Определение по дело №159/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,16.11.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 16 ноември…..……………………………………… през две хиляди и двадесета година…………..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 159 по описа за 2020 г……………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Предявен е иск от И.П.П., по който е конституиран като ответник П.С.С..

 

         Ищецът твърди, че на 20.05.2018 година предал в заем на ответника сумата от 5000.00 лева, която последният следвало да му върне на 20.07.2018 година. В потвърждение на предадената на ответника сума, последният подписал писмен документ – запис на заповед. Твърди, че именно договора за заем е каузалното правоотношение между тях, обезпечено с представената по делото ценна книга. Твърди, че въпреки отправените покани и до момента ответникът не върнал заетата сума. Това породило за него правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 5 000.00 лева, дължима ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава за периода 21.07.2018 – 03.06.2020 година в размер на 950.00 лева. Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът П.С.С. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че е вземал различни заеми от ищеца, но конкретно заем в размер на 5000.00 лева не е вземал. В случай, че съдът приеме, че между тях е налице облигационно отношение, възникнало от твърдяния договор за заем, прави възражение за прихващане. Твърди, че в края на месец март 2018 година ищецът отишъл на работното място на ответника и го принудил да му даде дебитната си карта. След това започнал да тегли различни суми от нея на обща стойност 11 440.93 лева – до 04.07.2019 година, когато С. се принудил да блокира картата си. В подкрепа на това свое твърдение излага доводи, че тегленията на суми са ставали от банкомати и ПОС терминали в градове, които П. посещавал, включително и Амстердам. В същото време С. бил принуден да ползва средства от сметката си, като тегли на каса в съответния банков клон. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, а в условия на евентуалност да извърши прихващане със сумата от 11 440.93 лева. Претендира и направените в производството разноски.

 

         От твърденията на ищеца съдът обосновава извода си за правното основание на предявения иск – чл.240 и сл.ЗЗД  във връзка с чл.79 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение между него и ответника, действало през процесния период; че е предал на ответника парите; че е налице ликвидно и изискуемо вземане с настъпил падеж,  както и размера на претендираната сума. Ответникът следва да докаже онези обстоятелства, от които желае да черпи положителни за себе си права.

 

         Към настоящия момент страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си. Представените писмени доказателства следва да бъдат приети.

 

Заявените искания по чл.192 ГПК към банката на този етап съдът не може да уважи. Движението на парични средства по сметката представлява банкова тайна по смисъла на ЗКИР и е налице специален ред за допускане на разкриването й. Движението на средства по собствена сметка обаче, не е банкова тайна за титуляра на сметката. По делото последният е представил извлечение от сметката си.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.140, ал.3 и чл.146 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: запис на заповед, както и представените с отговора информация за сметка за периодите 01.01.2018 – 08.05.2019 г. и 01.05.2019 – 04.07.2019 г. и извлечения от кореспонденцията между И.П. и П.С..

 

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в полза на ответника.

 

ДА СЕ ИЗИСКА от Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР София справка, от която да е видно:

1.П.С.С. с ЕГН **********  напускал ли е Република България през периода 01.04.2019 г. – 30.06.2019

2.И.П.П. с ЕГН ********** напускал ли е Република България за периода 01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. и ако да, до кои дестинации.

 

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да бъде извършена от в.л. Калин Найденов, което след като се запознае с представените по делото писмени доказателства да даде заключение:

1.В периода 30.03.2018 г. – 04.07.2019 г. какъв е общият размер на изтеглените суми чрез банкомат и ПОС устройства от банковата карта на П.С., обслужваща банкова сметка ***?

2.В периода 30.03.2018 г. – 04.07.2019 г. има ли тегления от банковата карта, обслужваща банкова сметка *** П.С. от територията на гр. Ловеч, Холандия и Чехия и ако да, на кои дати и за какви суми?

 

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК най – малко една седмица преди датата на съдебното заседание.

ПОСТАНОВЯВА ответникът  да представи в деловодството на съда квитанция за внесен депозит за вещо лице в размер на 250.00 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК ищеца да отговори на въпросите: през м. 03.2018 г. посетил ли е ответника на работното му място в гр. София, поискал ли му е дебитната карта, С. дал ли му е дебитната си карта, теглил ли е суми от нея, това ставало ли е със или без съгласието на С., в негово държане ли се намира картата към настоящия момент, ако не – кога я е върнал на С. и било ли е това доброволно.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2020 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

                    

 

            Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :