РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Елин Пелин, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200249 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на РПК „Р.”, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Е.
П., пл. "Н.” № , ет. , представлявано от А.Д. Р., срещу наказателно постановление № 23-
003669 / 13.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”
София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ за извършено нарушение на чл. 259, ал. 1, вр чл. 259, ал.
3, изр. 2 КТ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез адв. П. моли за отмяна на наказателното
постановление като неоснователно и недоказано.
В съдебното заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено следното от фактическа страна:
Свидетелката М. Анд. Н. била назначена на длъжност „продавач-консултант“ с трудов
договор № 102 от 30.04.2020г. с основно месечно възнаграждение от 650 лева, а Д.Ц.С.
ЕГН**********, на длъжност „управител магазин“ „супермаркет КООП“ в село Елешница,
стопанисван от РПК „Р.“ гр. Е.П. с основно месечно възнаграждение от 860 лева според
допълнително споразумение от 26.04.2021 г. В периода от 30.07.2020 г. до 19.03.2021 г. Д.
Ц. С. била в болничен, а М. Анд. Н. я замествала като отговаряла за цялостната дейност на
магазина, но заповед за това не била издадена. След това били назначени С. И. П. и Д. И.
М. с трудов договор от 11.09.2020 г., които работили като касиерки. Със заповед 94/
22.04.2021 г. е прекратен трудовия договор № 102 от 30.04.2020г. с М. Анд. Н. на основание
чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие с оглед подадена молба от 23.03.2021 г.
На 09.06.2021 г. свидетелите Ад. С. К., старши инспектор в Дирекция „ИТ-Софийска
област” и К. Г. К., главен инспектор в Дирекция „ИТ- Софийска област” извършили
проверка на жалбоподателя за спазване на трудовото законодателство.
На 28.06.2021 г. проверката по документи продължила в сградата на Д „ИТСО” – София.
Съставен е протокол ПР 2120646 от 02.07.2021 г., в които са дадени предписания на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 23-003669/ 22.07.2021 г. от Ад. С. К., старши инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” – София за това, че при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 09.06.2021 г. на място в обект на контрол -
супермаркет „КООП“, село Елешница - центъра, стопанисван от „РПК Развитие“ и на
01.12.2020 г. проверка по документи, продължила в сградата на Д „ИТСО” – София, като е
установено, че е нарушил разпоредбата на чл. 259, ал. 1 във връзка с чл. 259, ал. 3, изречение
второ от Кодекса на труда, тъй като Д. Ц. С., ЕГН**********, на длъжност „управител
магазин“ „супермаркет КООП“ в село Е., стопанисван от РПК „Р.“ гр. Е. П., е била в
дългосрочен болничен в периода от 30.07.2020 г. до 19.03.2021 г., а заместващата
служителка М.Н. е назначена с трудов договор № 102 от 30.04.2020г., като е приела да
изпълнява длъжността „продавач-консултант“ при условията на пълно работно време с
основно възнаграждение 650.00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 1 %. Лицето разполага с професионален опит и стаж 7 г., 1 м. и
3 д., като това допълнително възнаграждение възлиза на 45.50 лв. Трудовото
правоотношение не е променено спрямо възнаграждението към м. август 2020 г. М.Н. е
изпълнявала работата на Д. Ст.през м. август 2020г. Видно от фиш за заплата за м. август
2020г. и всички последващи фишове, включително и за м. април 2021г. на лицето М.Н., ЕГН
**********, която е изпълнявала през този период работата на отсъстващата служителка С.,
заместващата Н. не е получила трудовото възнаграждение по реда на чл. 259, ал. 1 от КТ във
връзка с чл. 259, ал. 3 от КТ за заместването, в по-благоприятен за нея размер, какъвто е
размера на заплатата на Д. С. Актът е подписан от актосъставителя Ад. С. К., свидетеля при
установяването на нарушението К. Г. К. и от управителя А.Д. Р., като на 22.07.2021 г.
2
последният получил препис от него и не вписал обяснения или възражения в АУАН, както и
не подал такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 23-003669 / 13.08.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” София, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
1 КТ за извършено нарушение на чл. 259, ал. 1, вр чл. 259, ал. 3, изр. 2 КТ за това, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 09.06.2021 г. на място в
обект на контрол - супермаркет „КООП“, село Е. - центъра, стопанисван от „РПК Р.“ и на
01.12.2020 г. проверка по документи, продължила в сградата на Д „ИТСО” – София, като е
установено, че работодателят „РПК Развитие“ е нарушил разпоредбата на чл. 259, ал. 1 във
връзка с чл. 259, ал. 3, изречение второ от Кодекса на труда, като е видно от дневник за
регистрация на болничните листове на РПК „Развитие“ гр. Елин Пелин, че лицето Д.Ц.С.,
ЕГН**********, на длъжност „управител магазин“ „супермаркет КООП“ в село Е.,
стопанисван от РПК „Р.“ гр. Е.П., е била в дългосрочен болничен в периода от 30.07.2020 г.
до 19.03.2021 г., който последователно е бил разрешен с болнични листове, както следва: 1.
1603256, с който е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 30.07.2020г. до
19.08.2020г.; 2. 1603441, с който е разрешен отпуск за временна неработоспособност от
19.08.2020г. до 30.09.2020г.; 3. 2017196, с който е разрешен отпуск за временна
неработоспособност от 30.09.2020г. до 12.10.2020г.; 4. 2802160, с който е разрешен отпуск за
временна неработоспособност от 12.10.2020г. до 14.12.2020г. ; 5. 3134508, с който е
разрешен отпуск за временна неработоспособност от 14.12.2020г. до 13.01.2021г.; 6.
3134660, с който е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 13.01.2021г. до
26.01.2021г.; 7. 1517988, с който е разрешен отпуск за временна неработоспособност от
26.01.2021г. до 19.03.2021г. В тази връзка от работодателя са изискани писмени сведения
дали лицето е било замествано и от кого. По писмени сведения на М. Б. К., ЕГН**********,
упълномощено лице на РПК „Р.“ гр. Е. П., лицето Д. Ц. С., ЕГН**********, е била
замествана, респективно работа на отсъстващата служителка е била изпълнявана от лицата
М. Анд. Н., ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“ и Д.И.М., ЕГН
**********. Отсъстващата служителка С. е назначена с трудов договор от 09.06.2010г.
Видно от допълнително споразумение от 01.01.2019г., Д. С.изпълнява длъжността
„управител магазин“ „супермаркет КООП“ в село Е. с основно трудово възнаграждение
764.00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
1 %. Във фиш за заплата за м. юни 2020г. е отбелязано, че допълнителното възнаграждение
за професионален опит и стаж възлиза на 76.40 лв. при пълен отработен месец. На
11.09.2020г. с трудов договор за заместване № 185, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса
на труда е назначена Д. И.М., ЕГН **********. Преди този период Д.Ц. С., ЕГН **********,
е била замествана от М. Анд. Н., ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“.
Заместващата служителка М.Н. е назначена с трудов договор № 102 от 30.04.2020г., като е
приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ при условията на пълно работно
време с основно възнаграждение 650.00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 1 %. Лицето разполага с професионален опит и стаж 7 г.,
3
1 м. и 3 д., като това допълнително възнаграждение възлиза на 45.50 лв. Трудовото
правоотношение не е променено спрямо възнаграждението към м. август 2020г. М.Н. е
изпълнявала работата на Д.С. през м. август 2020г. Видно от фиш за заплата за м. август
2020г. и всички последващи фишове, включително и за м. април 2021г. на лицето М.Н., ЕГН
**********, която е изпълнявала през този период работата на отсъстващата служителка
Стефанова, заместващата Н. не е получила трудовото възнаграждение по реда на чл. 259, ал.
1 от КТ във връзка с чл. 259, ал. 3 от КТ за заместването, в по-благоприятен за нея размер,
какъвто е размера на заплатата на Д. С.. От фиша за заплата е видно, че такова
възнаграждение не е начислено, а не са представени и документи, които да удостоверяват
такова възнаграждение да е получено от лицето Н.. В трудовия договор на Н. е уговорено
заплатата да се изплаща окончателно до 30-то число за предходен месец, т.е. заплатата за м.
август 2020г. е дължима до 30.09.2020г. - сряда. Посочено е, че нарушението е извършено в
село Елешница на 01.10.2020г. и продължава и към момента, когато е констатирано при
извършената проверка по документи на 02.07.2021г.
Представени са заповеди № 3-0024/ 08.01.2019 г., № 3-0025/ 08.01.2019 г. и № 3-0058/
11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” относно компетентността на актосъставителя и наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Ад. С. К., К. Г. К. и М. Анд. Н., възприемайки ги като последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.08.2021 г. и е
обжалвано на 23.08.2021 г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци
на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-
наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.
42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44
ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени
са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно
определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени законните
4
разпоредби, които са нарушени.
Разпоредбата на чл. 259, ал. 1 КТ предвижда, че когато работник или служител изпълнява
длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази
длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-
благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има
право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по
трудовото правоотношение. Според чл. 259, ал. 3 КТ заместването по ал. 1 се извършва със
съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата
на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за
заместването. Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер
от 1000 до 10000 лв. (чл. 415, ал. 1 КТ).
Санкцията на чл. 415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на работодателя
бездействие, водещо до нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство,
предвидени в чл. 259, ал. 1, вр чл. 259, ал. 3, изр. 2 КТ. В случая нарушението при вътрешно
заместване е установено безспорно и по несъмнен начин от приложените писмени
доказателства и разпитаните свидетели Ад. С. К., К. Г. К. и М. Анд. Н.. Последната е
замествала отсъстващата управителка Д. Ц. С. без да получи за това по благоприятното и
високо трудово възнаграждение на Д. Ц. С.. Този факт обуславя ангажирането на
административно-наказателната отговорност по чл. 415, ал. 1 КТ .
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като
„маловажно“. Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена
опасност. Административно нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което
липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на съответното административно
наказание, което в случая е в минимален размер.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкция в минималния
предвиден от законодателя размер, от което следва, че наложеното наказание е съобразено с
изискванията за индивидуализация на същото, произтичащи от чл. 27 ЗАНН, както и с
целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. В същото време в случая е неприложим
привилегированият състав на чл. 415в КТ, тъй като няма доказателства нарушението да е
отстранено веднага след установяването му.
5
При този изход на спора, в полза на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” гр.
София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, което не следва да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. В полза на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”
гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
предвид фактическата и правна сложност на делото при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, субсидиарно приложими на основание препращащата норма чл. 144 АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003669 / 13.08.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” София.
ОСЪЖДА РПК „Р..”, ЕИК .....със седалище и адрес на управление: гр. Е. П., пл. „Н.” №., ет..,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” гр. София, сумата от
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6