РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Горна Оряховица, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. П.
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20244120102930 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от адв. С., пълномощник на М. Н. К. с ЕГН
**********, гр. Г.О., ул.Вичо Грънчаров № 2 против ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ
ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ с БУЛСТАТ ***, село Д., община
Г.О., ул. ***, представлявано от Директора А.Д..
Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало
на 30.01.2024г., като ищцата е поела ангажимента да изпълнява длъжността
психолог. С три приложени заповеди работодателят е възложил на ищцата на
осн. чл. 120 КТ да извършва дейности от компетентността на директора:а
Заповед № 205/25.04.2024г. за дейности, които да се извършват на 26.04.2024г.
Заповед № 269/28.05.2024г. за дейности, които да се извършват на 30.05.2024г.
и Заповед № 337/09.07.2024г. за действия при всяко отсъствие на директора.
На дати 25.04.20243г; 30.05.2024г; 26, 27 и 28.08.2024г; 4, 5, 12, 13 и
20.09. 2024г. ищцата е изпълнявала едновременно и своите трудови
задължения, и допълнително възложените й функции на директор. На
21.09.2024г., което е официален празничен ден и съответно М. не е работила
като психолог, е имало инцидент в ДПЛУИ с. Д./счупен прозорец в стая на
една от жените с умствена изостаналост/, който е наложил тя отново да отиде,
1
за да изпълни функциите на директор.
Страните по трудовото правоотношение не са уговорили допълнително
възнаграждение за ищцата за допълнително възлаганите й задължения от
компетентността на директора, но М. К. е страна по КТД - била е член на
КНСБ от месец март 2024г. Съобразно чл. 33 ал. 4 КТД тя има право на
допълнително възнаграждение в размер на 30% от възнаграждението на
директора. За 21.09.2024г., когато не е изпълнявала трудова функция като
психолог, а само като директор, тя има право на възнаграждение по чл. 259 ал.
1КТ.
Ищцата твърди, че не са й заплатени допълнителните трудови
възнаграждения по чл. 33 ал. 4 КТД и чл. 259 ал. 1 предл. първо КТ. По неин
сигнал е извършена проверка от ДИТ Велико Търново, резултатите от която се
представят. Ищцата е насочена да упражни правата си по съдебен ред.
Моли да се постанови съдебно решение, с което ответникът да се осъди
да заплати на ищцата общата сума от 597,34 лв. в брутен размер /455,30 лв. в
нетен размер/, съгласно молба вх. № 3847/17.03.2025 г. и допуснато изменение
на исковата претенция, представляваща допълнително трудово
възнаграждение по чл. 33 ал. 4 КТ за дните 25.04.20243г; 30.05.2024г; 26, 27 и
28.08.2024г; 4, 5, 12, 13 и 20.09.2024г. за положен от ищцата труд по вътрешно
съвместителство и допълнително трудово възнаграждение за 21.09.2024г.
Претендира разноски и законна лихва върху търсените възнаграждения от
датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното им
изплащане.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер, по
съображения, че процесните три броя заповеди са с правно основание чл. 120
КТ.Липсва писмено съглашение между страните, което да съответства на
вътрешно съвместителство с уговорено възнаграждение.
Съдът, като разгледа събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното.
Безспорно между страните е, че е съществувало и прекратено трудово
правоотношение. Безспорно е, че са издадени Заповед № 205/25.04.2024г. за
дейности, които да се извършват на 26.04.2024г. заповед № 269/28.05.2024г. за
дейности, които да се извършват от ищцата на 30.05.2024г. и заповед №
337/09.07.2024г. за действия при всяко отсъствие на директора.
2
Безспорно е, че на дати 25.04.20243г; 30.05.2024г; 26, 27 и 28.08.2024г; 4,
5, 12, 13 и 20.09. 2024г. ищцата е изпълнявала едновременно и своите трудови
задължения, и допълнително възложените й конкретни функции на директор
със заповедите, квалифицирани и мотивирани от работодателя - чл. 120 КТ.
Безспорен е сключеният колективният трудов договор/ КТД/ между
ответникът и работещите в него служители/ в това число и ищцата/,
членуващи в синдикалната организация към КНСБ, от 30.04.2024г. също е
безспорен и валиден към момента, считано от 01.05.2024г. със срок на
действие от 2 (две) години. Безспорно е, че между страните по спора липсва
изрично уговорено допълнително възнаграждение за допълнително възложени
функции.Безспорно между страните е , че ищцата е била член в местната
синдикална организация към КНСБ, и към датата на издаване на процеснте
заповеди и страна по действащи Колективни трудови договори. Безспорно е,
че съобразно чл. 33 ал. 4 КТД тя има право на допълнително възнаграждение
в размер до 30% от възнаграждението на директора.
Със Заповед №205/25.04.2024г., Заповед №269/28.05.2024г. и Заповед №
337/09.07.2024г. на Директора на ДПЛУИ с. Д. на М. Н. К. е възложена
допълнителна работа на основание чл.120 КТ, според който работодателят
може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на
работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга
работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или
местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в
случаи на престой - докато той продължава. Колективния трудов договор,
приложен по делото е в сила от 01.05.2024г. и е със срок на действие две
години. С него се уреждат трудово-правните, социалните и осигурителните
отношения, договарянето на работната заплата, социално битовото и
културното обслужване в ДПЛУИ с. Д., които не са уредени с повелителни
разпоредби на КТ и действащите нормативни актове, като съшият се прилага
спрямо всички служители или работници, членове на синдикалната
организация, които работят в ДПЛУИ с. Д.. Съгласно чл.33, ал.4 от него: „При
вътрешно заместване по чл. 259, ал.1 КТ, заместващият работник или
служител получава по-благоприятното за него трудово възнаграждение. Ако
той изпълнява през това време и своята работа или длъжност има право на
допълнително трудово възнаграждение в размер до 30% от възнаграждението
на замествания, пропорционално на дните на заместване. Заместването се
3
извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя,
изразено в писмена форма.
В случая, между страните по трудовото правоотношение липсва
допълнително споразумение, с което да са се договорили за вътрешно
заместване. Налице е едностранна промяна и допълнение на характера на
изпълнена трудовата функция на ищеца чрез издадените от работодателя
заповеди и е безспорно между страните , че между тях не е подписвано
споразумение, по смисъла на чл. 259 КТ.Промяната на длъжностната
характеристика не може да бъде възприето от съда като писмено съглашение,
каквото е изискването на чл. 259 КТ. Действително за наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 120 КТ, а именно
производствена необходимост и престой, ответникът не ангажира
доказателства. В посочения смисъл работодателят е злоупотребил с право,
вероятно с цел да избегне допълнителните възнаграждения, дължими на
ищцата при вътрешно съвместителство.Предвид липсата на писмено
съглашение между страните, обаче, не би могла да бъде установена волята на
страните за вътрешно съвместителство, както и да бъде установен размерът на
иска, доколкото уговорените размери в КТД дават възможност на страните по
допълнителното трудово отношение да постигнат взаимна воля относно
размерът на допълнителното трудово възнаграждение, варираща до 30
процента от възнаграждението на директора.В случая се претендира горният
праг на ДТВ , уговорен в КТД , каквато е волята и желанието на ищеца в
исковата молба, но липсва доказателства за уговорен конкретен размер от 30
процента с работодателя, за воля на последния в посочения смисъл, за да се
приеме доказаност на иска по размер.Предвид изложените съображения
исковата претенция е неоснователна, а така също и акцесорната такава за
заплащане на законна лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се следват.
Предвид разпоредбите на чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищцата не
дължи заплащане на разноски в производството, но не е освободена от
заплащането на адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 480.00
лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. К. ЕГН **********, гр. Г.О., ул.*** против
Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост БУЛСТАТ ***, село Д.,
общ.Г.О., ул.***, представляван от директор А.Д. за заплащане на сумата
597,34 лв. в брутен размер /455,30 лв. в нетен размер/,представляваща
допълнително трудово възнаграждение по чл. 33 ал. 4 КТ за дните
25.04.20243г; 30.05.2024г; 26, 27 и 28.08.2024г; 4, 5, 12, 13 и 20.09.2024г. за
положен от ищцата труд по вътрешно съвместителство и допълнително
трудово възнаграждение за 21.09.2024г. ведно със законна лихва, считано от
16.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. К. ЕГН **********, гр. Г.Оряховиоца, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост БУЛСТАТ
***, село Д., общ.Г.О., ул.***,представляван от директор А.Д. сумата от
480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляващи разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от 28.04.2025г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5