Решение по дело №3833/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             24.7.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и първи юли                                              две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3833 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.Р.У. срещу П.А.У., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи и че са във фактическа раздяла от м. юни 2018 г. Заявява, че между страните е било налице съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие, но предвид отсъствието на ответницата от страна и с оглед липсата на комуникация между тях, това е станало невъзможно. 

Ответницата заявява, че е уведомена за образуваното дело, но че не пребивава в Република България, поради което не може да се яви и да упълномощи представител. Не се противопоставя на разтрогването на брака, като моли след същото да запази брачното си фамилно име.

В открито заседание ищецът и неговият процесуален представител поддържат молбата, като молят за допускане на искания развод.

Ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от представеното заверено копие на брачна регистрация, че страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 2.8.2005 г. в гр. Саутхамптън, Великобритания.

От брака си страните нямат родени деца.

От показанията на св. Т. Н. се установява, че страните са разделени от м. юни 2018 г., когато ищцата се е завърнала в Англия, както и че на практика още тогава бракът им е приключил.

Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, кореспондиращи напълно с твърденията и на двете страни, съдът намира предявеният иск за развод за доказА.по основание. От показанията на свидетеля, както и от съвпадащите твърдения на страните, може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, като с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име, предвид изразеното нейно становище.

Страните нямат семейно жилище, ползването на което да бъде предоставено на някой от тях.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която с оглед заявеното в съдебно заседание следва да се поеме от ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, гражданския брак, сключен на 2.8.2005 г. в гр. Саутхамптън, Великобритания между А.Р.У., ЛНЧ **********, гражданин на Великобритания и П.Ан У., гражданин на Великобритания, роден на *** г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата П.Ан У. да запази брачното си фамилно име – У..

Страните не си дължат издръжка след прекратяването на брака.

Страните нямат семейно жилище.

ОСЪЖДА А.Р.У., ЛНЧ **********, гражданин на Великобритания, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 40.00 (четиридесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: