№ 458
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500162 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор
Ганчо Тенев, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Десислава Златева против решение № 1304 от 04.11.2021 г., постановено по гр. дело №
3650/2021 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени исковете му за приемане за
установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на
ответницата М. ТР. В., ЕГН: ********** с адрес: В.б., В. б., бл. **, ет. *, ап. *, че същата му
дължи сумата от 624.56лв. – главница, представляваща предодставени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 07.12.2017г. до 02.12.2020г. и сумата от
108.56 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена
за перида от 26.04.2018г. до 18.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.02.2021г. до датата на
окончателното й плащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 259 от
22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1961/2021г. по описа на БРС.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
твърди, че е неправилно. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
представената справка от СВ- гр. Средец не представлява категорично доказателства за
правото на собственост на ответницата върху процесния водоснабден имот, за което излага
подробни съображения. Излага доводи, че районният съд неоснователно е отказал да
постанови неприсъствено решение по спора, както и, че въпреки това неправилно е оставил
без уважение доказателственото му искане за снабдяване със заверен препис от титула за
собственост на ответницата. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска
1
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени с неприсъствено решение, респ. в случай, че не са налице предпоставките за
неприсъствено решение, се иска уважаване на иска и присъждане на разноските и в двете
инстанции, в т.ч. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ангажирани са доказателства, допуснати при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. В съдебно
заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото. Представя
писмени бележки.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата, редовно уведомена не
представя писмен отговор по жалба и не е направила доказателствени искания.В съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на на водоснабден имот,
находящ се в гр. С., гр. С., В. б., бл. **, ет. *, ап. *, за който е открита партида с абонатен
номер 996903. Сочи се, че като собственик на имота ответницата се счита за потребител на
предоставените от ищеца услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на
основание чл.3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г., като за горепосочения отчетен период същата
не е изпълнила задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния
срок, предвиден в посочената Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
За процесните вземания ищецът сочи, че се е снабдил със заповед № 259 от
22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1961/2021г. по описа на БРС като с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК е предявил исковете си по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК за съдебно
установяване дължимостта на процесните суми за ползвани ВиК услуги /доставена,
отведена и пречистена вода/ за сумата от 624.56лв. – главница, представляваща
предодставени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода от
07.12.2017г. до 02.12.2020г. и сумата от 108.56 лв., представляваща мораторна лихва за
забавено плащане на главницата, начислена за перида от 26.04.2018г. до 18.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 23.02.2021г. до датата на окончателното й плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подал писмен отговор по исковата молба
и не е оспорила исковете.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените исковете като недоказани, като е приел, че ищцовото дружество не е доказало,
че ответницата е собственик на процесния имот, както и, че липсвали доказателства, че
процесното количество вода, чието заплащане се иска е реално доставено от ищеца.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със заповед заповед № 259 от 22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по
2
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1961/2021г. по описа на БРС. по описа на РС-Бургас, е
разпоредено ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 624.56лв. –
главница, представляваща предоставени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 07.12.2017г. до 02.12.2020г. и сумата от 108.56 лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за перида от 26.04.2018г. до
18.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.02.2021г. до датата на окончателното й плащане.
С оглед указанията на заповедния съд в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си
по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
Във въззивното производство съобразно уваженото доказателствено искане на
ищеца- въззивник е изискан от СВ- Средец и е представен заверен препис от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2017г., вписан в СВ-Средец под номер
вх.рег. 735 от 29.05.2017г., акт том 3, акт № 174, описна книга 349 от 29.07.2017г.на СВ-
Средец. От същият се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния водоснабден имот чрез покупко-продажба от 29.05.2017г. Това обстоятелство се
установява и от данните, съдържащите и в представената пред първата инстанция справка от
18.02.2021г. от отдалечен достъп на регистъра по вписванията, отбелязванията и
заличаванията в СВ- Средец, чиято доказателствена стойност неправилно е отречена от
районният съд.
С оглед надлежно доказаните собственически права на ответницата върху
процесния имот, в т.ч. и и данните, че партидата на имота към ВиК дружеството е записана
на нейно име, следва да се приеме, че ответницата има качеството на „потребител” по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ. Само по себе си обаче записването на
едно лице като потребител в имота, както и правото на собственост или други вещно право
във водоснабден имот не води автоматично до извода, че в същото са потребени именно
сочените от ищеца количества вода, като вземанията си за претендираните суми ищецът
следва да установи при пълно и главно доказване.
За удостоверяване задълженията на ответника за процесния исков период ищецът е
представил по делото справки –извлечения на отчет с мобилно устройство по партидата му
на абонат № 996903, от които е видно, че за периода от 07.12.2017г. до 02.12.2020г. е
отчетено потребеното количество вода, отразено за повечето показания отбелязване „видян“,
в т.ч. и за началото и края на процесния отчетен период, което означава, че отчетите за него
за реално извършени. Отчетеното количество вода е фактурирано съгласно издадените за
исковия период фактури, в които са начислено заплащане от ответницата на задължения за
месечни неплатени главници в общ размер на 624.56лв. за предоставени ВиК услуги по
партидата с абонатен № 996345, като фактурите са издадени за периода от 26.08.2018г. до
22.12.2020г.
От гореизложеното следва, че отразените в отчета с мобилно устройство и
фактурирани от ищеца количества вода са реално потребени в процесния имот за отчетния
период от 07.12.2017г. до 02.12.2020г., което означава, че ответницата дължи начислените
суми за потребената в имота вода на исковата стойност 624.56лв. По делото не се твърди, а
и няма доказателства задълженията за потребената в имота вода за процесния период,
съгласно издадените от ищеца фактури да е платена или погасена по друг начин, поради
което искът за дължимост на главницата се явява основателен и следва да се уважи изцяло в
исковия размер.
3
Поради неизпълнение от ответника на главното задължение в посочения в чл.30, ал.
2 от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране, основателна
се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва по чл. 42 от общите
условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано от датата
на забавата, която в случая е от 26.04.2018г. до 18.02.2021г.
След извършени изчисления по чл. 162 от ГПК съдът намира, че същата възлиза в
размер на 110.42 лв., който е по- голям от претендирания, но тъй като ищецът претендира
такава в по-малък размер от 108.56лв., тази претенция също се явява основателна и следва
да се уважи изцяло в претендирания исков размер.
С оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата сума
следва да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за дължимото от
ответника на обезщетение за забавеното й плащане, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.02.2021г. за издаване на заповедта за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се
постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, поради изцяло
уважаване на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените във всички
производства по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, както следва: в
заповедното производство - разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв., в първоинстанционното производство – разноски в размер на 75 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и във въззивното производство -
разноски в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло № 1304 от 04.11.2021 г., постановено по гр. дело № 3650/2021 г.
по описа на РС- Бургас, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ТР. В. , ЕГН: ********** с
адрес: гр. С., В. б., бл. **, ет. *, ап. *, че същата дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор
инж. Ганчо Тенев, действаща чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт Десислава Златева заплащане на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 624.56лв. – главница, представляваща предоставени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 07.12.2017г. до 02.12.2020г. съгласно
издадени фактури от 26.03.2018г. до 22.12.2020г. и сумата от 108.56 лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за перида от 26.04.2018г. до
18.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.02.2021г. до датата на окончателното й плащане, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 259 от 22.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1961/2021г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М. ТР. В., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., В. б., бл. **, ет. *, ап. * ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
4
8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП направените по делото разноски и юриконсултско
възнаграждение, както следва: в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., в първоинстанционното производство
– разноски в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и във
въззивното производство - разноски в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5