Р Е Ш Е Н И Е
Номер 312 16.10.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На седемнадесети септември две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
гражданско дело номер 238 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 7 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът Е.З.Х., ЕГН **********, с адрес *** е предявил
иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че по досъдебно
производство № 16-С/2012 г., преобразувано в ДП № 6-С/2013 г. по описа на СлО
при СГП (пр. преписка вх. № 4-1033/12 г., преобразувана в пр. преписка вх. №
4-1803/2012 г. на СГП), прекратено с прокурорско постановление от 24.04.2015
г., бил разследван за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 294, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015 г. до
окончателно изплащане.
Отделно от горното ищецът претендира ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 20000 лева за това, че спрямо него били
неправомерно използвани специални разузнавателни средства по искания рег.№
174/25.06.2012 г. и рег. № 239/16.08.2012 г. на прокурор при СГП и искания рег.
№ 136/18.04.2011 г., рег. № 193/14.06.2011 г. и рег.№ 361/19.09.2011 г. на ГДБОП, по които са били издадени разрешения
на Председателя на Софийския окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от
10.11.2015 г. до окончателно изплащане.
Втората претенция е описана съгласно уточнението и
изменението й по молба от 16.09.2020 г.
Ищецът желае да му бъдат присъдени и разноските в
настоящото исково производство.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва
исковете по съображения, изложени в представен в срок отговор на исковата
молба, поддържан в съдебно заседание. С отговора са предявени и възражения за
изтекла тригодишна погасителна давност относно лихвите.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че ищецът Е.З.Х. понастоящем изпълнява
длъжността прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас. От приложената кадрова
справка (л. 19-22) е видно кариерното му израстване от 1983 г. насам.
Първоначално е бил следовател в Окръжна
следствена служба – Бургас, а между 1992
г. и 1998 г. е оглавявал тази институция. От 03.08.1998 г. до 20.06.2004 г. е бил Окръжен прокурор, а след
това - прокурор в Окръжна прокуратура -
Бургас. На 11.05.2009 г. той встъпил в длъжност като Апелативен прокурор на АП
- Бургас.
Няма разногласие и по въпроса, че по досъдебно
производство № 16-С/2012 г., преобразувано в ДП № 6-С/2013 г. по описа на СлО
при СГП (пр. преписка вх. № 4-1033/12 г., преобразувана в пр. преписка вх. №
4-1803/2012 г. на СГП), ищецът е бил разследван за извършени престъпления по
чл. 282, ал. 1 и чл. 294, ал. 1 от НК.
Наказателното производство е образувано с
постановление от 12.06.2012 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за
разследването на две „работни“ обвинителни тези:
- за извършено от ищеца престъпление по служба - по чл.
282, ал. 1 от НК - за това, че в периода 2005 - 2011 година в гр. Бургас, в
качеството си на длъжностно лице – ръководител на АП - Бургас, нарушил
служебните си задължения и превишил властта си с цел да набави облага (недвижим
имот) за свой низходящ и от това е можело да настъпят немаловажни вредни
последици;
- за извършено престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК (лично
укривателство) - за това, че в периода
2005 - 2011 година в гр. Бургас, спомогнал на лица, извършили престъпления да
избегнат, и/или срещу тях да бъде осуетено наказателното преследване, и/или да
останат ненаказани, без да се е споразумял с тези лица, преди да са извършили
самите престъпления.
Досъдебното производство е било прекратено с
прокурорско постановление от 24.04.2005 г. (л. 28-38). От изложената в обстоятелствената
част на този акт хронология става ясно, че още от самото начало именно ищецът е
бил обект на разследване и по двата цитирани състава на НК.
Мотивирайки се с образуваното наказателно производство
за престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл.
294, ал. 1 от НК Главният прокурор е поискал от Висшия съдебен съвет отстраняването
на ищеца от длъжност – и като прокурор в АП – Бургас и като ръководител на тази
институция. Искането е било уважено на
основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ (отменена редакция) с протоколно решение на ВСС от 18.07.2003 г.
(л. 88-94). Ищецът е обжалвал без успех този акт, по повод на което е било
образувано адм. дело № 10520/2013 г. на ВАС, преобразувано в дело № С-85/2013
г. (според информацията от сайта на съда).
След като наказателното производство е било прекратено
с протоколно решение на ВСС от 21.05.2015 г. (л. 52) ищецът е възстановен на
длъжността „прокурор“ в Апелативна прокуратура – Бургас (при вече изтекъл
мандат като административен ръководител).
Ищецът е магистрат, заемал изключително важен
ръководен пост в прокуратурата, поради което принудителното му отстраняване от
работа, провокирано от наказателния процес, без всякакво съмнение е било във
фокуса на общественото внимание. Приложената по делото статия от информационен
сайт (л. 25) е скромно свидетелство в тази насока.
В показанията си свидетелите Г.Х.– съпруга на ищеца и А.Г.(негов
колега) говорят за изживените от него силен стрес и психологически срив,
особено след като бил отстранен от работа. Ищецът преустановил всякакви
социални контакти, затворил се в дома си.
Станал мнителен и унил. Променил се в негативен план и в отношенията си с
най-близките. Не искал да общува с колеги, за да не ги злепостави.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема,
че значителна част от претърпените от ищеца неудобства са последица от оставането
му без работа за период от близо две години поради отстраняването му от
длъжност по реда на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, което е в пряка връзка с
образуваното наказателно производство.
Може да се допусне, че продължителното стресово
състояние е повлияло негативно върху здравословното състояние на ищеца. Данни,
че той е търсил лекарска помощ, се съдържат в свидетелските показания. Изложените
в исковата молба твърдения, че в поради коментираните негативни емоции ищецът е
развил и автоимунно заболяване, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Настоящият състав съобразява практиката, че липсата на
повдигнато обвинение в наказателния процес не е пречка за присъждане на
обезщетение по реда на ЗОДОВ – виж напр. Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1215/2011 г., III гр. отд.; Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3143/2015 г., IV гр.отд.
Предвид изложеното съдът намира, че Прокуратурата на
Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 45000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от
това, че по досъдебно производство № 16-С/2012 г., преобразувано в ДП №
6-С/2013 г. по описа на СлО при СГП (пр. преписка вх. № 4-1033/12 г.,
преобразувана в пр. преписка вх. № 4-1803/2012 г. на СГП), прекратено с
прокурорско постановление от 24.04.2015 г., бил разследван за извършени
престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 294, ал. 1 от НК.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ съдът
съобразява следното:
По делото са приложени 10 тома с веществени
доказателствени средства, които са били приобщени към цитираното по-горе дознание.
От тях е видно, че с цел установяване има ли извършени от ищеца Е.Х. престъпни
деяния по чл. 282, ал. 1 от НК и чл.
294, ал. 1 от НК спрямо него са били прилагани специални разузнавателни
средства чрез наблюдение, подслушване, проследяване и документиране по чл. 11
от ЗСРС - фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране.
По искания рег.№ 174/25.06.2012 г. и рег. №
239/16.8.2012 г. на прокурор при СГП Председателят на Софийския окръжен съд е
издавал разрешения за използване на СРС за срок от 60 дни, считано от
26.06.2012г., впоследствие продължен с още 120 дни, считано от 25.08.2012г.
Така са били документирани множество срещи на ищеца с
различни лица в периода 14.08.2012г. и 22.11.2012г., както и 23 лични телефонни
разговора между 03.07.2012 г. и 23.11.2012 г. (Папка 1А и Папка 2А – ВДС)
По искания рег.№ 136/18.04.2011г. и рег. № 193/14.6.2011г.
на ГДБОП Председателят на Софийския окръжен съд е издавал разрешения за
използване на СРС за срок от 60 дни, считано от 18.04.2011 г., впоследствие
продължен с още 120 дни, считано от 16.06.2011 г.
Така си били записвани множество проведени от ищеца Х.
разговори и срещи с различни лица през периода от 12.05.2011 г. до 20.09.2011
г. (Папка 5 ВДС).
По искане рег.№ 361 от 19.09.2011 г. на ГДБОП, отново
мотивирано с разследване срещу ищеца за коментираните по-горе престъпления, Председателят на Софийския окръжен съд е разрешил
прилагане на СРС и срещу лицето Н.М.за срок от 60 дни, считано от 19.09.2011 г.
Впоследствие този срок бил продължен с още 120 дни, считано от 18.11.2011 г.
По тази начин са били записани редица разговори между
ищеца и М., водени между 25.10.2011 г. и 22.12.2011 г. (Папка 7 ВДС).
Всички разрешения са били издадени от некомпетентен
орган.
Исканията за експлоатиране на СРС са били мотивирани с
оглед разследване на ищеца за извършени престъпления в качеството му на апелативен
прокурор на АП – Бургас. Определената по
правилата на чл. 35, ал. 3 НПК подсъдност на наказателното производство е пред Софийски
градски съд. На основание чл. 174 от НПК единствено председателят на този съд е
бил легитимиран да разреши използването СРС. Следователно издадените разрешения
от административния ръководител на СОС са
опорочени поради липса на компетентност. В същия смисъл се е произнесъл и ВКС с
Решение № 143 от 03.04.2015 г. по н. д. № 132/2015 г., II нак. отд.
(л.117-122).
Отделен е въпросът, че СРС са били прилагани извън максимално
допустимия по онова време срок от 6
месеца по чл. 21 от ЗСРС.
Нарушенията са констатирани от Националното бюро за
контрол на специалните разузнавателни средства – виж Писмо рег. № ИК-653 от 06.11.2015
г. (л. 53).
Неправомерната експлоатация на СРС спрямо ищеца е
израз на фрапантно посегателство върху неприкосновеността на личния му живот,
гарантирана от чл. 32 от Конституцията на Република България.
Предвид изложеното Прокуратурата на Република България
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Е.Х.
сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за това, че спрямо него
са били неправомерно използвани специални разузнавателни средства по искания
рег.№ 174/25.06.2012 г. и рег. № 239/16.8.2012 г. на прокурор при СГП и искания
рег. № 136/18.04.2011 г., рег. № 193/14.06.2011 г. и рег.№ 361/19.09.2011
г. на ГДБОП, по които са били издадени
разрешения на Председателя на Софийския окръжен съд.
Без значение е обстоятелството, че разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ е въведена с изменение на закона, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г. Тя признава правото на защита на всички граждани, засегнати от незаконни
СРС. Отговорността на държавата за вреди е основен принцип, закрепен в чл. 7 от Конституцията.
Съдът намира за основателно позоваването на ответника
на погасителна давност по чл. 111, б. „в“, предл. ІІ от ЗЗД досежно
претендираните лихви, начислени извън тригодишния период, предхождащ завеждането
на делото.
Исковата молба е подадена на 27.01.2020 г. Затова
върху главниците от 45000 и 20000 лева следва да бъдат присъдени лихви от
27.01.2017 г. нататък. В останалата част претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в
полза на ищеца разноски от 9,29 лева
Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал.
2 от ЗА съдът определя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение
от 2630 лева. В съответствие с уважената
част от исковете ответникът следва да заплати част от това възнаграждение,
възлизаща на 2442 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на Е.З.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 45000 (четиридесет и пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
това, че по досъдебно производство № 16-С/2012 г., преобразувано в ДП №
6-С/2013 г. по описа на СлО при СГП (пр. преписка вх. № 4-1033/12 г.,
преобразувана в пр. преписка вх. № 4-1803/2012 г. на СГП), прекратено с
прокурорско постановление от 24.04.2015 г., бил разследван за извършени
престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 294, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.01.2017 г. до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА над присъдения размер на
главницата от 45000 лева до претендираната горница от 50000 лева, както и В
ЧАСТТА относно законната лихва за периода от 24.04.2015 г. до 27.01.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на Е.З.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева
за неправомерно използвани спрямо него специални разузнавателни средства по
искания рег.№ 174/25.06.2012 г. и рег. № 239/16.8.2012 г. на прокурор при СГП и
искания рег. № 136/18.04.2011 г., рег. № 193/14.06.2011 г. и рег.№ 361/19.09.2011
г. на ГДБОП, по които са били издадени
разрешения на Председателя на Софийския окръжен съд, ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2017г. до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни
разноски в размер на 9,29 лева (девет лева и двадесет и девет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА относно законната лихва за
периода от 10.11.2015 г. до 27.01.2017 г.
Присъдените в полза на ищеца суми да бъдат изплатени
по банкова сметка *** *** „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на С.П.П., ЕГН **********– адвокат от АК
- Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Свети Патриарх Евтимий” № 67 сумата от 2442 (две
хиляди четиристотин четиридесет и два) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Е.З.Х. с ЕГН ********** по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: