Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
473/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК)
Образувано е по жалба, подадена от Е.Ю.М. ***
против Уведомително писмо с изх. № 01-043-6500179/10.06.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ по ПРСР 2014 – 2020, издадено от директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Велико Търново, в частта, в която във връзка с подадено
заявление за подпомагане/плащане за 2021г. по подмярка 14.1. „Хуманно отношение
към животните“ в сектор „Едри преживни животни (ЕПЖ) по дейност 14.1.1
„Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в
бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ за 2021г., оторизираната
субсидия за подпомагане е в размер на 0,00 лева.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалния закон. Намира, че при издаването на уведомителното писмо не е
спазено изискването за форма и същото е немотивирано поради липса на фактически
и правни основания за издаването му. В тази връзка твърди, че наредбата, на
която органът се е позовал като основание за отказа от подпомагане, не е
конкретизирана с наименование и издател, а така посочена с номер и дата на
приемане не съществува в правния мир, при което не може да послужи като
основание за издаване на оспореното уведомително писмо. Посочва, че в акта не
става ясно кое от трите самостоятелни изисквания на ЗИУ 11.17 не е спазено като
заявява, че е спазвал всичките от тях – на животните в обекта е осигурявана
храна, както и достатъчни количества желязо и необходимите количества сухи
фуражи със смилаеми влакнини. Отделно от това, твърди, че на телетата не са
слагани намордници, като такива не са открити и при административната проверка.
Твърди се още, че не са налице законови основания за пълен отказ от
финансиране по мярката. Според жалбоподателя органът не е съобразил тежест,
степен, продължителност и повторяемост на неспазването на ЗИУ 11.17 и
формата на вина, които съгласно Регламент (ЕС) №1306/2013 и Регламент (ЕС) №640/2014
са от значение за оторизацията на заявленията за финансово подпомагане и
преценка дали такова да бъде отказано или намалено. По тези
съображения моли оспореното уведомително писмо да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат
поддържа жалбата по изложените в същата съображения за незаконосъобразност на
оспореното уведомително писмо. Представя писмена защита с допълнителни
съображения за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Претендира
разноски, за които представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
Ответникът
– директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител ст.юрисконсулт Ц., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Твърди, че актът е правилен и законосъобразен, като подробни
съображения развива в представената по делото писмена защита.Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от съдържащата се в административната преписка
документация се установява, че Е.Ю.М.
е земеделски стопанин и притежава
регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД животновъден обект с рег. номер
50910048 за отглеждане на едри преживни животни с капацитет 100 броя, съгласно
приложеното Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№69/10.12.2006г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните
(ОБДХ) – Велико Търново /л.21 от делото/. На 14.05.2021г. лицето подава
Заявление за подпомагане/плащане за кампания 2021г. по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ по ПРСР 2014 – 2020, дейности 14.1.1 „Осигуряване на свободна
подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и
групово в бокс/помещение за ЕПЖ (процесната) и 14.1.2 „Осигуряване на свободно
отглеждане на открито на говеда над 6 – месечна възраст. Регистриран е в интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ с Уникален регистрационен
номер (УРН) 220416, а заявлението е
регистрирано с УИН 04/140521/90365
и идентификационен номер 04/14/1/03452 /л.14 от делото/. Към заявлението са
приложени Работен лист „Животни допустими за кандидатстване“ в Таблица № 2 към който са посочени
всички животински единици, отглеждани в животновъдния обект - общо 98 животни,
от които 4 са телета/малачета до 6
месеца., копия на Удостоверение за регистрация на животновъден обект №69/10.12.2006 г.;Становище №19/13.05.2021 г. на
ОДБХ – Велико Търново; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86, том III, рег. № 2024, дело № 468 от 2006 г.; Удостоверение за
банкова сметка; *** определенията за нередност; Декларация от заявителя по
ЗЗЛД; Декларация по чл.26, ал. 2 от Закона за статистиката.
След
подаване на заявлението за подпомагане със Заповед № 452462/ 02.11.2021 г. и Заповед №452607/02.11.2021 г. на
началник отдел на Регионален технически инспекторат при ОД „Земеделие“ – Велико
Търново е възложена проверка на място, която да бъде извършена в периода 02.11.2021 г. – 30.11.2021 г. /л.88-89 от делото/. Попълнен е контролен лист,
a резултатите от
проверката са обективирани в Доклад за проверка на място ПРСР “M14- Хуманно отношение към животните-2021” /л.59- л.68 от делото/ и Доклад за
проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични -2021“/л.97-115 от делото/, изготвени от експерти в РТИ - гр. Велико Търново. От проверяващите са попълнени
са работни листи и контролни карти. Видно от същите е установено неспазване на т.7.5
и т.11.17 от Законоустановените изисквания за управление (ЗИУ), определени със
Заповед №РД09-592/24.07.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите. В
Доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични -2021“ е
отразено, че не са представени кръвни изследвания за нивата на хемоглобин на
телетата и не е спазен срокът за маркиране на някои от отглежданите животни. Попълнени
са Контролна карта ЗИУ 1 „Опазване на водите от замърсяване с нитрати“,
Контролна карта ЗИУ 7 „Регистрация и идентификация на едър рогат добитък“, Контролна
карта ЗИУ 11 „Минимални изисквания за защита и хуманно отглеждане на телета“ и
Контролна карта ЗИУ 13 „ Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при
отглеждане на селскостопански животни“/л.122 и сл. от делото/. В Контролна
карта ЗИУ 7 и ЗИУ 11 също е отразено
неспазване на изискванията на ЗИУ 7.5 за издаване на ветеринарномедицински
паспорт в законоустановения срок и на ЗИУ 11.17, изискващо осигуряване на
достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобин в
кръвта от поне 4,5 mmol/l. Обследван
е и броят на отглежданите животни и разполагаемата за тяхното отглеждане площ,
за което от проверяващите са съставени съответните документи.
Същевременно, в административната преписка се съдържат и
документи за извършена проверка в животновъдния обект на
жалбоподателя с № 5091-0048 в с. Росно, за която е попълнен контролен лист и е
съставен Констативен протокол №0001416/13.05.2021г. на гл. инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните -
Велико Търново, според които е надвишен разрешения капацитет на отглежданите
ЕПЖ в обекта и е издадено предписание за отстраняване на нарушението. В отговор на отправеното запитване от ДФЗ – Велико
Търново относно подадени заявления за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ за 2021г., директорът на ОДБХ – Велико Търново е
отговорил с писмо изх. №515/10.05.2022г./л.43 от делото/.
С
уведомително писмо изх.№01-042-6500/455 от 25.11.2021г. /л.150 от делото/,
връчен на 02.12.2021г., видно от известие за доставяне на л.221-гръб от
делото, Е.М. е уведомен за резултатите
от проверката, като му е указана възможността в 14-дневен срок да направи
забележки и възражения. Такива не са депозирани.
Предвид
установеното при проверката, на 10.06.2022г. директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново е издал Уведомително
писмо с изх. № 01-043-6500179/10.06.2022 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР
2014 – 2020, с което във връзка с подаденото от Е.Ю.М. заявление за
подпомагане/плащане за 2021г. за подмярка 14.1 „Хуманно отношение към
животните“ в сектор ЕПЖ, дейност 14.1.1
- „Осигуряване на свободна подова площ при
индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ“, е определил 0,00 лева за подпомагане, и за
дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“ също 0,00
лв. за финансово подпомагане. Т.е реално е отказано изцяло финансово
подпомагане по заявените мерки и подмерки за 2021 г., вкл. цялото по процесната
дейност. Като мотиви за отказа за финансово
подпомагане е посочено неспазване на правилата на ЗИУ 11.17 – „изискването
собствениците или управителите на животновъдния обект/и да осигуряват на
телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични
и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва: 1.
достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобин в
кръвта от поне 4,5 mmol/l; 2. на всяко теле на възраст над две седмици се
осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакини, като
количеството на влакините се повишава от 50 до 250 грама дневно за телета на
възраст от 8 до 20 седмици; 3. на телетата не се слагат намордници, което било
в противоречие с Наредба №
44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти и чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т. 8 от Наредба № 4/08.08.2018 г. За дейност 14.1.2 е посочено неспазване на изискването за минимална гъстота за
свободно отглеждане до 2 ЖЕ/ХА при изчислена 3,0397 ЖЕ/ХА, в нарушение на чл.4,
ал.5 и чл. 28, ал.1, т.4 от Наредба №4/08.08.2018г.
Уведомително писмо е връчено
на жалбоподателя на 16.06.2022г. видно от приложеното известие за доставяне на
л.164 от делото, а жалбата срещу него е подадена до съда чрез ответната
администрация на 30.06.2022г., видно от поставения върху същата входящ номер. Въз
основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са приети освен
материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
административен акт, изпратени с писмо
изх. № 01-251-1100/144 от 06.07.2022 г. на ДФ „Земеделие“, Областна дирекция –
Търговище, и такива, представени от същата дирекция книжа с писмо вх. №
4202/01.08.2022 г., както и постъпилите от ответника с писмо вх. № 5268/10.10.2022 г. доказателства,
по опис, както и представените от процесуалния представител на жалбоподателя
документи представляващи кръвни изследвания на говедата, извършени през
м.10.2021г. От съда е предоставена възможност на ответника за становище по
представените от жалбоподателя кръвни изследвания на животните, като за целта е
представено Становище вх. №5433/18.10.2022г. по описа на АСВТ.
Приобщени
към материалите по делото са допълнително представените от ответника с писмо
вх. № 6004/22.11.2022г. снимки от амбулаторен дневник от извършена проверка на
място на 16.11.2022г.; снимки от извършена проверка на място на стопанството на
жалбоподателя в периода от 08.11.2021г. до 22.11.2021г.; както и представеното
от процесуалния представител на жалбоподателя с писмо вх.№6119/30.11.2022г. заверено
копие на водения от ветеринарния лекар Йордан Николов, град Велико Търново, амбулаторен
дневник на обслужвания животновъден обект на Е.М. в с. Росно.
Приет
като веществено доказателство по делото е и 1 брой CD-R, представен от
ответника, с надпис „Е.Ю.М. снимки от проверка на място“.
По искане
на процесуалния представител на ответника в качеството на свидетели са
допуснати Г.К.Ч. и К.Х.В. - служители при ответника, извършили проверката на
място на жалбоподателя Е.М.. С протоколно определение от 16.11.2022г. от о.с.з.
като свидетел е заличен Г.К.Ч. поради дългосрочно отсъствие по болест, за което
от ответника са представени писмени доказателства пред съда.
Според
показанията на разпитания по делото св. В., заедно с колегата му Ч. извършили проверката
в периода от 08 до 22.11.2021 г., като на жалбоподателя предварително били
дадени устни указания относно документите, които следвало да представи за
отглежданите животни. Посочва, че при самата проверка са следвали Контролния
лист и разписаната в същия процедура, като в самия контролен лист са отразени
документите, които са представени от проверявания. В тази връзка заявява, че от
жалбоподателя не били представени кръвните изследвания на телетата от 8 до 20
седмична възраст относно нормите на хемоглобин в кръвта, независимо че към
проверявания период имало животни на посочената възраст. Допълва, че към
момента на проверка телетата били на повече от 20 седмична възраст, но тъй като
същата обхващала и времето назад, след като за този период е имало телета на
възраст от 8 до 20 седмична, за тях е следвало да бъдат представени изследвания
за хемоглобин. Твърди, че в амбулаторния дневник следва да бъдат отразявани
всички направени на животните изследвания, но при проверката констатирали, че в
същия за целия период нямало никакво отразяване за взета кръв съответно
резултати от кръвни проби на животните, включително и такива за хемоглобин. На
свидетеля В. бяха предявени представените от жалбоподателя медицински
изследвания, намиращи се от л.196 до л.213, вкл. от делото, който категорично
заявява, че същите са неотносими към проверявания период, тъй като отразяват
изследвания на телета, които са родени в началото на годината, възрастта им към
момента на тези изследвания и към датата на проверката е вече 10 месеца, а изследването
следва да отразява нивата на хемоглобина между 2 и 5 месеца. При проверката
нямало телета, които да отговарят на условието да са между 2 и 5 месечна
възраст.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу Уведомителното писмо е подадена от правоимащо лице – адресат на
административния акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като
такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните мотиви:
На
първо място, предмет на оспорване е Уведомително писмо с изх. № 01-043-6500179/10.06.2022
г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014 – 2020 на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, но само в частта, в която във връзка с подаденото от Е.М. заявление за подпомагане за подмярка 14.1. „Хуманно
отношение към животните“ в сектор ЕПЖ, за дейност 14.1.1 „Осигуряване на
свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както
и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ за 2021г. оторизираната субсидия е 0,00
лева. В останалата част, с която за същата
подмярка, но за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито
за ЕПЖ“ финансовото подпомагане е 0,00 лева, в жалбата не са наведени
възражения, в проведеното открито съдебно заседание на 12.10.2022г. от
процесуалния представител на жалбоподателя изрично е заявено, че в тази част
процесното уведомително писмо не се оспорва, при което в тази неоспорена част същото е влязло в законна сила.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия.
Съгласно
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие” функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от
ДФ „Земеделие“, т.е същата е акредитирана за единствена Разплащателна агенция
за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на
ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. Според чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предоставя
възможността последният да делегира на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане. По
делото е представена Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“/л.8 от делото/, в т. VI на която на директорите на
Областните дирекции на ДФ „Земеделие“ са делегирани подробно описани правомощия
във връзка с прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР
2014 - 2020г., включително да издават и подписват уведомителни писма за
плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявление за
подпомагане/плащане, съгласно чл. 28 от Наредба №4 от 08.08.2017г., като за
подалите заявление за подпомагане в Областни дирекции на ДФЗ във Велико
Търново, Габрово и Търговище, правомощието се изпълнява от директорът на
Областна дирекция – Велико Търново. Следователно оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия /чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП/, при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Във
връзка с обработката на подаденото от земеделския стопанин заявление за плащане
за 2021г. на основание заповед на началник отдел „Регионален технически
инспекторат“ /РТИ/ е била извършена проверка на място по „кръстосано спазване
ДТИ частични – 2021“ от експерти в РТИ –
Велико Търново, при която са констатирани несъответствия, за които
жалбоподателят е бил лично уведомен с Писмо изх. №01-042-6500/455/25.11.2021 г.
/л. 150 от делото/ на 02.12.2021г./л.221-гръб/, с приложени контролни листи от
самата проверка. Тоест, спазена е разпоредбата на чл.34 от АПК, като е дадена
възможност на лицето да депозира възражения и допълнителни доказателства във
връзка с констатираните нарушения и неспазване на изисквания за хуманно
отношение към животните, от която същият не се е възползвал, в резултат на
което е издадено и процесното уведомително писмо за отказ от финансиране.
Въпреки
това, по делото са налице противоречиви данни, които не са обсъдени от
административния орган, довели до нарушение на чл. 35 от АПК, а от там и на
материалния закон, тъй като е формирал крайния си извод за наличие на основание
за отказ от подпомагане, без да е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Според подаденото заявление за подпомагане/плащане от
14.05.2021 г. жалбоподателя е заявил за отглеждане общо 98 броя ЕПЖ, като
съгласно приложения работен лист „Животни допустими за кандидатстване по мярка
14“, Секция I „Данни за налични животни в
стопанството от ИИС на БАБХ“ и Справка от ИСАК в Регистър „Животни и пчелини“
към 31.12.2021 г. /л.167 и сл./, от всички 98 броя ЕПЖ, телета/малачета до 6
месеца са 4 броя. Броят на телетата до 6 месеца в ЖО е извлечен от съдържащите
се в ИИС на БАБХ за съответния животновъден обект данни и животните в него и не
отразява констатациите от извършената проверка от експерти в РТИ. От друга
страна, от приложените към административната преписка документи и според
отразеното в Работния лист /л.119/ от експерта в отдел РТИ в ОД на ДФ
„Земеделие“ – Велико Търново отглежданите в ЖО на жалбоподателя телета над 8 -
седмична възраст са значително по – голям брой, а именно общо 15 броя.
Същевременно, в изготвения доклад за проверявания период /л. 59 и сл./ в
Таблица 2 като установен брой ЕПЖ до 6 месеца са вписани също 4 броя. Тоест, констатира
се разминаване между действителната
бройка телета до 6 месеца през референтния
период, което обстоятелство въобще не е коментирано от административния орган и
което е от съществено значение при определяне на размера на финансовото
подпомагане по мярката.
Оспореният
в настоящото производство акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК
писмена форма, но съдът намира същия за немотивиран /в обжалваната част/, тъй
като не съдържа изложение на съображенията, поради които административният
орган е постановил отказ, нито правното
основание за отказване на претендираната помощ – нито правното основание на
твърдяното нарушение от земеделския производител, нито правното основание за
отказване на подпомагането в пълен размер.
Следва да
се посочи, че погрешното посочване на годината на приемане на приложимия за
процесната мярка подзаконов нормативен акт / Наредба №4 от 08.08.2018г. вместо Наредба №4 от 08.08.2017г./ съдът намира за техническа грешка,
която не може да обоснове тотална липса на мотиви на административния акт само
на това основание, а освен това в приложените към административната преписка
документи, в т.ч и уведомително писмо от 13.05.2022г. за отстраняване на
нередовности по подадените от заявителя документи /л.45 от делото/, с което
жалбоподателят е бил лично запознат, същата коректно е цитирана с дата на
приемане и наименование като Наредба №4 от 08.08.2017г. и относимостта й към
процесната мярка за финансово подпомагане. В този смисъл, наведените в жалбата
възражения в тази насока са неоснователни.
От друга
страна, в уведомителното писмо най – общо е посочено, че съгласно извършените
проверки по подаденото заявление, не следва да бъде извършено финансиране и по
двете заявени от жалбоподателя дейности - 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова
площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ“ и 14.1.2
„Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, след което в два абзаца
(с две тиренца) са изложени според органа фактически и правни основания. При
прочита на втората част (второ тире) от т.нар мотиви се установява, че същата е
относима към дейност 14.1.2 относно свободното отглеждане на животните на
открито и тяхната гъстота, отказът от финансиране по която не се оспорва по
делото. Следователно, следва да се приеме, че първият абзац (първо тире) от
така обособените от административния орган мотиви са относими към заявената
подмярка 14.1 и дейност 14.1.1, по която субсидията е определена на 0,00 лева.
Така в
мотивите на обжалваната част от уведомителното писмо като фактически основания
за определената финансова подкрепа от 0,00 лева е посочено неизпълнение на минималните
изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на животните, а именно ЗИУ
11.17 /съкратено от Законоустановени изисквания за управление/ и буквалното цитиране на неговия текст,
съдържащ няколко различни хипотези – „изискването собствениците или
управителите на животновъдния обект/и да осигуряват на телетата хранене,
съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески
нужди и технологична група, като в храната се включва: 1. достатъчно количество
желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобин в кръвта от поне 4,5 mmol/l;
2. на всяко теле на възраст над две седмици се осигурява минимално количество
сух фураж, съдържащ смилаеми влакини, като количеството на влакините се
повишава от 50 до 250 грама дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици; 3.
на телетата не се слагат намордници“. Правните основания за отказ от
финансиране по заявлението за дейността 14.1.1 и посочени от административния
орган са Наредба № 44 от 20.06.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти и нормите на чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4
от 08.08.2017г./с неправилно посочена година 2018г./. От представените по
делото писмени доказателства, в т. ч Работния лист /л.119/ на експертите в
отдел РТИ в ОД на ДФ „Земеделие“ – Велико Търново, изготвените два доклада за
проверявания период и контролни карти, не са установени нарушения, свързани с броя
на отглежданите животни и разполагаемата подова помощ в ЖО, напротив, видно е,
че осигурената свободна подова площ в помещенията е достатъчна. Не е установено
и слагане на намордници на телетата. При това положение, посочените от органа
правни основания като Наредба № 44 от 20.06.2006г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти е изцяло неотносима към твърдяното нарушение,
свързано с хуманно отношение към отглежданите животните поради липса на представени кръвни изследвания на телетата
до 6 – месечна възраст.
На
следващо място, в разпоредбата на чл. 28 от Наредба
№ 4 от 08.08.2017 г. за
прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014
- 2020 г. законодателят е обособил четири отделни и различните основания, при
наличието на които органът може да постанови частичен или пълен отказ за
изплащане на финансовата помощ, като според приложената от административния
орган т.4 от същата норма основанието за частичен или пълен отказ за изплащане
на субсидия е неспазването на нормативните изисквания за хуманно отношение към
животите. Тъй като нормата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г.
е бланкетна, административният орган следва да посочи кои точно нормативни
изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделския стопанин.
По принцип такива изисквания има установени в редица други подзаконови нормативни
актове, в които са предвидени специални правила за защита и хуманно отношение
при отглеждането на определен вид животни. Самите ветеринарномедицински изисквания за защита и хуманно отношение са
свързани с начина на отглеждане и използване на животните, който трябва да
съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с
физиологичните им нужди и етологични особености, както и до изискванията, на
които следва да отговарят помещенията в животновъдните обекти, в които тези
животни се отглеждат.
В
конкретния случай административният орган се е позовавал на обстоятелства,
свързани с нарушение на ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно
отношение към животните, а видното от отразеното в Доклада за проверка на място
„Кръстосано спазване ДТИ частични -2021“, ред ЗИУ11.17, графа „Забележка“, е
вписано, че „не са представени кръвни изследвания за нивата на хемоглобин на
телетата“, чието спазване е вменено в задължение на собственика/ползвателя на
животновъдния обект. За нарушени са цитирани изискванията на ЗИУ 11.17,
определено със Заповед № РД09-592/24.07.2020 г. на министъра на земеделието,
храните и горите/л. 180 и сл./. От процесуалния представител на ответника беше
представена въпросната заповед на министъра на земеделието, храните и горите,
видно от която в Приложение №2 към същата, наименовано „Методика за прилагане
на кръстосаното съответствие в България“ /л. 182 и сл. от делото/, в таблицата
по т. II „Показатели при извършване на проверки за спазване на стандартите и
изискванията на кръстосаното съответствие“ са посочени стандартите за добро
земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и Законоустановените изисквания за
управление (ЗИУ), на които следва да отговарят земеделските стопани, за да
получат пълния размер на субсидията, като в ЗИУ 11.17 са предвидени посочените
вече по – горе три изисквания, относими
към храненето на телетата. В текста на цитираната методика изрично е посочено,
че тези ЗИУ „не са нови или допълнителни
изисквания, а представляват извадка от определени правила, които са важни от
приложимото секторно европейско и/или национално законодателство“, т.е същите
обобщават в един документ критерии от националното и европейското право, които
следва да се спазват. Посочените три изисквания в ЗИУ 11.17 напълно съответстват
на вменените задължения на собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 4, букви „а“ и „б“ от НАРЕДБА
№ 14 от 3.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение
при отглеждане на телета, издадена от министъра на земеделието и горите на
основание чл. 149, ал. 3 от ЗВМД и транспонираща изискванията на ДИРЕКТИВА
2008/119/ЕО НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година за определяне на минимални
стандарти за защита на телетата. Съгласно дадената в § 1, т. 1 от ДР на НАРЕДБА
№ 14 от 3.02.2006 г. дефиниция за "теле" това е животно от семейство
"Bovide" на възраст до 6 месеца. Всичките тези изисквания имат за цел
да осигурят по-добър здравен статус на животните, в случая на телетата, както и
да подобрят условията при тяхното отглеждане. В този смисъл позоваването
единствено на ЗИУ 11.17 с цитиране на текста на тези изисквания, без да посочи
кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не са
спазени, при положение, че от данните по делото се установява, че няма
нарушение на минимално изискуемите по Наредба № 4/8.08.2017 г. площи в
помещението за отглеждане на заявените животните, не може да се приема, че е
налице посочване на правното основание за отказ от финансиране по процесната
дейност. От съдържанието на писмото не
може да се изведе действителната воля на административния орган относно
приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за
постановяване на отказа за финансиране. В писмото са цитирани множество приложими
правни норми, без изобщо да е посочено какво административният орган е приел за
установено от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е
бил мотивиран да откаже изцяло финансиране по дейността.
Принципно
е допустимо административният акт да бъде мотивиран с относими към издаването
му документи и актове, след като същите са част от административната преписка и
органът се е позовал на тях (ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС), но случая процесното уведомително писмо не
съдържа такава препратка към изготвени в административното производство
документи. Според показанията на разпитания по делото св. В., който е и един от
проверяващите експерти, към дата на физическата проверка в ЖО на жалбоподателя
на 16 ноември 2021г. в обекта не е имало телета на възраст от 8 до 20 седмична,
но такива е имало в проверявания период преди датата на посещението. Отделно от
това, свидетелят отрича такива изследвания да са представени от животновъда при
самата проверка. Но опитът да бъде мотивиран един административен акт след
неговото издаване и то със свидетелски показания в съдебно заседание е
недопустимо.
От
посоченото следва, че административният орган не е изложил надлежни мотиви по
отношение на твърдяното нарушение /в случая посочено само като ЗИУ 11.17 и
цитирана на цялостния текст/, като не са изложени фактически констатации при
издаване на акта, липсва обосновка въз основа на какви доказателства са
направени същите. Мотивирането на административните актове се дължи във всички
случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. Ето
защо, съдът намира, че в Уведомителното писмо, в обжалваната му част, не са
изложени достатъчно ясно и подробно фактическите основания, които да дават на
жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали
административния орган да финансира животновъда с 0,00 лева по дейност 14.1.1
от подмярка 14.1.
Вън от
горното, следва да се посочи и следното:
За
изпълнение на заложените в ЗИУ 11.17 и подзаконовите нормативни актове изисквания
за осигуряване на достатъчно количество желязо, за да се достигне средно ниво
на хемоглобин в кръвта от поне 4,5 mmol/l на отглежданите животни, безспорно е
необходимо да се проследи дали подрастващите телета приемат достатъчно храна,
богата на желязо, съответно да се установи дали страдат от недостиг на желязо, за
което безспорно е необходимо извършване на ветеринарномедицински изследвания на
хемоглобин, който е един от основните показатели за здравето при животните, в
т. ч и за наличие на анемия. Изискванията за проследяване на стойностите на
желязо в кръвта на ЕПЖ чрез проследяване на нивата на хемоглобина е изискване
за хуманното отношение към отглежданите в ЖО животни доколкото безспорно е
необходими за протичане на редица жизнено важни биологични процеси.
Клинично-лабораторни кръвни изследвания на хемоглобина следва да бъдат
извършени преди 6 - месечната възраст на животното като тази възраст не е
случайно избрана от законодателя доколкото в този период от раждането телетата
са подложени на интензивен растеж, изискващ повече желязо.
В случая,
административният орган е приел, че са нарушени нормативните изисквания за
хуманно отношение на животните във връзка с непроследяване на стойностите на
хемоглобина на телетата до 6 – месечна възраст в ЖО, но при приложение на вече
цитираната разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба №4 от 08.08.2017г.,
според която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже,
когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания
за хуманно отношение към животните, и по точно при налагането на санкцията,
органът е следвало да съобрази степен, тежест, продължителност и системност на
твърдяното нарушение на законоустановените изисквания. В Наредба №4 от
08.08.2017г. не е определен размерът на отказаната помощ, то административния
орган е длъжен в административния акт или друг предхождащ го документ да
мотивира определения от него размер на отказ от подпомагане. Такива мотиви не
са налице нито в отделен документ, нито в оспореното уведомително писмо, нито е
налице позоваване на нормативен акт, инструкция, указания или друг
вътрешнослужебен акт. Според придружително писмо изх. №01-251-1100/170/29.07.2022г.
на ДФЗ – ОД –Търговище /л.161/ дори няма издадени правила за намаляване и
отказване на финансова помощ по чл. 28а, ал. 2 от цитираната наредба, при което
за съда остава неясно как административният орган е преценил, че не следва да
бъде изплатена изцяло финансова помощ на земеделския стопанин по заявената
подмярка 14.1 и дейност 14.1.1, а не да бъде намален нейният размер съобразно
броят на животните, за които е установено нарушение изискването за хуманно отношение. Този пропуск представлява
нарушение на материалния закон, доколкото не е ясно как е определен размерът на
отказа за предоставяне на помощ по мярката. След като заявените животни са общо
98, а тези за които е установено нарушение на правилата за хуманно отношение са
значително по-малко на брой, то отказът за заплащане на подпомагане за всички
животни очевидно се явява непропорционален и в нарушение на целта на закона.
При липсата на ясно определени нормативно правила за намаляване на
претендираната помощ при частично неизпълнение на условията за подпомагане,
административния орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства – вид и
количество на отглежданите животни, вид и интензитет на поетите ангажименти по
мярката, вид на нарушението. След анализ на тези обстоятелства може да се
формира извод за наличие на основание за намаляване или отказване на помощта,
каквото в конкретния случай не е налице, както вече бе отбелязано.
Съдът приема, че постановеният пълен отказ за подпомагане не съответства и на принципите, заложени в съображение 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/20113 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване.
По
изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт за немотивиран и постановен
в нарушение на материалния закони, поради което следва да бъде отменен и
преписката върната на административния орган за постановяване на нов
административен акт.
При този
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане
на сторените по делото разноски, съдът намира същото за основателно. Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в
размер на 710 лева, включващи 700 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022г. и 07.12.2022г. /л.195 и
л.250 от делото/ и 10 лева – държавна такса за образуване на делото. В този
смисъл, съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско
възнаграждение, предвид сложността на делото, броя на проведените съдебните
заседания и чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Е.Ю.М. ***
Уведомително писмо с изх. № 01-043-6500179/10.06.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ по ПРСР 2014 – 2020, издадено от директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Велико Търново, в частта, в която във връзка с подадено
заявление за подпомагане/плащане за 2021г. по подмярка 14.1. „Хуманно отношение
към животните“ в сектор „Едри преживни животни (ЕПЖ) по дейност 14.1.1
„Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в
бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ за 2021г.,
оторизираната субсидия за подпомагане е в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА административната преписка на
компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението за
плащане в едномесечен срок от получаване на решението при спазване на дадените
в мотивите му указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр.
София, да заплати на Е.Ю.М. *** разноски по делото общо в размер на 710 лв. (седемстотин
и десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.