В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Административно наказателно дело |
Производството по делото е по реда на чл. 416, ал. 6 от КТ, във връзка с Раздел V от ЗАНН и е образувано след отмяна от АС – Г. С. на първоначално постановеното решение по делото. Образувано е по жалба на „. О., със седалище и адрес на управление: Г. З., ул. “...................." № 2. представлявано от управителя К. М. К., депозирана Ч. А. Г. Д. срещу Наказателно постановление № */19.11.2010 г. на Директора на Дирекция “И. по Т. – Г. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, тъй като административно – наказващият орган не се е съобразил с обективираното в писменото възражение искане за преценка на случая като маловажен. На следващо място е посочено, че в оспореното Наказателно постановление не е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е осъществено, включително и доказателствата, които го подкрепят, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наведени са аргументи, че процесното нарушение за непрекъсната работа седем дни от 12.09.2010 до 18.09.2010 г. вкл. без почивка на лицето Д. М. А. не е вярно, тъй като в графика за работа е отразено, че същата е била в почивка от 20 ч. на 17.09.2010 г. до 7 ч. на 19.09.2010 г. Направено е искане за отмяна на оспореното наказателно постановлениÕ, като незаконосъобразно. Въззиваемият – Дирекция “И. по Т. – Г. П. оспорва жалбата Ч. своя процесуален представител и моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Р. П. – Г. З. не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на въззиваемата страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представения по делото Трудов договор № */02.07.2010 г., Д. М. А. е назначена на длъжност „.................” в дружеството – жалбоподател на пълно работно време от 8 ч. С Протокол за извършена проверка изх. № */08.11.2010 г. са установени редица нарушения на трудовото законодателство, включително и това, че от представените графици и присъствени книжа за м. септември при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка е не по-малко от 36 ч., например на Д. А., работила от 12.09.2010 г. до 18.09.2010 г. вкл. без почивка и са дадени конкретни предписания за отстраняване на установените нарушения. Със Заповеди №№ */01.02.2010 г. и */01.08.2010 г. на „. О., Г. З. е определено сумирано изчисляване на работното време за периода съответно м. февруари – м. юли 2010 г. и м. август – м. октомври 2010 г., за което е предвидено да се изготвят графици за работа и да се спазят разпоредбите на чл. 151, ал. 3 и чл. 153, ал. 2 от КТ, с които заповеди Д. А. е запозната срещу подпис. В приложения по делото отчет за работното време за м. септември 2010 г. за периода 12.09.2010 г. – 18.09.2010 г. вкл. е отразено, че Д. А. е работила без почивка. В Акт № */08.11.2010 г. за установяване на административно нарушение е отразено, че на 02.11.2010 г. и на 08.11.2010 г. при проверка по документи за спазване на трудовото законодателство е констатирано, че жалбоподателят в качеството на работодател не е осигурил при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на лицето Д. М. А. на длъжност „...................”, работила непрекъснато седем работни дни без почивка от 12.09.2010 г. до 18.09.2010 г. вкл., което е в нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ. В депозираното от жалбоподателя възражение срещу процесния АУАН е посочено, че К. К. е представил на проверяващите присъствената книжка, която се попълва от всеки продавач – консултант, като в случая двете продавачки /майка и дъщеря/ са разменили работните си смени без негово знание, което е довело до установеното нарушение. От показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. Д. и В. О. се установява, че същите на 02.11.2010 г. и на 08.11.2011 г. са извършили проверка на жалбоподателя, като са констатирали, че на назначената на работа в дружеството – жалбоподател Д. А. не е осигурено при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа за периода от 12.09.2010 г. до 18.09.2010 г. вкл., което е отразено в отчета за работното време за м. септември 2010 г. по време на проверката е изискан поименен график, но такъв не е представен. Свидетелят С., който работи при жалбоподателя, сочи, че задължението да направи поименния график на работниците е негово, както и че той е изготвил приложения по делото отчет за работното време, който не представлява поименен график и в който е допуснал грешка, като Д. А. е почивала 35 ч., тъй като е трябвало да отвори магазина с 1 час по-рано, за да получи хляба. В съдебно заседание е представен поименен график за работа, без дата /л. 40 – 47 от делото/, за който свидетелят не може да конкретизира кога е изготвен. Свидетелката Р. А. сочи, че дъщеря й работи при същия работодател и заради по-ранното получаване на хляба, се е наложило да отиде в 7 ч. сутринта, вместо в 8 ч., като за сметка на това си е тръгнала 1 час по-рано от работа. С Наказателно постановление № */19.11.2010 г. на Директора на Дирекция “И. по Т. – Г. П. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на „. О., Г. З. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, а именно: търговското дружество в качеството на работодател не е осигурил при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на лицето Д. М. А. на длъжност „................”, работила непрекъснато седем работни дни без почивка от 12.09.2010 г. до 18.09.2010 г. вкл. При първоначалното разглеждане на делото оспореното наказателно постановление е отменено, като незаконосъобразно, тъй като в същото не е посочено мястото на извършеното нарушение и не е взето предвид направеното възражение за маловажност на случая, което представлява съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция е отменила първоинстанционното решение, поради липса на анализ на доказателствата, обсъждане на установените Ч. тях факти и изводи за установеност или не на признаците на нарушението и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на депозираната жалба: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган /чл. 416, ал. 5 от КТ/ и в предписаната от закона форма. При постановяване на наказателното постановление обаче са допуснати съществени нарушения на материалния закон, което обуславя извод за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Със Заповеди №№ */01.02.2010 г. и */01.08.2010 г. жалбоподателят е определил сумирано изчисляване на работното време за периода от м. февруари 2010 г. до м. октомври 2010 г., т. е. за период от 9 месеца, с което е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. На следващо място жалбоподателят е нарушил и нормата на чл. 403 а, ал. 1 от КТ, тъй като не са били на разположение на контролните органи документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа и по-точно поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Свидетелите Ю. Д. и В. О. сочат, че по време на проверката са изискали поименен график, но такъв не е бил представен. Към възражението досежно процесния АУАН също не е приложен такъв график. Настоящата инстанция не кредитира представения в съдебно заседание при първото разглеждане на делото поименен график за работа, тъй като същият е без дата, не е утвърден от работодателя, а свидетелят С., на когото е вменено задължението да го изготви, не е запознат с него. Освен това, този график обхваща последователно и без прекъсване периода от м. февруари 2010 г. до м. октомври 2010 г., а сумирано изчисляване на работното време е определено с две отделни заповеди за различни периоди, което обуславя изготвянето на два отделни списъка. Процесното нарушение е установено въз основа на информацията, обективирана в отчета за работното време за м. септември 2010 г. по отношение на Д. А.. Този отчет обаче не представлява по своята същност поименен график и не ангажира волята на работодателя за разпределението на работното време. Следва да се отбележи, че в цитираните заповеди за определяне на сумирано изчисляване на работното време изрично е посочено, че следва да се изготвят графици за работа и да се спазят разпоредбите на чл. 151, ал. 3 и чл. 153, ал. 2 от КТ, а Д. А. е положила подпис, че е запозната с тях. Следователно липсва документирано волеизявление на работодателя – жалбоподател досежно определяне на работното време на Д. А. в периода 12.09.2010 г. – 18.09.2010 г. вкл., респективно за нарушаване на правото й на непрекъсната седмична почивка на не по-малко от 36 часа. Във фазата на съдебното производстно АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила и в тежест на наказващия орган е да установи извършеното административно нарушение и авторството на нарушителя, което в настоящия случай не е налице. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че посоченото административно нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от КТ не е осъществено от „. О., със седалище и адрес на управление: Г. З., ул. “........... № 2. представлявано от управителя К. М. К., а за извършените от него нарушения на нормите на чл. 142, ал. 2 и чл. 403 а, ал. 1 от същия кодекс не е наложена санкция по съответния законов ред. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното пред настоящата инстанция наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */19.11.2010 г. на Директора на Дирекция “И. по Т. – Г. П., като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Г. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |