РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Ямбол, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330102682 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Ж. М. Ж. от гр. Я., чрез пълномощник
адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Б.- ЯАК, против Община „Я.”, ЕИК №
***, представлявана от кмета иск, с който се претендира присъждане на сумата от 15 000, 00
лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от ухапване на куче.
Ищецът твърди, че на *** г. около 17.30 ч. в гр. Я., в участъка между улиците „***“ и
„***“, до ЦДГ „***“, срещу №№ 14 и 16 бил нападнат от жълто рижаво куче, без стопанин и
ухапан по ***. Видял, че кучето било без марка на ушите. При нападението получил рани,
като бил разкъсан десния му ***, като бил с отворена рана и бил отвън без обвивката на
кожата. На 06.12.2021 г. посетил болницата в гр. Я., където бил прегледан и по спешност
бил настанен в урологичното отделение и бил опериран. Посочва, че наред с изпитаните
болки от причиненото ухапване, преживял и посттравматично стресово разстройство, като
виждайки куче изпитвал ужас, вцепенявал се и спирал на място да не би отново да бъде
нападнат. Счита се, че причинените му неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от
процесуално легитимирания ответник, като същия не бил изпълнил задълженията си да
упражни контрол над изоставените животни на територията на община- Я., да
идентифицира и регистрира кучетата и да спазва изискванията за защита на животните в
приюти и места съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 и 2 от ЗЗЖ.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
1
община. Предявения иск се оспорва, като се твърди, че не били доказани изискуеми
предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане. В общинската
администрация не били постъпвали сигнали за безпризорни и безстопанствени кучета в
посочения район на гр. Я., като не било ясно дали въпросното куче е безстопанствено или
домашно. В деловодството на община- Я. не бил подаден сигнал за посочения инцидент от
ищеца или от друго лице, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 Правилника за вътрешния ред
и организация на работата в „Общински приюти за бестопанствени животни“- Я.. Твърди се,
че община- Я., чрез служителите си изпълнила възложените и по закон в чл.47 и чл.48 ЗЗЖ
задължения и не било налице противоправно бездействие.
При условията на евентуалност възразяват за съпричиняване на увреждането от страна
на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва се и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, като в конкретния случай нямало
определен ден за изпълнение на задължението на общината към ищеца, като първата се
считала в забава от момента на поканата за изпълнение, по арг. от чл.84, ал.3 ЗЗД.
Иска се отхвърляне на исковата претенция, като алтернативно се прави искане за
нейното намаляване и редуциране на адв. възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК
поради прекомерност и съобразяване с Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалният представител на ищеца, сочи
доказателства, като пледира за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Ответникът Община- Я., чрез процесуалния си представител- юрисконсулт, в о.с.з.
поддържа изцяло съображенията по представения писмен отговор, с изразено становище за
неоснователност на претенциите, поради неустановяване, че телесните увреждания на
ищеца са неизбежна последица от ухапването на безстопанствено куче, поради което считат,
че не би могла да се ангажира отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД за вреди,
причинени от служители на общината при и по повод изпълнение на възложената работа.
Моли и за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Първия спорен момент между страните е правнорелевантното обстоятелство, дали на
*** г., около 17,30 ч. ищеца е бил нападнат и ухапана от куче – в областта на ***. Това
обстоятелство се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства. От представената епикриза от отделението по урология при МБАЛ „*** АД гр. Я.,
е установено наличието на разкъсно контузна рана десен ***, дефект на кожата, причинена
от ухапване от улично куче.От показанията на разпитания свидетел В. Н. Б., който е
очевидец на самото нападение и ухапване от кучето, се установява, че в началото на месец
декември 2021 г., непосредствено е възприел как около 17.30 ч. на улицата чул джавкане и
момчето което се движило пред него се подпряло на стената, след това паднал на земята и се
2
присвил. Свидетеля изяснява, че той изгонил кучето, което било голямо, нямало маркер на
ушите и стопанин. След това попитал момчето какво му има, но то скимтяло повече от
кучето, като се държало за корема или ***. Стояли заедно около 15 мин. след която му
помогнал да се изправи и тръгнали към поликлиниката, но като отишли там било заключено
и не работили. Там оставил момчето, като му казал, че бърза и не може да посочи какво е
станало след това. Срещнал го след година и нещо на *** и го познал, като го попитал как е.
Момчето му отговорило, че не е добре, претърпял операция и му премахнали единият тест.
Уточнява, че нямали телефони да се обадят на спешна помощ.
На въпрос на процесуалния представител на ответника юриск. А. свидетеля уточнява,
че след инцидента просто подплашил кучето, като съприкосновение с него нямал. Кучето
нямало медальон, каишка или друга марка, като в района в който станало това нещо, нямало
къщи с дворове откъдето да дойдело кучето. Инцидента станал до бившето УДУ „***“, до
***. Не бил се обаждал на спешна помощ, нито да сигнализира за самото куче. Не познавал
човека, завел го до поликлиниката и го оставил. Същия имал нужда от спешна помощ, щом
15 мин. се превивал и не можел да мръдне от земята, като човекът до поликлиниката само
им казал, че е затворена и си тръгнал.
Свидетелката Н.С.С., майка на ищеца, установява, че в него момент синът и живеел
на квартира в гр.Я., ул. „***“ в близост до ***. През месец декември 2021 г. и се обадил от
болницата от телефон който не бил негов, като и казал, че е ухапан от куче. Тя ходила при
него, но не я пуснали заради мерките от Ковид, като бил настанен в урологията. Около една
седмица бил в болницата, като имал приятелка, но след като същата разбрала какво и как
бил ухапан се отказала. Грижите за него полагала тя, като от тогава нямал сериозна връзка.
Водил приятелката си с която бил когато го ухапало кучето и след инцидента не бил водил
никакви приятелки в къщи. Същите се отстранявали от него като разберели как и къде бил
ухапан, като имал притеснения като видел куче. Преди това нямал такива притеснения, от
месец декември бил при нея в къщата, защото не можел да си плаща квартирата. Не можел
да си намери и подходяща работа, като не му позволявали да вдига тежко, като повечето
работа я вършели те. Когато посещавал тоалетна при малко по-голям зор и ходил да се мие в
банята. Вземал лекарства, като ходил втори път за да почистват операцията заради косъм.
На въпрос на процесуалния представител на ответника юриск. А. свидетеля уточнява,
че инцедента се бил случил в петък, след обяд и след работно време, като синът и ходил да
търси лекар, но нямало такъв защото работили до обяд. От около месец работил на „***“, но
това било временна работа и не знае какво точно работи. Мисли, че синът и работи в склад,
като общ работник и имал средно образование.
От заключението на в. лице д-р М.- специалист- уролог, по делото е установено, че
на *** г. около 17.30 ч. ищеца бил ухапан от куче в областта на ***, като в резултат на това
са му причинени смъкване на кожата на десен *** и ***ът бил открит, като получил *** (
***), за което на 06.12.2021 г. бил хоспитализиран и опериран на 07.12.2021 г. С оглед
установената оперативна находка- разкъсна рана на десен ***, контузен ***, последния се
отпрепарирал по тъп и остър начин, като му била направена ***, заради липса на витални
3
показатели. След отпрепарирането на ***, същия се разделил на четири части, които се
клампирали и се резецирали. Поставили се прошивни лигатури ПАК 4, препарата се
изпратил за хистологично изследване, ръбовете на оперативната рана се опреснили и се
отстранили некротичните тъкани. Дефинитивна хемостаза в *** ложе, бил направен
гофриран дрен на декливна място в ***а, като последвало послойно затваряне на
оперативната рана с ПАК 3/0, стерилна превръзка. В. лице е уточнило, че полученото от
ищеца увреждане можело да настъпи и от ухапване и от друго животно, не само от куче.
При този тип нараняване се получавало размекване на тъканите и кръвоносните съдове и
кръвотечението не било обилно, като с превръзка и антисептичен разтвор на риванол би
могло да се овладее това състояние. Отделяла се и лимфата от наранената повърхност и
раната изглеждала „разлоквена“. В резултат на забавянето с три дни на получаване на
специализирана медицинска помощ от ищеца увредения *** и ***а, като цяло се било
влошило много, като същия страдал не –малко. В тази насока в. лице акцентирало за
ранната експлорация на ***а. Риска от контаминиране на раните бил почти 100 %. Нуждата
от отстраняване на ***а се потвърждавала и от хистологичния анализ, касаело се за
некротичен *** с обилни кръвоизливи и гнойно инфиртрати до оформяне на абцеси. В по-
запазените участъци се различавали ***, *** и *** ( ***). Това описание било категорично и
за тъпа травма на самия *** с увреда на паренхима, който бил нежизненоспособен. Също
така в. лице посочва, че навременната медицинска помощ, още в деня на нараняването,
изразяваща се в хирургическа намеса би увеличила шансовете за запазване на ***а, като
своевременното започване на антибиотично лечение щяло да допринесе за овладяване на
инфекцията. Също така навременната медицинска помощ щяло да подобри неговото
състояние и нямало да съкрати възстановителния период на пострадалия който бил 60 дни за
извършена оперативна намеса. ***а бил ***, като втория *** бил здрав, като това го
правило функционално годен за водене на ***. Също така имало клиники в които можело да
се имплантират *** протези за заметване на липсващия ***, като за психичното си
състояние следвало да се консултира с психолог.
В о.с.з. на въпроси на страните и съда в. лице е разяснило, че всеки лекар специалист
би обработило първоначално раната, като било задължително ищеца да постъпи в болница
за специализирано лечение, като бил със смъкната кожа на десния *** и това било *** и ***
бил открит. Също така в. лице разяснява, че липсвала кожа на ***а, като се налагало да се
отпрепарира ( отдели). Десния *** бил с 2/3 смъкната кожа отпред, като имало съвсем малко
кожа отвътре към ***. ***ът висял на „ ***“, на *** и ве бил раздробен, т.е. бил целия, но
след като ищеца стоял три дни в къщи, раната била инфектирана, като отпрепарирането
означавало, че тази част, която била останала от кожата, отзад, се отделяла от обвивките и
остаало едно пръстче, с което нищо не можело да се направи и не можело да покрие нищо,
като ***ът бил недееспособен. ***ът бил контузен и болката в началото била остра,
шокогенна при дърпане, защото *** имало инервация и болния изпадал в шок и можел да се
шокира. При травма на ***а и при липса на кожа, абсолютно задължително било
хирургично лечение, веднага когато се било случило. Била е настъпила инфекция защото
ищеца стоял три дни в къщи, като имал размачкани тъкани, паранхима бил размачкан на
4
***а от там дърпане и имало находка на абсцес ( гной). Пациента не бил си мерил
температурата, но отишъл в болничното заведение много зле.
От страна на ответника с оглед твърденията им, че дори и да е настъпил описаният в
исковата молба инцидент, същия не се дължал на бездействието на община- Я. са
приложени писмени доказателства- заверен препис от Правилник за вътрешния ред и
организация на работата в „Общински приют за безстопанствени животни“ – Я., утвърден от
Кмета на община- Я. и одобрен от директора на ОДБХ- Я., както и заверен препис от
дневника за безстопанствени кучета.
С оглед на това, че ищеца бил останал без работа в резултат на увреждането е
представена служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по
труда“- Я..
Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.
При тази фактическа обстановка, ЯРС прави следните правни изводи :
Правната квалификация на предявението искове е по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД съдържа общата забрана да не се вреди другиму.
Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на
основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този,
който със своите пративоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение
от това правило са нормите на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да
са вещи, отговарят солидарно съобственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в
двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на
вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чуждипротивоправни действия, докато тази
на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В
съдебната практика е изяснено ( ППВС № 17/1993 г. и ППВС№ 4/1975 г.), че ако вредите са
резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на
възложената работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по
чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с
нейната правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД.
Когато при ползването на вещта е допуснато нарушение на предписани или общоприети
правила, приложение намира съставът на чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на
допуснати такива нарушения- чл.50 ЗЗД.
По делото с гласните доказателства, показанията на разпитания свидетел В. Н. Б.,
които показания са безпротиворечиви и се кредитират от съда, е установено, че на *** г.
около 17.30 ч., в участъка между илиците „***“ и „***“, до ЦДГ „***“, ищеца Ж. М. Ж. е
бил нападнат от куче.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето,
5
което е нападнало ищеца, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и
служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
От показанията на св. Б. се установява, че на *** г. той непосредствено е възприел
как на улицата чул джавкане и момчето което се движило пред него се подпряло на стената,
след това паднал на земята и се присвил. Свидетеля изяснява, че той изгонил кучето, което
било голямо, нямало маркер на ушите и стопанин. По делото липсват дори и индиции, че
това куче е било със стопанин, респ. някой, който да се е грижил за него. В случай че кучето,
което е проявило агресия, е имало стопанин, логично е свидетелят, а и ищеца да са могли да
разпознаят животното, респ. неговия стопанин, макар и пострадалия да е била в стрес от
изживяното, но ответникът нито твърди, нито установява това обстоятелство. Напротив,
изясни се, че ищеца е ухапан от безстопанствено куче, върху което общината чрез своите
служби и служители е следвало да упражнява надзор. В тази насока съдът е длъжен да
съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от
буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската
логика и опитните правила. Тъй като безстопанствените кучета нямат определена визуална
характеристика, е разбираемо, че свидетеля Б., очевидец на инцидента, не би могъл
категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищеца
на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е
индиция, че кучето е безстопанствено и че се касае за ухапване от безстопанствено куче.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ- Общинските съвети приемат програма за
изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които
отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2 (Министърът на земеделието издава
наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност ), като Кметовете на общини организират
изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за
изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните.
В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета
да не са на *** в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С
оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
(чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на
кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат
връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно
поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските
6
органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти.
Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени
на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна
система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна
територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета,
като по улиците са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение Община- Я., чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни
бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването
на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесния деликт на ищеца е причинена телесна повреда, изразяваща се в загуба на
десния ***, след оперативното му отстраняване. От назначената СМЕ се установява, че
загубата на десния ***, довело до оперативното му отстраняване, се квалифицира от съда
като трайно затруднение на функциите на ***, без причиняване на *** неспособност, което
съответства на дефиницията за средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 НК. От
събраните доказателства безспорно се установява, че ищеца е изживял изключително
силни болки и страдания и последващи стресови реакции. Ищеца е бил хоспитализиран
за лечение и му е извършена хирургическа интервенция, като описаните по-горе увреждания
са свързани с продължително физическо страдание, състоянието е причинило на ищеца
силни по интензитет физически болки и страдания в момента на възникването им,
непосредствено след оперативната интервенция и за повече от 60 дни след това. От
събраните гласни доказателствени средства – чрез разпита на св. С., се потвърждава, че след
като видел куче ищеца се притеснявал, откакто бил опериран не можел да си намери работа
и приятелки, не можел да вдига тежки неща. С оглед на това ищецът е търпял редица
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, като бил нарушен нормалния му ритъм
на живот.
Предвид всички изложени съображения съдът намира, че справедливото обезщетение
за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди е в размер на 12 000,00 лв. Този
размер на обезщетението е съобразен и с икономическите условия в страната и създаденият
7
от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Ето защо, предявения иск
за неимуществени вреди до този размер съдът намира за основателен и доказан.
Съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато вредата е настъпила
и от действията на пострадалото лице. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и
негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва
причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента.
Съпричиняването от пострадалия е налице, както когато той не е предприел задължителни
мерки за сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за сигурност,
като не е необходимо поведението на пострадалия да е противоправно. Съгласно съдебната
практика ответникът може да се позове на съпричиняване, като това негово възражение не е
волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът
има процесуална възможност да се позове на този факт в срока за отговор на исковата молба
и трябва да изложи фактическите обстоятелства за действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането, както и да ги установи. В случая
ответникът е посочил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, тъй като същият не е получил лекарска помощ незабавно след инцидента, а след три
дни и така ненавременното лечение е довело до отстраняване на десния му *** и е повлияло
върху продължителността на възстановителния период. Тези твърдения на ответната
община са подкрепени с доказателствата по делото, като в.лице по съдебно-медицинската
експертиза е установило, че навременната хирургическа намеса веднага след травмата би
увеличила шансовете за запазване на ***а и неговото състояние щяло да бъде подобрено.
Също така в. лице е установило, че своевременното започване на антибиотично лечение би
допринесло за овладяване на инфекцията, като лечението щяло да протече на етапи, заради
големия дефект на кожата и нуждата от кожни графтове за покриване на раната, което
можело да се извърши в университетска клиника или специализирана клиника за пластика.
В този смисъл несъмнено, ищецът с поведението си непосредствено след ухапването,
като не е потърсил медицинска помощ, а се е прибрал в дома си и е посетил лекар едва на
третия ден, като ненавременната хирургична намеса веднага след травмата е увеличила
шансовете от отстраняването на ***а, безспорно е налице причинна връзка между
действията/бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.
Предвид установеното виновно поведение на пострадалия, настоящият състав
намира, че конкретния принос на същия за настъпване на вредоносния резултат е в размер
на 1/4, а претенцията на ищеца е основателна за сумата 9000,00 лв. За разликата до пълния
предявен размер искът е неоснователен.
При уважаване на претенцията следва да бъде уважено и искането на ищеца за
присъждане на лихва за забава, считано от деня на увреждането, а не от деня на завеждане
на иска. Касае се за непозволено увреждане, което е от значение за определяне на началната
дата за присъждане на лихва от деня на увреждането, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника в тази връзка за това, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, а липсва покана от ищеца до ответника да
8
изпълни задължението си. В случая, както се посочи тази хипотеза е неприложима, тъй като
се касае за обезщетение от непозволено увреждане и следва да се приложи разпоредбата на
чл.84, ал.3 ЗЗД - при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана.
С оглед на това, така определеното обезщетение следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането-*** г. до окончателното му изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска. В настоящия случай се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1750 лв., съгласно представен списък на разноски по чл.80 ГПК, като съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е направено своевременно възражение от страна на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника.
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар при материален
интерес от 15 000, 00 лв. е 980, 00 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност,
проведено е едно заседание, като съдът счита, че заплатеният от ответника хонорар на
адвоката му в размер на 1750,00 лв. е прекомерен. Поради това и на осн.чл.78, ал.5 от ГПК,
същият следва да бъде намален до размера от 980, 00 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г.
С оглед на това на ищеца следва да се присъдят разноски, които съразмерно с
уважената част от иска възлизат в размер на сумата от 949, 80 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, но с оглед на това, че такива не са поискани не следва да бъдат
присъждани.
Водим от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община- Я., представлявана от кмета В. Ц. Р., с ЕИК *** и адрес гр. Я., ул.
„***, да заплати на Ж. М. Ж. от гр. Я., ул. „***, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.
М.Б.- ЯАК, гр. Я., ул. ***, на основание чл.49 ЗЗД сумата от 9 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
ухапване на куче, настъпили на *** г., около 17.30 ч. в участъка между улиците „***“ и
„***“, до ЦДГ „***“ в гр. Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над 9000, 00 лв. до предявения размер
от 15 000, 00 лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община- Я., с посочени данни, да заплати на Ж. М. Ж. от гр. Я. с
посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направеунита разноски по делето пред
първата инстанция в размер на сумата 949, 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10