че П. притежава жилище, състоящо се от три стаи, което е в съсобственост с двамата му племенника, но го ползва сам; в дворното място има допълнителна постройка, в която има обособен кът за живеене в една стая, пригодена за обитаване, но според декларираното от Р.П. не може да я отдава под наем поради здравословното си състояние и поради това, че няма отделен електромер и водомер. Видно от доклада е, че лицето притежава и 1/11 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Елхово, ½ идеална част от дворно място с обща площ от 240 кв. м, заедно с дюкянско помещение със застроена площ от 81 кв. м, както и ½ ид. част от мазе с обща площ от 75 кв. м. По данни на жалбоподателя, към момента имотът се обитавал от друг съсобственик, като П. не получавал наем за своята част от него. Заявителят на помощта притежава също и 0,480 дка земя в гр. Ямбол, м. „Ормана“, за която декларира, че не се обработва и няма приходи от нея. Според констатациите в доклада, през месец март заявителят е заплатил на неоторизирано лице съответно договорена сума за извършване на ремонт на покрива с пренареждане на керемидите, но услугата така и не е завършена; сумата е заплатена лично от П. от получените от него средства в размер на 2 280,15 лева от натрупана за минал период пенсия. В тази връзка е посочено, че на Р.П. се помага, за да може да се възползва от социалната услуга „настаняване в Дом „Стари хора” – съобразно с неговите заболявания, което от своя страна ще предотврати необходимостта от замисления ремонт и ще остане в грижата на другите съсобственици - неговите племенници. Въз основа на горните констатации в част Б от доклада, касаеща преценката на нуждата от социално подпомагане, е направено предложение за отказ да се отпусне еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП поради липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност и поради неизчерпани възможности за самоиздръжка и помощ от разширения семеен кръг. Конкретно е посочено, че исканата еднократна помощ от Р.П. за лекарства, за основен ремонт на обитаваната от него къща и „за всякакви други нужди, необходими за оцеляването му през 2020 г.“, не касаят инцидентно възникнали потребности, като по отношение на искането за закупуване на лекарства е прието, че се касае за хронични заболявания на лицето, за които му е осигурена месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ; по отношение на искането за средства, необходими за извършването на основен ремонт на къщата, се сочи, че такъв е започнат още през 2018 г., но не е завършен, а услугата е предварително заплатена лично от П.; по отношение на искането за финансова подкрепа за задоволяване на ежедневните потребности на лицето е прието, че заявителят получава пенсия, достатъчна за покриване на разходите му за храна, за битови и комунални дейности при стандартите в РБ.

На база на изготвения социален доклад е издадена обжалваната Заповед ЗСП/Д-Я/674 от 29.07.2020 г., с която е отказано отпускането на еднократна социална помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 8 от ЗСП, по съображения за липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност и поради неизчерпани възможности за самоиздръжка и помощ от разширения семеен кръг. Видно от отбелязванията върху документа, заповедта е връчена на 14.08.2020 г., като с Жалба вх. № 2801-94Р-00-1957 от 24.08.2020 г. по описа на ДСП-Ямбол, (постъпила в РДСП-Ямбол с вх. № 28-94Р-00-0443/31.08.2020 г.), актът е оспорен по административен ред. Със свое Решение № 28-РД06-0025 от 08.09.2020 г. Директорът на РД „Социално подпомагане“–Ямбол отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки, че заповедта е правилна и законосъобразна и при издаването ѝ са спазени процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона. Решението е връчено на 15.10.2020 г. (л. 34), а жалба против първоначално издадения акт е постъпила директно в съда на 27.10.2020 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник в административното производство, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол предвид факта, че с него се засягат законни права и интереси на адресата, и в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Изложеното мотивира съда да приеме, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП, а именно от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, в рамките на предоставените му от закона правомощия.  Същата е изготвена и в установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила и е мотивирана.

Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, които  задължават компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. Според чл. 13, ал. 3 от ЗСП отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира, което в случая е сторено от административния орган.

Съгласно чл. 12 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни и се отпускат след преценка на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2 от с.з. В разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП е посочено, че условията и редът за предоставяне на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с ППЗСП, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 16 от ППЗСП са посочени потребностите, за чието задоволяване се отпуска еднократна помощ, а именно - инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Посочено е, че тази помощ може да се отпуска веднъж годишно със заповед на Директора на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице, като е уреден и нейният максимален размер - до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет.

От цитираната до тук нормативна база се налага извод, че за да е налице право на еднократна социална помощ по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е необходимо внезапно (инцидентно) да са възникнали посочените в нормата жизненоважни потребности, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Безспорно е, че ремонтът на цялата къща на жалбоподателя не представлява инцидентно възникнала жизненоважна потребност, още повече предвид обстоятелството, че за осъществяване на тази дейност лицето предварително е заплатило съответна сума, като е използвало получените средства в размер на 2 280,15 лева от натрупана за минал период пенсия. Това сочи, че жалбоподателят П. е разполагал с необходимите му средства за ремонт на жилището си. Освен това, лекарствата се купуват ежемесечно, като разходите за тях оспорващият би могъл да покрие с пенсията и с месечната финансова подкрепа, които получава. Същият би могъл да се възползва и от възможността да получи наем от имота в гр. Елхово, от който притежава идеална част и който се ползва изцяло от един от останалите съсобственици.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-Я/674 от 29.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По отношение искането на назначения служебно процесуален представител на жалбоподателя П. за определяне на възнаграждение, същото е неоснователно. Определянето на възнаграждението на служебния защитник и заплащането му се извършва по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, а не по реда на АПК, респ. на ГПК, като компетентен орган е Националното бюро за правна помощ, а не съдът.

Водим от гореизложеното, ЯАС, първи административен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.П. ***, със съдебен адрес:***, адвокат Г.Х. ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-Я/674 от 29.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП му е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по подадено от него Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/674 от 13.07.2020 г., потвърдена с Решение № 28-РД06-0025/08.09.2020 г. на Директора на РД „Социално подпомагане“ – Ямбол.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Г.Х. за определяне на възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство по делото.

Решението, на основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане, е ОКОНЧАТЕЛНО.

       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете